великоморавска мисия

Първи години във Великоморавия (863 - 867)

През 863 г. пристига мисията, изпратена от византийският император Михаил III и патриарх Фотий. Водена от двамата братя - Константин наричан Философ (по-късно приема името Кирил) и Св. Методий. Константин Философ специално за тази мисия разработил първата славянска азбука - глаголицата, донесъл със себе си християнският символ - византийският двоен кръст (който днес е на словашкият герб), той избира стaрословашкият език (т.е. старо славянският  църковен език) за език, който ще използва по време на своята мисия, както и първите преводи на литургическите и библейските текстове, които са били предварително подготвени с Методий.

Старо словашкият език придобил множество елементи от западнославянските диалекти (от 10 век основно - словашки и моравски) използвани по време на мисията във Великоморавия.  Така например, първата версия на глаголицата  съдържа и една буква (съгласните ДЗ), която още тогава се е използвала само на територията на Словакия.

По време на Великоморавската мисия солунските братя превеждат Библията и други литургически текстове на старословашки. Константин написва първото славянско стихотворение "Проглас". Също така превел и адаптирал византийското гражданско законодателство и написаният „Съдебен закон“ става „Гражданският кодекс“ на Великоморавия, първият сред славянските народи. Благодарение на тази дейност братята се считат за основатели на славянската литература.

От началото на престоя си във Великоморавия двамата братя трябвало да се противопоставят на критиките на баварските (т.е. Източнофранкските) свещеници, представители на Западното (а не на византийското) християнство, които са се опасявали, че ще загубят влиянието си в страната. През 863 г. Константин създава така нареченото Великоморавско училище, което обучило бъдещите славянски свещеници и административен персонал, което се превръща в център на славянската писменост. През 885 г. те са имали около 200 завършили ученици. Местоположението на училището според археологическите разкопки е в замъка "Девин".

През лятото на 867 год. двамата братя се отправили на път и се спрели в Блатненското княжество на Коцел (син на словашкия княз Прибина) и за кратко време също обучили няколко свещеници. Някои изследователи смятат, че със съгласието на владетелите Растислав (днешна Моравия) и Светополк ( в Нитрианското княжество) са били тръгнали към Рим за да получат одобрението на папата за използване на старословашкият език в литургията. Други приемат, че са се отправили към Константинопол , но поради политическият преврат там  (Михаил III е убит, а Фотий е изпратен в изгнание) са принудени да променят крайната цел на пътуването си във Венеция. Във Венеция ги застига новината за поканата на римският папа Николай I. Междувременно Николай I умира и одобрението за използването на старословашкият език в литургията е получено от следващият папа – Адриан II . През февруари на 868 год. Римският епископ Формоз ръкоположил Методий за княз , а други трима ученици за дякони  (единият е Горазд , произлиза от дн. Словакия) , а другите Климент и Наум от южните славяни. Римският папа признал старословашкият език за четвърти богослужебен език след латинския, гръцкия и еврейския. На 14.02.869 год. Константин умира в Рим, като кратко преди това приел монашеското име «Кирил».

През 869 г. Методий се връща от Рим във Великоморавия с писмо до Растислав (приблизително дн. Морава), Светополк ( дн. Словакия) и Коцел (дн. Югозападна Унгария) позволяващо изучаването и преводите във Великоморавската Школа. Въпреки, че баварските свещеници не се съгласили с разрешените дейности на солунските братя, папата ръкоположил Методий за архиепископ на Панония и Великоморавия, с което изкарал Великоморавия от църковната сфера на Бавария. По този начин във Великоморавия възниква първата славянска епархия и Методий е бил пръв неин архиепископ.

По пътя към Великоморавия през пролетта на 870 год. по заповед на баварските епископи новият архиепископ е заловен и затворен в тъмница в Бавария, която е гранична област от Източнофранкската империя. Едва когато през 872 год. Велико моравия разгромява Източнофранкската империя , Рим се осмелява да предложи помоща си на Методий. През май на 873 год. преговорите между Рим и Людовит Немски приключват със следните резултати:

- Панония, Сремска Митровица и малка част от територията между Балатон и устието на р. Хрон са извадени от юрисдикцията на Методий и предадени на баварските епископи;

- отново се забранява използването на старословашки в литургията (с изключение на четенето на библията);

- Методий е освободен, завърнал се във Великоморавия отново поема управлението на Великоморавската школа.

След 874 год. Методий е бил често пъти нападан пред папата и Светополк от лидерите на латинското духовенство, действащо на територията на Великоморавия – Ян Бенатски – съветник на Светополк и Вихинг – швабски, бенедектински свещеник. По този начин предизвикали множество спорове. По това време за първи път е направен опит (879/880) за разделяне на територията на епархии. Единствената известна епархия е на архиепископ Методий, която е възникнала в Нитра. Същевременно Светополк избрал за епископ Вихинг, чрез който се оказвало влияние на латинското духовенство.

През 880 г. Методий поема за Рим да изчисти името си от нападките на латинските свещеници. Римският папа признава властта му, но едновременно с това ръкополага Вихинг за епископ.

Освен това папата изпраща писмо industriae tuae , в което обявява Великоморавия за земя на Светата столица, което означава, че я поставя на едно ниво с Източнофранкската империя; потвърждава мисията и функцията на Методий и разрешава изпращането на още свещеници, които да ръкоположи за епископи на други епархии освен Нитра; заповядал да се изгони от Великоморавия духовенството, което се противопоставя на Методий; разрешил използването на старословашката писменост (глаголицата) и разрешил употребата на старословашки език в богослужебната литургия (евангелието трябвало да се чете най-напред по латински, а след това на словашки); разрешил използването на латински в литургията за Светополк и неговата свита , ако пожелаят.

В тази връзка Методий  вече се споменава като архиепископ на Моравия, което означава, че Великоморавия става независима от архиепископията на Панония.

По-късно, във Великоморавия, Методий отхвърля Вихинг като нитриански епископ, тъй като научава, че Вихинг е написал до Светополк  фалшиво "папско" писмо, според което Методий трябва да бъде експулсиран от Велико Моравия. Вихинг поема мисията на Църквата сред славяните в басейна на р. Висла, която наскоро е присъединена към Великоморавия

В края на  80-те години на 9 век Методий кръщава владетеля на чехите Боривой I .

През 885 г. на смъртно легло, Методий посочил за свой наследник на епархията Горазд (произлизащ от дн. Словакия) . На 6 април 885 г. Методий  умира във Великоморавия.