През 880 г. Папа Йоан VIII издава була Industriae Tuae (Вашето усърдие), с която създава независима моравска църковна провинция начело с Методий и епархия Нитра начело с Вихинг. Папата утвърждава Словакия/ Sclavinia/ като християнска държава под покровителството на Светия престол.
В същото време той приема Словакия/ Sclavinia/ в лоното на Светия престол, при което Светополк и империята му придобиват пълен държавен суверенитет, същият като отделните части на някогашната Франкска империя. Така за първи път в историята на словаците , те придобиват статут на суверенна европейска нация с уважаван монарх (крал), със собствена църковна администрация, зависима само от папският престол.
В Словакия възниква първата славянска епархия и Методий е бил пръв неин архиепископ. В по-късните бурни времена, въпреки че се стига до разрушаване на тази държава и църковната й уредба, тя не е напълно унищожена. Напротив, църковната структура е възстановена не само под формата на епархията Нитра, столица на автономното нитрианско княжество в пределите на Унгария (просъществувало до 1 106 год.), но и на архиепископията Естергом , която е преобразеното продължение на създадената от Методий провинция.
През 11 век Унгария също влиза под покровителството на папата, но акт, подобен на булата Industriae Tuae, не съществува. Светият престол само в отношенията си към територията на средният Дунав е действал в съответствие с предишните си принципи, установени във връзка със Светополк, по този начин в отношенията си с папата Унгария е пряко продължение на Велика Моравия.
Неуспешен е опитът на Чехите за възстановяване на моравската епархия, в пределите на тяхната държава и по точно в Оломоуц, след откъсването на западна моравия от Словакия /Sclavinia/ и присъединяването й към чешкото кралство. За чешката династия на Прешимисловците е било изгодно от гледна точка на тогавашната дипломация да се обявят за наследници на Велико моравия. Държавната традиция на Моимировата империя и църковният завет на архиепископ Методий са представлявали изгоден аргумент за получаване на кралска титла или за повишаване на пражката епископия.
По времето на Кирил и Методий, които са популяризирали старословашкият, като църковен език, много от днешните народи не са могли да използват собствените си езици и дори нито един такъв официално не е съществувал. Трябва да осъзнаем, че по това време (IX век) е имало само официални църковни езици и следователно само три са били езиците за водене на преговори в Европа - латински, гръцки и старо словашки.
Св. Константин и Св. Методий са наясно, че отиват на територия, която е под юрисдикцията на Рим, и според това реагирали адекватно. Когато работата им достигнала определено ниво, те считат за необходимо да уведомят папата и да получат от него „благословията“ на Светия престол за своето дело.
Огромният дипломатически успех на Св. Константин е , че той повежда борбата с „триезичната догма“ и убеждава тогавашният папа, че въвеждането на новият литературен език в богослужението в Западната църква не е против смисъла на християнската вяра, а напротив, ще помогне да се разпространи и укрепи вярата.
Мащабността на този акт, който за съжаление е с краткотраен успех, ще бъде осъзнат едва когато констатираме, че Западната църква се е ангажирала отново с него след хиляда и сто години на Втория Ватикански събор, което доказва само, че солунските братя са изпреварили своето време с цяло хилядолетие.
При това, по предложение на Ростислав, словашките апостоли от Византия признават, че Словакия попада под юрисдикцията на Рим, а не на Константинопол. По този начин Ростислав присъединява Словакия, Панония, Моравия и всички наследнически държави в сферата на западната цивилизация. Словашката църква е била призната от двата религиозни центъра.
През 9 век словашкият език /sclavonian/ е заел силна позиция в Централна Европа. Бил е литургичен език, наричан също лингва франка в това пространство.
Точният превод от латински на папската була е следният :
Писмо на папа Йоан VIII, адресирано през 880 г. до „неговия любим син СВЕТОПОЛК, известният владетел“ .
На любимият син СВЕТОПОЛК, известният владетел.
Искаме да съобщим за вашето усърдие, че когато почитаме нашия МЕТОДИЙ, най-достойният архиепископ на Светата църква на МОРАВИЯ, който дойде с вашите верни земляни пред прага на светите апостоли Петър и Павел и пред нашето високо свещеническо достойнство говори с лъчезарна реч, разбрахме искреността на вашата преданост
И желанието на вашия НАРОД, което проявявате към Апостолическия престол и нашата бащинска грижа. Защото с благодатта на Божията милост се противопоставихте на другите владетели на този свят и от вярна любов , желаете, опирайки се в благочестива ревност под закрилата на него и неговия наместник, да останете при него с помощта на Господа като най-отдадения син до края.
Е, за тази твърда вяра и преданост към нас на вашите хора с отворените обятия на нашия Апостолически престол, с огромна любов ние те прегръщаме като единствен син и заедно с всички ваши верни приемаме в лоното на нашия баща като овцете Господни, които са ни поверени и ви желаем милостиво да се заситим с храната на живота и в постоянните си молитви се опитваме да ви възхваляваме на Всемогъщия Господ, така че благодарение на ораторството на светите апостоли той да може да преодолее всички несгоди в този свят и след това в небесното царство ще тържествува с Христос, нашия Бог.
Следователно ние изсушахме този МЕТОДИЙ, вашият почитан архиепископ, пред назначените ни епископи, дали той изповядва истинската вяра и дали изповядва светото богослужение на Римската свещена църква и както в шестте свети общи синода на светите отци , нашият Бог, провъзгласихме и предадохме. Той обаче публично призна, че спазва и проповядва според учението на Евангелието и апостолите, както проповядва Светата Църква в Рим и както са подава от светите отци.
Въпреки това, след като разбрахме, че е православен във всички учения на Църквата и в службата на [Църквата], ние го изпратихме отново да управлява поверената му Божия Църква. Заповядваме ви да го приемете като свой пастир с достойна чест и уважение и радостен ум, защото по преценка на нашия апостолски авторитет му потвърдихме привилегията на неговата АРХИЕПИСКОПИЯ и решихме, че с Божията помощ той ще остане валиден завинаги, както са от нашата власт установени правата и привилегиите на всички Божии църкви, установени и потвърдени от нашите предшественици.
В истината и според каноничната традиция той самият да се грижи за всички църковни въпроси и да ги изпълнява сякаш под надзора на Бог; защото божият народ му е поверен и той ще отговаря с душата си.
Посветихме и свещеника на име Викхинг, когото сте ни изпратили за избран епископ на Светата църква в НИТРА; ние му заповядахме да се подчинява на своя архиепископ във всичко, както учат светите канони. Ние също така искаме със съгласието и предвидливостта на самия архиепископ да ни изпратите в подходящия момент и друг способен свещеник или дякон, когото също бихме определили за епископ на друга църква, където епископската служба би сметнала за необходимо да бъде споменат вашият АРХИЕПИСКОП и след това той да може да освещава с тези двама ЕПИСКОПА, назначени от нас, според апостолическата разпоредба и други места, в които епископите имат и могат да живеят достойно
Ние обаче нареждаме на свещениците, дяконите или духовниците, от която и да друга област на СЛОВАКИЯ или от членовете на който и да е друг НАРОД, живеещ на територията на ТВОЯТА ДЪРЖАВА, да се подчиняват на всичко и да се подчиняват на вече споменатия ни духовен водач, на вашия архиепископ, така че те да не правят нищо без негово знание. Ако обаче се осмеляват да предизвикат някакво възмущение или разделение, предизвикано от неподчинение или изобщо не се подобрят след първото или дори второто поучение, ние Ви инструктираме да действате според валидността на разпоредбите, които ние ви предадохме и изпратихме, като проповедници на вярата, да ги прогоните далеч от църквата и земите си.
И накрая, ние с право одобряваме СЛОВАШКАТА ПИСМЕНОСТ създадена от простосмъртния Константин Философ, на която може да се чуят Божиите химни, и ние заповядваме прославянето и делата на Христос, нашия Господ, да бъдат обявени на този език. Защото да възвеличим Господа не само на три, но на всички езици ни учи Светото писание: „Хвалете Господа, всички народи и го прославяйте, всички хора на всички езици“. Ето защо и Павел, провъзгласява: „на всеки език да изповядваме, че нашият Господ Исус е в слава на отца.“ Той ни напомня достатъчно и ясно на тези езици в първото писмо до Коринтяните, да говорим на различни езици, когато изграждаме църквата Божия.
В края на краищата нито вярата, нито проповядването ни забраняват по някакъв начин, да не възпяваме на СЛОВАШКИ ЕЗИК светото Евангелие или светото четене на Новия или Стария Завет.
Ако е правилно преведено и обяснено, или да се възпяват всички други почасови песнопения и литургии, защото който е създал трите основни езика, еврейски гръцки и латински, той създаде всички останали за негова похвала и слава.
Ние обаче нареждаме Евангелието да бъде прочетено на латиница във всички църкви във вашата ДЪРЖАВА за по-голяма прослава и едва тогава, да бъде преведено на СЛОВАШКИ, за да се разбере от вашите хора, които не знаят латински, както се прави в някои църкви. И ако на Вас и на вашите благородници обаче ви харесва да слушате по-вече литургията на латиница, ние позволяваме масовите церемонии да се извършват на латиница за вас.
Дадено през месец юни, в тринадесетото указание.
