Проглас

 

Проглас

 

Първата известна словашка поема Проглас е съставена на старословашки език, използвана е като въведение към старословашкия превод на цялото Евангелие. Вероятно е съставено от Константин (Кирил). Това стихотворение изразява най-горещият проблем на времето - защитава използването на словашкият език и словашката писменост като средство за комуникация на словашкия народ. В стихотворението се казва, че народите без книги и образование на собственият си език са обречени на изчезване.

 

Запазени са 4 преписа на това стихотворение, където Константин се споменава като автор. Най-старият препис датира от 13 век. Тъй като не е посочено кой Константин го написва, някои историци приписват авторството му на Константин Преславски, ученик на Константин - Кирил.

 

Но тъй като това е поетична композиция, която е използвана като въведение към Старословашкото евангелие, което е основната църковна книга, преведена от Кирил и Методий на старословашки веднага след пристигането им в Стара Моравия, е ясно, че само Константин - Кирил може да напише уводните думи за толкова важна творба.

 

От историческа гледна точка са особено важни пасажите на Проглас, където пряко се споменава словашкият народ, за когото са преведени книгите от латински и гръцки на словашки. Буквално се казва „слушай цели словашки народе ...“ или „слушайте, Словени ...“, което е още едно ясно доказателство, че жителите на стара Моравия, където е била написана поемата Проглас, са принадлежали към словашкия народ, за който Кирил изобретил словашките букви.

 

Ето точните споменати пасажи:

 

Рѣшѧ бо они: слѣпїи прозьрѧтъ,

глоуси слoшѧтъ слово боукъвьноѥ.

Бога же ѹбо познати достоитъ.

Того же ради слoшите, Словѣне, си:

Даръ бо ѥстъ отъ Бога сь данъ,