От житието на Методий
знаем, че Словаците („словените”), са се представили , като „словенe“ на
византийския император Михаил , когато поискали да им изпратят християнски
духовници, "и ние Словените /Словѣне
/ сме проста челяд...,
"официалният
исторически превод е:
"И
ние, словените, сме обикновени хора ... ", а не „ние славяните”.
Държавността и националността е словашка (словенска) и не може да бъде
славянска.
В едно от писмата до
Светополк, папа Стефан V се обръща към
него като “Sclavorum Rex” – кралят на словаците („Zuentopolco
REGI ... ... sclauorum” , което означава, че Светополк е кралят на
словаците ).
Светополк (Svätopluk ) не
може да бъде крал на славяните , защото не е властвал нито над българите, нито
над руснаците, които също са славяни.
Докато другите славяни,
които са се преместили от Словашките земи и славянската им прародина, приели
нови имена, на словаците останало оригиналното име, което са носили още техните
прадеди.
Те се наричат Словени (Словаци), защото не са напускали славянската си
родина.
Поради същата причина има
словенци и славонци. Славянската им прародина е стигала до там.
Днес Словакия е една малка
част от древното историческо Словенско.
Старата Словашка държава е
обединявала всички страни, които са започвали с представката „Сло-„ (Словакия,
Словения, Славония) - Великоморавия на Светополк , Моравия в Сърбия,
Трансилвания, която завладяват маджарите, но е била населена със
словени(словаци) и все още има много словенски (словашки)географски имена.
Всички страни се намират в
басейна на река Дунав и Карпатите.
Империята на крал
Светополк I се е наричала „Словенска Земя“.
Великоморавия е била само
част от една огромна по територия страна, разделена на три части – княжеството
на Рaстислав (дн. Моравия), империята на Светополк (територията на дн.
Словакия) и княжеството на Коцел (дн. Западна Унгария), които са били
покръстени.
В хрониките на св. Нестор
пише:
„Когда
славяне жили уже крещенными, князья их Растислав, Святополк и Коцел послали к
царю Михаилу, говоря: «Земля наша крещена, но нет у нас учителя, который бы
наставил и поучил нас и объяснил святые книги. Ведь не знаем мы ни греческого
языка, ни латинского; одни учат нас так, а другие иначе, от этого не знаем мы
ни начертания букв, ни их значения. И пошлите нам учителей, которые бы могли
нам рассказать о книжных словах и о смысле их»… Услышав об этом, Лев вскоре же
послал их, и пришли они к царю, и сказал им царь: «Вот, прислала послов ко мне
Слованская земля, прося себе учителя, который мог бы им истолковать священные
книги, ибо этого они хотят». И уговорил их царь и послал их в Слованскую землю
к Растиславу, Святополку и Коцелу“.
Византийският
император Михаил III избира за словаците отлична двойка учени, които правят
огромна стъпка напред, когато покръстват цяла южна и източна Европа - но този
исторически акт, на който малко събития са съизмерими в историята на
европейската цивилизация и християнизация е извършен по инициативата на
словашкият крал Растислав.
Той планирал създаването
на национална църква, по това време революционна идея, която по-късно напълно е прехвърлена от
Словакия към южните и източните славяни
и по този начин изпреварва с 11 века
решението на Ватиканския събор, който най-накрая признава използването в
литургията на националният език.
При това, по предложение
на Растислав, словашките апостоли от Византия признават, че Словакия попада под
юрисдикцията на Рим, а не на Константинопол.
По този начин Растислав
присъединява Словакия, Панония, Моравия и всички наследнически държави в
сферата на западната цивилизация.
Словашката народна църква
е била призната от двата религиозни центъра. За това след 40-месечна активност
„изпратил апостолите в Рим….“, които разбили триезичната догма и защитили
правото на словаците да използват
старословашки език в богослужебната литургия
Словаците смятат Растислав
за една от най-ярките личности в своята история - всички научни, политически и
църковни институции подчертават значението му в неговата културна и историческа
мисия за цялото човечество.
Покръстването на словаците
и на всичките славяни е сред най-важните събития в историята на християнството
...
Мисията на Константин и
Методий в Словакия, мисионерската
дейност на словашките свещеници (приблизителният им брой е 200) и последвалата мисионерска дейност на
българските свещеници сред източните славяни са немислими без чудотворната
стъпка на словашкият крал Растислав , която има световно значение, което може
да се сравни единствено с делото на византийският император Константин, който
поставил основите на покръстването на Римската империя, а Растислав положил
основите на покръстването на славяните - почти половината от европейското
християнство.
Така се открояват
словашките личности от ранната история, благодарение на които словаците са
имали силно кралство и Великоморавска империя, но тяхното значение и слава се
основава главно на литературният и богослужебен език, с чиято помощ словаците
са покръстили и обогатили духовно и културно почти половин Европа.
През 9 век словашкият език
е заел силна позиция в Централна Европа. Бил е литургичен език, наричан също
„лингва франка“ в това пространство.
С първата литературна
кодификация са надминали всички съседни славянски области, а нейното централно
географско разположение го предопределя да стане общо славянски литературен
език. Повлиява чешкият и полският езици, дори по време на 10-ти век.
Доминира при възникването
на църковната реч на Балканите и по този начин е повлиял южнославянските и
източнославянските национални езици.
През 863 г. пристига
мисията, изпратена от византийският император Михал III и патриарх Фотий.
Водена е от двамата братя - Константин наричан Философ (по-късно приема името
Кирил) и Св. Методий.
Река Дунав е премината
край Братислава при замъка Девин. Благодарение на византийската мисия,
територията на днешна Словакия е включена завинаги сред културните европейски
народи.
Константин Философ
специално за тази мисия разработил първата славянска азбука - глаголицата,
донесъл със себе си християнският символ - византийският двоен кръст (който
днес е на словашкият герб), той избира стaрословашкият език (т.е. старо
славянският църковен език) за език,
който ще използва по време на своята мисия, както и първите преводи на
литургическите и библейските текстове, които са били предварително подготвени с
Методий.
Словаците са първата
славянска нация, която се моли на християнският Бог на собственият си роден
език, който в днешно време е известен като староцърковен славянски език -
четвъртият официален богослужебен език след гръцкият, латинският и еврейският. Приравняването му на нивото на останалите три езика е исторически успех и заслуга словашката държавна дипломация от този период.
Според топографското
изследване на проф. Ян Станислав, Панония (Централна Унгария) не е била
„славянска“, а „словашка“.
Също така и принц Коцел не
би могъл да бъде славянин, тъй като баща му е принц Прибина , който е словашки
(ориг. словенски) княз, заселва се в близост до езерото Блатно (Балатон) след
напускането на тогавашната словашка столица Нитра, където е властвал и е създал
първата християнска църква на словашка/словенска
земя . Той е основател на третата словашка държава.
Другите
имена на държавата (срещани в различни източници) са били Моравия, Склавос,
Моравска Словакия, Склавиния, Склавония, Словенска, Словакия, Словенска земя
(Moravia, Sclavos Margenses (Moravian Slovakia), Sclavinia (Sclavonia,
Slovenska, Slovakia), Slovjenьska zemlę (Slavic Land, Slovak Land, Slovenská
Zem )
Според хрониките на Св.
Нестор ( през 1056 г.- 1114 г.,
Киев), най-ранният запазен източно
славянски летописец, древната родина на славяните е поставена между река Дунав
и Карпатите, където живеят словаците.
Написано е , че от тази прародина, славяните са се
разпространили във всички посоки и са покорили повече от половината Европа.
Всъщност самото име „словаци”
произлиза от по-старото име „словене”,
което означава, че и двете думи: словашки и словенски означават едно и
също.
В словашки език това
първоначално , оригинално наименование , известно от историческите извори е
запазено до днес и се използва за
наименование на жените, които са
„словенки”, а не „словачки”, езикът се
нарича „словенски”, а не
„словашки”, държавата е «Словенско», а не «Словакия».
Старославянският език
придобил множество елементи от западнославянските диалекти (от 10 век основно -
словашки и моравски) използвани по време на мисията във Великоморавия. Така например, първата версия на глаголицата съдържа и една буква (съгласните ДЗ), която още тогава се е използвала само на
територията на Словакия.
По време на
Великоморавската мисия солунските братя превеждат Библията и други литургически
текстове на старословашки.
Константин написва първото словашко стихотворение "Проглас".
Също така превел и адаптирал византийското гражданско законодателство и
написаният „Съдебен закон“ става
„Гражданският кодекс“ на Великоморавия, първият сред славянските народи.
Благодарение на тази дейност братята се считат за основатели на словашката литература.
От началото на престоя си
във Великоморавия двамата братя трябвало да се противопоставят на критиките на
баварските (т.е. Източнофранкските) свещеници, представители на Западното (а не
на византийското) християнство, които са се опасявали, че ще загубят влиянието
си в страната.
През 863 г. Константин
създава така нареченото Великоморавско училище, което обучило бъдещите
словашки свещеници и административен персонал, което се превръща в център на словашката и славянската писменост изобщо. През 885 г. те са
имали около 200 завършили ученици. Местоположението на училището според
археологическите разкопки е в замъка "Девин".
През лятото на 867 год.
двамата братя се отправили на път и се спрели в третата словашка държава - Блатненското княжество на Коцел (син на
словашкия княз Прибина) и за кратко време също обучили няколко свещеници.
Със съгласието на словашките владетели Растислав (днешна Моравия) и Светополк (
в Нитрианското княжество) са тръгнали към Рим за да получат одобрението на
папата за използване на старословашкият език в литургията.
Междувременно папа Николай
I умира и одобрението за използването на старословашкият език в литургията е
получено от следващият папа – Адриан II .
През февруари на 868 год.
Римският епископ Формоз ръкоположил Методий за княз , а други трима ученици за
дякони (единият е Горазд , произлиза от Словакия), а другите Климент и Наум от южните славяни. Римският папа признал
старословашкият език за четвърти богослужебен език след латинския, гръцкия и
еврейския. На 14.02.869 год. Константин умира в Рим, като кратко преди това
приел монашеското име «Кирил».
През 869 г. Методий се
връща от Рим във Великоморавия с писмо до Растислав (приблизително дн. Морава),
Светополк ( дн. Словакия) и Коцел (дн. Югозападна Унгария) позволяващо
изучаването и преводите във Великоморавската Школа. Въпреки, че баварските
свещеници не се съгласили с разрешените дейности на солунските братя, папата
ръкоположил Методий за архиепископ на Панония и Моравия, с което изкарал Моравия от църковната сфера на Бавария. По този начин във Великоморавия
възниква първата славянска епархия и Методий е бил пръв неин архиепископ.
По пътя към Моравия
през пролетта на 870 год. по заповед на баварските епископи новият архиепископ
е заловен и затворен в тъмница в Бавария, която е гранична област от
Източнофранкската империя. Едва когато през 872 год. Великоморавия разгромява
Източнофранкската империя , Рим се осмелява да предложи помоща си на Методий.
През май на 873 год. преговорите между Рим и Людовит Немски приключват със
следните резултати:
- Панония, Сремска
Митровица и малка част от територията между Балатон и устието на р. Хрон са
извадени от юрисдикцията на Методий и предадени на баварските епископи;
- отново се забранява
използването на старословашки в литургията (с изключение на четенето на
библията);
- Методий е освободен,
завърнал се в Словашките земи отново поема управлението на Великоморавската
школа.
След 874 год. Методий е
бил често пъти нападан пред папата и Светополк от лидерите на латинското
духовенство, действащо на територията на Великоморавия – Ян Бенатски – съветник
на Светополк и Вихинг – швабски, бенедектински свещенник. По този начин
предизвикали множество спорове. По това време за първи път е направен опит
(879/880) за разделяне на територията на епархии. Единстената известна епархия
е на архиепископ Методий, която е възникнала в Нитра. Същевременно Светополк
избрал за епископ Вихинг, чрез който се прокарвало влиянието на латинското
духовенство.
През 880 г. Методий поема
за Рим да изчисти името си от нападките на латинските свещеници. Римският папа
признава властта му, но едновременно с това ръкополага Вихинг за епископ.
Освен
това папата изпраща писмо "industriae tuae", в което обявява Словакия (Склавония) за
земя на Светата столица, което означава, че я поставя на едно ниво с Източнофранкската
империя;
потвърждава
мисията и функцията на Методий и разрешава изпращането на още свещеници, които
да ръкоположи за епископи на други епархии освен Нитра;
заповядал
да се изгони от Моравия духовенството, което се противопоставя на Методий;
разрешил
използването на старословашката писменост (глаголицата) и разрешил употребата
на старословашки език в богослужебната литургия (евангелието трябвало да се
чете най-напред по латински, а след това на словашки);
разрешил
използването на латински в литургията за Светополк и неговата свита , ако
пожелаят.
В тази връзка Методий вече се споменава като архиепископ на Моравия, което означава, че Великоморавия става
независима от архиепископията на Панония.
По-късно, във
Великоморавия, Методий отхвърля Вихинг като нитриански епископ, тъй като
научава, че Вихинг е написал до Светополк
фалшиво "папско" писмо, според което Методий трябва да бъде
експулсиран от Моравия.
Вихинг поема мисията на
Църквата сред славяните в басейна на р.
Висла, която наскоро е присъединена към Великоморавия.
През 862 година
Великоморавия постига значителни успехи във войната с Немското кралство. Тя укрепва позициите си
в земите по средното течение на Дунав, като приобщава към земите си живеещи там
славяни.
По тези причини през
същата година се изгражда военен съюз между Людовик Немски и хан Борис I
срещу княз Растислав.
Освен това българският
владетел се задължава да приеме християнството от Римската църква.
През 863 година немският
крал, подпомогнат от българите от изток, навлиза във Великоморавия. При това
положение княз Растислав е принуден да потърси помощ от Византия и тя решава да
подпомогне съюзника си.
Още през есента на същата
година започват преговори и е сключен така наречения „Дълбок мир“ между
България и Византия. Българският владетел е задължен да разтрогне съюза с
немския крал срещу Великоморавия и да се покръсти с целия си народ.
По същото време
Великоморавия достига най-голямо териториално разширение. Като първи владетел,
Светополк използвал титлата „крал“.
Той подчинил много съседни
земи, населени със славянски племена: висляни (южната част на Полша) (874),
Силезия (880), басейна на Тиса (881), Балатонското княжество (883), Бохемия и
лужишките сърби (890).
Княз
Светополк починал през 894 година. След смъртта му папата го определил като
„dilectus filius“ в своите писма – титлата била запазена само за византийският и
франкският император.
Крепостта Нитра се
споменава във връзка с дейността на светите братя Кирил и Методий.
От 880 год.
тук се намира центърът на Нитрианската митрополия. В периода на
Великоморавия в крепостта Нитра е било седалището на крал Светополк.
През
880 година папа Йоан VIII обявил неговата държава „под защитата на Свети
Петър“, което означавало, че дава статут на легитимно равенство с
Източнофранкското кралство. Папата също така провъзгласил независимост на
църковната епархия във Великоморавия начело с архиепископ Методий като духовен
глава и с епископски сан в гр. Нитра.
В края на 80-те години на 9 век Методий кръщава
владетеля на чехите Боривой I, с което са приобщени към християнската вяра .
Българският владетел
хан Борис по известни верски и
вътрешнополитически съображения приема тайно християнството в началото на 864
година и приема името на кръстника си – византийския император Михаил III.
Заедно с владетеля са покръстени и много знатни български родове.
През 885 г. на смъртно
легло, Методий посочил за свой наследник на епархията Горазд (произлизащ от Словакия) . На 6 април 885 г. Методий
умира във Великоморавия.
