Произход
на унгарците съгласно притежаваните гени
Резултатите от тези анализи
пренаписват историята, или я допълват, или я потвърждават. Много от фактите, за
които сме подозирали, че са верни, изведнъж стават ясни и верни. Това, на което
се натъкваме, например, е напълно изкривената история на маджарския народ,
както я представят в днешна Унгария. Генетичните анализи на унгарско говорещото
население потвърждават същите отдавна
направени заключения, че в Европа и Унгария почти няма генетични маджари.
Най-големите сродни групи хора в Европа са славяните и германците, като славяните обитават по-голямата част от Европа. Славяните са част от две генетични групи (спрямо резултатите от генетичните анализи на участъците от Y-хромозомата), които са получили обозначението - R1a, I2a1.
Най-известните генетични групи от хора, живеещи в днешна Европа са:
R1a - по-голямата част от представителите на тази група са централните и източните славяни, тази генетична група живее най-вече в Русия, Беларус, Полша, балтийските страни, Чехия, Словакия, Украйна, Унгария, Словения, Молдова. На няколко места те достигат стойност до 60% от общото население.
R1b - по-голямата част от тази група са германците – те живеят в Западна Европа, където стойностите достигат до 80% на някои места.
I2a1b - южни, балкански славяни, повечето от тях живеят в Босна и Херцеговина, Хърватия, Сърбия, Черна гора, Словения.
I1 -Скандинавци
I2b - малък брой хора, принадлежащи към келтската германска група
G - идват от Кавказкия район на Близкия изток, където все още ги има най-много, в днешна Европа обитават предимно по-високите места на високите планини в изолирани райони. От общоевропейска гледна точка те съставляват по-малка група хора.
J2 - идват от Близкия изток, днес живеят предимно в Турция, Албания, Косово, Южна Гърция, Италия, Кавказ, Ливан, Израел, Месопотамия.
J1 - носителите на тази хаплогрупа са предимно съвременните араби. В Европа те живеят в по-малък брой, например в Португалия, Италия, България.
E1b1b - носителите на тази хаплогрупа са предимно съвременните африкански араби, живеещи в Северна Африка. Там се срещат в голям брой, в Европа се срещат в по-голям брой на Балканите.
T - повечето представители на тази хаплогрупа се намират в Източна Африка и Близкия изток. В Европа малък брой хора с тази генетична група до 5%, живеят например в Гърция, Италия, Испания и Португалия.
Q – много малка група в Европа, произлиза от Централна и Северна Азия
N - угро-финска, произходът им е в Далечния изток в Азия, носителите на тази генетична група са представители, живеещи в днешна Финландия (до 60%) и в балтийските страни. Носителите на тази група би трябвало да са и обитателите на днешна Унгария. Защо не са (или са много малко от тях) е посочено по-надолу.
Представяне на отделни генетични групи хора в някои европейски страни (според анализи на сегменти на Y-хромозома).
Словакия -
Централни и източни славяни 42%, южни славяни 16%, (славяни заедно 58%), германци 14%, скандинавци 7%, келтогерманци 1%, кавказци 4%, турци, албанци 2%, северноафриканци, балканци 7%, угро-фини - 3 %, други 4 %.
Чехия -
Централни и източни
славяни 34%, южни славяни 9%, (славяни заедно 43%), германци 22%, скандинавци
11%, келтогерманци 4%, кавказци 5%, турци, албанци 6%, северноафриканци,
балканци 6%, угро-фини 1 %, други 2 %.
Унгария -
Централни и източни
славяни 30%, южни славяни 20%, (славяни заедно 50%), германци 18%, скандинавци
9%, келтогерманци 2%, кавказци 4%, турци, албанци 6%, северноафриканци,
балканци 8%,угро-фини 1 %, други 2 %.
Финландия -
Централни и източни
славяни 5%, южни славяни 0%, (славяни заедно 5%), германци 3%, скандинавци 28%,
келтогерманци 1%, кавказци 0%, турци, албанци 0%, северноафриканци, балканци
1%, угро-фини 62 %, други 0 %.
Австрия -
Централни и източни
славяни 19%, южни славяни 7%, ( славяни заедно 26%), германци 32%, скандинавци
12%, келтогерманци 3%, кавказци 1%, турци, албанци 9%, северноафриканци,
балканци 8%, угро-фини 1 %, други 8 %.
България -
Централни и източни
славяни 17%, южни славяни 20%, (славяни заедно 37%), германци 11%, скандинавци
4%, келтогерманци 2%, кавказци 3%, турци, албанци 11%, северноафриканци,
балканци 23%, угро-финска 1 %, други 8%.
Полша -
Централни и източни славяни 58%, южни славяни 5%, (славяни заедно 63%), германци 12%, скандинавци 9%, келтогерманци 5%, кавказци 0%, турци, албанци 3%, северноафриканци, балканци 3%, угро-фини 4 %, други 4 %.
Ирландия -
Централни и източни
славяни 2%, южни славяни 1%, (славяни заедно 3%), германци 81%, скандинавци 6%,
келтогерманци 5%, кавказци 0%, турци, албанци 1%, северноафриканци, балканци
0%, угро-фини 0 %, други 4%.
Търсене на старите маджари.
„Няма маджари в Европа“ – така се изказват
световно известните генетици, които стигнали до този извод след като са
получили първите резултати от съвременните генетични анализи, които извършили
върху произволно избрани граждани на държавите от днешна Европа и в частност
Унгария. С увеличаване на резултатите, този факт се потвърждавал навсякъде за
унгарските историци и унгарскоговорещите граждани ще трябва да се примирят с
факта, че почти всички са потомци на други етнически групи. Както се вижда от
прегледа на генетичните групи на
населението в избраните европейски страни, гражданите на Унгария не се
различават генетично от хората, живеещи в околните славянски държави. Ако
някой, който не познава европейските държави, погледне това процентно
разпределение, със сигурност ще заяви,
че Унгария е славянска, защото в Унгария има повече генетични славяни,
отколкото в Чехия. А къде са генетичните маджари? Голямата прилика на унгарския
език с финландския предполага, че населението на Унгария, трябва да има
предимно угро-фински произход, какъвто е случаят в днешна Финландия, където то
съставлява 62% от финландското население. Корените на древните маджари стигат
някъде в Североизточна Азия, когато са живели заедно с угро-финските етнически
групи. В Унгария обаче се откриват
генетични угро-фини и следователно потомци на старите маджари само 1%.
Генетиката не може да
бъде „преоблечена“ или украсена, генетичните анализи показват следното: Не е
имало много стари маджари, които са нахлули в Карпатския басейн. Тази област е
била гъсто изпълнена със словашко и частично германско и балканско население,
но след разпадането на стара Моравия и Блатноградското княжество остава слабо
организирана и следователно лесна за управление. Културното ниво на старите
маджари било ниско, както и речниковият запас на езика, затова трябвало да
заемат думи от словашкия език. Известно е, че
думите, преминали от старословашки в съвременния маджарски език,
формират дял от около 25%. Но хилядите словенски имена на реки, села, градове и
цели области, които са останали непроменени или видоизменени и до днес са едно
ясно и сигурно доказателство за това, че районът на Карпатския басейн до
северната граница на река Дунав е бил толкова изпълнен със словени, колкото и
територията на разпадналата се Стара Моравия над Дунава. Заселването на
празната страна от многобройните стари маджари (според официалната
историография) е извършено без промяна на първоначалните топографски
наименования със словашки и славянски произход.
Ако погледнем
представянето на отделните генетични групи в отделните европейски страни, ще
открием, че в тях откриваме най-голям брой хора от генетичната група, която
показва характера на страната, т.е. дали принадлежат към славянските,
германските, скандинавските или угро-финските държави. Очаквало се, че
обитателите на Унгария ще принадлежат предимно към угро-финската генетична
група, или за предпочитане към някаква нова унгарска генетична група, която
обаче не съществува. Генетичните анализи поднесли неочаквана изненада в смисъл, че в Унгария
живеят само граждани с генетичните групи и подгрупи, които откриваме в околните
страни. Например, тук живеят до 50% от хората, които са носители на славянски генетични групи, които могат да
бъдат открити и в Словакия, Чехия, Полша, Украйна, Хърватия, Словения и други
балкански славянски страни. Същото важи и за другите генетични групи и
подгрупи, които намираме в днешна Унгария.
Гените са безкомпромисни...
Настоящите унгарски историци считат днешната територия на Ханти-Мансийск за своя родина. Във връзка с това предполагаемото езиково сродство на унгарския, финския, естонския и т.нар. угрофинска група езици с ханти и манси е логично предположение, че генетичният произход на тези народи ще бъде поне отчасти, ако не идентичен, то поне свързан.
Територия
на Ханти-Мансийск (червено).
От
гледна точка на Y-ДНК, общият основен ген на хаплогрупата на ханти-мансийск е
N1c. Тези гени са силно представени сред финландците, където те доминират в
сравнение с другите хаплогрупи с дял от 61%. В Естония се откриват сред 38% от населението. Връзката
между хантийците, мансите, естонците и финландците е очевидна, както от гледна
точка на генетиката, така и в езиково отношение. Въпреки това, генетичният
състав на днешните унгарци не отговаря на тази концепция, тъй като въпросната
хаплогрупата N1c, носител на
угро-финските гени се среща само в 0,5% от населението на Унгария. От генетична
гледна точка унгарците нямат общ
произход с хантийнците, мансите и финландците. Следователно е абсолютно
безсмислено да се говори за някакви угро-фински
гени или за угро-фински произход.
Официалната историческа теза: Миграция на унгарците. Миграция на унгарците. 1 - Унгарска област ( Ханти-Мансийск ), 2 - Велика Унгария, 3 - Леведия, 4 - Етелкоз, 5 - Карпатски басейн
Хаплогрупа N.
Най-висока честота е регистрирана в северните райони на Евразия (тъмно синьо)
Както може да се види
на картата на разпространението на хаплогрупата N1c в Европа, честотата на N1c
от 0,5 % в Унгария е статистически сравнима с честотата в околните
централноевропейски страни, дори в много случаи унгарските 0,5% са значително
по-ниски. За сравнение: в Германия 1% (в западната част на Германия дори 2%), в
Австрия 0,5%, в Хърватия 0,5%, в Чехия 0,5%, в Македония 0,5%, в Молдова 1,5%,
4% в Полша, 0,5% в Румъния, 2% в Сърбия, 1% в Швейцария, 7,5% в Украйна и 10% в
Беларус. В Словакия честотата на хаплогрупа N1c е дори 6 пъти по-висока (3%),
отколкото в Унгария.
Според генетиката,
тогава словаците са по-големи унгарци, от самите унгарци. Прави впечатление
също, че има много съседни на Унгария държави, които са с по-висок дял от тази
„угро-финска хаплогрупа“ сред населението. Това са Украйна, Словакия, Сърбия.
Интересен е и фактът,
че N1c се среща сред 42% от
населението на Литва и 38% на Латвия, при което латвийския и литовския език не
е свързан нито с естонския, нито с финландския, да не говорим за унгарския. По
същият начин в Полша честотата на N1c
е 4%, а в Беларус е 10%, като на територията
на двете страни никога не са живели унгарци и не се е говорило на
унгарски. От горното става ясно, че
проявяването на 0,5 процента на хаплогрупата N1c в Унгария е в резултат от
исторически събития, които са различни от т.н. „унгарско“ пристигане, или с
други думи, появата на N1c в Централна Европа е естествен генетичен „депозит” и
процентът му сред населението постепенно намалява от епицентъра (Финландия) към
периферията. Територията на Унгария е нейната маргинална и незначителна зона.
Срещу тази
недвусмислена, но неприятна ситуация привържениците на Унгарската концепция за
произхода оперират с аргумента, че „унгарците са нахлули в Карпатския басейн
вече генетично смесени“. Лендвай подчертава това, като казва, че „единственото научно доказателство за
унгарския етногенезис е техният език, който е уникален в Европа и еволюира от
угро-финското езиково семейство“.
Въпросът е, възможно ли е изобщо да се говори
за угро-фински език без угро-фински гени?
Нека обобщим
тайнственото пътуване на маджарите от родината им.
Първоначално
старомаджарските племена са живели по западните или източните склонове на Урал
(Лендвай). Около I в. пр. н. е. маджарските племена се откъсват от угро-финския етнос и заедно с други етноси се насочват на югозапад.
Под влияние на турските и иранските племена те възприемат номадския и
пастирския начин на живот. В динамично възникващите и също толкова бързо
изчезващите селища първоначалните рибари и ловци много бързо се превръщат в
земеделци и животновъди (Лендвай) . До средата на 9 век маджарските племена
обикаляли степите Оногур между р. Дон и
р. Днепър в западния край на Хазарската империя. Начело на седемте маджарски
племена стояли воеводите, първият от които бил воеводата Левед, на неговото име
те нарекли старите си владения Леведия (Щайнхюбел) . От 830 г. маджарските
племена са разположени в обширна територия между реките Дон, Дунав и Черно море (Етелкьоз), заедно с
номадските турски племена, аланите и славяните (Лендвай) . Маджарите се
замесват в българо-византийската война (894-896), в края на която губят
Етелкьоз, откъдето са изтласкани от старите си
врагове печенегите. Затова маджарите
отслабени от поражението в България и отстъпващи от печенегите, сключват
споразумение с моравците през първата половина на 896 г., според което могли да
преминат през Карпатите и да влязат в Потисия. Моравците „приеха значителен
брой унгарци”, т. е. не всички. Повечето маджари остават отвъд Карпатите след 896 г., на територия, станала
по-късно известна като Халич (Щайнхюбел) .
Нахлуването на 250-хилядна войнствена етническа група в Карпатския басейн, която според официалната историография поела щафетата на властта в Унгария в продължение на няколко десетилетия, би трябвало да остави генетични следи не само в днешното Маджарско, но и в цялото Унгарско кралство. От 250 000 пришълци, около половината би трябвало да са били мъже (ако не и повече). Дори някои източници твърдят, че в Карпатския басейн нахлули само маджарски военни групи без жените. Така или иначе бойците носят естествена агресия в себе си, която се изразява и в безкомпромисността към женския пол, особено в окупираните територии. Резултатът трябвало да бъде ясно предаване на мъжката Y-ДНК на „старите маджари“ в окупираните територии на по-голямата част от жените от коренното население и разбира се и техните собствени жени. Това обаче явно не се случва. Така историците с твърденията си за „старите маджари“ индиректно ни убеждават, че те очевидно не са имали никаква мъжка потентност или че отрядите, нахлули в Карпатския басейн, вече не са имали угро-фински гени N1c в генетичния си състав. Такова нещо като "смесване" не може да има, защото "смесването" създава смес от различни гени, която трябва да включва определен и не пренебрежим процент от компонента Ханти-Манси. Явно обаче този компонент липсва.
Y-ДНК се предава само
по бащина линия, тоест от мъжки потомци от баща на син и т.н. Ако днешните
"маджари" нямат угро-финската хаплогрупа N1c, не биха могли да ги имат и бащите им, нито бащите на бащите им
и т.н. Така Маджарско /Унгария/ се намира в относително трудна ситуация. Ако
трябва да вярваме на официалните разкази за произхода на маджарите, остава
единственият вариант, че те са излезли от Урал като N1c, но са нахлули в Карпатския басейн, с всичко възможно, но не и
с N1c. Въпреки това маджарският език
останал. Следователно генетичната, но не и езиковата трансформация е трябвало да се случи някъде между тези две
точки, между 1-ви и 9-ти век. Лендвай го маскира с думите: не е известно с кои народи са влезли в по-близък контакт. Единственият
източник за най-старата история на старите маджари, както и за периода на
тяхното идване в родината, са митовете, които обаче възникват два-три века
по-късно.
Според историците
маджарите влизат в контакт с турските племена, аланите и славяните. В митичната
Леведия, както и в Етелкьоз , унгарците, носителите на хаплогрупата N1c, очевидно само ловуват или се бият,
докато децата на жените им произвеждат славяни, турци и алани. След това жените
поддържат маджарския език от поколение
на поколение, толкова интензивно, че въпреки полиетническият състав на
населението на тази територия, угорският език, или маджарският, и етническото
име "маджари" (Lendvay) стават доминиращият език . При това
съвършенство е удивително, как толкова много чужди думи, предимно от словашки
произход, попадат в основния речник, който е специфичен за всеки народ.
Като например:
1. На маджарски „rona“ е „равнина“ (обр. от словашки език “ro-vi-na”, чрез пропускане на средната част на сричката "-VI-")
2. На маджарски „mocsár“ е „блато“ на словашки,
което се пише „močiar“
3. На маджарски „folio”
е „река“ (от латински „flumen“, или
„Flo“, което се използва като съкращение
за картите)
4. На маджарски „patak“
произлиза от словашки език „potok” , (поток)
5.”puszta” от словашки
„pusty” (празен, пустиня)
6.” föl d” е „земя“ (произлиза от словашкото „pole“ –
след заместване F-P)
7.“kő“ е на словашки
камък (пропусната е наставката „-meň“ в думата „kameň“)
8., fe l leg“ е облак (заменката F-W, от немски „Wolk“ e
облак)
9.“ pázsit [pážiť]“ е
на словашки морава, “pažiť”;
10. „pata“ означава „
kopyto” копито (словашки пета),
11.”lab” е «крак“ (на
словашки „laba”)
12. “ korbács” е като словашкoто „korbáč“, т.е. „камшик“ на български
13., röhög „ е на
словашки „rehotať“ , „смея се“ на бълг.
14.“ rőzse „ е „ръж“,
на слов. „raždie“
15. “ gazda“ е на слов.
„gazdа“, „ фермер“ на бълг.
16. „Ganaj“ е „тор“,
т.е.“ hnoj“, „trus“ (чрез замяна на G –
H)
17. „Lövész „ е „ловец“ (словашккото „lovec“),
18. „puszi“ е „ целувка“
или на словашки „pusa“
19.“ Szoknya“ [SOKNA] е
словашка „sukňa“, бълг. „пола“
20. „sapka“ е на словашки
„čiapka“ и на бълг. „шапка“
21.“bolha“ е на словашки „blcha“ , на бълг. е „бълха“
22. , Kása [Káša] е
словашки „kaša“, на бълг. „ каша“
23. „ritka“ е словашко
е „riedky „, на бълг. „рядко“
24. „ g enny“ е словашко „h nis“ , „гной“ (замяна на G - H)
25 „gége“ е „гърло“ (от
словашки „gágor“)
26. „ forr е „ври“ от
слов. „vruť (замяна FV; от словашкото
„var“)
27. „ivás“ е
„питие“ (от словашки „piváš „ напитка,
след загуба на началното "р" - пиеш) и т.н.
Има доста такива основни думи. Лендвай твърди, че
„под влиянието на турски и ирански племена те
са възприели номадски и пастирски начин на живот .“.. и че „първоначалните
рибари и ловци скоро стават фермери и животновъди..“
Тези номади не са имали собствен термин за пустошта, реката, потока и блатото… Тези земеделци не са имали морави, не са знаели, какво е оборски тор, не са варили вода, не са пиели и не са яли качамак, не са се целували и не са имали бълхи, не са познавали цветовете, не са познавали животните (куче, котка, мечка, бик, сврака, врабче, паун, магаре, кон, бивол, видра, змиорка, плъх, стрелец, рак и др.), не са познавали меда, гъбите, цвеклото, сламата, ръжта, зърното. Не са обядвали, не са имали вечеря, не са познавали „тестото“ и не са готвели. Наистина странна общност. В този контекст произхода на историческите имена на унгарските „митични“ родни места също е странен.
На чело на гореспоменатите седем „маджарски“ племена са били воеводите, първият от които бил воеводата „ Левед“, на когото са кръстили старата си родна земя“ Леведия“ . Тук, подобно на много маджарски думи, произлизащи от словашките диалекти, се стига до загубване на началната буква. В случая с имената Levéd и Levédia това е буквата „S“, така че оригиналното име на легендарният „унгарец“ било „Slevéd“, а държавата „Slevédia“ , респ. „Slevétia“, което е забележително идентично със "Slevénia" –„ Словакия“, начело на която стоял "Sleven" (Slevéd) – „Словен“.
Другата митична родина –„
Етелкьоз“ е географски разположена в
западния край на Хазарската империя . „Хазарите“ са наричани още „Касари“ или
„Козари“ в различни древни източници. Etelköz
била „Ведла Козария“(на слов. език)
, т.е. „ До козария",
„vedla” на слов. е «до» накратко
- без славянското окончание-ария "ведла коз-ария", този път след отпадане на буквата
"V", се получава "edla
koz" или свързаните фонетични обозначения "etlakoz", или
"etelkoz", са идентични с унгарското Etelköz .
Хаплогрупата mtDNA: „H“ е женският аналог на славянската мъжка Y-ДНК: „R1a“ , така че това е славянската хаплогрупа.
mtDNA: U2 не се среща в Унгария. Източник: Eupedia
mtDNA: U3 почти не съществува в Унгария. Източник: Eupedia
mtDNA: U4 се среща в Унгария (3,3%) със значително по-нисък процент, отколкото в околните страни, включително Словакия (5,5%). Източник: Eupedia
mtDNA: J е равномерно разпределена в цяла Европа с пикове в Испания, Уелс и Близкия изток. Унгария не е нищо особено. Източник: Eupedia .
Езиковата родственост на „ханти“, „манси“ и „фини“ се потвърждава от високата честота на мъжката хаплогрупа N1c (Y-DNA). В случая с mtDNA не е така. Във финландската популация е също толкова невъзможно да се идентифицират "угро-финските" гени на mtDNA, както и в случая на „ханти“ и манси“ . Във Финландия, където 61% от честота на N1c е силно доминираща над другите хаплогрупи, честотата на всяка mtDNA е далеч под нивата.
mtDNA:
W. Най-разпространена е във Финландия и Кавказ. Също така откриваме висока
честота в Унгария, на източното крайбрежие на Испания, в Южна Полша и в
Беларус. Източник: Eupedia.
W1 е финландско-нордическа група, широко разпространена е в Северна Европа, главно във Финландия. W3 до W7 произхождат от региона на Каспийско море. W3 до W5 се срещат в Централна Европа, Анадола, Русия и Индия. W7 се среща в Кавказ (Армения). Моделът на миграция на mtDNA-W (на снимката) изключва т. нар. „угро-фински“ произход, а неговият индийско-централноевропейски характер по-скоро наподобява модела на миграция на „по-младия“ клон на славянската мъжка (Y-DNA) хаплогрупа R1a .
mtDNA: W. Миграционният модел изключва т. нар. „угро-фински“ произход на унгарците
Съпоставяйки генетичния състав на унгарците с населението на околните страни, става ясно, че унгарците не се различават по нищо от словаците, както и от чехите, австрийците или българите по отношение на Y-ДНК и mtDNA. Значителни отклонения могат да се видят само в процентния състав на R1a и R1b, които са двете основни европейски Y-ДНК.
Y-ДНК на Унгария в сравнение с околните страни. Монголоидните гени на
хаплогрупи Q и N са най-ниските сред унгарското население. Ако не вземем
предвид разликата между славянското R1a и западноевропейското R1b, тогава
съставът на унгарското население е сравним, например, с населението на Белгия.
Източник: Eupedia.
Интересно е, че монголоидните
Y-ДНК гени от хаплогрупи Q и N са най-ниските в унгарската популация сред
средноевропейската популация. Изглежда, че унгарците са най-много европейци в
Европа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар