Франтишек Форгач от Гимеш и Халич - Кардинал на Светата Римска църква, архиепископ на Естергом

 

Франтишек Форгач от Гимеш и Халич - Кардинал на Светата Римска църква, архиепископ на Естергом

Граф Франтишек Форгач от Гимеш и Халич ( Forgách de Ghymes et Gács ) (* 1560  – † 15 октомври 1615 , Склене Теплице ) е унгарски римокатолически духовник от словашки произход, епископ на Нитра, архиепископ на Естергом и кардинал. Той е роден във важната унгарска благородническа фамилия Форгачов, от нейния галисийски клон, като син на Шимон Форгач и съпругата му Уршула Пемпфлингер. Форгач от Гимеш, от днешния Йеленец (Словакия), принадлежат към най-старите благороднически семейства не само в Словакия, но и в историята на Кралство Унгария. Техният произход произлиза от стария, великоморавско-словенски род на Познан, или Хонт-Познан. Произходът на няколко благороднически семейства на територията на Нитрианската столица през 10-11 век е свързан с това семейство. Първият документиран член на фамилията Форгач е Иванч (Иванч) в средата на 12 век. Синът му Иванко получава през 1226 г. от крал Ондржей II. дарение на имота Gýmeš /Гимеш/ . През 1241 г. синът на Иванко - Андрей I заедно с брат си Томаш участва в битката с татарите при река Слана, където спасяват унгарският крал Бела IV. като му дават кон. В средата на 13 век Андрей построява замъка Гимеш и заема високи позиции в кралския двор до края на живота си. С това той полага основите на могъществото и славата на своя потомствен род, който движи историята в продължение на осем века. Оттук идва и предиката към фамилията - де Гимеш (от Гимеш). Замъкът Гимеш става не само епитет на името им, но и тяхно фамилно седалище, останало в  тяхна собственост в продължение на векове.

 Точната дата и мястото на раждане на граф Франтишек Форгач не са известни, годинатата е 1566, но също така в литературата се споменава и 1560 год. Под влиянието на своя чичо Франтишек Форгач, епископ на Великоварадин, той преминава от лютеранската към католическата вяра като дете.

Завършва богословските си науки в йезуитския колеж в Рим , където е под голямото влияние на Робърт Белармин . За известно време той също обмисля да се присъедини към йезуитския орден. След обучението си в Рим, той донася копието на образа на Дева Мария от римската църква Св. Алексей и Бонифаций, която поставя в търнавската църква Св. Никола /Словакия/. Това изображение по-късно става известно като Дева Мария от Търнава и му се приписват чудодейни сили през 1663 и 1708 г., както и спирането на епидемията от чума през 1710 г. След завръщането си в Унгария той е назначен за каноник на Естергом през 1586 г. и за епископ на Веспрем през 1587 г. През 1596 г. той е назначен за епископ на Нитра, но Светият престол потвърждава назначението едва през 1599 г. и той е ръкоположен за епископ на 30 април 1600 г. За да засили контрареформацията, той отново призовава йезуитите в Унгария и Петер Пазмани става един от най-близките му сътрудници . През 1606 г. става кралски канцлер, а на 4 юли 1607 г. е назначен за архиепископ на Естергом, крал Рудолф II. го назначава за градски наместник. На 10 декември 1607 е ръкоположен за кардинал от папа Павел V.

 През 1611 г. той свиква църковен събор в Търнава /Словакия/. През 1615 г. той дарява сградата на бившия доминикански манастир в Търнава на йезуитите за създаване на колеж.

 Умира на 15 октомври 1615 г. в Склене Теплице и е погребан в светилището на Св. Никола в Търнава. В началото на 19 век неговият великолепен епитаф е пренесен в светилището в северната ложа на параклиса „Св. Елизабета“.

Ян Чернох - Кардинал на Светата Римска църква, архиепископ на Естергом

 

Ян Чернох - Кардинал на Светата Римска църква, архиепископ на Естергом

Кардинал Чернох (вляво) и крал Карол IV пред колоната Света Троица, в Будапеща , след коронацията на монарха на 30 декември 1916 г.

Ян Чернох е последният архиепископ на Естергом, който е коронясъл последният крал на кралство Унгария.

Ян Чернох  (* 18 април 1852 г. , Скалица, Словакия - † 25 юли 1927 г. , Естергом , Унгария ) е архиепископ на Естергом , кардинал , принц- примас на Унгария .

Роден е в словашко семейството на Павeл Чернох и Алжбета, родeна Новакова в Скалица /Словакия/ ; негови кръстници са Юрай Блахо и Анна Полакович, родители на бъдещият Братиславски каноник и словашки културен деец Павел Блахо ( 1844  – 1938 ). След като завършва гимназия, следва теология във Виена . През 1874 г. е ръкоположен за свещеник . Работи като енорийски свещеник в Радошовце и Будапеща .

Сътрудничи на словашките списания ( Katolícke noviny , Kazateľňa и други). Той привлича вниманието на унгарските правителствени кръгове с реалистичните си статии в сп. Alkotmány (Конституция).

През 1880 г. той става професор по теология в Естергом. Ръкоположен е за епископ през 1908 г. , през 1913 г. става архиепископ на Естергом, а през 1914 г. - кардинал .

Той е представител на политическия католицизъм, в годините  1901-1910 г. е член на унгарския парламент от Скалица (от Католическата народна партия ). Той насърчава сътрудничеството между католици и калвинисти.

С дарението си от 5000 златни дуката на "Обществото на Св. Винсент" през 1905 г. финансира изграждането на културен дом „Katolícky kruh“ („Словашка къща“) в Скалица според плановете на архитекта Душан Юркович . Той също допринася за функционирането му, въпреки че не е съгласен с прочешката ориентация, представена от Павло Блахо (той е свързан с Чернох - племенник на сина на кръстниците му). Доктор Ян Блахо (син на Павел Блахо) си спомня посещението на майка си при Й. Чернох:

„Кръстнице, мислиш ли, че ще продължа да подкрепям твоята панславянска дума? Мрънкал, мрънкал, но дал хилядарка“ .

Той е последователен привърженик на Унгария, говорел на унгарски с особен словашки акцент.

След окупацията на Скалица от военните части на формиращата се Чехо-Словакия брат му и съпругата му стават жертви на брутално грабежно убийство на 4 ноември 1918 г.

Той активно се изказва срещу Унгарската съветска република , по-късно, след като Хорти идва на власт, застава начело на своите противници-легитимисти, опитващи се да върнат Карл IV. на трона.

Умира на 25 юли 1927 г. и е погребан в криптата на катедралния храм в Естергом .

Негово Високопреосвещенство Юрай Хаулик де Вараля – римски Кардинал , Архиепископ на Загреб

 

Негово Високопреосвещенство Юрай Хаулик де Вараля – римски Кардинал ,  Архиепископ на Загреб

Юрай Хаулик де Вараля ( на словашки : Juraj Haulík Váralyai , на унгарски : Haulík Váralyai György ; 20 април 1788 – 11 май 1869)  е  кардинал от словашки произход в Римокатолическата църква и първият архиепископ на Загреб. Той също е действащ бан на Хърватия за два отделни мандата.

Произхожда от словашко семейство, баща му Юрай Хаулик работи като икономически служител в имотите на архиепископа. Името на майка му е Клара Репкайова. Получава основното си образование в Търнава /Словакия/ , където впоследствие учи в основна гимназия. Продължава обучението си в Естергом /Унгария/ и впоследствие отново учи философия в Търнава . През 1804 г. постъпва в Естергомската семинария. Учи теология в Пазмане във Виена /Австрия/, завършва през 1807 г. През 1811 г. е ръкоположен за свещеник в Търнава . След ръкополагането си той работи като свещеник в Комарно /Словакия/. Той е преместен от Комарно в Будин , където работи като архивар във викариата на архиепископа. През 1819 г. той получава титлата доктор по теология в Пещенския университет /Унгария/. През 1820 г. Естергомския архиепископ Александър Рудней го назначава за свой секретар. През 1825 г. става естергомски каноник . През 1830 г. той също става член на Съвета на унгарския кралски наместник, а от 1831 г. е и съветник в Унгарската дворцова служба във Виена . През 1832 г. става ректор на Загребския капитул и същевременно приор на Вран /Хърватско/.

 Приписва му се заслугата за въвеждането на хърватският език в училищата и на работните места, както и за създаването на Matica hrvatska през 1842 г. Той помага за организирането на парк Максимир в Загреб.

Той става хърватски бан, след Франц Халер. Халер е привлечен да продължи маджаризацията в Хърватия, което включва забраната на тогавашното хърватско име на знамето: Илирийци. Протеста на Хърватската народна партия през 1845 г. е потушен с насилие от Халер, оставяйки мъртви тринадесет протестиращи и прекратявайки назначаването му за бан. Хаулик отново е призован да поеме поста.

По време на този мандат хърватският език става официален в Кралство Хърватско-Славония през 1847 г. През 1848 г., в разгара на революциите в Австро-Унгарската империя,  Йосип Йелачич е обявен за бан, за да се противопостави на унгарските цели за отнемане на хърватската автономия. 

През революционните 1848 и 1849 г. Хаулик отхвърля опита на унгарците да получат политическо господство в Унгария и да маджаризират славянските народи. Той допринася финансово в размер на 2000 гулдена за оборудването на хърватската революционна армия, водена от бан Йосип Йелачич .

Известна допълнителна автономия се реализира за Хърватия през следващите години, тъй като Хаулик е провъзгласен за първия архиепископ и митрополит на Загреб през 1852 г. 

С това Католическата църква в Хърватия става независима от Унгария. През 1856 г. е обявен и за кардинал от папа Пий IX. Той остава на тези постове до смъртта си през 1869 г.

Като етнически словак, той казва за своя произход:

„Роден съм словак, но ще умра като хърватин“

През 1999 г. Хърватия и Словакия пускат обща емисионна марка с изображението на Хаулик.