Похвално слово в памет на Кирил (от Климент)

 

Похвално слово  в памет на Кирил (от Климент)

 Този писмен документ е написан малко след смъртта на Кирил през 869 г., написан е от Климент, ученик на Кирил и Методий, вероятно като траурна реч на погребението на Кирил в Рим. В някои преписи Климент буквално се споменава като автор на този писмен паметник. „Похвално слово“ е кратко резюме на „Житието на Св. Константин ", тези две творби са сходни по стилистика, така че можем да приемем, че предишното произведение„ Житие на Св. Константин “е написано от Климент, или той със сигурност е бил поне негов съавтор.

От тази творба също става ясно, че Климент е бил духовен защитник на своят словенски (словашки) народ , към който той с гордост се причислява.

Похвалните слова в памет на Кирил непрекъснато са се пренаписвали и до днес са запазени 12 преписа на кирилица. Най-известните сега се съхраняват в музея Румянцев в Русия и в Загреб, Хърватия.

Творбата е написана за първи път на територията на съществуващата през 9 век Стара Моравия. Написана е на словашки език, който Кирил е измислил за днешните предци на словаците. Оригиналите и най-старите им преписи не са запазени (постепенно са се разпаднали или са били изгорени), но тези творби непрекъснато се пренаписват до 17 век в много манастири в България и Русия и така съдържанието се запазва и до днес. Най-старият препис е от 13 век от България. Тези паметници са достоверни исторически документи и за словаците, защото техните оригинали са написани от  най-образованите словашки предци, учениците на Кирил и Методий и преки участници в мисията на Кирил и Методий на словашка територия.

 „В памет и възхвала на нашият благословен баща и учител на словашкия народ  Кирил Философ ... благослови този баща и наш учител, напуснал цялата красота на този живот, дом и богатство, баща и майка, братя и сестри (Кирил починал млад 827-869,  неговите майка и баща  все още били живи) ... За словашкият народ, който беше потънал в мрак и облаци от грехове, беше избран за пастор и учител ... Затвори устата на вълците, на триезичната ерес, изяснявайки пророчески забраните на езика и с думи посочи на всички пътя на спасението (затвори устите на тези, които твърдяха, че можем да се молим само на три езика: латински, гръцки и еврейски, и в същото време официално насърчи използването на словашки в поклонението, изнамирайки в същото време словашката писменост за Словаците). Дори превеждайки целият църковен орден от гръцки на словашки, той отиде в Рим, където доведе до съвършенство избраното от него паство (от неговите ученици) , като завърши щастливо хода на живота си, тъй като Господ Бог избра тялото му да почива тук в Рим.

... И особено богатият венец беше украсен от много разклоненият словашки народ. Защото за този (народ) беше изпратен този нов апостол (Кирил) ...

Благославям вашият красноречив език, който прогони от моят народ облакът от грехове, когато сиянието на тривечното божество излезе наяве ...

Благославям сияещите ви златни очи, с които нашата слепота (на словаците) беше неразумно отнета и грееше светлината на познанието на Бог ...

Добродетелите благославят ръцете ви, върху които пада дъжда на божието познание, напояващ с росата си падаща от Бога  върху сърцата  ни, напукани от греховната сухота.

Благославям пръстите, вдигнати към Бог, с които беше изписано избавлението на  моя народ от игото на греха ......

 И издъхна мирно (Кирил) в лето Господне от сътворението на света 6377 (869 год. ) през месец февруари на 14-ия ден ...