Старoсловашки църковен песенник (Киевски писма)

 

Старoсловашки църковен песенник (Киевски писма)

 

Старословашкият църковен песенник погрешно се нарича Киевските листове. Единственото общо нещо с Киев на този старословашки паметник е, че се съхранява в библиотеката на Украинската академия на науките, като те не са нито написани, нито намерени в Киев. Песенникът е открит през 19 век в Йерусалим и оттам е пренесен в Киев. Не знаем как е стигнал до Йерусалим.

 

Много историци са разглеждали с повишено внимание старословашкият църковен песенник. Това е един от най-старите словашки писмени документи, който е написан с оригиналната словашка писменост. По време на анализа на езика на този исторически документ е доказано, че това е първото копие на оригинала, възникнало на територията на Стара Моравия в началото на X век. А някои историци приемат  този писмен паметник за оригинал, датиращ направо от 9 век от Кирил и Методий или от техните ученици. Текстът на песенника е предназначен за пеене по време на богослужения, а текстът представлява най-старият тип словашка писменост, чието продължение намираме в друг паметник: старословашките пражки свитъци. Съдържат част от служебник по католически обред заедно с указания за водене на службата. Текстът на службите е написан с черно мастило, а указанията – с червено.

 

Старословашкият църковен песенник е пълен. Съдържа 7 пергаментни листа от малък формат с 38 кратки обредни молитви. Тъй като книгите за обредни ритуали са големи и обширни, първоначално се смятало, че този песенник е само част от по-голяма книга, но по-късно историците се съгласяват и приемат, че тази старословашка песенна книга е селекция от най-често използваните пеещи се меси. Умишлено е написан в малък формат и в по-малък обем, за да може удобно да се пренася.

 

Как е възникнал старословашкият църковен песенник? Преди пристигането на Кирил и Методий в Стара Моравия, там са действали латински духовници, които използвали латински песенник за пеене. По време на мисията на Кирил и Методий , този латински вариант е преведен на старословашки и по този начин е създаден старословашкият текст.

 

В църковнословенският текст е интересна 20-та молитва, тъй като в латинският оригинал липсва: «За нашето кралство, Господи, с вашата милостиня, бдете (пазете) и не предавайте на чужди , което е наше и не ни превръщайте в плен (жертва) на езическите народи». Преводачът в Стара Моравия е предчувствал опасността от нахлуването на езическите народи.Този стих е доказателство, че словашките предци в древна Моравия са били вече културно и духовно зрели християни, противно на езическите и грабещите народи от Изтока .