Словашки двоен кръст

 Разпространението на християнските символи на територията на Словакия датира още от началото на първото хилядолетие, когато те са пренесени от римските легионери. По-късно през IХ в., когато християнството е прието за основна религия на Великоморавската държава, християнската символика приема национален облик. Оттогава е известен двойният кръст като символ на възкресението на Христос, превърнал се по-късно в национален символ на Словакия. 

Червеният готически щит се използва като основа за хералдическите знаци от ХI век. Известни са  монети от Нитрианският княз Бела от 1060 год. с двойният кръст, както и прочутата реликва нитрианският кодекс с двойният кръст от 1083 год. който е най-старият ръкописен паметник в Словакия. От по-ново време откриваме двойният кръст  върху монетите с номинал 1 и 2 евро сечени в Словакия, с които плащат повече от 320 млн. европейци. 

     Съдбата на словашкият двоен кръст била драматична. Най-напред през 871 год. бил пренесен от словашкият крал Светополк, като  дар за кръщенето на принц Цвентиболд, извънбрачен син на крал Арнулф, който управлявал в началото на Х  в. в Лотарингия, разположена в североизточната част на Франция. От тогава двойният кръст е символ на Лотарингия. 

        Представителите на френската съпротива /Резистенс/ , начело с генерал Де Гол воювали под знака на двойния кръст, като кулминационна точка на победата по време на ВСВ. Като символ на победата се възприема и в герба на Литва.  И като част от герба на унгарското кралство, към него се завръщат през 1990 год. и южните съседи на Словакия. В  словашката конституция е дефиниран гербът с двоен сребрист кръст върху червен готически щит, който може да се замени и с бял цвят. 

    Двойният кръст символизира традицията на Кирил и Методий, които го донесли на територията на Великоморавия по време на своята мисия. Християнският символ се използва във Византия от началото на IХ  век. Неговото горно рамо символизира надписа от табелата „Iesus nazarenus rex ivdaeorum”. Заедно с обикновеният кръст символизиращ мъченичеството се превръщат в символи на справедливостта и победата. 

       

    Появява се на златните монети сечени от Византийския император Теофил и неговият син Михаил. Този Михаил, който откликнал на поканата на Ростислав и през 863 год. изпратил на словаците солунските братя Константин и Методий. С тях изпратил на словашките владетели и двойният кръст.  

   Така двойният кръст се появява върху княжеските емблеми и монети. Той е символ и в монетите на самостоятелно управляващите владетели на княжество Нитра. Известни са щитове с двоен кръст от ХII в., принадлежали на воините на крал Бела III. Оттогава двойният кръст се превръща в хералдически знак. Съгласно Виенската илюстрирана хроника посвещението на крал Стефан I в рицарство е извършено в река Хрон в Централна Словакия от словашките велможи Хонт и Познан. 

    В по-голямата част от текста на полско-унгарската хроника термините Sclavonia и Ungaria са взаимнозаменяеми и са използвани напълно алтернативно, като синоними. При това в 9-та част на хрониката със Sclavonia /Словакия/ се идентифицира Нитрианското княжество,  като сина на Св. Стефан  I - княз Имрих (1007 г. -1031 г. ) е посочен за "Henricus dux Sclavonie".

    За обозначаване на словашката земя / Sclavonia, Windischland, Tótország / се използва името „Горна земя“ , „Horná zem“  на (унгарски Felvidék, на немски Oberungarn). Възприемането на разликата се проявява най-ясно в използваната хералдиката, тъй  като са съществували  два държавни герба - единият за „Горната земя“ (сребърен двоен кръст в червено поле, по-късно на три зелени хълма) и за „Долната земя“ (четири сребърни напречни ленти в червено поле). Тези гербове са използвани поотделно и трайното им сливане в един герб се случва след турските войни, когато с включването на герба с четирите сребърни ленти в червеното поле в заострен  щит заедно с двойният кръст на трите върха , унгарските владетели искали да изразят претенциите си за окупираните от Турция територии.

    Така, че Унгария била разделена на две главни части – Горна и Долна. Двойният кръст е бил символ преди всичко на Горната част, която принадлежи на Словакия, а долната част е представлявана от герб с т. н. символи на Арпад, които са хоризонтални бели и червени ивици, символизиращи реките – Дунав, Тиса, Драва и Сава. С тяхната комбинация се получил държавния герб на кралство Унгария символизиращ от една страна равнинната част на Унгария /Маджарско/ , а от друга символизирал типичният за северната част на страната планински релеф на Словакия. Двата знака са били главните, а символите на другите области се добавяли като странични и с по-малък размер.

        Илюстраторът на виенската хроника изобразил крал Стефан с двойния кръст върху червен щит. От същата хроника е известно и друго историческо събитие , двойният кръст като символ на местната словашка аристокрация лежи на земята , а на бойното поле се вее победоносно знамето, с хоризонтални червени и бели ивици и лилии символизиращи победата на крал Роберт от Анжуй.  Срещу двойният кръст по това време воювили и рицарите Тефтонци, на които за благодарност кралят подарил областите Земплин и Шариш. Но парадоксално е, че след 350 години през 1646 год. кралят интензивно помогнал да се съживи католическата църква, която била отслабена от реформацията. И в замъка Ужгород се положили основите на гърко-католическата църква, чийто символ е тройният кръст.

    От времето на Людовит Щур и Мойзес двойният кръст е словашки национален символ . По този начин външния вид на герба на Словакия съществува от векове.

   През ХII в. в земите на Словакия се събират рицарите от Втория кръстоносен поход под предводителството на френския крал Людвиг VII, а през 1189 г. и кръстоносците от Третия кръстоносен поход под предводителството на германския император Фридрих Барбароса. Присъединяването на унгарските войски към рицарската армия става на територията на днешна Братислава. От този период е гербът на крал Бела III - той представлява триъгълен щит с червен фон, върху който е изобразен сребърен двоен кръст. Гербът е украсявал и сребърните монети, сечени в този период. 

    След 1300 година, когато кралят на Чехия Вацлав III е признат и за владетел на Унгария на практика само в земите на днешна Словакия (т.е. от  Матей Чак и Омодей) се добавят и трите върха символизиращи трите планини Татра, Фатра и Матра, области населявани от словаци (последната е планина в днешна Северна Унгария).

   От ХIII в. започва разпространението на гербовете на големите рицарски ордени - Ордена на йоанитите, Ордена на тамплиерите, Тефтонския орден, Ордена на рицарите на Светия гроб господен, Бенедиктинския орден. 

   През целият ХIV в. в хералдиката навлизат масово градски, династични, църковни и бюргерски гербове. По време на кралството само в „горните земи“ - територията на днешна Словакия за основен християнски и национален символ се приема двойният кръст. Членовете на Ордена на Свети Стефан, основан от Мария Терезия през ХVIII в., са носители на специален нагръден знак. 

   В новата история на Словакия двойният кръст се появява върху печата на революционната организация “Матица Словенска” през 1863 г. 

    След края на Първата световна война, когато Чехия и Словакия се отделят от Австро-унгарската империя, символите на двете държави – лъвът, орелът, двойният кръст и мечката, се обединяват в общ герб, който преминава през различни трансформации. 

   На 1 ноември 1993 г. е приет окончателният вариант на герба на независима Словакия.

Трансформации на герба

14 век – герб на крал Карол Роберт от Анжуй

15 век – големия герб на крал Матей Корвин

15 век –герб на крал Владислав 2

19 век – герб на кралство Унгария

20 век – герб на Австро-Унгария

1920 год. –„голям“, „среден“ и „малък“ герб на Чехословашката република

1939 год. – държавен герб на Словашката република

1960 год. – държавен герб на Чехословашката социалистическа република /ЧССР/. Двойният кръст става жертва на социализма в държавния герб. Като част от чешкия лъв го заменят златисти пламъци над връх Криван в Татрите. 

1990 год. –герб на Чехословашката Федеративна Република /ЧСФР/

1993 год. –герб на Словашката Република

Кирилица, Глаголица, Гръцки

 

Кирилица,  Глаголица,  Гръцки

На горната снимка: Глаголицата

На долната снимка: Гръцкото унциално писмо

Глаголицата е  първата  писменост на словените /словаците/, която не се използва вече. По-късно се развива в кирилица. Тя формира основата на културата и образованието на Великоморавия и Великоморавското  училище. В исторически план остава за най-дълго време в Хърватия .

Създадена е от Кирил Солунски (самият папа изрично казва, одобрявайки по-късно словенската писменост, че „ние одобряваме писмеността, създадена от Константин“) около 862 г. за целите на мисията му във Велика Моравия по покана на словашкия княз Ростислав, като писменост за писане на старословенски. Глаголицата е първата графична система на славянските езици, която точно отразява всичките им фонетични особености. Тя съдържа символи на съгласните (напр.: Ž-ж, Č-ч, Š-ш, носовки), които липсват в латинската и гръцката азбука и следователно тези чужди графични системи са неподходящи за писане на словенска реч. Азбуката е била около 40  знака в зависимост от версията (оригиналът на  великоморавската азбука е имал 38 знака). Произхожда от 24 графеми от минискулна гръцка азбука и 14 знака от неизвестна писменост (вероятно с ориенталски произход, т.е. еврейската и самаританска азбуки). По-късно глаголицата получава  две версии: кръгла (оригинална) и квадратна (по-късна). Интересно е, че на всяка буква е бил причислен определен номер, така че  това е и първата славянска  цифрова  система. Буквата за звука „dz“ (= номер 8) е пример за буква, която е създадена специално за диалектите на старословенски език, използвани във Великоморавия /Славония магна в по-широк план/, тъй като по това време такъв звук не е имало в  старославянският език 

( например в македонския диалект от Солун). 

След изгонването на учениците на Методий от Великоморавия през 885/886 г., глаголицата се  заменя с латиница в словашките земи, а глаголицата навлиза в Хърватия и България, оттам временно и частично в Бохемия и Висла и за по-дълъг период ( освен кирилица) в Сърбия , Русия и другаде. 

От 10 век тя е заменена с кирилица. На Запад е заменена с латиница, а на Изток с кирилица.

Предшественицата на кирилицата - глаголицата е създадена, по заповед на византийския император Михаил II за Великоморавия. Самата глаголица е оригинално творение на християнска символна основа, като основата е елинската азбука, а по-малко в основата са латинската, арменската, грузинската, еврейската и някои форми от египетските йероглифи.

Тези за създаването на кирилицата и мястото й на създаване:

1. Неин автор е Климент Охридски (840 г. - 916 г.) . Това присъства в голям брой писмени източници от това време и малко по-късно, като възможните места на сътворяване са Преслав  или Охрид/Велес в днешна Македония.

2. Автор или автори са преславски видни книжовници от школата на княз Борис (828 г. - 907 г.) в Преслав.

Интересно е, че в кирилицата, всички първоначално създадени букви са гръцки, византийски, елински, ромейски. Самата кирилица, по-точно 2/3 от нейните писмени знаци са взети буквално от гръцката стилизирана, опростена азбука – т.нар "унциално писмо" - на горната снимка. Това са буквите А, В, Г, Д, Е, З, К, Л, М, О, Р, С, Т, У, Ф, Х /.

 С буквите „С“ „И“ и „Н“ въпросът е по-различен, но пак са от гръцкото унциално писмо. Останалите пък са от глаголицата, т.е пак са създадени от Константин Философ букви – Б, Ж, Ц, Ч, Ш, Щ, Ъ, ь, двете носовки, ы, както и ятовата гласна.

Следователно, Климент Охридски или преславските български книжовници  измислят и начертават

 "с по-лесни очертания писмената"

 – т.е буквите, но всички тези букви първоначално са създадени от елини. Кирилицата е елинска, т.е. византийска азбука според произхода на буквите и това не подлежи на никакъв спор или съмнение.

В „Кратко житие на Климент Охридски“ се среща следният откъс:

„Изобретил и други форми на буквите за по-голяма яснота от ония, които изнамерил мъдрият Кирил.“

В това сведение всъщност се казва, че Климент Охридски е разработил по-опростена и удобна глаголическа азбука, така че с „кирилица“ би трябвало да се нарича азбуката, която създава Кирил – Константин Философ, а „климентица“ трябва да се нарича именно азбуката, който е разработил и въвел Климент Охридски.

Наименованието „кирилица“ е регистрирано за първи път през 1563 г. в превода на Новия завет на хърватски, издаден от хърватски протестанти в Тюбинген, в чието заглавие се казва: 

„с цирулическими словами наипрво сада штампани“.

Залцбургската плоча

 В катакомбите край Залцбург (днес Залцбург, Австрия) в недрата на хълма Мюнхен (Mönchsberg) има катакомби, където в една от нишите има паметна плоча, върху която пише:

ANNO DOMINI CCCC LXXVII ODOACER REX RHUTENORUM GEPPIDI GOTHI UNGARI ET HERULI CONTRA ECCLESIAM DEI SEVIENTES BEATUM MAXIMU CUM SOCIIS SUIS QUINQUA GINTA В HOC SPELEO LATITANTECICIS  OB CONFESSIONEVI FIDEI TRVCIDATOS PRECIPITARVNT NORICORVM QVOQVE PROVIN CIAM FERRO ET IGNE DEMOLITI SVNT

Фиг. 1 

Залцбургска плоча, Залцбург, Австрия. Надпис от 477 г. споменава племе на име Унгари.

Буквалният  превод на тази плоча гласи: „ В годината на Господ 477 Одоакер, когато царят на русините, гепидите, готите, унгарците и ерелите (във войната) срещу Божията църква, блаженият Максимус и неговите петдесет другари,  бяха убити в тази скрита пещера, той също опустоши провинция Норикум с меч и огън.

 Годината 477 е ясна и името на едно от племената - UNGARI - също е ясно. Тъй като всички официални исторически източници ни убеждават, че унгарците /маджарите/, (унгарите), нахлуват в Карпатския басейн в края на 9 -ти век, Залцбургската плоча изглежда привидно неразрешима загадка в този контекст.

Солноградската плоча обаче крие и друга особеност. Преводът на раздела „ ODOACER REX RHUTENORUM GEPPIDI GOTHI UNGARI ET HERULI “ като „ Odoaker , крал на русините, гепидите, готите, унгарците и ерелите “ не е напълно правилен. Ясно се вижда, че " RHUTENORUM" е в мн. число, , както и " GEPPIDI GOTHI UNGARI ET HERULI ".

Наставката "-orum" се използва в латински във връзка с множествено число , както за  съществителните имена (преведени като Rhuten), така и за прилагателните имена (в превод като Rhuten). Формите „ GEPPIDI GOTHI UNGARI ET HERULI “ завършват с наставката „-i“, която е типична за множествено число само на съществителните, затова превода е в същата форма като „ GEPPIDI GOTHI UNGARI AND HERULI “.

Следователно текстът на плочата в Залцбург трябва да се чете правилно не като „ Odoaker, крал на Рутенните, Гепиди /Gepidi/, /Готи/ Goths, /Унгарци/ Uhri и /Херули/ Heruli “, а като „ Odoaker, King of the Gepidi Rhuten, Goths Rhuten, Uhri Rhuten и Heruli Rhuten "и " Odoaker , кралят  на Gepido Rhuten, Goth of the Rhuten, Uhro Rhuten и Heruli the Rhuten " (ако Rhuten е съществителното име), или" Odoaker, кралят на рутенските гепиди, готите, унгарците и ерелите “(ако рутените е прилагателно). И в двата случая обаче е ясно, че гепидите, готите, унгарите и херулите са имали общо име - рутените (рутени, русени, расени, русини).

Склавиния Словакия Sclavinia

 Склавиния Словакия Sclavinia

Идеята за създаване на творение под формата на обединена Европа от Атлантика до Азия не е нито нова, нито оригинална идея. Тя се появява преди хиляда години, по време на управлението на римско-германския император Ото III (996-1002) и по това време показва поразително сходство с идеята за общност, която се оформя през миналия век под формата на Европейския съюз. В миниатюра от Евагелието на Ото III, от непознат автор, създадена по повод на първото събитие, могат да се видят персонифицираните римските провинции, които вървят една след друга, всяка от които символизира различна част от Европа. Първата от ляво е Склавиния/Словашката земя/, втората – Германия/ Австрия, третата – Галия /Франция, а четвъртата - Рим, представляващи Италия. Трябва да се отбележи, че Словакия присъства на възникването на съюза. В картината я няма Британия или Англия, което предполага съществуването на определена общност с механизма на съвременния Brexit.

Средновековие на Словакия (1000 год. - 1805 год. )

  Средновековие на Словакия

 (1000 год. - 1805 год. ) 

След смъртта на словашкият крал Светополк I, съединението на остатъците от словашката държава - нейното ядро - Нитрианското княжество с Арпадите се извършва постепенно и без сблъсъци. Нитрианският владетел Свети Стефан, който е имал наполовина славянски корени се счита за основател на Унгарското кралство. Според Виенската илюстрована хроника посвещаването на крал Стефан I в рицарството е извършено в река Хрон в Централна Словакия от словашките благородници Хунт и Познан и с тяхната армия той се е преборил за унгарската корона, побеждавайки съперника си езичника Копан през 997 год.

На владетелите на Нитра и на техните войски се дължи победата през 997 г. над маджарите на Копан, които поставят основите на многонародната средновековна унгарска държава.

Св. Стефан I Нитриански княз (995 – 997 год.)

Унгарски крал (1000 – 1038 год.)

 

След смъртта на неговия баща Гейза срещу Стефан I се надигнали част от войнстващите маджарски началници начело с езичника Копан. По това време решаваща помощ е оказана от словашките велможи Познан и Хунт и благодарение на тях той успял да наложи своите претенции за унгарския трон.

През 1001 год. бъдещият полски крал , княз Болеслав Храбри побеждава Стефан и се настанява в Нитра до 1029 год.  При неговото управление за кратко време Нитрианското княжество се оказало под управлението на Полската държава. След неговата смърт настъпват дълги боеве за надмощие между неговите наследници Петер Орсеол и Самуел Аба, които приключват едва когато на трона се възкачва Андрей I през 1048 год. 

В по-голямата част от полско-унгарската хроника термините Sclavonia и Ungaria са взаимнозаменяеми и са използвани напълно алтернативно, като синоними. При това в 9-та част на хрониката със Sclavonia се идентифицира Нитрианското княжество,  като княз Имрих (1007 г. -1031 г. ) е посочен за "Henricus dux Sclavonie".  

Св. Сворад (980 – 1030 год.) Словашки и Унгарски светец – патрон на гр. Нитра

Св. Бенедикт (1034 год.). Словашки и Унгарски светец и мъченик. Ученик на Св. Сворад.

Андрей I (1013-1060 год.)-Унгарски крал

Многократно му се е налагало да брани независимостта на Унгария пред немските императори, които се опитвали да я включат към пределите на Римската империя.

Идеята за създаване на обединена Европа от Атлантика до Азия се появява преди хиляда години, по време на управлението на римско-германския император Ото III (996-1002). В картината на непознат автор от „Евангелието на Ото“ , създадена по повод на това събитие, могат да се видят персонифицирани римските провинции, които вървят една след друга, всяка от които символизира различна част от Европа.

Първата от ляво е Склавиния/Словашката земя, втората – Германия/ Австрия, третата – Галия /Франция, а четвъртата - Рим, представляващи Италия.

През 907 г. словашката столица Братислава се отбранява срещу нашествието на маджарите, през 1030 г. отстоява нападението на обединените армии на германския крал Конрад II и бохемския княз Бретислав I. През 1042 г. тя оцелява след неуспешната двумесечна обсада от германския император Хенри III.

В кралство Унгария, като официален език, се използвал латинският до 1786 г., когато император Йозеф II. с указ обявява за официален език в Австрийската монархия - немският.

Бело I ( 1016 – 1063 год.)

Нитриански княз от 1048 до 1060 год.

Унгарски крал от 1060 до 1063 год.

Соломон (1053 – 1087 год.)

Унгарски крал (1057 до 1081 год.)

Кралят трябвало да воюва срещу нитрианските  князе Гейза и Владислав

 

Гейза I

Нитриански княз (1060 до 1074 год.)

Унгарски крал (1074 до 1077 год.)

Короната е получена парадоксално от византийският император (не от папата)

През 1075 год. основал Бенедектинската епархия в Хронски Банедикт (Словакия)

 Св. Владислав I ( 1040 до 1095 год.)

Нитриански княз (1074 – 1077 год.)

Унгарски крал (1077 до 1095 год.)

Укрепил централната кралска власт. Слага край на вътрешните спорове в държавата. Довършва църковното и светско управление. 

При неговото управление е възобновена нитрианската епархия (основана е 880 год. от папа Йоан VIII в резултат на мисията на Св. Кирил и Методий)

Коломан Учения (1070 – 1116 год.)

Крал (1095 – 1116 год.)

За да укрепи своята власт отменил автономията на словашкото  княжество в Нитра ок. 1106 год. През 1102 год. става хърватски крал. Оттогава до 1918 год. Хърватско е включено в пределите на Унгария до 1918 год. През 1096 год. през Унгария преминава първият кръстоносен поход към светите земи. 

Стефан II (1101 – 1131 год.)

Крал от (1116 до 1131 год.)

 След конфликт с чешкият княз Владислав I завинаги загубил част от западните покрайнини на кралството /дн. Моравия в Чехия/, които  преди това били във владение на Унгария.

Гейза II ( 1130 г. до 1162 г,)

Крал от 1141 г. до 1162 год.

По време на неговото управление Унгария е била под значително политическо влияние на Византия, която често се намесвала във вътрешните работи на държавата.

 

Стефан III (1147 год. до 1172 год.)

Крал от 1162 год. до 1172 год.

 След като бил коронясан, като малолетен повечето негови роднини се провъзгласили за антикрале.

Бело III. (1148 год. до 1196 год.)

Крал от 1172 год. до 1196 год.

Бело III e бил вторият най- заможен монарх в Европа, по-големи доходи от него имал само английският крал. По време на своята младост израснал във Византийския двор, където бил подготвян за цар. 

ДНК-то на крал Бела III на Унгария е тествано от Olasz et al. (2018). Той е член на династията на Арпадите. Неговата Y-ДНК е идентифицирана като СЛАВЯНСКА (R1a) на база STR стойности, докато неговата mtDNA е H1b. „H“ е женският аналог на славянската мъжка хаплогрупа Y-ДНК: „R1a“.

Изследователите определят Y-хромозомния профил на Бела III, който служи за референция за идентифициране на други скелетните останки и за разрешаване на противоречията относно възможните потомци на династията.

Въз основа на техните изследвания останките от членовете на династията принадлежат към хаплогрупата R1a, което означава, че Арпадите са от евразийски /словенски произход, а не от  угро-фински /маджарски.

Това са единствените тленни останки, открити до сега от владетелите на унгарския трон от 10- ти до 16-ти век, тъй като след османското нашествие гробницата на унгарските крале в град Секешфехервар (Истолни Белград) е ограбена и унищожена.

През ХII в. в земите на Словакия се събират рицарите от Втория кръстоносен поход под предводителството на франския крал Людвиг VII, а през 1189 г. и кръстоносците от Третия кръстоносен поход под предводителството на германския император Фридрих Барбароса. Присъединяването на унгарските войски към рицарската армия става на територията на днешна Братислава. От този период е гербът на крал Бела III - той представлява триъгълен щит с червен фон, върху който е изобразен сребърен двоен кръст. Гербът е украсявал и сребърните монети, сечени в този период.

Андрей II (1177 год.– 1235 год.)

Крал (1205 год. до 1235 год.)

 През 1222 год. издал т.н. Златна Була, която гарантирала значителни привилегии за аристокрацията . През 1215 до 1217 год. застанал  начело на V кръстоносен поход, който не успял да постигне никакъв значителен резултат.

Бело IV(1206 год.– 1270)

Крал (1235 год. до 1270 год.)

 По време на неговото управление Унгарското кралство е нападнато от монголите, които го опустошили. Затова трябвало да го възроди отново. Наричан е възродител на кралството. През 1238 год. Бело IV утвърждава градски привилегии на свободен кралски град на Търнава, като първи град в Словакия. През 1241 год. монголите нахлули в кралството и в битката край р. Слана (11.04.1241 год.) разгромили Унгарската войска. Впоследствие повече от година плячкосвали цялата държава. Срещу това нападение успели да се противопоставят единствено добре укрепените замъци и градове.

На 12.07.1260 год. е битката при Кресенбруне между Унгарската войска (Бело VI) и Чешката войска (Премисъл Отокар II), в която унгарската войска, претърпяла тежка загуба.

Владислав IV Кумански (1262 до 1290 год.)

Крал от 1272 до 1290 год.

Подкрепял куманите, тъй като неговата майка била дъщеря на кумански вожд. Не могли да свикнат на уседналия начин на живот и много често тормозели останалото население. Освен това самият той водил непристоен живот и папата го отлъчил от църквата , като му  наложил интердикт (проклятие). Накрая бил убит от неговите любимци.

Андрей III (1265 год. до 1301 год.)

Крал от 1290 год. до 1301 год.

След неговата смърт измира рода на Арпадите до последно коляно. Още по време на неговия предшественик Владислав IV Кумански започнала да цари анархия сред аристокрацията, която достига своя пик след неговата смърт. От тогава до 1918 год. на унгарския трон били коронясвани чужди крале представители на най-известните аристократични родове в Европа.

След смъртта на Андрей III се възкачил на унгарския трон чешкият крал Вацлав I, след кратко време обаче влязъл в  спор с Карл Робърт, друг претендент на унгарската корона. 

Крал Вацлав поискал помощ от баща си и той начело на голяма армия навлиза в Унгария и прибира сина си,както и унгарската корона в Прага.

През 1312 год. в битката при Розхановце крал Карл Роберт победил съюзникът на граф Матей Чак в източна Словакия – граф Омодей и по-късно успял да превземе няколко негови крепости, но неговата власт никога не била сломена.

Чешки крал на Унгарския трон – Вацлав III (1289 до 1306 год.)

Чешки, Полски и Унгарски крал

Кралят на Чехия Вацлав III е признат и за владетел на Унгария на практика само в земите на днешна Словакия (т.е. от  граф Матей Чак и граф Омодей) . По това време към държавния герб се добавят и трите върха символизиращи трите планини Татра, Фатра и Матра, области, които са населявани от словаци (последната е планина в днешна Северна Унгария).

От ХIII в. започва разпространението на гербовете на големите рицарски ордени - Ордена на йоанитите, Ордена на тамплиерите, Тефтонския орден, Ордена на рицарите на Светия гроб господен, Бенедиктинския орден. 

   През целия ХIV в. в хералдиката навлизат масово градски, династични, църковни и бюргерски гербове. По време на кралството само в „горните земи“ - територията на днешна Словакия за основен християнски и национален символ се приема двойният кръст. 

Антикрал Матей Чак Тренчиански (1252 до 1321 год.)

 Най-силният унгарски олигарх в началото на 14 век.

Още по времето на Андрей III започнал да води независима от краля вътрешна и външна политика. 

За това, че повлиял значително историята на Словакия свидетелства факта, че в Западна Словакия още в края на 15 век територията се наричала „Държавата на Матей Чак“

Непревземаемата крепост на „Владелят на река Вах и Татрите“ е Тренчин

Битката при Розхановце – 1312 год.

Неаполитанския представител на Анжуй крал Карл Роберт се осланял на авторитета на папата и на парите на флорентинските търговци. През 1312 год. постигнал  победа в битката срещу областните господари, където понесъл поражение на граф Аба, властващ в Източна Словакия; в тази битка бил подкрепен от гражданите на Кошице . Областните господари (жупани), враждуващи помежду си, не могли да се съпротивляват повече. 

Крал Карол Роберт от Анжуй 1288 год. – 1342 год.

Крал от 1312 год. до 1342 год.

 Неговото управление е белязано с времена на значителни реформи във всякакви области – в данъчната система, в минното дело, в банковото дело…. Напълнил държавната хазна – започнал периода на най-големият разцвет на Унгарското кралство, което продължил след това и неговия син – Людовит Велики

Людовит I Велики (1326 год. – 1382 год.)

Крал на Унгария (1342 год. – 1382 год.)

Крал на Полша (1370 год. – 1382 год. )

По време на неговото управление продължил златният период на развитие. След 1370 год. когато починал кралят на Полша - Казимир III и неговия род на Пиастовците, като 22 год. е коронясан за полски крал и така възниква Полско – унгарската уния.

Привилегиум Про Славис (1381 год.)

Крал Людовит I Велики изравнява градските права и привилегии на словашкото и немското население в империята.

Мария от Анжуй (1371 год. – 1395 год.)

Кралица на Унгария (1382 год. – 1395 год.)

Съпруга на Сигизмунд Люксембургски и дъщеря на Людовит Велики

Сигизмунд Люксембургски (1368 год. – 1437 год.)

Бранденбургски курфирст , крал на Унгария, Римски император, Крал на Чехия

 

Стибор от Стибориц (1347 год. – 1414 год. )

 

Върховен унгарски аристократ от полски произход. Голям привърженик на Сигизмунд Люксембургски

Владетел на множество имоти в Словакия – сам се наричал Господар на целия регион Вах.

В своята кореспонденция използвал словакизиран чешки език.

Замъкът Бецков е седалището на Стибор.

Крал Сигизмунд Люксембургски водил много разточителна политика и през 1412 год. се наложило да заложи 13 Спишски крепости, за да получи финансиране. 

След смъртта на крал Сигизмунд (1437 г.) , на унгарският престол се възкачва Албрехт Хабсбургски, който през октомври 1439 г. умира. Неговата бременна съпруга Елизабет Люксембургска, през февруари 1440 год. ражда син, кръстен с името Владислав Похробек. В чешките земи се възцарява без затруднения (от негово име управлявал като регент Иржи Подебрат). Сложна била ситуацията в кралство Унгария, където след коронацията на Владислав Похробек, част от унгарската аристокрация се противопоставя и избира за владетел полският крал Владислав III, като Владислав I, наречен след смъртта си Варненчик. Елизабет е принудена да напусне с малкият Ладислав кралство Унгария, но за да защити интересите на непълнолетния крал изпраща в Словакия моравският рицар от Брандис Ян Искра. Неговото седалище е в централна Словакия в замъка Зволен

През 1419 год. в Чешките земи избухнали хусистките въстания. След смъртта на Вацлав IV, неговия брат Сигизмунд Люксембургски започнал да воюва с хусистите. И не само, че не успял да ги разгроми, но хусисткото движение проникнало и в съседните държави. Словакия била една от техните цели. Хусистите превзели няколко крепости в Словакия и оставили там свои военни отряди. Освен негативните явления съпровождащи подобни военни операции се затвърждава увеличената употреба на словашкият език в държавния и личния ежедневен живот.

Алберт Хабсбургски (1397 год. – 1439 год.)

Австрийски херцог

Крал на Унгария

Чешки крал

Римски император

След като Сигизмунд Люксембургски нямал наследник , който да настъпи на трона, той фаворизирал своят зет Алберт Хабсбургски

 

Владислав Ягелонски (1424 год. – 1444 год.) 

Полски крал (1434 г.-1444 г.)

Крал на Унгария (1440 г.– 1444 г.)

Ян Хунияди (1400 год. -1456 год.)

Херцог на Седмоградско (Трансилвания)

Губернатор на Унгария

Унгарски генерал, антитурски и антихусистки боец.

Папа Пий го провъзгласил за Войн на Христа (Атлета Кристи)

Баща на следващия крал на Унгария – Матей Корвин

 

Ян Искра от Брандис (1400 г.– 1469 г.)

Моравски благородник и генерал, който защитавал интересите на малолетният Чешки крал Владислав Похробек в Унгарското кралство .

 

От 1445 год. е един от седемте капитани, които управлявали Унгария (неговите владения се намират основно на територията на Словакия). През 1447 год. Унгарският сенат преустановил функциите на капитаните и тяхната власт се поела от Ян Хуниади. Ян Искра влизал в честа конфронтация с Ян Хуниади. Освен Ян Искра по време на седемте капитани Словакия е управлявана още от Понграч от Св. Микулаш и Имрих Бубек.

С около 5 хил. наемна войска, съставена предимно от бивши хусисти, Ян Искра бързо завзема богатите миньорски градове на централна Словакия, регион Спиш и източна Словакия, и по този начин прекъсва обединението на Полша с Унгария. В гр. Кремница започват да се секат качествени дукати с името на Владислав Похробек, което обезпечава финансово поддържането на ситуацията. Монетният двор в Кремница е запазен и все още работи, днес там се секат евро монети за европейската централна банка. Унгарският анти-крал Владислав няма възможност да се противопостави на Ян Искра, защото по-голямата част от неговите сили са ангажирани срещу турците. Поради тази причина, той сключва с него примирие, което е удължавано няколко пъти. След смъртта на крал Владислав I. (1444 год., съответно след изчезването му ) в битката при Варна, където армията му претърпява съкрушително поражение (султанът консервира главата му в мед и години след битката я показва, като трофей). Ян Искра управлява Северна Унгария (днес Словакия), като основното му седалище е замъкът Зволен и гр. Кошице. След избирането на Ян Хуниади за управител на Унгария (1446 год.) възниква спор между двамата, прерастнал във военни сблъсъци, прекъснати от кратки примирия.

През 1449 г. край гр.  Кошице унгарската армия побеждава. През януари 1450 е свикано в гр. Буда събрание, на което двете страни сключват примирие на 31-ви март 1450 г. Това споразумение обаче не трае дълго и на 7 септември 1451 Хуниади нанася съкрушително поражение в битката при гр, Лученец, след което е сключен нов мирен договор.

Владислав Похробек (1440 год. – 1457 год.)

Австрийски херцог

Крал на Чехия

Крал на Унгария

 

Матей Корвин (1443 год. до 1490 год.)

Крал на Унгария

Крал на Чехия

Австрийски херцог

 

Един от най-великите владетели на Унгария

Матей Корвин имал в своя двор словенска секция в кралската канцелария и издаваните от него закони и писма са писани на словашки. По време на неговото 32-годишно управление от неговия двор не излязло нито едно писмо, написано на маджарски.  С големите словашки градове (Търнава, Кремница и др. ) водил кореспонденция на словашки.

Университет Истрополитана – 1465 год. – 1491 год.

През 1465 год. по молба на крал Матей Корвин, папата позволява основаването на първият университет в словашките земи в гр. Братислава – Университет Истрополитана.

През 1452 год. е осветен катедралният храм в Братислава Св. Мартин, който в началото е бил три пъти по-малък. В настоящият си вид е от 1487 год. , което  се дължи на управлението на крал Матей Корвин.

Владислав II Ягелонски (1456-1516)

Крал на Чехия (1471-1516)

Крал на Унгария (1490-1516)

По време на неговото управление започва упадък на централизираната кралска власт и се засилва влиянието на магнатските родове (големите аристократични родове).

 

Людовиг II Ягелонски (1506 г.-1526г.)

Крал на Чехия (1516г.-1526г.)

Крал на Унгария (1516г.-1526г.)

По време на неговото владичество настъпва смъртна опасност за Унгарското кралство от Османите.

На 29.08.1529 се състои битката при Мохач, в която обединените християнски войски на Людовиг са разгромени от османските войски. Самият крал Людовиг II Ягелонски загива по време на бягство от бойното поле. Впоследствие турците завладяват Унгария и в столицата Буда основават санджак.

Ян Заполски 1487 год. – 1540 год.

Трансилвански херцог

Унгарски крал 

 

Ян Заполски е най-богатият и най-влиятелен унгарски аристократ. Въпреки това не взел участие в битката при Мохач, макар да имал многобройна войска, която според някои специалисти би могла да обърне напълно изхода от битката. Има хипотези, че се надявал на загуба от страна на кралската войска за да спечели властта за себе си .

Фердинанд Хабсбургски (1503 год.– 1564 год.)

Австройски херцог

Крал на Унгария

Крал на Чехия

Немски крал

Римски император

 

Братислава получава истински разцвет след битката при Мохач (1521г), когато става  столица на Унгарското кралство. След смъртта на унгарският крал и превземането на унгарската столица Буда от турците овдовялата кралица Мария Хабсбургска с малък антураж и висши църковни служители се спасяват в свободните територии на днешна Словакия (Северна Унгария). Борбите за продължаване на унгарската корона започват наново, но в крайна сметка короната е взета от нейния брат - австрийският ерцхерцог Фердинанд I.

Между 1536 год. и 1783 год. Унгария става част от австрийската империя на Хабсбургите, а Братислава става място за коронация на унгарските крале (общо 19 са извършените ). В днешно време тази церемония се провежда веднъж годишно в катедралата св. Мартин под крепостта.

След битката при Мохач започва борба за надмощие между Фердинанд Хабсбургски и Ян Заполски. И двамата били избрани за крале на Унгария и двамата контролирали различни части на кралството – Фердинанд – западната (дн. Австрия, Словакия, Словения и Хърватско), Ян – източната (дн. Унгария, Румъния, Босна  и Сърбия). В този конфликт се намесвали и турците, които се опитвали да разширят своята империя към Европа. Турците формират санджак „Буда” и въвеждат  маджарският език като официален в Турската част на Унгария.

С битката при Мохач и възкачването на трона на Хабсбургите приключва средновековието на Словакия. 

 

Влиянието на турците се усещало отвъд окупираните граници. Имало набези и грабителски походи срещу населението.

В граничните райони се поддържали постоянни гарнизони. Например през 1607 г. границата е охранявана от 20 000 войници, което е струвало на държавната хазна 1,8 милиона  годишно в злато.

Значително постижение в защитата на южната граница на Словакия представлявали отбранителните крепости, построени в края на 16 век.

Не е било възможно да се покриват такива военни разходи само от необсадените територии. Събирането на данъци обхващало по-малко от половината от общия бюджет. Затова бюджетът е трябвало да се допълва от други източници. От 1530 г. германският императорски райхстаг одобрявал така наречената „турска помощ“ за Горна Унгария /територията на дн. Словакия/.

Друг източник е пренасочването на пари от други части на Хабсбургската империя.

Вътрешните австрийски провинции финансирали защитата на славонската военна граница от езерото Балатон до Адриатическо море. Чешките региони субсидирали граничната отбрана на Словакия.

Повечето от разходите са насочвани към Комарно. Защитата на Източна Словакия е осигурявана от Силезия.

Тази система за финансиране на разходите за отбрана е неизбежна, тъй като в противен случай турците лесно биха могли да преодолеят защитната линия.

Императрица Мария Тереза също е била чест посетител на града, като кралица на Унгария. В момента Виена и Братислава са двете най-близки столици в Европа

През 1663 г. турските войски започват нова военна акция. Турците се отправили към словашките земи, където Братислава била основната им цел и посока на похода.

Пред замъка в Братислава се събират 20 000 османска армия, която иска да премине Дунава и да се присъедини към обсадата на Виена.

Замъкът е защитаван само от един малък императорски гарнизон и въпреки това вражеските войски не са могли да го завладеят. На 12 септември 1683 г. турците претърпяват окончателно поражение в битката при Виена и са принудени да напуснат цяла Унгария и южна Словакия.

През 1805 год. мирният договор между Наполеон и Австрия е сключен в огледалната зала в братиславския дворец.