5 юли е празникът на Св. Св. Кирил и Методий
На 5 юли се отбелязва празника на Св.Св. Кирил и Методий. Споменаването на Кирило-Методиевата традиция е част от Конституцията на Словашката република. На тази дата през 2022 год. се отбелязват 1159 години от пристигането на светите апостоли в словашките земи. Така, че нека да разгледаме по-подробно някои събития от края на 9 век, които са се случили на територията на Великоморавия.
В началото на 9 век в днешна западна Словакия и югоизточна Моравия е създадена държавата на словашките предци, която те нарекли според името на река Морава и бившето Панонско Море. Когато по-късно, към нея са присъединени и други територии, тя е наречена Велика Моравия или Великоморавска империя.
На територията, която е ядрото на тази империя, християнството започва да се разпространява около 800 г. Първите мисионери са ирландско-шотландски монаси, а също и немски свещеници. Принц Прибина построява първата известна църква в Словакия в резиденцията си в град Нитра, която е осветена през 828 г. от залцбургския архиепископ Адалрам в чест на Св. Емерам.
Поканата на словашкият княз Растислав
Словашките предци обаче не разбирали чуждия език, а още по-голяма пречка били лошите отношения между немската империя и Моравското княжество. Ето защо тогавашният княз Растислав решава да покани мисионери, които да говорят на хората на разбираем език. Около 861 г. той първо се обръща към папата в Рим и тъй като Рим не откликва, през 862 г. се обръща към Константинопол, към византийския император Михаил III. Той избрал за тази мисия двамата братя Константин и Методий.
Константин и Методий са родени в град Солун (Тесалоники). Въпреки че градът е бил гръцки, по това време в района са живеели словени, така че двамата братя се научили да говорят на местния старословенски език. Баща им, на име Лъв е бил високопоставен военен. Майка им се казва Мария. Заедно те имали седем деца, сред които Методий (815 г.) и Константин - той бил най-малкият (827 г.).
Методий имал развит усет към рационалните неща, учил право и станал началник на един окръг със славянско население. Той прекарва 10 години на тази служба. Константин имал изключителен талант и влечение към философията и другите хуманитарни науки.
След смъртта на баща им, висшият императорски чиновник Теоктист, извиква Константин в Константинопол, за да учи в императорското училище "Магна Аура" заедно с бъдещият император Михаил III. Той толкова се отличил в учението, че му дали прякор „философ“.
По-късно и двамата братя поемат на духовен път и са изпратени като мисионери. Преди двамата братя да тръгнат за Великоморавия, Константин съставил словенската писменост - глаголицата и започнал да превежда най-необходимите свещени книги на старословенски език, като започнал от Евангелието на Св. Йоан: „В началото беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото.” На Константин се приписва съставянето на Проглас, предговора към старословенския превод на Евангелието. Това са първите думи, написани на старословенски език. Така започва християнската и културна история на словашкия народ.
Мисията на Солунските братя
През 863 г. Константин и Методий пристигат със своите емисари във Великоморавия при словашките (словенските) владетели Ростислав, Светополк (племенник на Растислав) и Коцел (син на словашкия принц Прибина). В края на 866 г. или началото на 867 г. те тръгват на път. Княз Растислав ги посреща с голяма радост. С намерението си да има своя църковна йерархия и да въведе старословашкия език в богослужението, той искал да укрепи държавата си не само политически, но преди всичко духовно, с намерението да разпространи християнството в другите съседни страни.
След пристигането на Св. Св. Кирил и Методий в град Девин през 864 г., Растислав заповядва да се издигне църква в резиденцията му, която Константин и Методий посвещават на Светата Троица. В тази църква те създават първата школа на старословашки език за обучение на местните елити и духовенство. Но главният катедрален храм, посветен на Богородица е бил на отделно място, чието име произлиза от Богородица – ДЕВИНград, защото там е било важно място за поклонение на Дева Мария.
Благодарение на авторитета и организаторските умения на двамата изключително образовани и ерудирани братя, както и разбира се благодарение на подкрепата, оказана от княз Растислав, тяхната мисия триумфира.
В допълнение към популяризирането на старословенския като литургичен език, Константин и Методий съставят и "Закон судный людем" (Съдебен закон за миряните), в който наказват хората, които не приемат християнството и призовават "гръмотевици и светкавици върху онези, които принасят езически жертво приношения или клетви".
След 40 месечна дейност в Моравия, Константин и Методий отиват в Рим през 867 г., за да получат официално одобрение на новия литургичен език и да ръкоположат своите ученици. Адриан II е папа на Рим по това време. Когато научил, че светите братя пренасят тленните останки на Св. Климент ги посрещнал лично в тържественото шествие. Положил тленните останки в базиликата, посветена на Св. Климент, където се пазят и до днес.
Смъртта на Константин – Кирил
В Рим светите братя трябвало да се погрижат за разрешаването на три основни въпроса:
1. Утвърждаването на старословенският език в литургията на западния или римския обред;
2. Ръкополагането на учениците за дякони и свещеници (тъй като те не искали да бъдат ръкоположени от немските епископи);
3. Създаването на отделна йерархия за Великоморавия, която да зависи само от папата.
Папата одобрил и трите молби. Вероятно на Коледа през 867 г. папата поставил старословенското евангелие на олтара в базиликата Санта Мария Маджоре близо до яслите на Рождество Христово и Константин веднага отслужил старословенска литургия. За кратко време словенските ученици са ръкоположени за дякони и свещеници. Въпросът за независимата йерархия бил много деликатен, защото немските епископи претендирали за управлението на тази територия.
Докато тези въпроси се решавали, Константин се разболял в Рим. Усещайки наближаващата смърт, той приема по-висока степен на монашество, а заедно с това и името Кирил. Умира в Рим на 14 февруари 869 г. Погребан е в базиликата Св. Климент.
След смъртта му не останало нищо друго, освен да се назначи Св. Методий за ръководител на архиепископията на новосъздадената Великоморавска църковна провинция. И той наистина е ръкоположен от папа Адриан II. Когато си тръгвал, папата му предал писмо, адресирано до словашките князе Растислав, Светополк и Коцел. В него той съобщава, че им изпраща Методий, като архиепископ и папски легат и за останалите славянски народи и че утвърждава старословенския език в църковната служба и заплашил с църковни наказания онези, които дръзнат да се противопоставят на тези решения.
На пети юли Чехия, Словакия, Хърватско и римокатолиците в някои страни празнуват Деня на славянските апостоли Кирил и Методий. За първи път честванията на празника на Св. Св. Кирил и Методий са въведени от австро-унгарската империатрица Мария Тереза на 14.03.1777 година със съгласието на папата, но само за територията на Унгария. В Бохемската част на империята празника е въведен едва през 1863 година по случай на хиляда годишнината от пристигането на солунските братя по молба на архиепископа на Оломоуц Бедржих от Фюрстенберк до папа Пий IX.
Защо точно 5 юли?
Все пак трябва да се отбележи, че тази дата няма очевидна връзка с живота на Св. Св. Кирил и Методий, нито дори с Кирило-Методизма като цяло. Основните причини за преместването са неподходящото годишно и литургично време на по-ранната дата -14 март, както и нарастващият култ към Ян Хус, датата на неговото изгаряне се чества ден по-късно - 6 юли. На 30.09.1880 г. папа Лъв XIII. с циркулярно писмо Grande munus изтъква заслугите на двамата апостоли за славяните и разрешава празника за цялата Римокатолическа църква.
Славянските православни църкви честват Кирил и Методий на 11 май според православния календар (24 май според гражданския календар), когато според традицията Кирил и Методий идват от Солун във Великоморавия. Исторически обаче е документирано, че това се е случило през пролетта на 863 г.
Живот на словенските апостоли
Свети Константин, наричан Философ, е роден през 827 г. в Солун, Гърция. Той е един от най-видните учени на времето. Той бил велик теолог, полиглот и оратор. Работил е като професор по философия и успешно ръководил няколко чуждестранни религиозно-политически мисии, както и редица богословски диспути. Прекарва няколко години в манастир заедно със своя брат. Замонашва се малко преди смъртта си в Рим, където постъпва в манастир и приема духовното име Кирил. Умира на 14 февруари 869 г. в Рим.
Свети Методий е роден през 813 г., подобно на брат си в Солун и през младостта си работи като византийски държавен служител. По време на съвместния си престой в манастира с Константин той става най-близкият сътрудник на брат си, с когото предприемат задгранични мисии в служба на могъщата Византия. След смъртта му, той поема ръководството на Великоморавската мисия, завършвайки съвместната работа. Една от най-големите заслуги на Методий е създаването на Моравско-Панонската архиепископия, в която той става първият архиепископ. Умира на 6 април 885 г. във Великоморавската империя.
До средата на 19 век те са били наричани със старите си чешки имена Църха (името произлиза от Кирил) и Страхота (погрешен превод от гръцкото Methodios, което погрешно е изведено от латинското metus, което означава страх).
През 1880 г. папа Лъв XIII. канонизира двамата братя, а през 1981 г. папа Йоан Павел II. ги обяввява за съпокровители на Европа. В същото време те са основните покровители на Моравия и Словакия.
