Произход на името Ungar /Унгар

 

Произход на името Ungar /Унгар

 

В основата на името "Унгария" е  корена "Унгар", който е със словашки произход /словенски/ и означава „У-гар“ „У-хор“ , „при планината“. На словашки език „Унгария“ е „Ухорско“, а на чешки „Ухри“. В древните записи, написани на латински език има множество сродни форми „Ungari“ , „Hungaros“ , „Hungari“ , „Hunguari , „Ungari“ , „Ungarii“ , „Agarenos“.

 Унгарците са били племе или племенна група, която се приравня от великомаджарската пропаганда на термина „маджар“, „маджари“. Франтишек В. Сасинек в своята публикация в „Словашки възгледи“ от 1892г. ,  ясно документира, че името „Ухор“/“Унгар“, както и всичките негови езикови варианти, се споменават от древните историци в Карпатския басейн много преди пристигането на „маджарите“.

  От незапомнени времена унгарците говорят на словашки диалект, както е документирано през 1756 г. в английския етимологичен речник от това време , според който  езикът SCLAVON е редом до арабския, най-разпространеният език в света, на него се говори от Адриатическо до Северно море и от Каспийско море до Саксония . „Sclavon/склавонски/словашки“ език, се говори  освен от другите и от „Uhri“/ „Hungarians“ (унгарците) , при това всички са  потомци на древните „Sclavi“ (Склави) , или Склавонци. /Sklavónci/Sclavonians/  и  Sclavónsky език (Sclavonick) е майчиният им език, въпреки че използват различни диалекти. Не се споменава , че унгарците говорят „маджарски“ език, ясно се споменава само „склавонски“ език, т.е. „словенски“ или „словашки“, което е същото (със сигурност не славянски). Логичният резултат е заключението, че ако унгарците са говорили на словашки (Sklavonian) диалект, всички чуждестранни варианти на името „Унгар“, като „Ungari“, „Hungaros“, „Oνγορ“ [„Ungor“], „Оногури“ и т.н. са форми, които произлизат от словашкият език.

Историческите извори от 10-ти до 18-ти век свидетелстват, че „унгарците са склави”, говорещи на словенски диалект. „Маджар“ е термин, който  историята не познава до 16 век, наименованието е създадено от революционните идеолози на 18 и 19 век. Още в началото на 19 век терминът „унгарски“ се разбирал като „славонски“, т. е.“ словашки“ или „словенски“.  Самото име „Ухор/ Ухорско“, което означава „Унгар/Унгарски/Хунгарски“ има словашки произход и реален етимологичен генезис.

Сред привържениците на словашкият произход на името „Ухор“, „Унгар“ преобладава мнението, че името Унгария идва от термина "държава близо до планините", т. е. държава "под планините", или държава "между планините" . Кралство Унгария било заобиколено от планини. От север и изток са Карпатите, от запад са Алпите и от юг са Динарите.  Това обяснение се основава на геоложкото описание на Унгария.

 

Терминът "Унгар“/“Ухор“ в словашки език има още множество значения , като най-популярното е „ухор“, като „риба“, което на бълг. се превежда „змиорка“, но също и като замръзнала земя,  като краставица (реколта), като изгорял, угар (изгорял,обгорял, въглен). Поради сходството си във формата, краставицата (като култура) има своят езиков произход от змиорката (като риба). „Ухор/ Унгар“ (като угар, необработвана земя) показва известна връзка със змиорката (като животно) и тяхното свързващо вещество е водата във всичките й форми – река, блато,тресавище, наводнен район. В централната част на Унгария, в басейните на реките Дунав и Тиса, се простират огромни заблатени територии, както и прилежащи територии, редовно заливани с вода от двете реки. Има и огромни солени блата, като остатък от Панонското  море. Такава земя била неизползваема за обработка, за която може да се каже, че е била угар. „Унгар“/“Ухор“ също може да означава и изгоряла земя (угар), в резултат на селскостопанската дейност и  опожаряването на изкоренените площи. Следователно назоваването на Унгария като „угар“ отново е географски приемливо понятие, както и „държава под планините“.

 

Най-вероятният произход на името на страната идва от „змиорка“, която  на словашки език се превежда , като „ухор“ , „uhor” означава „змиорка“ . Това е животно, което свързваме с реката и блатата. Водата и реките винаги са били свещени, обитавани са от много животни, сред които змиорката  има изключително, митологично значение, тъй като името „ухор/унгар“ се среща директно в наименованията на реките. Съществуват множество топонимни имена в рамките на Европа, в които се среща името „ухор/унгар”. С най-високо разпространение са сред западните и източните славяни в днешна Полша, Украйна, но също и в Чехия и в Словакия. Навсякъде в тези страни не се говори на маджарски език. Но историческите източници и генетиката, създават убеждението, че унгарците са населявали много широка ивица земя от Урал до Алпите  и че се  заселват в тази област много преди обявеното от историците време през 9 век. В Карпатите, както и малко по на север, те се споменават косвено от гръцките историци още през V век пр.н.е.

В Полша река „Вегорапа“ изтича от езерото „Мамри“ и се влива в руската територия, където руснаците я наричат „Анграна“. Поляците казват на „змиорката“ „węgorz“ ( Węgor apa), в руската част на реката името „Ангра па“ е подобно на латинизираното „Ungri“, „Ungar i“. В района на Смоленск-Калуга тече река „Угра“ отново, която се влива в р. „Ока“ (басейна на р. „Волга“) и името й е идентично с руското у́горь [úgor]. В Северна Унгария притокът на река „Тиса“ се нарича „Егер“ (Uger, Uher). Името „Егер“ е същото и на немската и на чешката река Ohře, чието име е близко до чешкото „У-хор/Унгар“  (ohoř - Ohře). „Егер“ , на словашки „Jáge r“, е конструкция, която е близка до хърватската дума „jegu lja“ , която се  превежда като „змиорка“ , което на словашки е „ухор“ или „унгарец“ на български. Името „ухор“вероятно също носи и р.“Хрон“ в Централна Словакия, първоначално от близките форми „Uhron“, „Uhrín“, респ. „Ухорон“, на латински „Granus“ (U granus ). В източната част на Словакия тече река „Ух“ / „Uh“, чието име е идентично на „ uh – or“. След смекчаване в славянската форма и палатализация , буквата „Х“  преминава в „Ж“ и се получава Уж-город, а в носовото келтско произношение „Ух“ е „Унг“, а град е „-вар“, от където възниква „Унг-вар“ , “Ungaria”, “Hungaria”. Ужгород е център на закарпатската област, известна като Рутения, част от Великоморавската империя на Светополк през 9-10 век и от Първата Чехо-словашка република през 20 век. Полското „węgorz“ , т.е. „змиорка“ на полски  (както и в случая на словашката дума „Ухор“, наименованието на „Унгария“ ) е  в основата на името на страната, населена от Унгарци, на която поляците казват „Królestwo Węgier“ и словенците „Uhor SKO“, както и словаците, хърватите и чехите.

 

Змиорката се среща не само в топонимите на обширната територия на европейския дунавски водосбор, но и върху монетата от 1 век пр.н.е, която е намерена в Братислава. Тази монета с надпис MACCIUS ясно показва "змиорката" - риба (вдясно). Монетата принадлежи към набор от монети, наречени Биатеки, върху които са изобразени различни митологични същества. Фактът, че сред тях има и „змиорка“, свидетелства за нейното изключително, митологично положение в античния свят.

Местообитанието на змиорката е блатото. През по-голямата част от деня е заровена в тинята и изплува да ловува, само след стъмване или след обилни дъждове. Фактът, че змиорката е заровена в блатото през по-голямата част от деня, вероятно е източник на идеята, че змиорките се раждат в блатото. Дори начинът, по който са се размножавали е бил загадка за хората до началото на 20-ти век, а целият им жизнен цикъл все още и днес не е напълно ясен. Блатото е средата,  която словенските предци  са възприемали като люлката на боговете, въплътени под формата на змиорка. Това е една от причините, защо думата „бахно“, на словашки „блато“ , произлиза от корена "бах", който е идентичен с термина „бох“, на бълг. „бог“. Змиорката се ражда от блатото, от глината, както знаем от древните легенди, по подобен начин се е родил и човека от глината. Следователно змиорката от блатата „ухор“ е божествено създание, обитаващо божествените реки. Така че езиковата връзка между термините БОХ (бог) – БАХ - БАХНО - Б УХОР – У ХОР (змиорка) е резултат от митологично-религиозно възприятие на света от славянските ни предци. Реките като божествен медиатор имат божествени имена и много от тях носят самото име на Бог. Това конкретно го намираме в името на полската река „Буг“, както и на украинската река „Бух“. Ако вземем предвид заместването в славянските езици на буквите „B“ → „V“, „H → G“ във формата на „BOH“ и вместо „O“ всички налични гласни, включително билабиалното „ų“ (Záhorie), получаваме друга вариация на имената на реките в Словакия - Váh (Bah) , Blh (югоизточно от Централна Словакия) ), Выг [Vyg] (Русия) (Република Карелия) и др.

Унгарските хълмове са , като дракон. От птичи поглед Карпатите образуват формата на змия-гущер. Гущерът е в бойно – охранителна позиция, сякаш покрива територията на Дунавската низина, в центъра на която (в челюстите) е свещеният град Нитра (Париена). На пипалата, приблизително на същото ниво, са Братислава и Будин (Будапеща), при което и двете лежат на брега на река Дунав. Краищата на пипалата сочат към Големите езера, едното към езерото Нойзидлер, а другото към езерото Балатон. Опашката се простира до Черноморието.

 Хрибетските върхове на Карпатите са били обитавани от Chribeti, Chrobati, Хрибети, Хробати - тези, които са обитавали хребетите на планините са наричани също и  Uhri , Ухри, Унгри. Карпатите - Ripaiské vrch, Рипайските върхове - Hercýn Forest (Херцинската гора) са едно и също наименование за планините, образували границата на Словашката империя, която историята познава като Megale Morabia, Великоморавия,  наричана още Унгария.

Високите Татри

„Ухор“ или „Унгар“ е наричан и водният бог на словашките предци „Водан“, който се е срещал във формите Водан, Воден,  Вотан, Вуотан. Словашкият воден дух „водник“ е използван  от християнските мисионери за плашене на малките деца. Paulus Diaconus (8 век) във връзка с лангобардите заявява, че: „Всъщност  „Wotan, чрез добавянето на буквата „г“, който те наричали „Godan“, е този, който сред римляните се нарича „Меркурий“ . Меркурий се нарича от гърците  Хермес, а  Хермес е бил богът на гръмотевиците „Хромяк”, наричан още „Паром“ („Перун“). „Перун“ („Паром“) е име, което произлиза от термина "перо", а перото е символ на "сокола-змия", чието име било „ХОР“, или „УХОР““/ÚHOR“, т.е. Godan (год, змия, господ). В името Godan без началното "G", се разкрива формата „Один“, което на руски съответства на думата „Един“, „Сам“. Вуодан и неговият ломбардски еквивалент „Godan“ или „Gadan“ е всъщност руското „гад“ (змия), което свързано с водата (Vuodan) ни дава съществото, което може да се характеризира като „водна змия“, т.е. „змиорка“, „гущер“, митологичното свещено животно за словаците и славяните.

„Водан“ е също върховният бог и на аламаните.“Годан“ е богът на лонгобардите, „Один“ е върховният бог от скандинавската митология. И аламаните, и лонгобардите са описвани в съвременната история като германци, в смисъл на „немскоговоряща” етническа група. Те обаче всъщност са били тези, които днес наричаме славяни. Paulus Diaconus  пише за Лонгобардите: „ Сигурно е, че лангобардите за първи път са били наречени Winnili, по-късно ломбарди... при това по-ранното име е било само „Biards“, към което „lang“ е вмъкнато допълнително. " Winnami  очевидно е  описание на вандалите (Winidi, Venedi, Vandali), при това във връзка с вандалите Мавро Орбини споменава, че един етнос има няколко имена. Например... „Генети“ или „Венеди“, които германците наричали"Вуенден", италианците „Слави“, а словаците „вандали“.  Орбини описва територията, обитавана от тези вандали, както следва:“… само вандалите, т.е. славяните, са живели в района на Мекленбург по крайбрежието от Холщайн (сега Северна Германия) до Ливония (приблизително днешна Естония) … . Вандалите като славяни са описани от свещеника на Бременската епархия от началото на 13 век, който в описанието си на скандинавските страни " Descriptio insularum Aquilonis " през 1210 г. споменава бележките на мисионери, търговци и плаватели и констатира, че долната част на Швеция се управлява от шведи, средната от готи, а северната от вандали.  И тези вандали говорели на славянски /словенски език .

Етимологията на името „Аламани“, поклонниците на „Водан“, не е известна, но е ясно, че е съставено от две части „Ал” и „ман”. "Ал" неправилно се възприема като немското „ал“ в смисъл „всички“. Ако наистина искаме да се потърси произхода на името в съвременният немски език, тогава трябва да се използва друга немска дума, „aal“ , която означава „змиорка“. Следователно „аламаните“ са били „ухри“, „угри“, унгари“,  „унгарци“, което Тацит косвено потвърждава, който в своето дело за „описанието  на германските племена“ сякаш „забравя“ за „аламаните“ , но споменава племето на име „Тунгри“. Той буквално заявява за тях“:…от друга страна  името Германия е ново, дадено едва наскоро, защото онези, които първи прекосиха Рейн и прогониха галите са днешните“ Тунгри“и те се нарекли „Германци“. Това е име, което някога е принадлежало на едно племе, а не на цял народ, постепенно се налага, така че с името „Германци“ първо бяха наречени всички победени, мисля от страх, а след това и  те го твърдяха“.Името „Tungri“ се преобразува в „Унгри“. Записът на Tacit - "Tungri" може да е вследствие на неправилно изписване на фонетичното "Ungri", с ударение върху гласната "U" (като "TU" или "DU" - Dungri).“ Тунгрите – Ухри-Унгрите“ не само, че са били германци, но както предполага Тацит, името „Герман“ произлиза пряко от тях. „Ухрите“ („Унгрите“) са били поклонници на бога на гръмотевиците (Гром), който символично се представял, като „змиорка“ (водното същество –„Водан“) или  символично, като „дракона“. От „Гръм“ , “Унгрите“ – „ hrom“ на словашки език е „гръм“  („Ugrom“, „U groman om“) произлиза и друго име, под формата на „Grom – Groman“ (Germá), при което името „german” има очевидно  славянски произход . От тази гледна точка „ Дун гри“ в смисъл на глагола „ дюниаци" (в превод от словашки език - гърмящи) има своето превъплащение в името „Герман“ и в същото време създава логическа връзка с" Ungri ". Връзката между името „Тунгри“ и „Унгри“ се доказва от река „Ангара“, която лежи приблизително в района на произхода на хаплогрупата „ R1a“. Реката изтича от езерото Байкал, а долното й течение някога се е наричало „Горна Т-унг-узка“. Формите „тунгуз“ и „ангар“ ясно се различават само в началното „t“ (t ungu z– ang-ar, T –ung-ri- Ung -ri).

Това, че унгарците наистина са били германци, косвено се потвърждава от „Залцбургската плоча“. Тук в недрата на Мюнхенският хълм (Мьонхсберг) има катакомби, където в една от нишите има паметна плоча, на която стои надпис:

„ANNO DOMINI CCCC LXXVII ODOACER REX RHUTENORUM GEPPIDI GOTHI UNGARI ET HERULI CONTRA ECCLESIAM DEI SEVIENTES BEATUM MAXIMU CUM SOCIIS SUIS QUINQUA GINTA IN HOC SPELEO LATITANTIBUSTH OB CONFONTIFECDE“

Свободният превод на тази плоча гласи: „ В годината на Господ 477 Одоакър, кралят на рутенските гепиди, готи, унгарци и херули, (във война) срещу Божията църква, уби блаженият Максим и петдесетте му другари, за изповядване на вярата в тази скрита пещера и той опустоши провинция Норикум с меч и огън.“ Провинция Норикум е гранична на провинция Панония и днес северната и част влиза в пределите на Словакия.

Плочата свидетелства, от една страна, за факта, че унгарците са били в Централна Европа още през 477 г., а, от друга страна, поставя унгарците в една група, заедно с гепидите, готите и херуламите, които според официалната историческа интерпретация са германци. От това ясно следва, че унгарците  трябва да са били и  германци. В същото време обаче и четирите племена се наричат „рутени“ . Подобно на „Ухрите“ и „Рутените“ са имали много варианти на изписване на  наименованията, известни са още като „русини“, „расени“, „руги“, „руси“. Основата на всички тези форми е частта „РУС“/"RUS", „РАС“/"RAS".

В древните времена преобладавала посоката на писане от дясно на ляво, което гърците променят и започват да пишат отляво надясно. Най-старите гръцки надписи обаче са изписани в стария източен стил от дясно на ляво, или в двете посоки, т.е. бустрофедично  така,  че единият ред е изписван отляво надясно, а другият – обратно, и след това се редуват.  Някъде тук, в този повратен момент, настъпва объркване в записите, което се отразява и на разговорната реч. „РАС“/"RAS" е в основата на думата „Raseni“, която, когато се чете отдясно наляво, ни дава „САР“/"SAR", която е в основата на името „Сар мат“/ " Sar mat". Тази ситуация  хвърля светлина върху това, къде са изчезнали древните „Сармати“. Образно казано, с един замах на перото от "нощ до сутрин" те се превърнали в " Рутени", съкратено „руси“. Възможно е обаче и двете имена „сармати-руси“ да са били използвани едновременно, тъй като в старите славянски записи са можели да се четат и от двете страни. В староруската поема „Слово за похода на Игор”, който е един от малкото документи, написани на староруски език, оригиналният текст е написан на един ред, разделен е на отделни срички. Седем хоризонтални и седем вертикални. Полученият текст е можело да се чете не само отдясно - наляво, отляво- надясно, но и отгоре - надолу и отдолу- нагоре, дори диагонално.

 

В списъка с книги от 1807 г. (Allgemeines repertorium der literatur) в раздела Славянски или сарматски езици ( Slavische oder Sarmatische Sprachen ) има езици, в началото на които стои Slawakische Sprache in Ungarn (словашки език в Унгария), следвани от: Böhmische Sprache (чешки език), Polnische Sprache (полски език), Russische Sprache (руски език). Категоризацията „ Slavische oder Sarmatische Sprachen„, посочва за тези езици още в началото на 19 век, че „сарматите“  са били „славяни“ и че не е имало забележима разлика между сарматския и славянския (словашки) език и че „сарматите“ не са се изгубили в далечното минало, но все още съществуват в началото на 19 век. „Сарматите“, наричани още „Савромати“, имат своя произход от думата „Сауро“, която на латински ( sauros ) и гръцки ( σαυρός ) [saurós] означава гущер, но също така и дракон. Освен „ухрите“, „унгарците“ (дракони), на Залцбургската плоча откриваме  и името “готи“, чието име произлиза  от руското „гад” (got), което означава змия. „Змиорката“ –„ водният змей“ /“ухор“ наподобява змия по своята форма и признаци, така че ясно се вижда известната идейна драконова линия между „сармати-расени“ и  „унгари и готи“.

Сарматите са обитавали предимно източната част на Унгария, в която най-важната част е била областта, наречена“ Бихар“. Името „ Бихар“ може да се чете,  като „Вихар“  (Б → В), което в настоящият украински език е идентично с думата „Вугор“ [„Вухор“ ], но и като „Uihar“ (след замяна на подобните знаци V → U), което на словашки означава същото нещо, т.е. Унгария. В северната част на „Бихар“ е река „Ух“, която носи името „У-хора“ . В „Бихар“ словашкият владетел Менуморут ,също е управлявал в замъка Бихар и е напълно вероятно, че именно от тази блатиста местност Марава ( Бихарландско ) е насочено нападението  на Моимир срещу Прибина (833 г.) в отговор на присъединяването на Прибина към властовите структури на Римската църква. Разширяването на Ухрите-Унгарите-Хунгарите след пресичането на река Тиса в западна посока в по-широката област Марава носи със себе си и разширяване на името Бихарско (Уйхарско) до областта, обитавана от „Скито-Словените“ (Квади). Нахлуването на тези сили от изток на запад е извършено под диктовката на сарматските Арпади, по-правилно е да се каже  "К-арпат-ите" или „Х-арват-ите“ или най-правилно и напълно точно на „Харватите“, говорещи словашки диалекти. Едва по-късно маджарската пропаганда превръща от „Харватите“  (Арпади) маджарска кралска династия.

Пристигането на Унгарците в Карпатския басейн съгласно историческите източници датира от 9 век. По-малко известно е, че историческите записи описват не една, а две инвазивни вълни. При по-подробно разглеждане на имената на водещите представители на историческите унгарци откриваме словашки и славянски имена и родове, както и славянски наименования на чиновете и титлите.  Освен това съществува абсолютна генетична и етническа несъвместимост на наследниците на Унгария, включително на маджарите, с днешните народи, живеещи в Урал, откъдето се възприема предполагаемият произход на унгарците. Прави впечатление дори, че населението на днешна Унгария е етнически най-отдалечено от  угро-финските етнически групи спрямо останалите централно европейци. В централна Европа съществуват множество други исторически области и племена, носещи името "унгар/ухор", или други негови синонимни еквиваленти.

Славянските арпадски крале заселвали маджарските кумани наречени още кумански ябагиони в блатистите райони на р. Тиса и за първи път през 1222 год. Ондрей II със «Златна була» предал властта в държавата  на куманите, като гарантирал техните привилегии. Срещу  словашката шляхта от Горна Унгария се поставил и първият неславянски крал Карол Роберт от Анжу , след битката при Розхановце през 1312 год. След тази битка унгарският крал премества столицата на Унгария от словашкият град Велеград (Секешфервар) в Будапеща.

 

По време на инвазията на Хробата (Хървата), известен днес под деформираното име Арпад (Х-арпад, Х-арват), източната територия на по-късно създадената Унгария е била предимно речна и блатиста, където „потенциалът на коня“ не е могъл да се използва напълно. Тази област вече е била известна като Унгария по време на „нашествието“. Името Унгария е еквивалент на името Марава и исторически това е територията на една и съща държава. Марава или Унгария се дели на горна и долна, при това до 18 век разделението на горна Унгария (Марава) и на  Долна Унгария (Марава) се е осъществявало от изток на запад, а не както е днес, за горна Унгария е смятана Словакия, а за Долна Унгария - днешна Унгария. В литературата от този период има запазен запис, според който столицата на Долна Унгария е била Пресбург (Братислава), а Буда (част от днешна Будапеща) е била столицата на Горна Унгария. Тогава не е имало етническо разделение, а река Дунав е била единственият разделителен елемент. Населението на Унгария се е наричало „унгарско“, което е говорило на словашки и хърватски език.

         С развитието на науката в областта на генетиката излиза сензационното разкритие, че днешните унгарци /маджари/  са етнически европейци и предимно славяни. Там където няма угро-фински потомък, не може да има и угро-фински предшественик, следователно, където няма угро-фински прародител, не може да има угро-фински език. Езиковото усвояване на словашките диалекти от угро-финските без принуда е изключено. Словашко-склавонските диалекти са били отдавна силно култивирани и развити езици с огромен речник. Маджарският език, който спада към т. н. угро-финска група още по времето на граф Сечански (19 век) не е бил достатъчен да задоволява  социалните и естествените ежедневни нужди. Това твърдение е направено от самият граф Сечански (Сечени) в книгата му през 1832 г. Така, че езикът на днешните маджари е бил насилствено натрапен на народите на Унгария. Маджаризацията от средата на 19 век е водена не от етнос срещу етнос, а от администрацията към преобладаващото словашко и славянско население на Унгария.

Първата вълна „маджари“ под историческото наименование „кумани“ пристигат в унгарската славянска държава през 12 век (което е 2 века след разпадането на Великоморавия). Тогава в историята настъпва уникално явление - без бой с необезпокоявана миграция успяват да присвоят не само земите на Унгария, но и наименованието на държавата и по този начин присвояват историята на словашката Унгария.

 

След битката при Мохач (1521 год.) турците завладяват Буда и формират „санджак“, като въвеждат  маджарският език като официален в Турската част на Унгария. Столицата на унгарското кралство се премества от маджарската Буда в словашката Братислава.

След 1789 г., когато турците претърпяват поредица от поражения и се оттеглят от Унгария, никакво турско говорещо малцинство не остава на бившата територия на „турска Унгария“, както може да се очаква след 300 години окупация, но изведнъж се появяват етническите маджари, които проговарят „маджарски“ език , който е много близък до турският аглутиниращ език и се различава по структура от флективните европейски езици.

С нахлуването на турците в централна Унгария започва и словашкото поражение, което кулминира с насилственото въвеждане на чуждият маджарски език  за славянското и предимно словашкото население в тези части на Унгария. Даже и след освобождението, 18-ти и 19-ти век са изключително плодотворни за новите исторически догми, към които се приписва и угрофинизацията на Унгария. Цели поколения се поддават на масивната пропаганда, която се разкрива напълно едва след появата на новата научна област – генетиката, където трудно може да се спекулира.