Крал Матей Корвин ( 23 февруари 1443 г. – 6 април 1490 г.)
Крал на унгарското кралство , но след провеждане на няколко военни кампании,
той е избран също и за крал на Бохемия през 1469 г., приема титлата херцог на
Австрия през 1487 г.
Матей Корвин е имал в
своя двор славянска секция в кралската канцелария и издаваните от него закони и
писма са писани на словашки език.
По време на неговото
32-годишно управление от неговият двор не е излязло нито едно писмо, написано на
маджарски.
С големите словашки
градове (Търнава, Кремница и др. ) водил кореспонденция на словашки.
Матей Корвин произхожда
от трансилванското семейство Хуняди, а баща му Ян Хуняди e бил най-богатият
благородник в Унгария. Въпреки притежаваното богатството не му е било лесно. Братът на Матей,
Ладислав е обезглавен в Бохемия, като и той самият бил заплашен с екзекуция.
Съдиите обаче го пощадили и преди 15-ия му рожден ден, той седнал на унгарския
трон на 24 януари 1458 г., където устоял 32 години до смъртта си на 6 април
1490 г. Можел да издържи повече, ако не бил разстроен от прислугата, която му
донесла неизмити смокини. Кралят се разстроил и получил сърдечен удар.
По време на
управлението на Матей настъпва икономически и културен разцвет на страната.
Воюва с Иржи Подебрад от Бохемия и Фридрих III. император на свещената римска империя,
завладява Силезия, Лужица и Моравия и е коронясан там за крал. Той
също така завладява Долна Австрия и превръща Виена в свое седалище. През 1465
г. основава Universitas Istropolitana в Братислава, а през 1480 г. и Университета в Пеща.
Крал Матей води войни
срещу чешките наемници, които доминират основно в Горна Унгария (днес части от
Словакия и Северна Унгария ) и срещу Фридрих III, император на Свещената Римска
империя, който претендирал за унгарската корона. В този период Османската империя
завладява Сърбия и Босна, прекратявайки зоната на буферните държави по южните
граници на Кралство Унгария. Матей
подписва мирен договор с Фридрих III през 1463 г., който му признава правото да се нарича и крал на Унгария. Императорът връща от Прага
откраднатата свещена корона на Унгария, с която Матей е коронясан на 29 април
1464 г., след като управлявал 6 години без корона на унгарския трон. През тази година Матей нахлува в териториите,
които наскоро са били окупирани от османците и превзема крепостите в Босна.
Скоро обаче осъзнава, че не може да очаква съществена помощ от християнските
сили и се отказва от антиосманската си политика.
За своя основна задача
смятал ликвидирането на чешките „братски“ групи действащи в Словакия. През май
1458 г. при Блатни Поток кралските войски побеждават „братята“. Последният
„братски лагер“ е разрушен през 1467 г. близо до Велке Костоляни. Той наредил
да екзекутират водача на братята Швехла и другите капитани. Останалите редови
войници приел в редиците на своя "черен полк " като наемни рицари.
Армията му се състояла от бивши воини на моравският благородник Ян Искра и
„братята“ и наброявала около 20 000 до 30 000 мъже. След ликвидирането на вътрешните
врагове и превземането на гр. Нитра през 1472 г., той предприел три похода
срещу Османската империя, в които постигнал частичен успех.
Първата му съпруга е
Катарина, дъщерята на чешкият крал Иржи Подебрад. След нейната преждевременна
смърт, той се оженил за принцеса Беатрикс от Неапол. Съпругата му Беатрикс
Арагонска е дъщеря на краля на Неапол. Тя има значителен принос за развитието на
образованието по време на неговото управление. По този начин в Унгария
проникват съвременните идеи на хуманизма и ренесанса.
През 1452 год. е
осветен катедралният храм в Братислава Св. Мартин, който в началото е бил три
пъти по-малък. В настоящият си вид е от 1487 год., което се дължи на управлението на крал Матей
Корвин.
Т.н. "липа на крал Матей" расте край замъка Бойнице, тя е едно от най-старите дървета не само в Словакия, но и в цяла Европа. Според легендата е засадена от тогавашният владетел на Бойнице Матуш
Чак Тренчиански, известен като „господарят на Вах и на Татрите”, вероятно през
1301 г. През XV век крал Матей Корвин посещава тези места. Прякорът му "Корвин" идва от
латинското "corvinus", което означава гарван. Твърди се, че е провеждал събрания
и тържества под тази липа, поради което възникнало наименованието "липата на
крал Матей". В своя оптимум дървото достигало впечатляващи размери: височина от
30 метра, обиколка 12,5 метра и диаметър на короната 36 метра.
Липата като традиционен символ на словаците (дъбовете играят тази роля в германския свят) излиза на преден план през периода на националното възраждане. В. Подолски я нарича „свещено дърво за словашкият народ“. За нейното значение в този период говори и фактът, че първите събрания на националистите се провеждат под липови дървета. По това време липата на Матей е на повече от 500 години и по нея започнали да се появяват деструктивни признаци. Тогавашният собственик на замъка, граф Палфи, проявил интерес и усилия да спаси това дърво и за елеминиране на последствията от неблагоприятните въздействия наредил стабилизиране на дървото с железни скоби.
Самият крал Матей бил
образован и владеел много езици. Говорил маджарски, немски, латински, чешки,
словашки и други славянски езици така, че нямало проблем да общува с цялото
население на многонародната унгарска държава.
Галеотус Мартиус е универсален италиански
хуманист, който редом с други интелектуалци, работил в близост до краля, уловил
в своето възхваляващо дело за живота на Матиас Корвин - De egregia, Sapienter et iocose dicta в FACTIS
Mathiaut Regis (което означава, мъдри и
шеговити думи и дела на крал Матей ) и следната среща с полските пратеници, с
които е общувал без преводач: "В
такова голямо събрание единствено крал Матей владеел словашкия език и
словашкият език (sclavina lingua) по същество се различава малко от
полския, но е доста различен по произношение". Галеотус
добавя: „ Тъй като словашкият език е много разпространен, той е
изключително разнообразен. Крал Матей е наясно с това и благодарение на това
разговарял с чехи, поляци, русини ,
далматини, българи, сърби, роксолани и много други народи
без преводач. Твърди се, че словашкият език е майката на всички тези езици”.
По това време официалният език на унгарската
кралска служба е латински. Въпреки това, словашкият се използвал паралелно в
кореспонденцията на краля.
Матей Корвин е един от
най-важните владетели на Унгария. Той е един от малкото владетели, който малко
след смъртта си влязъл в съзнанието на простолюдието в положителна светлина
като мъдър и праведен цар. Той също така влязъл в историята като успешен
воевода, който консолидирал кралската власт в Унгария, завладява Босна,
Моравия, Силезия, Долна Австрия и част от Горна Австрия, окупира Виена, успява
да елиминира натиска на Османската империя и дори на мощния Хабсбург и
семействата на Ягелоните не можели да отстояват своите властови
интереси. Матей Корвин е бил също покровител на изкуството и образованието.
Библиотеката на Матей - Bibliotheca
Corviniana - по това време е втората по
големина библиотека в света след папската. Той е основател на първият словашки
университет - Академия Истрополитана в
Братислава, където е работил местният и чуждестранен интелектуален елит.
Няма коментари:
Публикуване на коментар