Кирилица, Глаголица, Гръцки

 

Кирилица,  Глаголица,  Гръцки

На горната снимка: Глаголицата

На долната снимка: Гръцкото унциално писмо

Глаголицата е  първата  писменост на словените /словаците/, която не се използва вече. По-късно се развива в кирилица. Тя формира основата на културата и образованието на Великоморавия и Великоморавското  училище. В исторически план остава за най-дълго време в Хърватия .

Създадена е от Кирил Солунски (самият папа изрично казва, одобрявайки по-късно словенската писменост, че „ние одобряваме писмеността, създадена от Константин“) около 862 г. за целите на мисията му във Велика Моравия по покана на словашкия княз Ростислав, като писменост за писане на старословенски. Глаголицата е първата графична система на славянските езици, която точно отразява всичките им фонетични особености. Тя съдържа символи на съгласните (напр.: Ž-ж, Č-ч, Š-ш, носовки), които липсват в латинската и гръцката азбука и следователно тези чужди графични системи са неподходящи за писане на словенска реч. Азбуката е била около 40  знака в зависимост от версията (оригиналът на  великоморавската азбука е имал 38 знака). Произхожда от 24 графеми от минискулна гръцка азбука и 14 знака от неизвестна писменост (вероятно с ориенталски произход, т.е. еврейската и самаританска азбуки). По-късно глаголицата получава  две версии: кръгла (оригинална) и квадратна (по-късна). Интересно е, че на всяка буква е бил причислен определен номер, така че  това е и първата славянска  цифрова  система. Буквата за звука „dz“ (= номер 8) е пример за буква, която е създадена специално за диалектите на старословенски език, използвани във Великоморавия /Славония магна в по-широк план/, тъй като по това време такъв звук не е имало в  старославянският език 

( например в македонския диалект от Солун). 

След изгонването на учениците на Методий от Великоморавия през 885/886 г., глаголицата се  заменя с латиница в словашките земи, а глаголицата навлиза в Хърватия и България, оттам временно и частично в Бохемия и Висла и за по-дълъг период ( освен кирилица) в Сърбия , Русия и другаде. 

От 10 век тя е заменена с кирилица. На Запад е заменена с латиница, а на Изток с кирилица.

Предшественицата на кирилицата - глаголицата е създадена, по заповед на византийския император Михаил II за Великоморавия. Самата глаголица е оригинално творение на християнска символна основа, като основата е елинската азбука, а по-малко в основата са латинската, арменската, грузинската, еврейската и някои форми от египетските йероглифи.

Тези за създаването на кирилицата и мястото й на създаване:

1. Неин автор е Климент Охридски (840 г. - 916 г.) . Това присъства в голям брой писмени източници от това време и малко по-късно, като възможните места на сътворяване са Преслав  или Охрид/Велес в днешна Македония.

2. Автор или автори са преславски видни книжовници от школата на княз Борис (828 г. - 907 г.) в Преслав.

Интересно е, че в кирилицата, всички първоначално създадени букви са гръцки, византийски, елински, ромейски. Самата кирилица, по-точно 2/3 от нейните писмени знаци са взети буквално от гръцката стилизирана, опростена азбука – т.нар "унциално писмо" - на горната снимка. Това са буквите А, В, Г, Д, Е, З, К, Л, М, О, Р, С, Т, У, Ф, Х /.

 С буквите „С“ „И“ и „Н“ въпросът е по-различен, но пак са от гръцкото унциално писмо. Останалите пък са от глаголицата, т.е пак са създадени от Константин Философ букви – Б, Ж, Ц, Ч, Ш, Щ, Ъ, ь, двете носовки, ы, както и ятовата гласна.

Следователно, Климент Охридски или преславските български книжовници  измислят и начертават

 "с по-лесни очертания писмената"

 – т.е буквите, но всички тези букви първоначално са създадени от елини. Кирилицата е елинска, т.е. византийска азбука според произхода на буквите и това не подлежи на никакъв спор или съмнение.

В „Кратко житие на Климент Охридски“ се среща следният откъс:

„Изобретил и други форми на буквите за по-голяма яснота от ония, които изнамерил мъдрият Кирил.“

В това сведение всъщност се казва, че Климент Охридски е разработил по-опростена и удобна глаголическа азбука, така че с „кирилица“ би трябвало да се нарича азбуката, която създава Кирил – Константин Философ, а „климентица“ трябва да се нарича именно азбуката, който е разработил и въвел Климент Охридски.

Наименованието „кирилица“ е регистрирано за първи път през 1563 г. в превода на Новия завет на хърватски, издаден от хърватски протестанти в Тюбинген, в чието заглавие се казва: 

„с цирулическими словами наипрво сада штампани“.