сряда, 22 септември 2021 г.

История на Словакия през 19 век

  

История на Словакия през 19 век

В Унгария латинският се използвал като официален език до 1786 г., когато Йосиф II. обявява немският за официален език на австрийската монархия. Като цяло това предизвикало негодувание и започнал възход на маджарския  национализъм в Унгария. След австро-унгарското споразумение през 1867 г., както и в други краища на страната,  маджарският език започнал да се  разпространява централно от столицата , към краищата на Унгария.

По този начин между Словакия /Кралска Унгария/ на картата "Royume de Hongie/ и словашко-говорещото население в Трансилвания, Панония и Славония е вмъкнат чуждоезичен клин,  който обаче не е създаден от етническите унгарци през 9-ти век, както го обясняват историците, а от турците през 16-ти век, когато след битката при Мохач през 1526 г. обсаждат средната, равнинна  част на Унгария, известна също от  картите като „турска Унгария“ / "Hongrie turque" (фиг. 1). Тук турците останали  почти 300 години.

 


Фиг. 1. Карта на Унгария от 16 век (Лендвай) . Royaume de Hongrie (Кралска Унгария) е област, населена от sclavonians /словаци/, използващи sclavonian /словашки/ език. Маджарско е „турската Унгария“, част от бившата Унгария, окупирана от турците - "Hongrie turque" 

След 1789 г., когато турците претърпяват поредица от поражения и се оттеглят от Унгария, никакво турско говорещо малцинство не остава на бившата територия на „турска Унгария“, както може да се очаква след 300 години окупация, но изведнъж се появяват етническите маджари, които получават в наследство, турската гранична езикова смес, различна по структура от флективните европейски езици, но много близка до нейният източник - турският аглутиниращ език.

Също така от гледна точка на генетиката, след нашествието на т.н. етнически унгарци /маджари/ от 9-ти век, няма и следа. Монголоидната хаплогрупа „Q“ очевидно е била част от други исторически събития (доколкото ни е известно, никога не е имало маджари в Норвегия или Швеция), така че появата на маджарите  в Карпатския басейн може да се дължи само на турската окупация на Унгария. Незначителните проявления на другата монголоидна хаплогрупа „N“ е въведена в Карпатския басейн вероятно от саксонските имигранти.

Дори в средата на 18 век словашкият език (от Словене) и неговите диалекти е бил език не само на Унгария, но и на цяла Австро-Унгария. В английски етимологичен речник от 1756 г. се посочва, че освен арабския език, езикът SCLAVON /СКЛАВОН/ е най -разпространеният език в света, на него говорят от Адриатическо до Северно море и от Каспийско море до Саксония. На склавонски език,  говорят освен другите народи – поляци, московани, българи, бохеми и унгарците, докато всички те са потомци на древните Склави или Склавони, а Склавонският език е техният майчин език, макар и да използват различни диалекти. От маджарски няма и следа, споменава се единствено словенски език.

  


Фиг. 2. Описание на значението на склавонски език в The New Universal Etymological ENGLISH DICTIONARY, London,  от 1756

По подобен начин се посочва в английски речник от 1792 г.  че „ почти всички градове на Унгария (Hungary) имат по две имена, едното е на немски, а другото е на унгарски (Hungary), и че словенският език е диалекта.

В " Нов и пълен РЕЧНИК НА ИЗКУСТВА И НАУКИ " от 1764 г. A new and complete DICTIONARY of ARTS and SCIENCES“ под термина СКЛАВОНИЯ намираме следния текст:

„Областта Склавония, е австрийска провинция, която е ограничена на североизток от река Драва и Дунав, и се  отделя  от Унгария,  дълга е около двеста мили и е широка шестстотин. Името и идва от sklave-склаве (Sclavi) , древен народ от Европейска Скития, от където идва и словенски език, който  в допълнение към най -широко използвания по света арабски език е майчин език и на Русия, Унгария, Полша, България, Каринтия, Бохемия и други държави“

 По същият начин, Курцер Бегриф в книгата си „Fertigkeiten und Kenntnisse“ от 1789 г. споменава Унгария (Ungarn), като славянска страна наред с Полша и Русия.

Кога стартира „проектът за „маджаризация“ на „Унгария“, ни отговаря граф Сечени, който  е най -големият унгарец, преди 1848 г. Вероятно някъде през 1826 г. заявява: „Маджарите все още не съществуват, те само ще се появят“.

Това известно изявление е записано от Франц фон Льохер в неговата книга от 1874 г. „Маджарите и другите унгарци“ (Die Magyaren und andere Ungarn). В текста на книгата той ясно прави разлика между маджари и унгарци и тази разлика може да се види в самото заглавие.

Граф Стефан Сечени (Széchenyi, Széchenyi; * 21 септември 1791 г., Виена - † 8 април 1860 г. Дьоблинг) е унгарски благородник и политик, той е доминираща фигура от периода на реформацията през 30 -те години в Австро -Унгария.

 

 Родният му език е унгарски (ungarisch). Той владее унгарски език от детството си и получава документ от „Гимназията Пиаристен“ на 25 март 1803 г., потвърждаващ познаването на майчиния му език. Немско говорещата съпруга на Сечени много по-късно ще напише,  колко е „ хубав унгарският език“ (Ungarische), защото това е майчиният език на съпруга й.

За какъв унгарски език се споменава в неговата биография „Ungarische sprache“, когато той започва да учи маджарски на около 34 години ?

Това се потвърждава от скандала от 12 октомври 1825 г., който се разиграва в горната камара на унгарския парламент в Братислава, когато за първи път той проговаря публично на маджарски пред магнатите и бароните, но на развален маджарски, което свидетелства за все още неговото лошо познаване на маджарския език по онова време.

Какъв език е научил от пиаристите, когато в началото на политическата си кариера сечените едва са говорили свободно унгарски / в смисъл маджарски/ и още по-малко са писали на маджарски?

Причината очевидно е във факта, че по онова време (1803 г.) терминът „унгарски“ все още се възприема като „Sklavónský“, т.е. „словашки“, а родният език на Sečanský (Széchenyi) е „словашки“.

Ако граф Сечански (Сечени) значително повлиява „първият етап“ на унгарските /маджарските/  „реформи“, Лайош Кошут оказва голямо влияние върху втората им част, започвайки от 1848 г.

Лайош Кошут (* 19 септември 1802 г. - † 20 март 1894 г.) е адвокат, политик и борец за независимостта на Унгария от Австрия, лидер на Унгарската революция през 1848-1849 г. и през 1849 г. министър -председател на Унгария. Lajos Kossuth /Лайош Кошут/, роден е като Ludovít Košut /Людовит Кошут/ , в гр. Монок през 1802 г. Той прекарва много време, като дете с чичо си Juraj Košút /Юрай Кошут/ в гр. Турци /Словакия/, който е голям словашки патриот (той кореспондира със словашките възрожденци Ľ. Štúr /Л. Щур/, Ján Kollár /Ян Колар/ и е противник на маджаризацията). Бащата на Людовит, Ладислав Кошут, е словашки адвокат, земевладелец, роден е в с.Кошути в обл. Турци (сега е част от област Мартин , Словакия), а по -късно се установява в южен Земплин, Словакия.

Кошут е страстен борец за правата на маджарите, но категорично отричал същите права за народите на Унгария и не допускал и най-малкото сближаване на позициите с исканията на политиците, които не били маджари.

Той си ги припомнил едва след пристигането на руските казаци, които били повикани от императора, поради  набързо подготвеният национален закон (юли 1849 г.). На 11 август 1849 г. той се оттегля от ръководството на отбраната на генерал Артюр Гьоргей и преди поражението на унгарската армия при Вилагош бяга от Унгария. Той прекарва остатъка от живота си в чужбина, най вече в Италия, където продължава да организира анти-хабсбургската съпротива. Той направил няколко предложения за нов конституционен ред в Централна Европа, като същевременно преразгледал частично позицията си по въпроса за националността. Той обаче винаги пропускал словаците от своите планове за федерализация. В напреднала възраст Кошут отрича своят словашки произход и обвинява австрийските историци в „уникалност“, че са му пришили  неговия словашки произход.

Интересен е и произходът на генерал Артюр Гьоргей, който поема ръководството на армията от Кошут. Той е роден в Топорец край Кежмарок (* 30 януари 1818 г. - † 21 май 1916 г.) и когато се предава на руските войски след битката при Вилагош, той заявява: „Не ме интересува , какво мислите за мен . Всъщност аз не съм маджар, а словак " .


Кошут обвинява Гьоргей в предателство и тактически го използва като изкупителна жертва, за да поправи опетненото си самочувствие, както и репутацията си, като си осигури водеща позиция в унгарското политическо изгнание. Историкът Ервин Сабо вярва, че Кошут е създал легендата за предателството на Гьоргей, за да спаси името и популярността си.

 Пол Лендвай , по -скоро подкрепя идеята, че историята на предателството трябва да послужи на бъдещето и трябва да създаде исторически образ за унгарската нация, която може да бъде победена само с измама, в никакъв случай не на бойното поле. Трябва да се запази блясъкът на великата нация, защото в противен случай „поклонниците“ на Унгария /Маджарско/ ще загубят мотивацията си и ще се върнат към майчиния си език - словашкия език.

 


Фиг. 3. Откъс от „The southern literary Messenger Южният литературен пратеник“ от 1850 г., където унгарският генерал Гьоргей се провъзгласява за Склав (Словен) . Терминът „Унгария, унгарски“ по това време вече се разбира в европейските езици като „маджарски“, което пряко се доказва от самото изявление на Гьоргей.


Генерал Гьоргей обаче не е единственият не-унгарец в унгарската армия. Вестникът „Словашка Липа“ /“Lípa Slovanská“ / от 28 април 1849 г. публикува списък с имената на водачите на унгарската армия:

От Виена на 23 април. Oesterr. Corr. Той предоставя преглед на най -отличителните водачи в лагера на унгарската армия по етническа принадлежност.

 Това са:

1.Поляците:

Чаторийски, Камски, Дембински, Умински, граф Собаторски, княз Николавски, Бем, Беницки, Подински, Ларорски, Камонецки, Волгорски, Доминикан, Ветер, Клапка.

2. Унгарците са: Кисс , Месарош, Гьоргей, Перцел.

3. Англичаните са: Ди Израели (свързан с известния английски съд на парламента), Доненберг.

4. Влахите са Рейко, Романо.

5. Французите: Духател, Думбутон, Солиер, Гуйон.

6. Немците: Мак, бивш имперски пожарникар, директор на артилерията, командир в Комарно.

От цялото съзвездие на общността само четирима са официално унгарци и дори един от тях (Гьоргей) признава, че е Склав /словен/. Кой знае на какъв роден език са говорели останалите :Кис, Месарош и Перцел. Името Месарош подсказва, че собственикът на това име може да се е казвал Месар. От списъка става ясно, кой всъщност „е направил“ унгарската революция, от което е възможно да се заключи, за каква цел е трябвало да послужи, на какво е служила и  как е трябвало да продължи.

 Друга велика фигура на унгарските революционни промени е поетът, капитанът и революционерът Шандор Петьофи, чието истинско име е Александър Петрович, който се прехранвал с улично актьорско майсторство след училище, писал е за вестници и модни списания и се издържал със заеми - вземал е пари назаем, навсякъде и от всеки. Александър Петрович произхождал от чисто словашко семейство, по време на следването си в гимназията той не постигнал по -високи оценки от среден, по нито един предмет, слабо познавал историята и имал сериозни проблеми с маджарския, дори на по –късен етап, в поезията.

За последно е видян жив на 31 юли 1849 г. по време на битката при Сегешвар. След неуспешната битка, руските войници, преследващи бягащите маджарски хонведци, намерили мъртъв цивилен, без палто и без ботуши, прободен в гърдите, близо до извора Финтин Спанулуй. Никой не е видял убийството на Петрович, а тялото му не е намерено по -късно, така че никой не можел да потвърди дали наистина е Петрович. По -късно обаче маджарската пропаганда идеологически го "заровила" заедно с други бойци в общ гроб и буквално го направила почти "най -великият унгарец".

Петрович, подобно на Петьофи, се превърнал в легенда, идол на революционната борба за свобода на Маджарско.

В друга версия на неговата животопис обаче се посочва, че той не е загинал по време на съдбоносната битка, а е заловен от казаците. Когато като затворник се озовал в Сибир в славянска среда, незасегната от маджаризацията, той бързо се върнал към първоначалната си културна идентичност и отново станал Петрович. Той се оженил за дъщерята на пощенския директор, с която имали дете. Неговият потомък, внука на Петрович, дори станал подполковник в императорската кавалерия. Умира през 1856 г. от възпаление на зъбите и кръвно отравяне. Името му Александър С. Петрович е изписано на кръста на гроба му в Баргузин. Останките му са открити от международна експедиция и автентичността им е потвърдена без съмнение от всички присъстващи учени, а по -късно през юли 1989 г. лабораторната експертиза го доказва.

Също толкова исторически известна личност е Миклош Зриний, който е описан и почитан в Унгария като най-важният унгарски герой. Всъщност той е хърватин, чийто майчин език несъмнено е хърватски.

Въпреки това маджарската етническа пропаганда го включва сред важните маджарски личности. По думите на историка Гюла Секфо, „въпреки че произхожда по баща и майка от хърватско семейство, той се смята за унгарец. Следователно той намира своята сладка родина (dulcis) в Унгария, а не в Хърватия".

Така че, Зриний не може да бъде унгарски патриот, защото е потомък на старо хърватско семейство и е един от най-важните герои в освободителната борба на хърватския народ срещу турското владичество и той несъмнено е бил хърватин.

Като цяло не изглежда розова маджарската аристокрация в историческите реалности. Може дори да се твърди, че маджарската аристокрация никога не е съществувала, имало е само унгарско благородничество, което до началото на 18 и 19 век не съвпада с термина унгарски.

Ако искаме да посочим предците на унгарското благородничество, които вече са направили значителен принос в унгарската история, техният произход чрез днешното политическо разделение на Европа, ще споменем - родовете Балдачи, Чибак, Деменди, Другет, Франгепанов, Кхуен-Хедервари, Мигаци, Радчалич , Палцалич , които са били от италиански произход; Амадеите, Аспермонтите, Батори, Брунсуик, Болца, Дегенфелд-Шомбург, Халер фон Халерщайн, Кьонигсег, Лоранфи имали немски произход; Апафийците и витленитите са от френски произход; Лопрестианците били от испански произход; Драгфи, Хунияди, Йосиков, Майлат, Наковци, Синао имали румънски (влашки) произход; Понграчовци, Веселени - чехски; Форгачовци, Токоли са с полски произход; с хърватски произход са Фестетичи, Грасалкович, Кеглевич, Зриняните и семейство Заполски; Църнойевич, Чеконичов, Гараовци, Телековци са от сръбски произход, а семейство Естерхази, Хадиковци, Йесенски, Медженски, Подманицки, Радвански, Ракочови, Турза и други са от словашки произход.

Къде са маджарите? По думите на граф Сечени, те са създадени едва през 19 век.

Разпространението на политическата параноя и система от национални маджарски заблуди в Унгария било в интерес на тогавашното „либерално“ пост-турско и помаджарчено благородничество, което искало след поражението на турските „донори“ отново да завземе властта в свои ръце в Унгария с такова изкуствено предизвикано недоволство и психоза сред тълпата на масите в Унгария и така да  управляват държавата според своите интереси. Тези хора, водени от Людовит Кошут, успяват да се внедрят в маджарското (пост-турско) общество с интензивни пропагандни параноични заблуди за преследване, за „австрийското потисничество над маджарите“, съчетани с еднакво параноични заблуди и „превъзходство и маджарско господство“ или „расово превъзходство ".

Именно тази система от параноични заблуди по-късно се превръща в движещата сила на маджарската революция през 1848-1849 г. и в същото време основната причина за нейното поражение.

Начело на маджаризацията застават светски и църковни фигури, където основната опора са земевладетелите. В началото на 18 век обаче словашките земевладетели нямат представа за маджаризацията, но през 19 век, с малки изключения, те стават напълно маджари. Такава бърза трансформация не може да бъде резултат от някакви големи идеологически и културни идеи. Ясно е, че благородничеството вижда в маджаризацията спасението на своите привилегии, застрашени от социалните промени на тогавашна Европа, системната „германизация“ на Йосиф II и неговите просветителски и либерални реформи.

Следователно успехите на маджаризацията в началото на 19 век не могат да се обяснят с маджарската културна хегемония, а с факта, че тя е поета от управляващата класа, която концентрира почти цялата политическа и икономическа власт в своите ръце.

Произходът на маджарският език също е повлиян от инцидент, който се състоял на неотдавнашната „историческа дискусия“ в Братислава, където лектор от Унгария обрисувал номадските племена, които се предполага, че са проникнали в Дунавската низина, като езиково и културно напреднали в началото на 9 и 10 в., като етнически обединена „маджарска нация“. На въпроса на един от присъстващите , какъв бил езика на предполагаемите седем маджарски племена, лекторът си поел дълбоко дъх и заявил убедително: „Естествено, че маджарски ! “. Присъстващият словашки лингвист поканил лектора да преведе много просто изречение на маджарски: „Драга е тази рядка каша“. Лекторът си поел още по -дълбоко дъх, очевидно решен да отговори още по -силно, но след това се опомнил и напразно отбелязал, че „не се занимава с подобни глупости“.

Явно обаче е разбрал историческата същност на въпроса, защото „глупостта“ е фактът, че дори и в днешният стандартен маджарски език това просто изречение звучи така: „Драга аз а ридка каша / draga az a ridka kasha“, Т.е. точно както и на словашки или на другите "славянски" езици, както и че трите термина принадлежат към най -старото езиково снабдяване на повечето "славянски" езици, а думите "рядко" и "каша" са словесни изрази за най -основните термини - явления, срещани в праисторическите времена.

 Въпреки това, можем да видим и езиково сходство в случая на много други основни маджарски думи, от които ясно се очертава, от кой езиков субстрат произхожда маджарският. Тази словашка база е прехвърлена към езика, който започва да се използва на територията, окупирана от турците. Той се смесва с турския и латинския, по -късно с младия немски, но в края на 18 век маджарският език не е достатъчно комуникативен поради малкият си речник.

Масонът Франтишек Казинци (учил е в Кежмарок, Кошице, Прешов и Пеща) се е погрижил за подобряването му, като добавил повече от десет хиляди нови думи. По думите на Лендвай : " Без огромните усилия на Казинци да реформира маджарският език, успешното развитие на маджарската литература не би било възможно ."

Казинци ясно е знаел целта, за която е „съставил“ този нов език. Той създава език за новото Маджарско, където привилегированата турска (маджарска) класа може да поеме фактическата власт над цяла Унгария, не само в централната й част (бившата територия, окупирана от турците).

Създавайки език, в духа на хердерианското разбиране за света, трябвало да се появи нова култура и разбира се, нов народ - маджарският народ. Неговата слепота в тази посока е добре илюстрирана от собствените му думи, написани през 1791 год.

 „Ако бъде въведен маджарският език (като официален, вместо латинският), нашата нация ще се превърне в самобитна нация (по това време Казинци очевидно не смятал маджарите за самобитен народ), ще бъде изградена стена между маджарите и не-маджарските народи и чужденците или ще станат като  нас маджари - или ще умрат от глад ...“

 Фактът, че маджарският език произхожда от окупираната от Турция територия, се доказва и от факта, че от векове нито един маджарски служител не е бил намерен в администрацията на виенския двор, като например: съдебната палата или Военният съвет.

По принцип той не би могъл да се появи там, защото откакто турците нахлуват в Унгария, Австрия и Турция са били почти постоянно във война.

Даже, не съществуват исторически документи, които да предполагат, че маджарите са воювали срещу турците. Само Унгария винаги се е намесвала военно срещу турците.

 През 1792 г. Сандор Кисфалуди съобщава, че той обиколил цялата страна и срещнал повече словаци, шваби, румънци и германци, отколкото маджари.

 Било ясно, че езикът на турските окупатори, който, макар и подобрен, нямал надежда за оцеляване. Рудолф Хабсбург, наследникът на трона, възпитан в духа на привързаност към маджарите, описва добре кои са били разпространителите на маджарския език.

Той остро критикувал по-късната маджарска национална политика и написал в писмата си, наред с други неща и това: „... в повечето краища на Свещената корона само аристокрацията, чиновниците и евреите принадлежат към маджарите, останалите хора са от различна националност . "

Гьорги Ландесман, главен равин в Будапеща, бил раздразнен от безсрамното маджарско коксуване и присвояване на чуждестранни заслуги, описал значителната роля на евреите в изграждането на Маджарско, когато пред в-к „Иген“ през април 1993 г ​​казал.: „Ако посочим всички евреи и създадените от тях ценности и след това ги премахнем от Маджарско, от маджарската култура, с изключение на широките гащи и кайсиевата ракия, нищо няма да остане. ”

 През 1830 г. граф Сечени публикува книга, наречена „Заем“. Маджарските историци описват отговора на идеите му сред масите като „мълния от ясно небе“ като „земетресение“. Пол Лендвай възвишено добавя, че „ в държава, в която едва двеста души четат най -добрите маджарски книги, първият тираж на книгата на Сечени веднага е закупена от около две хиляди читатели. „ В началото на 19 век Унгария е с население от 12,9 милиона, от които 540 000 принадлежат към аристокрацията.

Така, ако през 1830 г. едва двеста души четат най -добрите маджарски книги , това означава, че по онова време едва ли някой е говорил маджарски не само сред по-ниската класа, но и сред аристокрацията !

Понастоящем има голяма историческа дезинформация относно използването на термините Унгарско-Унгарец-Унгария и Маджарско-Маджар-Маджарски.

В професионалната литература, написана на немски език, но и на други европейски езици (също и на словашки) , все още се прави разлика между термините „Ungar“ (hungarus) и „маджарски“, докато маджарите използват само последния термин - маджарски. Това означава, че едва от края на 18 век започва по -задълбочено разбиране на термина маджарска народ, респ. Маджарско и се отнася за тези граждани, които са етнически маджари и също говорят маджарски.

 Унгарците очевидно не са намерили място за думата „Hungar“ в своя език, вместо това използват думата „Маджарски“, така че всички материали от периода се превеждат и на маджарски в този дух. Дори не може и  да се открие в езика, защото, ако разпознаят термина „Hungar“ на маджарски, би трябвало да се обясни кои са те, но тогава цялата „великолепна маджарска“ история ще се пръсне като сапунен мехур.

Позовавайки се на „ етническите маджари“ , Пол Лендвай „се сепнал“ повече от „малко“, очевидно не познавайки генетичните изследвания на европейците, защото според тях няма „ етнически маджари“. Има само маджари, които говорят маджарски. Това е още един силен аргумент за изкуствения произход на маджарския език.

 Истинският произход на "маджарските гени" е докладван за първи път пред света от Л. Л. Кавали Сфорца, известен генетичен професор в Станфордския университет (САЩ), който през 1991 г. публикува резултатите от мащабното си генетично изследване, проведено в днешно време в Унгария. Постигнатите резултати от това изследване проф. Кавали-Сфорца обобщава: „ Унгария /Маджарско/ е аномалия в Европа. Езикът е азиатски, но населението е европейско, предимно славянско. И тези славяни са първоначалните обитатели на Карпатския басейн. Абсолютното мнозинство от населението на Република Унгария /Маджарско/ не са етническите маджари, а предимно славяните , които са непрекъснато европейско население. Останало е само маджарското име и аглутиниращият език. Няма маджарски гени ”.

 Същите резултати могат да бъдат намерени на уебсайта на Европейските генетични изследвания, които се актуализират постоянно.

I1

I2a

I2b

R1a

R1b

G

J2

J1

E1b1b

T

Q

N

Унгария

8.5

16

2

29.5

18.5

3.5

6.5

3

8

0

0

0.5

Словакия  

6.5

16

1.5

41.5

14.5

4

2

1

6.5

0.5

0.5

3

 Сравнение на генетичния произход на днешните словаци и унгарци (ДНК на Y-хромозома). Отклоненията са толкова минимални, че е възможно да се говори буквално за идентични народи с две различни имена. По -голямото отклонение е само в случая на J1, J2, E1b1b (от словашка страна, балансирано от хапло групата R1a), които пристигат тук от средиземноморската зона, вероятно като пряка последица от турската окупация на централната част на Унгария .

Първоначално наименованието Унгар-ски първоначално се отнася до населението, което говорило на славянски език, т.е. към славяните, днес според езика това са - словаци, моравци, славонци, хървати, словенци, русини; но генетично това е цялото население на някогашната Унгария, включително и днешните маджари. Тази концепция е „разбита“ (постепенно променена) в периода на маджаризацията – т.е. в периода на езиковата и „културна“ реформа (упадък). Целият този прекрасен процес е добре проследим в живота на световно известният

 

словашки композитор Франц Лист.



 Франц Лист (* 22.10.1811- † 31.7.1886; Франц Лист е регистриран при раждането си като " Franciscus List", без "z"  ), известен музикален гений, роден по време на монархията на Хабсбургите на територията на австрийската империя в Райдинг. Той произхожда от словашка народност, но се самоназовава „Ungar” т.е. подобнo на много словаци (Sclavonci) по онова време – Магин, Байза Щур и други. Така той се представя на първия си концерт през 1820 г. Официалният му произход „Словак“ се споменава по -късно, в Лексикона на Бернолак от 1825 г. Дотогава всички словаци и славонци са били унгарци, математически написано Sclav = Ungar.

  През декември 1822 г. той изпълнява за първи път във Виена с импровизации и концерт в ми минор от Хумел, родом от Братислава. Следват концерти в Германия, Англия, Франция, където се среща с културния елит на 19 век. Той се запознава с Шопен в Париж. Това приятелство e подкрепяно и  организирано от майката на Лист - Анна Листова. По -късно Лист написва първата биография на Шопен.

 През 1838 г. по време на концерти в Милано и Венеция научава за наводненията по Дунава в гр. Пеща. По това време словашкото и славянското население живеело в преобладаваща част на гр. Пеща, поради което словаците са били засегнати най -много от наводненията. Лист отишъл във Виена, за да помогне на пострадалите от водната стихия с приходите от концертите за благотворителност. Първоначално той бил ангажиран с два концерта, но в крайна сметка изпълнил десет за един месец.

 Благодарение на помощта към словаците възникнал конфликт, коментиран в пресата, в който евангелският свещеник Ян Колар трябвало да се намеси и по този начин да защити словаците, че парите били равномерно разпределени между маджарите и словаците.

 Независимо от това, под влиянието на маджарските симпатии, миланските критици агресивно и брутално нападнали Лист, защото смятали, че само словаците се възползвали от финансовата помощ (тъй като те също го смятали за словак).

 Лист изучавал историята на славяните, запознава се лично с Мицкевич, както и с неговото творчество, където откриваме връзка с терминологията на Лист, използвана за венетите, варварите, славяните, също и във връзката им с Флоренция.

Мицкевич не използвал термина "словашки", очевидно го считал за чуждоземен.

Лист не бил развълнуван от унгарската революция на Кошут. Често бил тероризиран с въпроси, на които не можел да си позволи да отговори. Мълчанието на Лист за Унгарската революция било естествена реакция на словашкия (Sclav) Лист, който не можел да си позволи повече в революционна Европа. Как да отговори на въпроса, поставен му от принцеса Кристина, херцогиня на Белгия в писмо от 15 януари 1849 г.?

 „... Как е възможно, скъпи мой Лист, да не се присъедините към нито една страна в тази борба? Не е ли „Унгария“ вашата истинска родина по ваш избор? Не бяхте ли обявени за "Hongrois"?“

Въпросът звучи като груба неуместна шега, защото принцеса Кристина, както и другите около Лист, знаят, че Лист не е бил маджарин, възползвайки се от факта, че унгарско-маджарския преход по онова време не е бил изяснен и „унгарец“ трябвало да принадлежи само на маджарската „етническа група“.

 

 На 5 юли 1863 г. в Рим се провеждат тържествата в чест на „св. Кирил и Методий“ по повод на 1000 -годишнина от пристигането на славянските просветители "Св. Кирил и Св. Методий". С личното си участие, работа и активност Франц Лист се представил с шокираща изненада за всички, но и смелост, която не само музиколозите, историците, но и политиците не можели да си представят. Този парадокс се засилва още повече, защото Лист отказал да обърне внимание на крал Св. Стефан.

На Славянският конгрес в Москва през 1867 г. композициите се изпълняват изключително от „славянски“ композитори, включително композициите на Франц Лист. „Унгарската рапсодия“ на Лист била разбирана, като словашка.

След австро-унгарското споразумение на срещата с най-видния политически представител Андраши, му е поставен ултиматум:

„ или отиваш в Пеща, или напускаш Унгария “,

и той бил в реална опасност никога повече да не види родината си, любимата си Братислава.

Това изявление ярко изобразява съдбата на словаците, загубили родината си поради маджарската колонизация. През този период настъпила голяма емиграция от Словакия.

 На 4 май 1873 г. Лист, като син на колонизирания народ, пише на дъщеря си Козима:

„Всички сме потиснати, но не и репресирани; притиснати сме, но не се отчайваме; преследвани сме, но не изоставени; ние сме пометени, но няма да загинем."

По негово време Лист не можел да говори свободно за политика, което се обяснявало, с това , че той не се интересувал от политика. Всъщност Лист редовно четял пресата до времето на австро-унгарското уреждане, тоест до времето, когато словаците (Sclavóns) все още имали известна надежда за свобода. Той бил в добри отношения с Метерних и Бах, но познавал и словашките историци, както и Людовит Щур, което повдига въпроси без отговор за дипломацията на Лист на фона на тези отношения.

  Композициите на Лист, особено Totentanz, се отнасят към Братислава, като митична и културна, религиозна традиция на Словакия. Творбата Totentanz е образът на един стар словашки мит, за древен варварски склавонски народ, в който той изразява своята борба за освобождение. В това произведение Франц Лист гениално е включил в една композиция отделните части от този стар мит относно историята на словаците: историческият произход на колонизирания народ, напомняне за  Тот /на маджарски, означава „словак“ /, което е в заглавието на композицията Tot-en-tanz , за религията (с християнският мотив за Апокалипсиса на Св. Йоан , до  Новия завет) и музикалният мотив от словашката народна песен „Все още листата на планината са червени“ .

С ангажимента си към творците на малките народи той се опитвал да покаже тяхното съществуване на света. Неслучайно благодарение на Лист, словаците И.Л. Бела, Е. Грег, чеха Б. Сметана и други получили награди и признание. Знаем, че финала на сценичното произведение, норвежката национална сага „Arnljot Gelline“ на Григ и Бьорнсон, е посветена на Лист. Бьорнсон се отплаща на Лист, като продължава „дипломатическата си работа“. Но по -специално и защото Бьорнсон се ангажирал със словаците след клането в Чернова.

Участието на Лист в продължаването на францисканската традиция, особено на св. Франциск от Паул, кирило-методиевото наследство и общото осъзнаване на словашкото представяне на Лист на „Славянския конгрес“ в Санкт Петербург с неговите словашки (унгарски) рапсодии допълват картината на този словашки гений преди един век.

 По времето на Франц Лист, терминът словашки се произнасял доста тихо в Унгария. Освен факта, че зад него имало повече контексти, изразени официално и силно, в очите на маджарската управленска система, този термин се разбирал като проява на буржоазия. Не е по -различно и с името Uhor – Hongrois – Hungar – Унгарец. Само население на бивша Унгария (дори и днес) знае този въпрос, че маджарите не са се представяли, като унгарци, а само като маджари.

Поради тази причина изявлението на Франц Лист „Аз съм Унгарeц“ ( Je suis Hongrois ), раздразнило маджарите. Приемането може да е било свързано с работата му в чужбина, където терминът унгарски започнал да се превежда произволно в Унгария през този век.

И двата термина, словашки и унгарски, се възприемат като проява на не-маджари, т.е. нежелана етническа група, която по този начин също представлявала заплаха за политическото управление на Унгария.

 Словаците се опитват да запазят термина унгарски от 18 век, защото осъзнават, че той е свързан с тяхната стара традиция и култура.

 В този контекст можем да разберем и борбата на Лист за представянето му. Благодарение на блестящата му оценка, Лист разбира от самото начало, че милиони стари словаци, които, в противовес на термина маджарски, се наричали ​​унгарци, са удавени в море от маджаризация. Става въпрос за словаците - унгарци, които по този начин се дистанцирали  езиково от маджарите и които, подобно на словаците - унгарци, живеели с езика си на територията на днешна Унгария (Magyarország), както и в столицата Пеща и Буда.

С това е свързан и проблемът с географията на Словакия, по -точно: етническата граница, известна като Горна Унгария, която също е известна на всички в литературата. Лист бил отличен експерт в това отношение. Виждаме го в начина му на изразяване. Най-малкото отклонение във формулировките в началния период би означавало окончателно затваряне на вратата за собствената му етническа група - словаци – унгарци. „ Ти си моята родина“ – се провикнал младият Лист. На двадесет и осем години на 19 декември 1839 г. той пише от Братислава на своята приятелка и партньорка в живота мадам д'Агултова:

„О ma sauvage et lointaine patrie! О! mes amies, amen! " (" О! Моя дива и далечна родино! О! Приятели мои, амин! ")!

Горното възклицание с четирите удивителни в писмото, изпратено от днешна Словакия, не било случайно. Ако проследим ежедневието на Франц Лист до последните му мигове, откриваме, че той всъщност е спиращ дъха, образ на гений и интелектуалец, който реагира отвъд границите на политическото потисничество на словаците в Унгария и на неговата трагична житейска реалност на несвободен, безправен човек. Съзнавайки своя гений и национално пробуждане, Лист много бързо осъзнава, че с първият си известен концерт в Братислава през 1820 г. борбата за неговата личност е започнала. Това е причината за изявлението му за словаците - унгарци, за тяхната стара история и традиция. Определено неслучайно е изпратил прочутото писмо от Братислава. Културната изтънченост на Лист произтича от историческите извори, които черпят знание преди всичко от познаването на произведенията на словашко-унгарските историци от 18 век. Те, подобно на Франц Лист, открили в Словаците - Склави - Унгарци, една от най -старите и големи антични нации в Европа.

Словаците се свързват с термина „унгарски“ (Hongrois) и през 19 век словаците се представяли по този начин.

Изглежда очевидно, че Францискус Лист, не само благодарение на възпитателното влияние на баща си и семейството си, е поддържал мнението, свързано с неговата идентичност, по фундаментален начин до смъртта си.

Няма съмнение, че в Унгария , маджарите все още се представят само като маджари, никога като унгарци. Ако искаме да разберем сложната и комплицирана борба на маджарските правителствени кръгове за присвояването на Лист, трябва да вземем предвид усилията да прикрият и да не допуснат такъв фундаментален факт, а именно, че нито Лист, нито семейството му говорели на маджарски език, а само на словашки!

Този проблем би могъл да бъде решен само чрез постоянното задържане на Лист в чужбина, тоест да го отдалечат от родината му, или чрез постоянно и безкрайно пътуване по концертни турнета, въпреки неговата воля, на самия Лист, който искал да се съсредоточи върху композирането си.

Ако се приеме по -компромисното твърдение, че Франц Лист е говорил по-добре немски и най-вече френски, отколкото унгарски (което означава маджарски), лесно можем да си създадем представа за степента на неразбиране. Всъщност Лист не знаел унгарски и дори не се опитвал да овладее езика.

 Отказът му в унгарските среди на политическата култура и аристокрация, да произнесе и най -простите изрази на маджарски, като например „благодаря“, са разбирани от тях като истинска трагедия.

 От друга страна, важно е да разберем Лист.

Той добре знаел, че дори една-единствена дума, изречена на маджарски, може да бъде използвана срещу него. Той бил изключително толерантен. Той бил известен с това, че никога не реагирал и не отговарял на постоянните и непремерени обиди към себе си. Всъщност не можел. Той осъзнавал, че масовите медии и биографите си затварят очите за комичната реалност.

Всъщност никога не са търсели реалните връзки, тоест защо Лист цял ​​живот се борил с проблема за непризнаването на идентичността на собственият му народ.

Въпреки, че той се сравнявал с Моцарт в ранната му възраст, всичко било затъмнено от безкрайните преводи на маджарски, а по-късно и на немски език. Терминът словак и словашки във връзка с Горна Унгария и Братислава почти не се използвали от биографите и не се обяснявали на чужденците.

 Ясно е, че до известна степен Лист се припокрива с възгледите на словашките историци (Й. Б. Магин, Й. Скленар, Й. Папанек, А. Ф. Колар и др.), които през 18 век не се съгласили не само с унгарските, но и с чешките историци и писатели, с П.Й. Шафарик (1795-1861), Я Колар (1793-1852), Ф. Палацки, Ф. Челаковски и др.

Лист, който отхвърля политиката на тоталитаризъм на Л. Кошут, е един от малкото просветни словаци, които забелязват, колко опасно е чешкото просвещение във връзка със славянофилството за самите словаци.

Лист трябвало да забележи, че във връзка не само с чешкото Просвещение, но и с европейското (не само т. н. Славянско) официалният културен елит, в духа на мотото „съюз на славяните“, Шафарик всъщност заставал фундаментално против възгледите и изследванията на словашките историци.

С разбирането си за историята на Централна Европа, Шафарик де факто засилва унгарската и антисловашката позиция, тъй като възприема термина Uhor (Ungarn, Hongrois, Унгарец) в своите произведения (той пише почти изключително на немски) и го превежда като маджарски. Това разрушава връзката на словаците с юга , с района на Панония, Есклавония, Словения във връзка с общата история на Словакия – Словения (Венети, Рутени), Сармати, подобно, както тази връзка се разбира с Великоморавия, т.е. вертикално.

 Сред най -слабите и пренебрегвани области на изследване на личността на Лист е темата за Лист като писател. Неслучайно унгарският музиковед Харасти се опитал да го деградира като писател, тъй като литературното творчество на Лист поставя сериозен проблем в концепциите на унгарската музикология за Лист.

 Малко след смъртта на Лист и в маджарския парламент разбрали, че Франц Лист, който през целия си живот официално се е представял като „Унгарец“, а не като „Маджар“ не бил в съответствие с идеите на маджарската история, култура и политика от гледна точка на Маджарите.

  В резултат на това на 26 февруари 1887 г. премиерът Калман Тиса направил изявление в унгарския парламент, с което маджарите деградирали артистичното величие на Франц Лист, като писател и отказали да го приемат за маджарски композитор.

 На 15 октомври 2006 г., при тържественото откриване на концертната зала „Франц Лист“ в Райдинг, президентът на Федерална република Австрия Хайнц Фишер, в присъствието на правнучката на Лист- Найк Вагнер и в присъствието на европейския културен елит и Австрийската музикална общност направил изявление, потвърждаващо (въз основа на австрийските изследвания) словашката идентичност на Франц Лист:

„Bundespräsident Heinz Fischer hob in seiner Rede die europäische Dimension von Liszt hervor, der als Mitglied der slowakischen Minderheit im damaligen Ungarn geboren wurde und zum polyglotten Weltbürger aufstieg „

За да се разбере по -добре целият процес на маджаризацията, е добре да се знае откъде идва думата и понятието маджарски и унгарски.

Произходът на термините Унгар-Унгария и неговите варианти Угор, Унгарн, Венгер и др. са чисто словашки, както е посочено няколко пъти до сега. Такова еднозначно и точно доказателство за не-унгарския произход на думата угор може да се намери в катакомбите край Залцбург (днес Залцбург, Австрия). Тук в недрата на хълма Мюнхен (Mönchsberg) има катакомби, където в една от нишите има паметна плоча, върху която пише:

 

 ANNO DOMINI CCCC LXXVII ODOACER REX RHUTENORUM GEPPIDI GOTHI UNGARI ET HERULI CONTRA ECCLESIAM DEI SEVIENTES BEATUM MAXIMU CUM SOCIIS SUIS QUINQUA GINTA В HOC SPELEO LATITANTECICIS

 





Фиг. 1 Залцбургска плоча, Залцбург, Австрия. Надпис от 477 г. споменава племе на име Унгари. Буквалният  превод на тази плоча гласи: "В лето господне 447, Одоакър, цар на рутените, гепидите, готите, унгарите и херулите, разярен срещу Божията църква, уби и хвърли (от скалите), заради тяхната вяра, блажения Максимус и петдесет от неговите съмишленици, които се криеха в тази пещера, и опустоши провинция Норикум с огън и меч”.

Годината 477 е ясна и името на едно от племената - UNGARI - също е ясно. Тъй като всички официални исторически източници ни убеждават, че унгарците /маджарите/, ухрите (унгарите), нахлуват в Карпатския басейн в края на 9 -ти век, Залцбургската плоча изглежда привидно неразрешима загадка в този контекст.


Солноградската плоча обаче крие и друга особеност. Преводът на раздела „ODOACER REX RHUTENORUM GEPPIDI GOTHI UNGARI ET HERULI “ като „ Odoaker , крал на русините, гепидите, готите, унгарците и ерелите “ не е напълно правилен. Ясно се вижда, че " RHUTENORUM" е в мн. число

 

" GEPPIDI GOTHI UNGARI ET HERULI ".

 

Наставката "-orum" се използва в латински във връзка с множествено число , както за  съществителните имена (преведени като Rhuten), така и за прилагателните имена (в превод като Rhuten). Формите „ GEPPIDI GOTHI UNGARI ET HERULI “ завършват с наставката „-i“, която е типична за множествено число само на съществителните, затова превода е в същата форма като „ GEPPIDI GOTHI UNGARI AND HERULI “.

 Следователно текстът на плочата в Залцбург трябва да се чете правилно не като „ Odoaker, крал на Рутен, Gepidi, Goths, Uhri и Heruli “, а като „ Odoaker, King of the Gepidi Rhuten, Goths Rhuten, Uhri Rhuten и Heruli Rhuten "и " Odoaker , кралят  на Gepido Rhuten, Goth of the Rhuten, Uhro Rhuten и Heruli the Rhuten " (ако Rhuten е съществителното име), или" Odoaker, кралят на рутенските гепиди, готи, унгарци и ерели “(ако рутените е прилагателно). И в двата случая обаче е ясно, че гепидите, готите, унгарите и херулите са имали общо име - рутените (рутени, русени, расени, русини).

 Днешният унгарски език използва думата Magyar-ország , която означава Унгария. Ние превеждаме част от думата в тази фраза като държава. И тази дума е ясно идентична с другата унгарска дума -orosz , която означава руски. Авторите на езика очевидно са черпили от стари „славянски“ източници, когато страните и държавите от „славянската“ (арийска) Тартария са били наричани „руски“ (Киевска Рус, червеноруска, белоруска), докато унгарците със своите страна - orosz се позовават на тази "славянска" (Рутенска) държава, макар и със сигурност несъзнателно.

 Унгарците не се споменават никъде в съвременните източници, като маджари, а само като унгарци, Унгри и т.н. Този пробив се случва едва в края на 18 -ти и особено през 19 -ти и 20 -ти век. Фалшифицирането например е ясно видимо в книгата „Magnae Moraviae fontes historici“ – „Източници за историята на Велика Моравия“, издадена от Държавното педагогическо издателство в Прага през 1964 г. Книгата е специална с това, че лявата колона съдържа стар текст ( за съжаление не оригинал) , а в дясната - чешки превод. Тук например в раздела „Fuld anals“ на страница 121 във връзка с „унгарците“ намираме: „ Avari, qui dicuntur Ungari, .. “, докато свободния превод гласи: „ Аварите, които се наричат маджари, .. ". Същото може да се намери на страници 122, 127 и 129.

В солноградските анали ( Annales Iuvavenses maximi , 15 век) е написано ,че през 881 година: „ Primum bellum cum Ungaris ad Weniam. Втората битка с Cowaris ad Culmite ", което чешките историци превели като:" Първата битка с маджарите при Wenie (Виена). Втората битка с Коварите при Кулмит. Тук не само, че проницателните историци превърнали унгарците (унгари) в маджари, но направили от Коварите (Ковалите, Квадите) и вид хазарско племе.

 Подобно е и в хрониката на прюмския игумен от Регина (Reginonis abbatis prumiensis chronikon, 10 - 11 век). „ Anno dominicae incarnationis DCCCLXXXVIIII. gens Hungarium ferocissima ... “ се превежда като „През осемстотин осемдесет и деветата година от сътворението на Господа произлиза народа на маджарите... “. Интересното е, че по -нататък се посочва, че „ gens Hungarium “ (племето Hungarium, със сигурност не маджарите) са „ най -дивите и по-жестоки от всички чудовища, от скитските кралства и блатата (откъдето произлизат), които р. Дон разпространява със своя поток във всички посоки. " Има ясен намек, че те са скити и че идват от блатата. На „Hungrom“, очевидно се приписва същия произход като на  "славяните".

 Във великите анали на св. Йоан Кръстител ( Annales sangallenses maiores ) се казва: Arnolfus contra Maravenses pergebat, et Agarenos ubi reclusi erant, dimisit “, а дори и тук в тези анали Hungar се превежда като маджарски.

 Маджарите не могат да бъдат намерени в „Отмъщението на Людпранд, епископа на Кремона“ (10 век), в Chronicum Suevicum universale (12 век), в хрониката на Ериман от Райхенау (11 век), в Историята на епископите на хамбургската епархия от майстор Адам Бремен (края на 12 век), в галската хроника (12 век), в хрониката на Козма (12 век), в хроните на Адмонт (12 век), в хрониките на Храдище (12 век ), не се споменават нито в саксонската хроника (12 век), нито във фалшивата хроника, известна като Анонимна хроника ( оригиналът на т. нар. „Анонимна хроника“ не е запазен. За първи път е публикувана през 1746 г..), което е съвсем логично, защото маджарите са основани от граф Сечени едва след 1826 г. Във всички исторически съчинения откриваме само Хунгарос, Унгари, Хунгари, Унгари, Унгари - т. е. Ухри.

Така че маджарите очевидно не са били унгарци, но произходът на името маджар остава загадка. Много е трудно да се намерят историческите корени, защото през 19 век маджарите са изфабрикували редица документи, описани от съвременните историци като автентични, исторически, тоест стари, древни. Разкриването и опровергаването на тези измами е трудно дори за екип от високо ерудирани, добре платени и преди всичко безпристрастни експерти, което вероятно е невъзможно днес, защото истинската истина не е желателна. Може би обаче дори не е необходимо да се върви по този път.

Произходът на думата Маджарски  има две основни концептуални линии, но и двете са с общ корен. В първата линия е действителното значение на Маджар,  на Унгарски език.

Известно е, че на територията на Унгария, поне през първата половина на 19 век, в азбуката не е съществувала буквата „J” във  въведенaта от протестантите латинска буква, която е заменена с буквата „G“ .

Възможно е първоначално да е била латинската дума „maior“ , която е била объркваща по време на Реформацията, при появата на новия език (унгарският) поради несъвършенствата на латинската писменост,се наложило да бъде променена от „J“ на „G“, подобна на думите „Juri“ се трансформира в „Duri“, „J armok“ се трансформира в „Gy Armat“ [ďarmat] (унгарски) и други подобни. Превода от латински на „maior“, като голям, по -голям , както и английската дума „major” – главен, възрастен, мнозинство. За нововъзникващият народ, унгарската нация, названията „майор“, като „мнозинство“ или „възрастен“, са били с отличен замисъл за изпълнение на целите на организаторите на маджаризацията.

  Тъй като маджарите трябвало да бъдат „мнозинство“ и са проектирани като , надрасови, свръхчовеци. Без подобен имидж на върховенство и значимост, прераждането на словашкото население в Унгария в маджарски народ, нация никога не би имало шанс за успех.

Втората линия е самият термин „magyar“ като двойна комбинация от латинските думи „mador“ и  „magnus“ . Превеждаме „мадор“ като влажен, мокър и от това знаем производните думи като „madeō“ (да бъда мокър, влажен), „madēscō“ (вода), „madidus“ (мокър). Втората дума „magnus“ е буквално вълшебна дума, която означава голям, обширен, дълъг, висок; здрав, но и благороден. Сравнението от „magnus е maior“ (т.е. по -голямо, по -високо, по -тежко и по -възвишено).

 „Magnus“ се променя на „maior“, както словашкият термин голям на по -голям или възвишен. Това е пресечната точка на първата и втората линия (magyar-magnus-maior), но коренът е доста по-дълбок, защото основата на думата „magnus“ е „MAG“, която не означава нищо на латински, но на словашки означава - човек, контролиращ магията и тайните на природата (маг). Думата „MAG“ обаче е само обозначение на оригиналния „MAK“, който е коренът за думите мокър, мокря и т.н. „MAK“ е в основата на името на словашката богиня „Мокош“ или от надписа на словашката монета „MACCIUS“ (makiuš). Словашкият „MAK“ (мокър) става основа за цяло съзвездие от латински изрази като „maga“ (вещица), „magia“ (магьосничество), „magicus“ (магически),“magis“ (повече), „magister“ (началник, командир), „magistrātus“ (офис), „magnās“ (главен , благороден) , както и  „magnus“ (велик, мощен, благороден, възнесен) и др.

 


Водата с нейните уникални свойства е била почитана като божество, дори водата чрез своите уникални свойства може да се възприема като материална форма на върховния (бог). В латински познаваме третата степен на „максимума“ (magnus-maior-maximus) за този термин . След тази градация: голямо - по -голямо - най -голямо, ясно проличава "славянската" замяна (G → X) подобно на случая с „re x“ и „ re g num“, „крал“, „кралство“.

 И тъй като латинското „X“, някога е било „славянското“ „CH“, можем да четем „максимуса“ като „ма-х-имус“ , където основата е словашката дума „MACH“, или българската "МЪХ", която на словашки и български е обозначение за растение, срещащо се във влажните места, но също така и за мъжко име. Името „Мах“ според Ибрахим ибн Я куб ет Тартуш е обединител на славянските племена, произхождащи от племето Валитаба.

 В самата дума MACH, като напишем MAH (H, CH, G, K, X, Q) получаваме израз, който четем като MAN на руски (латинското H се чете като N на руски)!

Произходът на името на божествения Ману, известният индуски наследник на човечеството - първият човек, който определя посоката на света след разрушаването му от опустошителния потоп, както и името на германския прародител на име Мано, основателят на народите.

Очевидно е, че водата - влагата – мокротата, като магическа течност, във „въплъщението“ на думата „МАК –МАГ“ се възприема, като нещо над земята, божествено; така че тази словашка дума навлиза в много езици в смисъла на възвишен, велик или други свързани синоними. В санскрит например думата „megha“ , означаваща облак и облакът е газообразното състояние на водата в небесата.

 Водата и нейната територия, където тя „господствала“ като MAK-MAG (влажна зона) била първоначалният прототип на самото име на днешна Унгария /Магарско-Маджарско/, която до неотдавна била до голяма степен осеяна с блата и влажни зони, така че името означава „влажна зона“ (mogorsko). Тук откриваме името на крайбрежният хърватски град, наречен Макарска, или уелския град Магор, разположен в непосредствена близост до големи влажни зони.

  


Фиг. 1. Словашката земя, населена от словаци според топонимичната реконструкция, създадена въз основа на карти на проф. Ян Станислав. В средната част, в басейните на река Дунав и Тиса можете да видите обширни влажни зони - "мокорско".

Нахлувайки в Унгария, турците заемат централната й част, която се простира по поречието на река Дунав и по протежение на Естергом, като всъщност заемат низината и същевременно „най -влажната“ част.

Тази характерна черта на новопридобития район става източник за наименованието на новопридобития район, наречен Мокрина. Турците използват това име и до днес. Те наричат Унгария като „ Macaristan Krallığı “, Кралство Мокари (Macari).

   По време на окупацията на Унгария от турците, те използват унгарската (словашка) аристокрация за своите собствени управленски цели. Под претекст за освободителната борба срещу управлението на Хабсбургите те стимулирали финансово и материално и подкрепяли военната аристокрация, главно от източната част на страната, срещу императора.

Горната част на Унгария /дн. Словакия/ се превръща в „бойно поле“ между Виена и турците, като унгарците - словаци кървят от двете страни.

Усилията на турците в крайна сметка довеждат до създаването на васално кралство начело с Имрих Тьокьоли, когато на 16 септември 1682 г. управителят на Буда, паша Узун Ибрахим го коронясал за „крал на Централна Унгария“ във Филаково /граничен град в Словакия/.

Центърът на властта на тази „централна Унгария“ се превръщат седемте източноунгарски столици, които турците наричат ​​„Орта Маджар“. Турският термин "madžar" е близък до „мочиар“, което е друг словашки термин за „блато“, влажни зони.

Изглежда, че византийците също разглеждат Унгария като област, свързана с влажни зони, което ще бъде в съответствие с по -късното турско наименование "Макари-стан".

Известното изявление на Константин Багренородни (* 905 - 959 ): „Megale Morabia“ , на латински „Magna Moravia“ (в гръцкият оригинал „megalé Morabia“), се превежда като Великоморавия. В това наименование „Megale Morabia“ има „усещане“ за влага, влажност, както и в думата „Morava“, така и в думата „Megale“. Моравия е област, често наводнявана от водата, преовлажнена зона, блато. Този термин "мара" има същото значение и на английски език , като влажна зона, езеро, блато. Думата „Megale“, която прилича на „mekaré“ , „mokaré“ , също прилича на влажна зона, т.е. на "мокър, мокро". „Megalé“ се превежда като "голям", "велик" и подобно и словашкото "велки - велик" е близко до „влъхки – влажен“. Това важи и за латинското „magna – magnus“.

Тази група включва и руското [могучий- mogučij], което ние превеждаме като мощен, силен, велик, което съдържа корена МАГ-MAG (МОГ-MOG). Силни, мощни са синоними на "страхотно", докато във "велико" също има и "сила". А най -мощната сила на земята е ВОДАТА.

„Mokrina“ и „morava“ (marava) са конструкциите на  две свързани словашки думи с еднакво значение, обозначаващи блатисти, влажни зони. „Мокорско“ (Маджарско) се намира в средата между две Моравии (Сръбската и Словашката), както и между реките Муреш (Маруша) и Мур. Във връзка с тези географски реалности се извежда интерпретацията на „Мокорско“, като другото име на „Моравия“ (Марава) и в резултат на това констатацията, че „Мегале Морабия“ е била по същество територия, която се идентифицира с територията на днешна Унгария. С други думи, „Унгария“ и „Мегале Морабия“ (Великоморавия) са една и съща държава. И сръбската, и днешната чешка моравия са територии, които по -късно са били насилствено откъснати от тяхната майка Моравия - Унгария, докато историческата връзка с територията на централна „Марава“ е запазена в имената на тези области.

Освен турците, само унгарците още не правят разлика в езика си между Унгария и Маджарско. Това е съвсем разбираемо за турците. Те са имали свое наименование за Унгария – „Макари-стан“, а за унгарците е необходимо, защото тогава ще трябва да разделят историята си на унгарска преди 1848 год. и  на маджарска след 1848 год., което очевидно не се приема, защото рано или късно ще се стигне до равенството Унгарски=Ungar=Sclavonic=Словашки и ще проличи цялата изфантазирана история.

Маджарите също привнасят името на митологичната граблива птица Турул от турците.

Турул приличал на граблива птица и различни автори я сравняват по външен вид с орел, сокол и ястреб.

Според легендата, „в неопределени древни времена, когато маджарските (турските) племена са живели далеч на изток, принцеса Емезе е имала една мечта. В съня си огромният хищник Турул слязъл в спалнята й и я сграбчил за своя жена. Тя се събудила на сутринта и разказала на баща си какво сънувала. 9 месеца по -късно се ражда синът й, когото кръщава Álmos (от унгарски álom - мечта, álmos - момчето от съня). Било предсказано, че Алмос ще доведе хората си в нова родина, но той никога нямал да я види. Един ден Алмос видял баща си Турул да лети в небето, да лети на запад. Той разбунил хората си и последвал баща си, а хората последвали Алмос. Те стигнали до подножието на Карпатите, зад които лежала новата им родина. На склоновете Алмос умира, а синът му Арпад поел водещата роля, който безопасно отвел неговите воини и техните съпруги от другата страна на планината, в Карпатския басейн.

Тази легенда  в действителност е украсено и „изкривено“ реално историческо събитие, в което Tuğrul (Тогрул I, Tugril, Toghril, Тугрул или Toghrïl Бей) е основател на Великата селджукска империя, играе ролята на "Отец Turul" . Името му Тугрул означава ловен рог или сокол (Турул- Тугрул- сокол). Тугрил обединява турските воини от Великата евразийска степ в конфедерация от племена и става първият султан на империята през 1037-1063 г.

 Турците (маджарите) фактически навлизат в карпатския басейн в конкретен период, който е известен, чак след няколко стотин години, след битката при Мохач, през 1526 год. с  армията на турският султан  Сюлейман I.

Франтишек Форгач от Гимеш и Халич - Кардинал на Светата Римска църква, архиепископ на Естергом

  Франтишек Форгач от Гимеш и Халич - Кардинал на Светата Римска църква, архиепископ на Естергом Граф Франтишек Форгач от Гимеш и Халич ( Fo...