Фулденски анали - препис от 11 век

 

     Annales Fuldenses са най-изчерпателният извор за историята на Великоморавия през периода 846-902 г. Техните съставители са монасите Айнхард, Руодолф, Мегинхард (те ги пишат съответно до 882 и 887 г.) и анонимните автори, чиито резултати от работата им са Майнските,  Регенсбургските и Атайските продължения. Към съдържанието на Фулденските летописи се подхожда критично, тъй като авторите са били близки до източнофранкския кралски двор и са се базирали главно на неговите интереси. Въпреки това Фулденските анали съдържат изключително ценни сведения за историята на втората държавна единица на словашка територия – Великоморавия.

Фулденски анали - препис от 11 век

 Година 845. Людовит приел 14 бохемски херцози, копнеещи за християнската религия, заедно с тяхната свита и наредил да бъдат кръстени в седмицата след Богоявление (след 6 януари). През есента той свикал общо събрание в Бадерборн, Саксония, където получава, чува и изпраща посланията на своите братя, както и на норманите, словените и българите.

 Година 846. След празнуването на Великденските празници, Людовит Немски говорил с Лотар и искал да го помири с Карол. Когато не постигнал никакъв резултат по този въпрос, в средата на август той тръгнал с войската срещу моравските словаци, които се опитвали да се откъснат от него. Тук той въдворил ред и уредил ситуацията според своите представи, като назначил Растислав, племенник на Моимир. След това се завърнал у дома през Бохемия с големи трудности и загуби на армията си.

 Годината е 855. Крал Лудовит също трябвало да се върне без победа, когато постигнал малък успех с войската срещу моравските словаци и техният княз Растислав, който се надигнал срещу него. Той предпочел временно да остави врага, защитен от много здрава крепост, отколкото да понесе големи загуби в опасна битка. Неговите войски въпреки това успяват да опустошат голяма част от страната им чрез грабежи и пожари и да унищожат голям брой врагове, желаещи да атакуват кралския лагер. Това обаче не минало без отмъщение, защото при завръщането на краля,  Растислав начело на войската си го притиснал, и ограбил, и опустошил много погранични райони отвъд Дунава.

 Година 857. Епископ Отакар, графиня Хруодолт и Ернест, син на херцога Ернест, са изпратени с войските си в Бохемия и те успяват да завземат замъка на воеводата Вистрах, който се съпротивлявал дълги години, и от там прогонват сина му Славитех, който управлявал там преди това , като независим владетел. Той избягал и се приютил при Растислав след бягство. Тук брат му, който преди това бил изгонен от Славитех и живял близо до сръбския Честибор, се завърнал при краля и той го назначил за нов воевода.

 Година 858. Когато крал Людовит Немски научава, че е измамен, той се връща във Франкфурт, където обсъдил и организирал имперските дела. По това време той също решава да изпрати три военни корпуса в периферията на империята: едната армия под командването на първородния си син Каролман в територията на моравските словаци срещу Растислав; другата под командването на по-малкия си син на Лудовит срещу Ободритите; останалата част от третия корпус под командването на Такулфа срещу полабските сорби, който засвидетелствал послушание. Той вярвал, че след потушаване на бунтовете на външните врагове, ще може по-лесно да управлява вътрешните работи.

 През юли, когато войските се събират и подготвят, те тръгват на път: изведнъж, в средата на деня, кралят се притеснил много. Пратениците, абат Адалхарт и граф Ото, дошли от запад и го помолили да дойде лично, за да помогне на хората, които били в опасност и в беда.

 Година 861. Дори най-големият от кралските синове Карломан търсил преврат. Той прогонил херцозите, на които е поверена защитата на границата с Панония и Каринтия, и разделил марката между своите последователи. И това развълнувало ума на краля, който усетил бунта на сина си.

 Година 862. След като получил гаранции за мир и за собствената си сигурност, Карломан отива в Регенсбург. Тук той си уредил сметките, сдобрил се с опонентите си и се помирил с баща си. В същото време той потвърдил с клетва, че в бъдеще няма да има користни намерения и подбуди срещу неговата справедлива власт. След това Карломан се върнал мирно в своите владения, а кралят отишъл в Майнц, където приел племенника на Лотар, който дошъл да преговаря с него.

 Година 863. По време на отсъствието на кралският син Карломан, който е бил управител на каринтийците, го обвиняват пред баща му за толкова много и толкова тежки престъпления, че с основание е трябвало да бъде обвинен в неуважение към негово височество, ако обвинителите му можеха да го докажат. Това възмутило толкова много краля, че самият той заявил пред паството си, че синът му Карломан, докато е жив и управлява, никога няма да може да получи държавна длъжност по неговата воля. Когато Карломан чул това, той се уплашил от пътуването, което бе направил до кралската резиденция и се върнал обратно в Каринтия, където искал да потърси защита от своите, които смяташе, че са му верни. Той изчакал гнева на баща си да утихне и с помощта на надеждни посредници щял да успее да се изчисти от обвиненията, които те лъжливо отправили към него. Междувременно кралят събрал войска и се преструвал, че иска да укроти Растислав, владетелят на моравските словаци, с помощта на идващите от изток българи (такъв бил разпространеният слух тогава). В действителност обаче той отишъл в Каринтия, за да победи сина си. Карломан със сигурност щял да се защити в този момент, ако не било предателството на неговия граф Гундакар. Той взел със себе си почти цялата армия и се престорил, че иска да предотврати преминаването на брода през река Шварцах на враговете му, но изведнъж той преминал с цялата армия на страната на краля. Тогава кралят го назначил за управител на Каринтия, което преди това тайно му обещал, ако предаде господаря си. По този начин Гундакар си извоювал ранг на администратор. Въпреки това, след като получил гаранции от благородниците, Карломан се явил пред баща си, без да се интересува от обвиненията, които те му отправили, защото се чувствал невинен. Той разчитал на свидетелството на чистата си съвест и се престорил на весел и мил.

 Година 864. През август крал Людовит тръгнал с голяма войска през Дунава и обсадил Растислав в някакъв замък, който на езика на този народ се нарича Довина (т.е. Момиче). Той обаче не посмял да се бие с кралските войски и когато се убедил, че няма къде да избяга, бил принуден да освободи толкова заложници, колкото поискал кралят. Освен това, заедно с всичките си благородници, той се заклел да запази своята вярност към краля, която той изобщо не спазил.

Година 865. Един от франкските благородници, граф Веринхар, е обвинен пред крал Людовит, че подбуждал Растислав срещу краля. Поради това той бил лишен от държавна длъжност.

 Година 866. По-малкият син на Людовит, Людовит мл., тежко приел кралското решение да му отнеме част от неговите имоти, с които надарил по-големия му брат Карломан. Затова той започнал да вреди на баща си. Той изпратил своите пратеници из Тюрингия и Саксония, като се стремеше да спечели всички и да ги доведе до бунт срещу краля. Той също така вербува графовете Веринхар, Утон и Беренгар, които кралят преди това е свалил, и обещал да им върне предишните им титли. Освен това той изпратил командира на своя военен отряд Хенрих при Растислав, като го призовал да не се отрича от подкрепата си за заговора. Когато кралят научил за това, той накарал Карломан да защитава Бавария и бързо се запътил за Франция. Поддръжниците на краля го поздравили от всички страни на Франкфуртското събрание и Людовит лесно потушил заговора.

 Година 869. Словените, които се наричали бохеми, често извършвали набези в баварската гранична зона. Изгарят някои селища и оттам взимат жени в плен. Крал Людовит временно изпратил срещу тях само защитниците на тези региони, докато не вземе сам оръжието в собствени ръце срещу тези отстъпници в подходящият момент, за да отмъсти за злините, извършени на неговия народ. Карломан се срещнал с войските на Растислав два пъти и след битката винаги си тръгвал като победител, като спечелили и значителна плячка. Този факт той съобщил в писмо до баща си. Васалът на Карломан, граф Гундакар, който с много фалшиви клетви и измамни заговори многократно предавал Людовит и синовете му, напуснал собствения си господар и се присъединява към Растислав. След като искал да се изправи срещу страната си бил убит. Говори се, че когато воеводите на Карломан се приближавали към мястото на битката, Гундакар казал на тези, които били поставени на чело от Растислав: „Бийте се смело и пазете своята родина, защото аз няма да ви помагам в тази битка, защото св. Емерам и останалите светци, при мощите на които аз се клех, че ще бъда верен на крал Лудовит и неговите синове, те държат щита ми и копието ми, натискат раменете ми надолу и ме връзват от всички страни сякаш съм завързан с колани. Затова не мога да вдигна даже и ръка към устата си.” Щом нещастникът казал това, той паднал мъртъв при първата наша атака. Той получил заслужено възмездие от Господа за своята вярност. Когато казаха на краля, той им заповядал да хвалят Господа за унищожението на врага, като всички заедно ударят камбаните.”

 През август крал Людовит събрал армия и я разделил на три корпуса. Потискайки сръбската дързост, той поръчал на своя съименник и му предоставил тюрингите и саксонците. Той обаче заповядал на баварците да отидат на помощ на Карломан срещу племенника на Растислав,  Светополк, който се готвил за война. Той обаче задържал при себе си франките и аламаните и възнамерявал да се бие с Растислав. Когато войските щели да тръгнат, кралят се разболял. Затова той трябвало да постави най-малкия от синовете си, Карол, начело на войската си и да остави резултата от битката на Господ бог. Когато Карол, начело на поверената му от краля армия, пристигнал пред онази неописуема, обширна, древна и неподражаема крепост на Растислав, разчитайки на Божията помощ, той разрушил околните укрепления на тази територия и всичко, което намерил скрито в гората или заровено в полето. Той прогонил или убил всички, които го срещнали на бойното поле. По същият начин Карол унищожил с огън и меч кралството на Светополк, племенник на Растислав. Когато цялата територия била опустошена, братята Карол и Карломан се събрали и се поздравили за победата, изпратена им от самите небеса.

 Година 870. Светополк, племенникът на Растислав, тъй като имал собствени интереси, се предал на Карломан заедно с кралството, в което той управлявал. Тази постъпка много ядосала Растислав и тайно заговорничил срещу него. Затова той решил да убие Светополк, неочаквано по време на празник. Но с Божията благодат той се освободил от смъртната опасност, тъй като преди да влязат в дома му онези, които трябваше да го убият, той станал от масата на домакина, предупреден от някой, който знаел за заговора, и се престорил, че отива на лов със соколи. Така той избегнал приготвения за него капан. Когато Растислав видял, че намерението му е разкрито, той и войниците му започнали да преследват Светополк, за да го заловят. Но по праведното решение на Бог той се хванал в капана, който сам бил заложил. Защото именно този племенник го залавя и го предава на Карломан, който го изпраща в Бавария, придружен от силна военна част, която да го охранява, за да не може да избяга. Тук той бил хвърлен в затвора и охраняван до пристигането на краля. След това Карломан нахлул в неговото кралство без никаква съпротива и окупирал всички негови градове и крепости. Когато уредил кралството според своите идеи и разделил управлението му между своите, той заграбил кралското съкровище и се върнал.

 И тогава крал Людовит дошъл в Бавария в началото на ноември и там, след като се посъветвал с хората си, заповядал да му покажат Растислав, окован в тежка верига. Той заповядвал, дори против волята на присъстващите франки, баварци и словени да бъде осъден на смърт, той да бъде лишен само от светлината на очите му.

 Година 871. Светополк, племенникът на Растислав е обвинен от Карломан в невярност и хвърлен в затвора. Предполагайки, че воеводата им е починал, моравските словаци,  назначават за владетел свещеника Славомир, който е роднина на затворения воевода, и го заплашили със смърт, ако откаже да владее над тях. Затова той под принуда се съгласил, започнал да се бие срещу Енгелшалк и Вилхелм , херцозите на Карломан и се опитал да ги прогони от окупираните градове. Те обаче се борели с въстаниците с големи усилия и когато убили някои от тях, принудили Славомир да отстъпи.

 Междувременно Карломан, освободил Светополк, защото никой не можа да докаже престъпленията, в които е обвинен. Удостоен с кралски дарове, той се върнал в кралството си начело на армията на Карломан, за да се бие със Славомир. Това обещал на Карломан, ако му позволи да се върне в родината си. Често обаче небрежните и прекалено самоуверените хора ще бъдат опозорени, което се случило и с тази армия. Когато останалите построиха лагера, Светополк влязъл в старото укрепено селище на Растислав и веднага нарушил лоялността си, забравил за клетвата си, което е словенски обичай. Той изразходвал силите и способностите си, не за да победи Славомир, а за да отмъсти за обидата, нанесена му от Карломан. С голяма армия той нападнал нищо неподозиращите и не толкова бдителни баварци в лагера им и заловил много от тях живи. Той убил почти всички останали, с изключение на онези, които благоразумно се били отдалечили от лагера. И така цялата радост от многото предишни победи се превърна в скръб и оплакване. Когато Карломан чул за това, той бил ужасен от унищожаването на армията му. Принуден от обстоятелствата, той заповядал да съберат всички заложници от своето кралство и ги върнал на Светополк. Той обаче получил само един човек, Ратбод, и той също бил полумъртъв.

През октомври кралят провел разговори с хората си във Франкфурт. Оттам той се оттеглил в Бавария и изпратил срещу бохемите, опитващи се да нахлуят в империята му, защитниците на тези региони, епископ Арно и граф Рудолф, а с тях и други. Въпреки това враговете му укрепиха мястото с могъщ вал, оставяйки само тясна пътека на самия вход като примамка срещу онези, които охраняваха границите. Ако някой от тях влязъл случайно, щял да бъде убит, защото нямало измъкване от тясната пътека. По това време моравските словаци /sclavorum maranhensis/ тъкмо планирали сватба и водели дъщерята за съпруга на някой си херцог в Бохемия. Когато споменатите Арно и Рудолф и други от обкръжението им разбрали, започнали да преследват враговете си. Те избягали към гореспоменатия вал и тъй като проходът бил много тесен, трябвало да оставят там конете и оръжията си и трудно се измъкнали. Когато нашите пристигнали, те намерили в този проход 644 коня с юзди и седла и същият брой щитове, които оставили тук бягащите. След това щастливо се върнали в лагера.

 872 година. През май Людовит Немски изпратил срещу моравските словаци, тюрингите и саксонците. Тъй като кралят не бил с тях и не били единни, те избягали от враговете си. След като загубили голям брой хора, те се върнали със срам. Говори се дори, че някои бягащи воини били нападнати от словенските жени и съборени от конете на земята с тояги. Франките, обаче отново изпращат войска на помощ на Карломан срещу споменатите моравски словаци. Други от своя страна са били предназначени да се бият с бохемите, опустошили голяма част от страната им и се завърнали у дома си без загуби. Изпратеният обаче да помогне на Карломан, епископ Арно, игуменът на фулденския манастир Зигехард, въпреки, че храбро се биел и атакувал врага, загубил много от хората си и се завърнал с големи трудности. Въпреки това, докато Карломан и неговата армия унищожавали моравската територия с огън и меч, Светополк тайно изпратил силна армия и атакувал баварците, които охранявали корабите на брега на р. Дунав. Той убил някои от тях в разигралата се битка, много се удавили в реката и други взел от тях в плен. Освен епископ Ембрих от Регенсбург и още няколко души, никой друг не успял да избяга.

 873 г. На събранието във Вормс дошъл и някой си Аламан Берехтрам, заловен от моравските словаци през предходната година. Воеводата Светополк го освободил с мисия да предаде посланието си на краля. Той също трябвало да положи клетва, че ще го направи.

 Годината е 874. След завръщането си (от Верона) крал Лудовит се срещнал със синовете си Карломан и Людовит във Форенхайм, където приел и пратениците на Светополк, които искали мир и обещали вярност. Пратеникът бил воден от свещеника Йоан Венециански, който обявил и се заклел (за да може кралят да му повярва без никакво съмнение), че Светополк ще остане верен на краля до края на дните си и ще плаща данъка, определен от краля всяка година. В замяна обаче той изискал да може да управлява на спокойствие  и да живее в мир. Кралят също изслушал и посланието на бохемите и ги освободил. След това отишъл в Бавария.

 Година 884. Императорът (Карл III Тлъстия) преговарял за границите на алеманите и словаците със Светополк.

 Регенсбург, продължение на Фулденските анали

 Година 882. Кралят (Карл III Тлъстия) останал в Алемания и свикал събрание във Вормс преди Коледа. Когато получил различните послания от моравците и другите народи, изслушал ги и подредил обществените дела, той се завърнал в Алемания.

 Година 884. Когато кралят се завръща в Алемания, в Колмар се провежда общо събрание, където на баварците е наредено да организират въоръжен поход в Италия срещу Вито.           

Тогава голямото бедствие връхлита Панония. Да видим как започнало всичко. Така, когато двамата братя Вилхелм и Енгилшалк управляват от името на крал Людовит Старши граничната марка на Кралство Бавария на изток срещу моравците, те не били положили много усилия в защитата на родината. Те останали бездействащи и когато най-накрая завършили последните дни от живота си, синовете на тези братя не получили ранг, а кралят назначил граф Арибо за управител. Синовете на тези мъже и техните роднини си обяснили това обстоятелство, като знак за враждебност. Те заявили, че трябва да има една от двете възможности: или граф Арибо ще умре, ако не се откаже от длъжността, принадлежаща на бащите им, или те сами ще умрат от остър меч. Уплашен от тази вест, Арибо се свързал с приятелски намерения със Светополк, воеводата на моравския народ, като дори не се поколебал да постави сина си за заложник на сключените споразумения. Междувременно споменатите младежи се обърнали за съвет към някои баварски благородници. Тогава те събрали от всички страни свои близки и военни части, които успели да групират силна армия. С нейна помощ те изгонили без всякакво уважение графа, който кралят назначил, и сами завзели тази територия (марка). Така, че това се случило след смъртта на крал Людовит и синовете му Карломан и Людовит мл. Тогава най-младият от братята (Карл III Тлъстия) станал техен правоприемник в кралството. Малко след това той върнал споменатата по-горе марка на Арибо, която преди това била в негово държане. Във връзка с този факт, Панония преживяла, както вече споменахме, катастрофа и как това се случило, ще говорим, за да освежим читателя чрез четиристишията, вмъкнати в прозата:

 „Всяко кралство, казва Исус, което е двойно,

става нестабилно и в него няма нищо трайно.

Затова ти, прекрасна земя, те преследва мизерия,

затова някогашната щастлива Панония мъка те сполетя."

 Така в годината, когато младите мъже постигнали лишаване от ранга на Арибо, който бил поверен от краля, Светополк, воеводата на Моравия с глава, пълна с хитрости и измама, не забравил колко страдания трябвало да претърпи той и народа му от предците на тези млади хора по времето, когато граничната зона (марка) на баварците се разпространявала до тях (моравците). Спомняйки си приятелството и клетвата, дадени на Арибо, той отишъл с армията си да отмъсти за всичко и успял. От северната страна на Дунава той пленил , средния от тримата синове на Енгилшалк, Веринхар и граф Везил, който им е роднина, и им отрязал десните ръце и езика. Освен това обаче – ужасно е да си го помислиш – той също ги лишил от мъжката им природата, като им отрязал гениталиите по такъв начин, че от тях не останала и следа. Някои от хората им били върнати без дясна или лява ръка. По заповед на войводата,  армията му отдала всичко на милостта на огъня. Освен това пратили шпиони отвъд Дунава и където имало някакво имущество на споменатите младежи, веднага го изгорили.

 Тези позорни действия, причинени от безразсъдното поведение на младежите, се извършваха през цялата година. Тъй като младежите не се надявали на нищо добро от краля за вината си срещу Арибо, те избягали и отишли на служба при Арнулф,  сина на Карломан, който тогава управлявал Панония. Когато войводата Светополк чул това, той изпратил пратеник при него и му казал: „Твоят народ крои заговор срещу моя живот и се обединява срещу моето кралство с българите“ (те опустошили кралството му през предходната година), „затова искам да положиш клетва, че това не е истина”, Арнулф му отговорил, че няма да направи нищо подобно.

Малко след това войводата събрал много големи военни части от всички словенски области и нахлул с тях в Панония. Той убивал яростно и кърваво като вълк, унищожавайки по-голямата част от нея с огън и меч. Той изравнил всичко със земята и унищожил всичко, така че това бедствие с право може да бъде описано в стих:

„Това е плач на страната и едновременно тъжно погребение“

 Когато страданията за гореспоменатото младежко безразсъдство приключили, след една година воеводата се върнал у дома си с армията без загуба.

Обаче през следващата година, в която пишем тези събития, войводата отново събира голям брой войски и враждебно нахлува в Панония, така че всичко, което останало все още непокътнато тук, да бъде погълнато като от вълк. Той имал толкова много хора в този поход, че на едно място можело да се види как армията му марширувала без прекъсване от изгрев до залез слънце. И така, когато плячкосвал владенията на Арнулф с тази огромна армия в продължение на 12 дни, той най-накрая се върна у дома, както възнамеряваше. След това той изпратил част от армията си отвъд Дунава. Когато по-големите синове на Вилхелм и Енгилшалк, Мегингоз и Пабо, разбрали, той взел някои от панонците със себе си и неочаквано им се противопоставил. Въпреки това те се били малко, защото победата се паднала на опонентите на Мегингоз и Пабо, търсейки спасение в бягството, сложили край на живота си в река Раб, братът на граф Бертолд. Нека внимават, нека мислят и сравняват посредниците на истината! И тези, които са харесали началото като основоположник на тази материя или на това намерение, нека харесват и бедствията, които произтичат от това. Те потъпкаха мира, който поддържаше в Панония. Неговите набези обаче унищожават големи части от Панония източно от река Раба без прекъсване в продължение на половин година. Поданиците, заедно с техните жени и деца, бяха убити, някои благородници бяха пленени, други бяха убити и, още по-позорно, някои бяха върнати с отрязани ръце, език или гениталии. Всичко това несъмнено се случи или по Божията милост, или от гняв. Въпреки това, ние наричаме Божия гняв това, което е справедливо наказание, за което знаем, че несъмнено идва само, когато е заслужено.

 Императорът (Карл III Тлъстия) напредна на изток през Бавария и близо до река Тулн проведе среща на хълм, наречен Комианус. Между другите и воеводата Светополк дошъл със своите князе и според стария обичай поел васалния обет в ръцете на императора. Той се заклел във вярност и обещал, че докато Карл е жив, никога няма да навлезе в кралството му с вражеска армия. След пристигането на воеводата Браслав, който управлявал територията между Драва и Сава и се присъединил като васал с армията си, кралят продължил през Каринтия към Италия и щастливо отпразнувал Коледа в Павия.

Година 885. На изток мирът между Арнулф и Светополк е потвърден с клетва в присъствието на баварски благородници.

 Годината 888. Крал Арнулф приема в град Регенсбург благородниците на баварците, източните франки, саксонците, тюрингите, аламаните, голяма част от словените и достойно отпразнувал Коледа и Великден.

 Година 890. В средата на големият четиридесетдневен пост, кралят проведе официална среща с воеводата Светополк по време на пътуването му до място, наречено Omuntesperch. Там, наред с другите неща, по молба на папата, воеводата настоявал, кралят да посети базиликата Свети Петър в Рим и да смята италианското кралство, пленено от зли християни и заплашено от езичници, достойно да държи в своята власт и да го управлява според нуждите му. Въпреки това, кралят, макар и неохотен, трябваше да отхвърли това искане, тъй като различни спорове, избухнали в неговата империя и му попречили да направи това.

 891. Кралят (Арнулф) изпратил своите пратеници при моравците, за да възстановят мира с тях.

 892 г. След победата над франките кралят се завръща в Аламания, където отпразнувал достойно Коледа в кралския двор в Улм. От там той тръгнал на изток с надеждата, че воеводата Светополк ще го посрещне. Той обаче отказал да дойде при краля според обичая, отрекъл обещаната вярност и всички предишни обещания. Поради това кралят се ядосал и се посъветвал с херцог Браслав в Хенгстфелд. Освен всичко друго, той се чудел кога и къде може да нахлуе в държавата на моравците. Те се разбрали да нахлуят в тяхното кралство с три армии. Кралят наистина събрал франките, баварците и аламаните и през юли тръгнал срещу Моравия. Той останал там четири седмици с толкова много войски и отряд от маджари му се притекла на помощ , че можел да опустоши цялата област с огън.

 Оттам той също изпраща и свои пратеници през септември с дарове към българите и техният цар Владимир за възстановяване на предишния мир. Той също така поискал от тях да не могат моравците да купуват сол. Въпреки това, поради засадите на войводата Светополк, пратениците не могли да тръгнат по суша, тъй като Светополк блокирал пътищата, затова отплавали с лодки от Браславската държава по река Одра до Кулпа и след това надолу по течението по р. Сава към България. Там царят ги приел с почести и през май те се върнали по същия път, по който били дошли.

 Година 893. Преди четиридесетдневния пост кралят (Арнулф) посетил манастирите и епархиите на територията на Западните Франки, за да се помоли. Мъжът с младежка смелост Енгилшалк, който след отвличането на наложницата на краля, избягал за известно време като изгнаник при моравците, малко след това бил помилван и станал маркграф на Източната марка. Тук той действал жестоко срещу баварските благородници по поверените му въпроси. По нареждане на тези благородници обаче, когато неочаквано влязъл в кралския дворец в Регенсбург, той бил ослепен, без да бъде представен на краля. Още и Вилхелм, синът на чичо му, също е обвинен в държавна измяна и бил обезглавен, тъй като изпращал пратениците си при воеводата Светополк. Брат му, който се укривал при моравците като изгнаник, също станал, наред с много други, жертва на измяната на споменатия воевода.

Така кралят тръгнал и отново нахлул, начело на армията си в кралството на воеводата Светополк. Когато ограбил по-голямата част от територията му, той се завърнал с големи трудности в Бавария на кралския двор в Йотинген поради засадите, които {моравците] бяха подготвили за него.

 Година 894.  На воеводата на Моравците, Светополк, който жадуваше за човешка кръв, който подкопа и превзе всички съседни страни със заговор и измама, напомни на народа си да не стават любители на мира, а по-скоро да останат във враждебни отношения със своите съседи, нещастно настъпи последния му ден.

 Аварите, наречени унгарци, нахлули през Дунава по това време и причинили много страдания там. Те напълно избили мъжете и старите жени. Само младите момичета влачели, като добитък, за да преследват страстите си и опустошили цяла Панония до основи.

През есента е сключен мир между баварците и моравците.

 Година 895. Аварите (унгарците) нахлуват на територията на българите, но те ги изненадват и избиват голяма част от войската им (маджарите).

 В средата на м. юли в Регенсбург се провело общо събрание. Тук дошли всички от територията на словените – воеводите на бохемите, които преди това воеводата Светополк, насилствено отдели и откъсна от общността и властта на баварския народ. Начело на бохемите стояли Спитихнев и Витислав, които кралят приел с почести с подаване на ръка, както беше обичаят, (и които) се помирили и се предали на кралската власт.

896. През тази година (когато Арнулф става император) гърците сключват мир с аварите, които се наричали унгарци. Българите, живеещи в тяхната империя, ги обвиняват и предприемат военен поход срещу тях, опустошавайки цялата страна до портите на Константинопол. Гърците поискали отмъщение, изпратили свои кораби в полза на аварите (унгарците) и ги пренесли през Дунава в Царството на българите. Тук те нападнали тогава българите със силна войска и в по-голямата си част ги избили до смърт. Когато българите, воюващи при Константинопол, разбрали, те се върнали много бързо, за да освободят страната си от жестокият враг. Те се сблъскали с тях в битка, но били победени. Дори във втората битка те нямали късмет и отново били победени . В крайна сметка те провели безмилостна битка в третото сражение. Въпреки факта, че и двете страни се биели много мъжествено и битката била много кървава, по Божията милост победата застанала на страната на християните. Кой би могъл наистина да обрисува и преброи загубите на езическите авари (унгарци) по време на тези велики битки, когато само българите, на които беше дадена победата, загубиха 20 000 ездачи.

В останалото, тъй като в тези региони се натрупали взаимни раздори, императорът по това време поверил Панония заедно с град Блатно на своя войвода Браслав.

Годината 897. Тогава императорът празнувал Коледа в кралския двор в Йотинген. Там при него дошли пратеници на моравците, които за да запазят мира, помолили императора да не осигурява закрила на бежанците от страната им. Когато кралят ги чул, той ги освободил и им позволил да си тръгнат без забавяне.

Атайско продължение на Фулденските анали:

Година 897. Херцозите на бохемския народ дошли при император Арнулф, който по това време бил отседнал в Регенсбург. Те го надарили с кралски дарове и поискали помощта му срещу враговете си моравците, които, както самите те засвидетелствали, често ги потискали жестоко. Кралят и императорът милостиво приел тези воеводи, като ги успокоил: той ги изпратил с думи на утеха в сърцата им , удостоил ги с дарове и  ги пуснал в родината им. През цялата есен той останал в съседните окръзи северно от река Дунав и нейния приток Реген, за да бъде готов да се намеси със своите верни, ако този народ, спешно се нуждаеше от помощта му.

Година 898. Тогава обаче през 898 година, възникват много сериозни конфликти и спорове между двамата братя от моравския народ, а именно между Моимир и Светополк от техния народ. Те ескалирали до такава степен, че ако единият  успеел да залови другия, щял да го осъди на смърт. Когато императорът и кралят научили за това, той изпратил маркграф Лиутбалд, граф Арибо и баварските благородници, заедно с останалите свои вярващи, да помогнат, освободят и осигурят защита на страната, която му давала надежда или е потърсила от него убежище. Изпратените войски при първа възможност покорили враговете си с огън и меч, опустошили страната и избили всички. Граф Арибо, който е действал по подбуда на сина си Исанрик, е осъден като заговорник за този раздор и за нарушаване на мира между споменатите братя и като доносник и предател. В резултат на това той бил незабавно отстранен от поста, но малко след това отново бил назначен.

Година 899. Тогава отново е организиран поход и известни баварци нахлуват смело със своите хора през зимата на враждебната територия на моравците. Със силната си войска те опустошават земите им и когато събират плячката, с нея се завръщат у дома.

Малко след това баварците отново смело нахлуват в Моравските погранични райони и доколкото било възможно, плячкосвали и опустошавали. Те също така освободили момчето Светополк, син на бившия воевада Светополк и неговите хора от обсадената крепост, в която били затворени. След това самата крепост е опожарена и се смилили над освободените затворници и ги отвели със себе си у дома.

 Междувременно обаче Исанрик ставал все по-дързък в консолидирането на властта си срещу интересите на краля. Кралят се възмутил от това и тъй като вече бил болен и слаб, заповядал на флота да атакува град Маутерн, където бил отседнал Исанрик, което той и направил. Първоначално той се съпротивлявал, но когато видял храбростта и превъзходството на кралската армия, която го заобикаляла и го нападнала, той, и съпругата му, и свитата му трябвало да се предадат на императора (и на краля).

След това кралят го поверил на стражите, които да го държат под око по пътя за Регенсбург. Той обаче се уплашил от наказание, избягал и се укрил чак при моравците. Както преди, така и сега, с тяхната подкрепа и помощ той завзел отново част от кралството в свои ръце.

Когато епископ Енгилмар от Пасау умира, тронът му с кралско съгласие е зает - против назначенията на епископите - от някой си Аламан Вихинг, когото папата преди това е назначил за моравски епископ. Малко след това обаче, против волята на краля, той е свален от епископския трон въз основа на канонична присъда на архиепископ Теотмар и други подчинени негови епископи. На негово място за епископ е назначен и Рихар.

Годината 900. Баварците нахлуват в Моравското кралство през Бохемия, която те приели като съюзник и в продължение на три седмици опожарили страната. В крайна сметка те се върнали у дома без никакви загуби.

Междувременно аварите, наречени унгарци, опустошават Италия, убивайки няколко епископи. В една-единствена еднодневна битка те убиват 20 000 италианци, които им се противопоставят. След това се върнали по същия начин, по който били отишли, при което опустошили по-голямата част от Панония.

След това, молейки се за мир, те изпратили своите пратеници при баварците, за да проучат региона. Това донесло, за съжаление, първото зло и бедствие, което никога преди не са преживели в Бавария. Врагът, с враждебни намерения, нахлул в Кралство Бавария с много силна армия отвъд река Енге, унищожавайки всичко, което им се изпречи с огън и меч за един ден в радиус от 50 мили. Когато по-западните баварци разбрали, те решили – водени от болка – да тръгнат срещу тях. Но унгарците научили за намеренията им и се върнали с плячката откъдето дошли, т.е. в Панония.

Междувременно обаче друга част от армията им тръгнала от северната страна на Дунава и започнала да опустошава този район. Щом граф Лиутбалд, който трудно издържал това страдание, разбрал, той събрал няколко водещи баварци и придружен само от един, епископът на Пасау, преминал през Дунава, за да ги преследва (унгарците). И той се борил с достойнство и смелост и ги победил с още по-голямо достойнство. Още в първата битка християните получили такава голяма благодат от Бога, че сред убитите и между онези, които се удавали в Дунава е имало 1200 изтребени езичници. От християните те намерили само един, който загинал в началото на битката. След победата, изпратена им от небето, те се събрали на бойното поле и много високо благодарили на Бога, който спасил вярващите в него. След това, изпълнени с голяма радост от тази победа, те се върнали при своите спътници, от които били дошли. По това време те бързо укрепили стената на много мощен град на брега на река Енге, за да защитят границите на кралството.

901 година. В Регенсбург се провежда общо събрание. Между другите дошли и пратениците на моравците и поискали мир. Той бил незабавно одобрен и потвърден с клетва. След това по същата причина в Моравия са изпратени епископ Рихар и граф Удалрик, които, както е потвърдено в Бавария, положили клетва пред княза (Моимир II) и неговите благородници да пазят мира.

Междувременно обаче унгарците нахлуват в южната част на тяхното кралство и плячкосват Каринтия.

Унгарците нахлуват в Каринтия и са победени в битка, състояла се в събота.

През същата година моравският херцог Моимир и граф Исанрик, който намерил убежище при него, се помиряват с крал Людовит.

Година 902. Унгарците нахлуват в Моравската територия. Те обаче претърпели поражение в битката и избягали.