Защита на словашката писменост от монаха Храбър (Наум) (известно също като „За буквите“)

 

Защита на словашката писменост от монаха Храбър (Наум) 

(известно също като „За буквите“) 

 

Предполага се, че авторът на това произведение е Наум, бивш ученик на Кирил и Методий. Творбата е написана в българска Македония,  където Наум пристига след изгонването му от Стара Моравия след смъртта на Методий. В допълнение към защитата на създаването и използването на старословашката писменост, ние научаваме важна информация, например, за това кой е създал старословашката писменост, защо и кога е създадена. Тук можем да намерим и автентичното старословашко име на Прибиновия и Коцеловия  Блатноград: „Блатненската църква“.

Творбата първоначално е написана на старословашки, но този оригинал не е запазен. Запазени са 30 преписа, написани на кирилица в България и Русия, като най-старият препис, датира от 14 век. Ето някои важни пасажи от тази работа, свързани с историята от препис от 16-ти век:

Обяснение как св. Кирил е съставил писмото за словените за тяхната реч.

 

Преди това словаците не са имали писменост, но са чели и писали с черти и резки, когато са били все още езичници.

 

Когато се покръстиха, те се опитаха да пишат на словашкия език с римски и гръцки букви, без да редактират ...

 

Но тогава Бог, който обича човека, който управлява и не остави целият словашки народ без знание, се смили над словашкия род и им изпрати Светия философ, наречен Кирил, човек праведен и истински. И той им състави 38 букви, едни според модела на гръцките букви, а други според модела на словашкия език.

 

Ако попитате гръцките книжовници: кой е създал писанията или е превел книгите за вас и кога, малко от тях ще знаят. Ако обаче попитате словашките писари: кой и кога е създал писмеността ви и е превел книгите за вас? Всички те ще знаят и ще кажат това: св. Константин Философ, наречен Кирил, който създава писанията и превежда книгите, както и неговият брат Методий. Защото те все още са живи, които са ги виждали.

И ако попитате по кое време, те също знаят и казват, че по времето на гръцкия император Михаил, българския княз Борис, моравския  Растица и княза на Блатненската църква Коцел, през годината от основаването на света 6363 (през 863 г.). (Буквално: „Растица моравски и Коцеле кнедза Блатиенски костел“).

Съдебен кодекс за хората (Закон судний людем).

 

Съдебен кодекс за хората (Закон судний людем).

 

Кирил превежда на старословашки и нерелигиозни текстове, предназначени за гражданския живот. Методий му помогнал с превода. Това е произведение от правен характер, преведено е от гръцки , което регулира тогавашните граждански и семейни отношения в рамките на правните норми, предназначени за словашкото население. Това било едно от исканията на княз Растислав до византийския император , да се приложат в Словакия добре функциониращи византийски правни норми.

 

Оригиналният текст не е запазен, а само много по-късни, по-дълги и преработени преписи. Лингвистичният анализ на тези преписи разкрива, че този старословашки съдебен кодекс е изготвен и въведен в ежедневния живот в Стара Моравия от Кирил и Методий. По-късно той е пренесен в България и Русия, където са открити много от неговите преписи, най-старият  е  от 13-ти век.

 

Това е един сборник от закони за нуждите на Моравската империя, която се основава на вътрешното обичайно право, но в същото време съдържа правни норми, използвани във Византийската империя, които от своя страна следват  древното римско право, смятано по това време за връх на европейското право. Закон судний людем  съдържа 32 правни члена и разпоредби, които описват противообществени прояви и в същото време посочват колко и какви наказания трябва да бъдат наложени на нарушителя. Честото наказание тук е например отрязването на носа.

Старoсловашки църковен песенник (Киевски писма)

 

Старoсловашки църковен песенник (Киевски писма)

 

Старословашкият църковен песенник погрешно се нарича Киевските листове. Единственото общо нещо с Киев на този старословашки паметник е, че се съхранява в библиотеката на Украинската академия на науките, като те не са нито написани, нито намерени в Киев. Песенникът е открит през 19 век в Йерусалим и оттам е пренесен в Киев. Не знаем как е стигнал до Йерусалим.

 

Много историци са разглеждали с повишено внимание старословашкият църковен песенник. Това е един от най-старите словашки писмени документи, който е написан с оригиналната словашка писменост. По време на анализа на езика на този исторически документ е доказано, че това е първото копие на оригинала, възникнало на територията на Стара Моравия в началото на X век. А някои историци приемат  този писмен паметник за оригинал, датиращ направо от 9 век от Кирил и Методий или от техните ученици. Текстът на песенника е предназначен за пеене по време на богослужения, а текстът представлява най-старият тип словашка писменост, чието продължение намираме в друг паметник: старословашките пражки свитъци. Съдържат част от служебник по католически обред заедно с указания за водене на службата. Текстът на службите е написан с черно мастило, а указанията – с червено.

 

Старословашкият църковен песенник е пълен. Съдържа 7 пергаментни листа от малък формат с 38 кратки обредни молитви. Тъй като книгите за обредни ритуали са големи и обширни, първоначално се смятало, че този песенник е само част от по-голяма книга, но по-късно историците се съгласяват и приемат, че тази старословашка песенна книга е селекция от най-често използваните пеещи се меси. Умишлено е написан в малък формат и в по-малък обем, за да може удобно да се пренася.

 

Как е възникнал старословашкият църковен песенник? Преди пристигането на Кирил и Методий в Стара Моравия, там са действали латински духовници, които използвали латински песенник за пеене. По време на мисията на Кирил и Методий , този латински вариант е преведен на старословашки и по този начин е създаден старословашкият текст.

 

В църковнословенският текст е интересна 20-та молитва, тъй като в латинският оригинал липсва: «За нашето кралство, Господи, с вашата милостиня, бдете (пазете) и не предавайте на чужди , което е наше и не ни превръщайте в плен (жертва) на езическите народи». Преводачът в Стара Моравия е предчувствал опасността от нахлуването на езическите народи.Този стих е доказателство, че словашките предци в древна Моравия са били вече културно и духовно зрели християни, противно на езическите и грабещите народи от Изтока .

Похвално слово за Методий(Officium)

 

Похвално слово за Методий(Officium) .

 Когато учениците на Методий са изгонени от Моравия след смъртта на Методий през 885 г., мнозина идват в България, където ги посрещнали с благоговение и тук доразвиват старословашкото училище и поклонение. Един от най-добрите ученици на Методий е Константин (казваше се Кирил - Константин), който по-късно става Преславски епископ в България. Преслав е бил център на тогавашната България и седалище на българския цар. По този начин Константин е удостоен с важна функция. Подобно на другите ученици на Методий от Моравия, Константин продължава да има дълбоко уважение към делото на Методий и Кирил. Учениците на Методий съставят няколко празнични религиозни композиции на старословашки, които се пеели в църквите със словашка служба. Константин съставил празничната композиция, officum, в чест на Методий, ние знаем това, тъй като името му като автор е написано на някои преписи от 13 век. Препис на оригинала, написан някъде след 885 г., не е запазен, а в България са запазени два преписа от 13 век, написани на кирилица. Ето няколко интересни пасажа, които потвърждават споменатия вече факт, че  има две държави - Моравска и Панонска, които са образували отделни словашки княжества:„Славният баща Методий, учителят на словашкия народ, братът на Кирил Философ ... За тебе отче, моравската земя е твърда като стена, която побеждава над еретиците. И двамата учители, които стоят отстрани на Светата Троица, се молят на Христос да защити словашкото стадо ... Божественият и верен Методий, всички ние те възхваляваме и с любов хвалим, като велик пастир на словаците /словените/.. ... вашето почитано тяло, възпява моравската земя, но и просветлената от вас земя панонска. И хората от тези две страни се събраха, за да отпразнуват паметта ви. "

Похвално слово (Officium) за Кирил и Методий.

Тези други две празнични композиции в памет на Кирил и Методий са написани по същите причини като предишната празнична композиция. Не можем обаче да кажем със сигурност, кой от учениците на Методий е написал тези съчинения. Запазени са десетки преписи на тези композиции на кирилица с български, сръбски и руски произход, като най-старата е от 11 век.

 

Избирам откъс от „Празничното слово за Кирил“ от 13-ти век, което е на кирилица, за да покажа, че тук намирам думите „ словен- “ , т.е. „словак-„: „ Кириле, славни учителю по доброта, научи моравлените на словенски език oт своя бога благодарити, приелагая на словенски яазък от грецкия закон господни и правда его. Тием нине радуйшася словенски народу богу славия всилуят“. " (Кириле, известни учителю на добродетели, книгите ти са научили моравците да благодарят на Бог , превеждайки  от гръцки на словашки закона Господен и неговата истина. И сега радвайте се словашки народи , отдавайте почит на Бог. )

 

Интересно е твърдението: „радващи се словашки народи“. Това е написано от транскриптора през 13 век, но в оригиналният модел трябва да е имало само „ликуващ словашки народ“, както е в другите документи. Тук обаче писателят поставя термина „словашки народ“ в множествено число. Той го прави, защото през 13 век вече не е  възможно да се говори за един словенски /словашки/ народ, защото вече са възникнали няколко словашки /словенски/ народа които започват да се различават все повече и повече в речта.

 

Подобен израз може да се намери в „Празнично слово за Кирил и Методий“, което е пренаписано през 13 век: Всемогъщи Боже, който помогна на словашките народи да познаят името ви чрез своите блажени проповедници и протоереи Кирил и Методий ...

Проглас

 

Проглас

 

Първата известна словашка поема Проглас е съставена на старословашки език, използвана е като въведение към старословашкия превод на цялото Евангелие. Вероятно е съставено от Константин (Кирил). Това стихотворение изразява най-горещият проблем на времето - защитава използването на словашкият език и словашката писменост като средство за комуникация на словашкия народ. В стихотворението се казва, че народите без книги и образование на собственият си език са обречени на изчезване.

 

Запазени са 4 преписа на това стихотворение, където Константин се споменава като автор. Най-старият препис датира от 13 век. Тъй като не е посочено кой Константин го написва, някои историци приписват авторството му на Константин Преславски, ученик на Константин - Кирил.

 

Но тъй като това е поетична композиция, която е използвана като въведение към Старословашкото евангелие, което е основната църковна книга, преведена от Кирил и Методий на старословашки веднага след пристигането им в Стара Моравия, е ясно, че само Константин - Кирил може да напише уводните думи за толкова важна творба.

 

От историческа гледна точка са особено важни пасажите на Проглас, където пряко се споменава словашкият народ, за когото са преведени книгите от латински и гръцки на словашки. Буквално се казва „слушай цели словашки народе ...“ или „слушайте, Словени ...“, което е още едно ясно доказателство, че жителите на стара Моравия, където е била написана поемата Проглас, са принадлежали към словашкия народ, за който Кирил изобретил словашките букви.

 

Ето точните споменати пасажи:

 

Рѣшѧ бо они: слѣпїи прозьрѧтъ,

глоуси слoшѧтъ слово боукъвьноѥ.

Бога же ѹбо познати достоитъ.

Того же ради слoшите, Словѣне, си:

Даръ бо ѥстъ отъ Бога сь данъ,