петък, 7 януари 2022 г.

Произход на унгарците съгласно притежаваните гени

Произход на унгарците съгласно притежаваните гени


  Последните десетилетия доведоха до напълно нови открития в областта на изследванията на генетиката на човешките популации, които са изненадващи за много хора. Отделните народи имат своя собствена култура и език, но с кого е свързано населението на една страна  и откъде произлиза то. Произходът на обитателите на отделните страни може да се тълкува по всякакъв начин, дори по изкривен и неверен начин, но генетиката не може да бъде измамена, тя е неизменна, всеки индивид я носи в себе си, всеки я е придобил от своите предци и я предава към неговите потомци. Генетичната информация не може да бъде „преоблечена“, променена или украсена, резултатите от генетичните анализи са верни и стабилни. По този начин можем точно да проследим нашите генетични предци преди хиляди години и въпреки, че са говорели на различни езици и принадлежали към различни племена и народи, те генетично принадлежат към точно дефинирана група хора, които са били най-тясно свързани помежду си.

Резултатите от тези анализи пренаписват историята, или я допълват, или я потвърждават. Много от фактите, за които сме подозирали, че са верни, изведнъж стават ясни и верни. Това, на което се натъкваме, например, е напълно изкривената история на маджарския народ, както я представят в днешна Унгария. Генетичните анализи на унгарско говорещото население потвърждават  същите отдавна направени заключения, че в Европа и Унгария почти няма генетични маджари.

 Тъй като словашката история е тясно свързана с историята на Унгария, генетичните анализи на населението, което обитава държавите след разпадането на Кралство Унгария, хвърлят нова светлина върху противоречивите моменти от историята. Те показват например, че Унгария е била славянска страна и че почти всички настоящи унгарскоговорящи граждани нямат маджарски произход, а са предимно от славянски и словашки произход.

  Кои са генетичните групи на народите (хаплогрупи) и как е възможно да се определи генетичната история на цялото човечество.

 Всяко човешко същество и всяко същество на Земята носи генетична информация в тялото си, която ни дава уникална и неповторима индивидуалност, с други думи, всеки от нас се различава един от друг. Само еднояйчните близнаци или изкуствено клонираните индивиди са напълно идентични. Независимо от това, всеки от нас има свои собствени родители и всеки от тях има свои собствени родители, така че генетичната информация на всеки човек носи запис на нашите предци, които сега могат да бъдат проследени от хиляди до десетки хиляди години назад.

  Определени участъци от генетичният материал (мъжката Y хромозома и женската митохондриална ДНК) са силно запазени и се предават непроменени през много поколения. Те се променят само от случайни мутации, които се случват в  точно определен период от стотици, хиляди до десетки хиляди години, а някои от тях стават опорни точки за появата на нови генетични групи в човешките популации. Така се  създават генетични групи от хора, в които индивидите са по-сродни, отколкото други групи хора. Тези генетични групи се наричат хаплогрупи и се отбелязват с различни букви и цифри. В рамките на големи генетично сходни групи хора, могат да бъдат идентифицирани много подгрупи от още по-близки хора до такава степен, че ако се анализират всички хора, живеещи на земята сега и в миналото, ще можем да определим родствените им връзки и всички да ги обединим, хиляди години назад във времето.

  Европейците са разделени на няколко генетични групи  (хаплогрупи).   

Най-големите сродни групи хора в Европа са славяните и германците, като славяните обитават по-голямата част от Европа. Славяните са част от две генетични групи (спрямо резултатите от генетичните анализи на участъците от Y-хромозомата), които са получили обозначението - R1a, I2a1.

 Най-известните генетични групи от хора, живеещи в днешна Европа са:

 R1a - по-голямата част от представителите на тази група са централните и източните славяни, тази генетична група живее най-вече в Русия, Беларус, Полша, балтийските страни, Чехия, Словакия, Украйна, Унгария, Словения, Молдова. На няколко места те достигат стойност до 60% от общото население.

 R1b - по-голямата част от тази група са германците – те живеят в Западна Европа, където стойностите достигат до 80% на някои места.

 I2a1b   - южни, балкански славяни, повечето от тях живеят в Босна и Херцеговина, Хърватия, Сърбия, Черна гора, Словения.

 I1 -Скандинавци

 I2b - малък брой хора, принадлежащи към келтската германска група

 G - идват от Кавказкия район на Близкия изток, където все още ги има най-много, в днешна Европа обитават предимно по-високите места на високите планини в изолирани райони. От общоевропейска гледна точка те съставляват по-малка група хора.

 J2 - идват от Близкия изток, днес живеят предимно в Турция, Албания, Косово, Южна Гърция, Италия, Кавказ, Ливан, Израел, Месопотамия.

 J1 - носителите на тази хаплогрупа са предимно съвременните араби. В Европа те живеят в по-малък брой, например в Португалия, Италия, България.

 E1b1b - носителите на тази хаплогрупа са предимно съвременните африкански араби, живеещи в Северна Африка. Там се срещат в голям брой, в Европа се срещат в по-голям брой на Балканите.

 T - повечето представители на тази хаплогрупа се намират в Източна Африка и Близкия изток. В Европа малък брой хора с тази генетична група до 5%, живеят например в Гърция, Италия, Испания и Португалия.

 Q – много малка група в Европа, произлиза от Централна и Северна Азия

 N - угро-финска, произходът им е в Далечния изток в Азия, носителите на тази генетична група са представители, живеещи в днешна Финландия (до 60%) и в балтийските страни. Носителите на тази група би трябвало да са и обитателите на днешна Унгария. Защо не са (или са много малко от тях) е посочено по-надолу.

 Представяне на отделни генетични групи хора в някои европейски страни (според анализи на сегменти на Y-хромозома).

  Словакия -

 Централни и източни славяни 42%, южни славяни 16%, (славяни заедно 58%), германци 14%, скандинавци 7%, келтогерманци 1%, кавказци 4%, турци, албанци 2%, северноафриканци, балканци 7%, угро-фини - 3 %, други 4 %.

 Чехия -

Централни и източни славяни 34%, южни славяни 9%, (славяни заедно 43%), германци 22%, скандинавци 11%, келтогерманци 4%, кавказци 5%, турци, албанци 6%, северноафриканци, балканци 6%, угро-фини 1 %, други 2 %.

 

  Унгария -

Централни и източни славяни 30%, южни славяни 20%, (славяни заедно 50%), германци 18%, скандинавци 9%, келтогерманци 2%, кавказци 4%, турци, албанци 6%, северноафриканци, балканци 8%,угро-фини 1 %, други 2 %.

 

 Финландия -

Централни и източни славяни 5%, южни славяни 0%, (славяни заедно 5%), германци 3%, скандинавци 28%, келтогерманци 1%, кавказци 0%, турци, албанци 0%, северноафриканци, балканци 1%, угро-фини 62 %, други 0 %.

 

Австрия -

Централни и източни славяни 19%, южни славяни 7%, ( славяни заедно 26%), германци 32%, скандинавци 12%, келтогерманци 3%, кавказци 1%, турци, албанци 9%, северноафриканци, балканци 8%, угро-фини 1 %, други 8 %.

 

България -

Централни и източни славяни 17%, южни славяни 20%, (славяни заедно 37%), германци 11%, скандинавци 4%, келтогерманци 2%, кавказци 3%, турци, албанци 11%, северноафриканци, балканци 23%, угро-финска 1 %, други 8%.

 

 Полша -

 Централни и източни славяни 58%, южни славяни 5%, (славяни заедно 63%), германци 12%, скандинавци 9%, келтогерманци 5%, кавказци 0%, турци, албанци 3%, северноафриканци, балканци 3%, угро-фини 4 %, други 4 %.

 

 Ирландия -

Централни и източни славяни 2%, южни славяни 1%, (славяни заедно 3%), германци 81%, скандинавци 6%, келтогерманци 5%, кавказци 0%, турци, албанци 1%, северноафриканци, балканци 0%, угро-фини 0 %, други 4%.

 

 Търсене на старите маджари.

 „Няма маджари в Европа“ – така се изказват световно известните генетици, които стигнали до този извод след като са получили първите резултати от съвременните генетични анализи, които извършили върху произволно избрани граждани на държавите от днешна Европа и в частност Унгария. С увеличаване на резултатите, този факт се потвърждавал навсякъде за унгарските историци и унгарскоговорещите граждани ще трябва да се примирят с факта, че почти всички са потомци на други етнически групи. Както се вижда от прегледа  на генетичните групи на населението в избраните европейски страни, гражданите на Унгария не се различават генетично от хората, живеещи в околните славянски държави. Ако някой, който не познава европейските държави, погледне това процентно разпределение, със сигурност ще  заяви, че Унгария е славянска, защото в Унгария има повече генетични славяни, отколкото в Чехия. А къде са генетичните маджари? Голямата прилика на унгарския език с финландския предполага, че населението на Унгария, трябва да има предимно угро-фински произход, какъвто е случаят в днешна Финландия, където то съставлява 62% от финландското население. Корените на древните маджари стигат някъде в Североизточна Азия, когато са живели заедно с угро-финските етнически групи.   В Унгария обаче се откриват генетични угро-фини и следователно потомци на старите маджари само 1%.


В края на краищата унгарските учебници са пълни с разкази за това как маджарите са навлезли масово в Карпатския басейн някъде в края на 9-ти и началото на 10-ти век, където са „превзели родината си”. Твърди се, че намират страната почти празна и лесно поробили  малкото словени, които заварили там. Не се занимават с въпроса, защо съществуват хиляди имена на градове, села, реки, планини и други топографски имена от словашки и славянски произход.                        

Генетиката не може да бъде „преоблечена“ или украсена, генетичните анализи показват следното: Не е имало много стари маджари, които са нахлули в Карпатския басейн. Тази област е била гъсто изпълнена със словашко и частично германско и балканско население, но след разпадането на стара Моравия и Блатноградското княжество остава слабо организирана и следователно лесна за управление. Културното ниво на старите маджари било ниско, както и речниковият запас на езика, затова трябвало да заемат думи от словашкия език. Известно е, че  думите, преминали от старословашки в съвременния маджарски език, формират дял от около 25%. Но хилядите словенски имена на реки, села, градове и цели области, които са останали непроменени или видоизменени и до днес са едно ясно и сигурно доказателство за това, че районът на Карпатския басейн до северната граница на река Дунав е бил толкова изпълнен със словени, колкото и територията на разпадналата се Стара Моравия над Дунава. Заселването на празната страна от многобройните стари маджари (според официалната историография) е извършено без промяна на първоначалните топографски наименования със словашки и славянски произход.

Ако погледнем представянето на отделните генетични групи в отделните европейски страни, ще открием, че в тях откриваме най-голям брой хора от генетичната група, която показва характера на страната, т.е. дали принадлежат към славянските, германските, скандинавските или угро-финските държави. Очаквало се, че обитателите на Унгария ще принадлежат предимно към угро-финската генетична група, или за предпочитане към някаква нова унгарска генетична група, която обаче не съществува. Генетичните анализи поднесли  неочаквана изненада в смисъл, че в Унгария живеят само граждани с генетичните групи и подгрупи, които откриваме в околните страни. Например, тук живеят до 50% от хората, които са носители на  славянски генетични групи, които могат да бъдат открити и в Словакия, Чехия, Полша, Украйна, Хърватия, Словения и други балкански славянски страни. Същото важи и за другите генетични групи и подгрупи, които намираме в днешна Унгария.

 Гените са безкомпромисни...

Настоящите унгарски историци считат днешната територия на Ханти-Мансийск  за своя родина. Във връзка с това предполагаемото езиково сродство на унгарския, финския, естонския и т.нар. угрофинска група езици с  ханти и манси е логично предположение, че генетичният произход на тези народи  ще бъде поне отчасти, ако не идентичен, то поне свързан.  

Територия на Ханти-Мансийск (червено).

От гледна точка на Y-ДНК, общият основен ген на хаплогрупата на ханти-мансийск е N1c. Тези гени са силно представени сред финландците, където те доминират в сравнение с другите хаплогрупи с дял от 61%. В Естония  се откриват сред 38% от населението. Връзката между хантийците, мансите, естонците и финландците е очевидна, както от гледна точка на генетиката, така и в езиково отношение. Въпреки това, генетичният състав на днешните унгарци не отговаря на тази концепция, тъй като въпросната хаплогрупата  N1c, носител на угро-финските гени се среща само в 0,5% от населението на Унгария. От генетична гледна точка унгарците  нямат общ произход с хантийнците, мансите и финландците. Следователно е абсолютно безсмислено да се говори за някакви угро-фински  гени или за угро-фински  произход.

  


Официалната историческа теза: Миграция на унгарците.  Миграция на унгарците. 1 - Унгарска област ( Ханти-Мансийск ), 2 - Велика Унгария, 3 - Леведия, 4 - Етелкоз, 5 - Карпатски басейн  




Хаплогрупа N. Най-висока честота е регистрирана в северните райони на Евразия (тъмно синьо)

Както може да се види на картата на разпространението на хаплогрупата N1c в Европа, честотата на N1c от 0,5 % в Унгария е статистически сравнима с честотата в околните централноевропейски страни, дори в много случаи унгарските 0,5% са значително по-ниски. За сравнение: в Германия 1% (в западната част на Германия дори 2%), в Австрия 0,5%, в Хърватия 0,5%, в Чехия 0,5%, в Македония 0,5%, в Молдова 1,5%, 4% в Полша, 0,5% в Румъния, 2% в Сърбия, 1% в Швейцария, 7,5% в Украйна и 10% в Беларус. В Словакия честотата на хаплогрупа N1c е дори 6 пъти по-висока (3%), отколкото в Унгария.

Според генетиката, тогава словаците са по-големи унгарци, от самите унгарци. Прави впечатление също, че има много съседни на Унгария държави, които са с по-висок дял от тази „угро-финска хаплогрупа“ сред населението. Това са Украйна, Словакия, Сърбия.

  



Интересен е и фактът, че N1c се среща сред 42% от населението на Литва и 38% на Латвия, при което латвийския и литовския език не е свързан нито с естонския, нито с финландския, да не говорим за унгарския. По същият начин в Полша честотата на N1c е 4%, а в Беларус е 10%, като на територията  на двете страни никога не са живели унгарци и не се е говорило на унгарски. От горното става ясно, че проявяването на 0,5 процента на хаплогрупата N1c в Унгария е в резултат от исторически събития, които са различни от т.н. „унгарско“ пристигане, или с други думи, появата на N1c в Централна Европа е естествен генетичен „депозит” и процентът му сред населението постепенно намалява от епицентъра (Финландия) към периферията. Територията на Унгария е нейната маргинална и незначителна зона.

Срещу тази недвусмислена, но неприятна ситуация привържениците на Унгарската концепция за произхода оперират с аргумента, че „унгарците са нахлули в Карпатския басейн вече генетично смесени“. Лендвай подчертава това, като казва, че „единственото научно доказателство за унгарския етногенезис е техният език, който е уникален в Европа и еволюира от угро-финското езиково семейство“.

 Въпросът е, възможно ли е изобщо да се говори за угро-фински език без угро-фински гени?

Нека обобщим тайнственото пътуване на маджарите от родината им.

Първоначално старомаджарските племена са живели по западните или източните склонове на Урал (Лендвай). Около I в. пр. н. е. маджарските племена се откъсват от  угро-финския етнос  и заедно с други етноси се насочват на югозапад. Под влияние на турските и иранските племена те възприемат номадския и пастирския начин на живот. В динамично възникващите и също толкова бързо изчезващите селища първоначалните рибари и ловци много бързо се превръщат в земеделци и животновъди (Лендвай) . До средата на 9 век маджарските племена обикаляли степите Оногур между р.  Дон и р. Днепър в западния край на Хазарската империя. Начело на седемте маджарски племена стояли воеводите, първият от които бил воеводата Левед, на неговото име те нарекли старите си владения Леведия (Щайнхюбел) . От 830 г. маджарските племена са разположени в обширна територия между реките  Дон, Дунав и Черно море (Етелкьоз), заедно с номадските турски племена, аланите и славяните (Лендвай) . Маджарите се замесват в българо-византийската война (894-896), в края на която губят Етелкьоз, откъдето са изтласкани от старите си  врагове печенегите. Затова маджарите  отслабени от поражението в България и отстъпващи от печенегите, сключват споразумение с моравците през първата половина на 896 г., според което могли да преминат през Карпатите и да влязат в Потисия. Моравците „приеха значителен брой унгарци”, т. е. не всички. Повечето маджари остават отвъд  Карпатите след 896 г., на територия, станала по-късно известна като Халич (Щайнхюбел) .

 Нахлуването на 250-хилядна войнствена етническа група в Карпатския басейн, която според официалната историография поела щафетата на властта в Унгария в продължение на няколко десетилетия, би трябвало да остави генетични следи не само в днешното Маджарско, но и в цялото Унгарско кралство. От 250 000 пришълци, около половината би трябвало да са били мъже (ако не и повече). Дори някои източници твърдят, че в Карпатския басейн нахлули само маджарски военни групи без жените. Така или иначе бойците носят естествена агресия в себе си, която се изразява и в безкомпромисността към женския пол, особено в окупираните територии. Резултатът трябвало да бъде ясно предаване на мъжката Y-ДНК на „старите маджари“ в окупираните територии на по-голямата част от жените от коренното население и разбира се и техните собствени жени. Това обаче явно не се случва. Така историците с твърденията си за „старите маджари“ индиректно ни убеждават, че те очевидно не са имали никаква мъжка потентност или че отрядите, нахлули в Карпатския басейн, вече не са имали угро-фински гени N1c в генетичния си състав. Такова нещо като "смесване" не може да има, защото "смесването" създава смес от различни гени, която трябва да включва определен и не пренебрежим процент от компонента Ханти-Манси. Явно обаче този компонент липсва.

Y-ДНК се предава само по бащина линия, тоест от мъжки потомци от баща на син и т.н. Ако днешните "маджари" нямат угро-финската хаплогрупа N1c, не биха могли да ги имат и бащите им, нито бащите на бащите им и т.н. Така Маджарско /Унгария/ се намира в относително трудна ситуация. Ако трябва да вярваме на официалните разкази за произхода на маджарите, остава единственият вариант, че те са излезли от Урал като N1c, но са нахлули в Карпатския басейн, с всичко възможно, но не и с N1c. Въпреки това маджарският език останал. Следователно генетичната, но не и езиковата трансформация  е трябвало да се случи някъде между тези две точки, между 1-ви и 9-ти век. Лендвай го маскира с думите: не е известно с кои народи са влезли в по-близък контакт. Единственият източник за най-старата история на старите маджари, както и за периода на тяхното идване в родината, са митовете, които обаче възникват два-три века по-късно.

Според историците маджарите влизат в контакт с турските племена, аланите и славяните. В митичната Леведия, както и в Етелкьоз , унгарците, носителите на хаплогрупата N1c, очевидно само ловуват или се бият, докато децата на жените им произвеждат славяни, турци и алани. След това жените поддържат маджарския  език от поколение на поколение, толкова интензивно, че въпреки полиетническият състав на населението на тази територия, угорският език, или маджарският, и етническото име "маджари" (Lendvay) стават доминиращият език . При това съвършенство е удивително, как толкова много чужди думи, предимно от словашки произход, попадат в основния речник, който е специфичен за всеки народ.


Като например:

1. На маджарски „rona“ е „равнина“ (обр. от словашки език “ro-vi-na”, чрез пропускане на средната част на сричката  "-VI-")

2.  На маджарски „mocsár“ е „блато“ на словашки, което се пише „močiar“

3. На маджарски „folio” е „река“ (от латински „flumen“,  или „Flo“, което  се използва като съкращение за картите)

4. На маджарски „patak“ произлиза от словашки език „potok” , (поток)

5.”puszta” от словашки „pusty” (празен, пустиня)

6.” föl d”  е „земя“ (произлиза от словашкото „pole“ – след заместване F-P)

7.“kő“ е на словашки камък (пропусната е наставката „-meň“ в думата „kameň“)

8., fe l leg“  е облак (заменката F-W, от немски „Wolk“ e облак)

9.“ pázsit [pážiť]“ е на словашки морава, “pažiť”;

10. „pata“ означава „ kopyto”  копито (словашки пета),

11.”lab” е «крак“ (на словашки „laba”)

12. “ korbács”  е като словашкoто „korbáč“, т.е.  „камшик“ на български

13., röhög „ е на словашки „rehotať“ , „смея се“ на бълг.

14.“ rőzse „ е „ръж“, на слов. „raždie“

15. “ gazda“ е на слов. „gazdа“, „ фермер“ на бълг.                  

16. „Ganaj“ е „тор“, т.е.“ hnoj“, „trus“ (чрез замяна на  G – H)

17. „Lövész „ е „ловец“  (словашккото „lovec“),

18. „puszi“ е „ целувка“ или на словашки „pusa“

19.“ Szoknya“ [SOKNA] е словашка „sukňa“, бълг. „пола“

20. „sapka“ е на словашки „čiapka“ и на бълг. „шапка“

21.“bolha“ е на  словашки „blcha“ , на бълг. е „бълха“

22. , Kása [Káša] е словашки „kaša“, на бълг. „ каша“

23. „ritka“ е словашко е „riedky „, на бълг. „рядко“

24. „ g enny“  е словашко „h nis“ , „гной“ (замяна на G - H)

25 „gége“ е „гърло“ (от словашки „gágor“)

26. „ forr е „ври“ от слов. „vruť  (замяна FV; от словашкото „var“)

27. „ivás“ е „питие“  (от словашки „piváš „ напитка, след загуба на началното "р" - пиеш) и т.н.

 Има доста такива основни думи.  Лендвай твърди, че

 „под влиянието на турски и ирански племена те са възприели номадски и пастирски начин на живот .“.. и че „първоначалните рибари и ловци скоро стават фермери и животновъди..“

 Тези номади не са имали собствен термин за пустошта, реката, потока и блатото… Тези земеделци не са имали морави, не са знаели, какво е оборски тор, не са варили вода, не са пиели и не са яли  качамак, не са се целували и не са имали бълхи, не са познавали цветовете, не са познавали животните (куче, котка, мечка, бик, сврака, врабче, паун, магаре, кон, бивол, видра, змиорка, плъх, стрелец, рак и др.), не са познавали меда, гъбите, цвеклото, сламата, ръжта, зърното. Не са обядвали, не са имали вечеря, не са познавали „тестото“ и не са готвели.  Наистина странна общност. В този контекст произхода на историческите имена на унгарските „митични“ родни места също е странен.

 На чело на гореспоменатите седем „маджарски“ племена са били  воеводите, първият от които бил воеводата „ Левед“, на когото са кръстили старата си родна земя“ Леведия“ . Тук, подобно на много маджарски  думи, произлизащи от словашките диалекти, се стига до загубване на началната буква. В случая с имената Levéd и Levédia това е буквата „S“, така че оригиналното име на легендарният „унгарец“ било „Slevéd“, а държавата „Slevédia“ , респ.  „Slevétia“, което е забележително идентично със "Slevénia" –„ Словакия“, начело на която стоял "Sleven" (Slevéd) – „Словен“.

Другата митична родина –„ Етелкьоз“ е географски разположена  в западния край на Хазарската империя . „Хазарите“ са наричани още „Касари“ или „Козари“ в различни древни източници. Etelköz  била „Ведла Козария“(на слов. език)  , т.е. „ До козария",  „vedla” на слов.  е «до» накратко - без славянското окончание-ария "ведла коз-ария",  този път след отпадане на буквата "V", се  получава "edla koz" или свързаните фонетични обозначения "etlakoz", или "etelkoz", са идентични с унгарското Etelköz .

 Изглежда, че името не е оригинално. Подобно „докосване“ откриваме и в името „Алфьолд“, което е голямата обширна низина в източната част на днешна Унгария. В името отново липсва началната буква „В“ / "V", така че името на голямата низина първоначално е било "Valfold" или "Velfold", което е леко изкривеното словашко "Veľ-pol-e", т.е. "голямо поле" (както в думите vel veľhad – veľký had – голяма змия, veľmoc – veľká moc – велика сила, veľryba – veľká ryba – кит – голяма риба, veľmajster – veľký majster – велик майстор, гросмайстор, veľtrh – veľký trh – голям панаир, veľtok – veľký tok – поток, голям поток и т.н. ). Тук може да се спомене, че множеството топонимични имена в Унгария са претърпели значителни промени през периода на маджаризацията през 19 век, но въпреки това броят на словашките топонимични имена все още е много голям.

  Женска линия (наричана mtDNA) на така наречените "угро-фински" гени.

 Тук е малко по-сложно, но също много интересно. Историята на мъжкото и женското население на "угро-финските" гени на „ханти“ и „манси“  показва значителни различия. Тяхната женска „mtDNA“ съдържа 58,7 до 68,9% от западноевропейските гени, докато другото население от  Северозападен Сибир има само от 20,4% до 47,4% от гените от западен произход.

 Сред „ханти“ и „манси“, най-разпространените западни хаплогрупи са mtDNAs: U (27,2%, доминирани от U4, U5 и U7), H (11,8%) и J (9,7%) . Произходът им датира от Близкия изток и Югоизточна Европа. Периодът на миграция датира от палеолита . Въпреки това, около 30% от населението на Ханти-Манси се състои от източни mtDNA хаплогрупи: A, C, D, F, G и M, които не се срещат нито в Унгария, нито в Европа.  В този контекст трябва да се отбележи, че честите хаплогрупи на mtDNA: U, H и J в европейското население не са нещо изключително само за Унгария, тъй като спрямо околните страни, те се срещат дори в по-малък процент при унгарците.

 Хаплогрупата mtDNA: „H“ е женският аналог на славянската мъжка Y-ДНК: „R1a“ , така че това е славянската хаплогрупа.




mtDNA: U2 не се среща в Унгария. Източник: Eupedia

  


 mtDNA: U3 почти не съществува в Унгария.  Източник: Eupedia

  


mtDNA: U4 се среща в Унгария (3,3%) със значително по-нисък процент, отколкото в околните страни, включително Словакия (5,5%). Източник: Eupedia




  mtDNA: U5 в Унгария (7,4%) се среща със значително по-нисък процент, отколкото в околните страни, включително Словакия (11,1%). Източник: Eupedia 


 mtDNA: J е равномерно разпределена в цяла Европа с пикове в Испания, Уелс и Близкия изток. Унгария не е нищо особено. Източник: Eupedia .

 Езиковата родственост  на „ханти“, „манси“ и „фини“ се потвърждава от високата честота на мъжката хаплогрупа N1c (Y-DNA). В случая с mtDNA не е така. Във финландската популация е също толкова невъзможно да се идентифицират "угро-финските" гени на mtDNA, както и в случая на „ханти“ и манси“ . Във Финландия, където 61% от  честота на N1c е силно доминираща над другите  хаплогрупи, честотата на всяка mtDNA е далеч под нивата.

  По-висок процент във Финландия се открива в хаплогрупата mtDNA - H (36,3%) и на U5 (20,7%). Хаплогрупата mtDNA-H е широко разпространена в цяла Европа, но има най-ниска честота във Финландия. Това е mtDNA, която, както вече беше споменато, принадлежи към мъжката хаплогрупа R1a, тоест към славяните, така че може спокойно да се изключи. Хаплогрупата mtDNA - U5 е териториално съсредоточена в северната част на европейския континент, с най-висока честота сред „саамите“ (лапланите) - 48%. Честотата на тази хаплогрупа постепенно намалява към южната част на Европа. В Словакия и в Полша честотата и  е около 11%, в Унгария само 7,4%. 10,3% в Хърватия, 8,6% в Австрия, 9,7% в Чехия, 8,8% в Германия, 8,7% в Румъния, 9,4% в Сърбия, 9% в Словения и Украйна 9,8%. Степента на тази mtDNA в Европа ясно я дисквалифицира, като възможна т.н. „маджарска“ mtDNA.

 Ако погледнем Европа, то в рамките на нейната територия на mtDNA с най-висока честота във Финландия е хаплогрупата W. Във Финландия тя е собственост на 9,6% от населението. И накрая, има и привидни "маджарски" гени, тъй като разпространението на тази хаплогрупа в Унгария е с едно от най-високите нива в Европа - около 5,2% от населението на Унгария, в Словакия - само 2%. Подобна честота обаче се открива в Силезия (цяла Полша - 3,6%), Македония (4%) и в северната част на Беларус (цялата Беларус 3,7%), където никога не е докладвано наличие на „ унгарци“. Сравнително висока честота на mtDNA - W има в Кавказ сред адигейците (Западните Черкези) - 5,2%, аварите (Дагестан)-  8,2%, Карачевците и Балкарците -  8,1%. Карачевско-балкарският език е турски, аварският и адигейският са кавказки езици и езиковата връзка на тези езици с финландския или унгарския не е известна.

 Това, което изглежда  огромен проблем за "угро-финската" идеология, е незначителната поява на тази mtDNA-W сред лингвистично свързаните „ханти‘ и „манси“ . Самият произход на mtDNA - W се намира в района на Северозападна Индия или Северен Пакистан. Неговите членове отпътували  от там на няколко вълни и по различно време до Европа, Кавказ, Близкия изток и Южна Индия. Хаплогрупата се състои от подгрупите W1, W3, W4, W5, W6 и W7.

 

mtDNA: W. Най-разпространена е във Финландия и Кавказ. Също така откриваме висока честота в Унгария, на източното крайбрежие на Испания, в Южна Полша и в Беларус. Източник: Eupedia.

 W1 е финландско-нордическа група, широко разпространена е в Северна Европа, главно във Финландия. W3 до W7 произхождат от региона на Каспийско море. W3 до W5 се срещат в Централна Европа, Анадола, Русия и Индия. W7 се среща в Кавказ (Армения). Моделът на миграция на mtDNA-W (на снимката) изключва т. нар. „угро-фински“ произход, а неговият индийско-централноевропейски характер по-скоро наподобява модела на миграция на „по-младия“ клон на славянската мъжка (Y-DNA) хаплогрупа R1a .

 

 mtDNA: W. Миграционният модел изключва т. нар. „угро-фински“ произход на унгарците

 Съпоставяйки генетичния състав на унгарците с населението на околните страни, става ясно, че унгарците не се различават по нищо от словаците, както и от чехите, австрийците или българите по отношение на Y-ДНК и mtDNA. Значителни отклонения могат да се видят само в процентния състав на R1a и R1b, които са двете основни европейски Y-ДНК.

 


Y-ДНК на Унгария в сравнение с околните страни. Монголоидните гени на хаплогрупи Q и N са най-ниските сред унгарското население. Ако не вземем предвид разликата между славянското R1a и западноевропейското R1b, тогава съставът на унгарското население е сравним, например, с населението на Белгия. Източник: Eupedia.



Интересно е, че монголоидните Y-ДНК гени от хаплогрупи Q и N са най-ниските в унгарската популация сред средноевропейската популация. Изглежда, че унгарците са най-много европейци в Европа.

  Въз основа на мъжките Y-ДНК хромозоми, пристигането на чуждоезичните „Унгарци“, неправилно наричани „ стари маджари“ е абсолютно невъзможно.  Женската mtDNA е предимно източноевропейска, във връзка с ‚ханти“ и манси“,  славянската хаплогрупа H доминира във Финландия. По-високата честота на хаплогрупата W от 5,2% в унгарското население, от гледна точка на произхода ,в съчетание с липсата и сред „ханти“ и манси“ не е предпоставка за приемането и за „старомаджарска“  Нулевата поява на източни хаплогрупи на mtDNA: A, C, D, F, G и M в Унгария, които са родни за около 30% от населението на „Ханти-Манси“,както и в случая с N1c, изключва всяка генетична връзка с региона „Ханти-Мансийск“.

 Въз основа на гореизложеното теорията за смесването на „старите маджари“ с околните етнически групи преди идването им в Карпатския басейн изглежда абсолютно неустойчива. Унгарците имат същият генетичен състав като околните страни. Смесването им просто не се е случило, след  пристигането им  в Карпатския басейн. Доста трудно е да си представим "старите унгарки" в позицията на нападатели към Централна Европа, преследващи тук славяни, от които имат деца и на които след това предават маджарския  си майчин език. Въпреки масовата митологична традиция на завладяването на родината от маджарското военно нашествие,  няма следи от никакви мъжки т.н. „угро-фински“ предци.

 Във всяка култура трябва да има създател на културата и езика. Споменатото генетично смесване естествено предизвиква и „смесването“ на езика. Всяко културно и езиково влияние върху дадена популация променя оригиналната културна матрица, но в случая с Y-ДНК то все още запазва генетичния образ на произхода и на „прародителя“, дори ако с течение на времето има културна и езикова промяна в населението или етническата принадлежност. Генетичната картина, обединяваща днешните маджари, от една страна  и финландците, хантианците и мансийците, от друга, всъщност не съществува. Маджарите носят със себе си генетичното наследство на своите предци – словаците и европейците. Техните настоящи езикови различия, въпреки оригиналният им европейски генетичен състав, са придобити именно чрез културното влияние по време на турската окупация на Централна Унгария (оттук произлиза и произхода на турските думи в маджарския, както и терминът турци, който се среща в историческите анали във връзка с нашествениците в Карпатския басейн) и през 18 век със завършването на езиковата реформа на Казинци. В края на 18 век маджарският език, като език, повлиян от тривековното турско културно влияние, не е достатъчно комуникативен поради слабия си речников запас. За подобряването му се е  погрижил калвиниста и  масона Франтишек Казинци (учил е в Кежмарок, Кошице, Прешов и Пеща), който измислил повече от десет хиляди нови думи. Тук трябва да се запитаме, какви са думите, които Казинци добавил към речника. Ако той приел за пример финландския, хантийския или манси историческият пъзел ще бъде лесно  разрешен. Казинци със сигурност е знаел целта, заради  която е „компилирал“ този нов език. Той създава език  за новата Унгария, в която "определена" властова група, може да вземе де факто властта над цяла Унгария, не само в нейната централна част (бившата територия, окупирана от турците). Създавайки езика  в духа на хердерианското разбиране за света трябвало да възникне и нова култура и нов народ – маджарския народ.Чрез агресивната и жестока маджаризация,  водена не от етнос срещу етнос, а от държавната администрация към населението на Унгария, което било изцяло славянско и предимно словашко, се създал маджарския народ. Фалшифицирали се таблиците,  статистическите данни, терминът унгарски постепенно станал идентичен с термина маджарски.

 При създаването на нова нация с фантомна история, основана до голяма степен на митологията, която се поема от историческата наука в буквален смисъл като исторически източник, се стига до непоправима загуба на родовата памет. Родовата памет се губи поради загубата на езика. Хората без родова памет са лесни за манипулиране, стават пленници на обстоятелствата и дори чрез простата и примитивна пропаганда може да бъдат „използвани за посегателство“ срещу всеки. Тази загуба на родовата памет още предизвиква чувството на етническа тревожност в унгарците, което води до системно култивиране на изключително високо национално съзнание, което със загубата на словашкия му характер се заменя с унгарски национален „писък” и агресия. Парадоксално е, че тези негативни елементи  до голяма степен са насочени срещу носителите на собствената им родова памет: срещу словените - словаци.

 Всеки завоевател трябва да изтрие историята на страната, ако иска да остане на завладяната територия. Без унищожаването на националната памет не е възможно без съпротива да се създаде нова държава, нова система на организация на обществото на окупираната територия. Не е възможно да се създават анонимни паразитни структури, които изсмукват културното и материалното богатство от обществото. Със създаването на маджарския етнос се  отнема историята не само на днешните словаци, но и на самите унгарци. На Словените – Унгарци е открадната историята на Суебо – Сарматите, която може да се нарече съгласно днешния терминологичен речник Словашко - Русинска. Словашкият "германизъм" е откраднат,  който днешните германци "вместиха" в историята си. Открадната е славната история, в която предците на днешните словаци и унгарци са се борили срещу римската тирания. Това е централната, опорно точка, защо германците яростно подкрепят и продължават да подкрепят маджарската история, както и официалният маджарски геноцид срещу словаците-унгарци. Без тази международна подкрепа маджаризацията никога не би се състояла.

  От най-ранна възраст  унгарците са карани да говорят с гордост за своята история. Това обаче е плитка история, пълна с митология, това е история на имигрантите. Въпреки своята приказност, унгарската митологична история е приета от широката международна научна общност, което  има ясна политическа основа. Без това приемане много бързо би се разкрило, че днешните унгарци са потомци на насилствено маджаризирани  словаци и че тяхната истинска история е една от най-известните истории в Европа, много по-известна и възвишена от предлаганата в момента фантомна история на Унгария, точно документирана не от митологията, но от реални исторически източници. Унгарците не са имигранти, те са  кръвни роднини на словаците, които са отделени от тях с езика. Те са "създадени", за да изтрият истинската история на Централна Европа, те са създадени като стражар, който държи под око всички околни словенски страни (словаци, хървати, румънци), създадени са като инструмент за намеса в случай на "неподчинение", като застраховка на международната финансова корпорация.

   Унгарците са славяни.

 Хилядите имена от старословашки и словашки произход, които се срещат в днешна Унгария, големият брой думи в съвременният унгарски език, които са от словашки и славянски произход, големият брой имена и фамилни имена от словашки и славянски произход, с които са кръстени унгарско говорещите граждани, народната музика, храната, обичаите и многото други индикации подсказват, че съвременните унгарци изобщо не са от азиатски, а от славянски и словашки произход.

 Съвременните унгарци са аномалия в Европа, унгарскоговорящите граждани, живеещи в днешна Унгария и околните страни, не са потомци на коренните азиатски маджари, а почти всички унгарци са от преобладаващо славянски етнически групи.

 Речта на другите европейски народи е отражение на мнозинството от генетично представеното населението на страната. Т.е. в онези страни, където се говори славянският език, ние също откриваме преобладаващо мнозинство от населението, което генетично принадлежи към славяните. Същото важи и за германските страни и техните народи. В Унгария обаче положението е такова, че тук живеят повечето генетични славяни, но езикът е пренесен в тази област от азиатските угро-фински маджари, които трудно можем да намерим в днешна Унгария, защото съставляват само малка част от унгарското население, около 1%. Към  маджарите и маджарския език  най-близо са  финландците, тяхната реч е финландски, с тази разлика, че повече от 60% от генетичните финландци живеят във Финландия. Унгарците и финландците споделят угро-финските азиатски предци, но не всички , а само 1% от генетичните унгарци, живеещи в днешна Унгария. Останалите 99% от гражданите, живеещи в днешна Унгария, имат различен, предимно славянски произход, въпреки факта, че говорят унгарски. Следователно можем да считаме унгарците за унгарскоезични славяни.

  За да обобщим, днешните унгарци са потомци на хора, които не са дошли от някъде през 10 век, не е трябвало да „окупират родината си“ или да превземат нови територии, те са били тук отдавна, защото са от славянски произход. Те не са преименували имената на селищата и градовете си, на реките и хълмовете, оставили са им словашките имена и са останали тук в унгарска форма и до днес. Те приемат унгарския като свой език, но за да могат да общуват с него пълноценно, те са го обогатили с хиляди словашки изрази, които все още срещаме в съвременния унгарски.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Франтишек Форгач от Гимеш и Халич - Кардинал на Светата Римска църква, архиепископ на Естергом

  Франтишек Форгач от Гимеш и Халич - Кардинал на Светата Римска църква, архиепископ на Естергом Граф Франтишек Форгач от Гимеш и Халич ( Fo...