Франтишек Форгач от Гимеш и Халич - Кардинал на Светата Римска църква, архиепископ на Естергом

 

Франтишек Форгач от Гимеш и Халич - Кардинал на Светата Римска църква, архиепископ на Естергом

Граф Франтишек Форгач от Гимеш и Халич ( Forgách de Ghymes et Gács ) (* 1560  – † 15 октомври 1615 , Склене Теплице ) е унгарски римокатолически духовник от словашки произход, епископ на Нитра, архиепископ на Естергом и кардинал. Той е роден във важната унгарска благородническа фамилия Форгачов, от нейния галисийски клон, като син на Шимон Форгач и съпругата му Уршула Пемпфлингер. Форгач от Гимеш, от днешния Йеленец (Словакия), принадлежат към най-старите благороднически семейства не само в Словакия, но и в историята на Кралство Унгария. Техният произход произлиза от стария, великоморавско-словенски род на Познан, или Хонт-Познан. Произходът на няколко благороднически семейства на територията на Нитрианската столица през 10-11 век е свързан с това семейство. Първият документиран член на фамилията Форгач е Иванч (Иванч) в средата на 12 век. Синът му Иванко получава през 1226 г. от крал Ондржей II. дарение на имота Gýmeš /Гимеш/ . През 1241 г. синът на Иванко - Андрей I заедно с брат си Томаш участва в битката с татарите при река Слана, където спасяват унгарският крал Бела IV. като му дават кон. В средата на 13 век Андрей построява замъка Гимеш и заема високи позиции в кралския двор до края на живота си. С това той полага основите на могъществото и славата на своя потомствен род, който движи историята в продължение на осем века. Оттук идва и предиката към фамилията - де Гимеш (от Гимеш). Замъкът Гимеш става не само епитет на името им, но и тяхно фамилно седалище, останало в  тяхна собственост в продължение на векове.

 Точната дата и мястото на раждане на граф Франтишек Форгач не са известни, годинатата е 1566, но също така в литературата се споменава и 1560 год. Под влиянието на своя чичо Франтишек Форгач, епископ на Великоварадин, той преминава от лютеранската към католическата вяра като дете.

Завършва богословските си науки в йезуитския колеж в Рим , където е под голямото влияние на Робърт Белармин . За известно време той също обмисля да се присъедини към йезуитския орден. След обучението си в Рим, той донася копието на образа на Дева Мария от римската църква Св. Алексей и Бонифаций, която поставя в търнавската църква Св. Никола /Словакия/. Това изображение по-късно става известно като Дева Мария от Търнава и му се приписват чудодейни сили през 1663 и 1708 г., както и спирането на епидемията от чума през 1710 г. След завръщането си в Унгария той е назначен за каноник на Естергом през 1586 г. и за епископ на Веспрем през 1587 г. През 1596 г. той е назначен за епископ на Нитра, но Светият престол потвърждава назначението едва през 1599 г. и той е ръкоположен за епископ на 30 април 1600 г. За да засили контрареформацията, той отново призовава йезуитите в Унгария и Петер Пазмани става един от най-близките му сътрудници . През 1606 г. става кралски канцлер, а на 4 юли 1607 г. е назначен за архиепископ на Естергом, крал Рудолф II. го назначава за градски наместник. На 10 декември 1607 е ръкоположен за кардинал от папа Павел V.

 През 1611 г. той свиква църковен събор в Търнава /Словакия/. През 1615 г. той дарява сградата на бившия доминикански манастир в Търнава на йезуитите за създаване на колеж.

 Умира на 15 октомври 1615 г. в Склене Теплице и е погребан в светилището на Св. Никола в Търнава. В началото на 19 век неговият великолепен епитаф е пренесен в светилището в северната ложа на параклиса „Св. Елизабета“.