Тези други две празнични
композиции в памет на Кирил и Методий са написани по същите причини като
предишната празнична композиция. Не можем обаче да кажем със сигурност, кой от
учениците на Методий е написал тези съчинения. Запазени са десетки преписи на
тези композиции на кирилица с български, сръбски и руски произход, като
най-старата е от 11 век.
Избирам откъс от
„Празничното слово за Кирил“ от 13-ти век, което е на кирилица, за да покажа,
че тук намирам думите „ словен- “ , т.е. „словак-„: „ Кириле, славни учителю по
доброта, научи моравлените на словенски език oт своя бога благодарити,
приелагая на словенски яазък от грецкия закон господни и правда его. Тием нине
радуйшася словенски народу богу славия всилуят“. " (Кириле, известни
учителю на добродетели, книгите ти са научили моравците да благодарят на Бог ,
превеждайки от гръцки на словашки закона
Господен и неговата истина. И сега радвайте се словашки народи , отдавайте
почит на Бог. )
Интересно е твърдението:
„радващи се словашки народи“. Това е написано от транскриптора през 13 век, но
в оригиналният модел трябва да е имало само „ликуващ словашки народ“, както е в
другите документи. Тук обаче писателят поставя термина „словашки народ“ в
множествено число. Той го прави, защото през 13 век вече не е възможно да се говори за един словенски
/словашки/ народ, защото вече са възникнали няколко словашки /словенски/ народа
които започват да се различават все повече и повече в речта.
Подобен израз може да се
намери в „Празнично слово за Кирил и Методий“, което е пренаписано през 13 век:
Всемогъщи Боже, който помогна на словашките народи да познаят името ви чрез
своите блажени проповедници и протоереи Кирил и Методий ...
Няма коментари:
Публикуване на коментар