Мария Тереза

 

Мария Тереза е корунована за унгарска кралица на 25.06.1741 год. в братиславският катедрален храм „Св. Мартин”. Тя е родена на 13.05.1717 год. и дълбоко се записала в словашката история. Като просветна владетелка въвела реформи, които довели до подобряване на ситуацията в държавата и на населението.

За облекчаване на поданиците въвела т.н. УРБАРИУМ – опис на землищата и на техните собственици, който ограничавал задълженията на подчинените към собствениците на земята. УРБАРИТЕ са написани на националните езици на народите живеещи в империята, т.е. в словашките области на словашки език и в тези писмени документи са запазени оригиналните словашки наименования на землищата.

Наредила изграждането на училища във всички населени места и в тях се преподавал т.н. тривиум – четене, писане и смятане.

На Словакия върнала 13-те спишски града, които били заложени на Полша повече от 300 години.

През 1760 год. издава първите хартиени парични средства в централна Европа, с което се записала и в историята на финансите.

През същата година основава в Банска Щявница минно-геоложки университет, първият от своя вид в Унгария и в света, а година по-късно икономическа академия COLEGIUM ECONOMICUM  за обучение на специалисти за държавния апарат.

Създава гърко-католическо епископство за Източна Словакия в Мукачево и 3 римо-католически епископства – в Банска Бистрица, в Рожнява и в Спиш.

Със съгласието на папата въвела през 1777 год. честването на празника на „Св. Св. Кирил и Методий” за цяла Унгария на 14 – ти март.

Нейният съпруг Франц Лотрински изграждал манифактури за производство на памучни платове в Шашчин /Словакия/, текстилна манифактура в Халич при Лученец /Словакия/, манифактура за производство на майолина в Холич /Словакия/ и текстилна фабрика в Бернолаково /Словакия/.

В реформите в образованието разчитала на съветите на словашкия благородник Адам Франтишек Колар от Терхов /Словакия/. За заслугите, които имал бил повишен в аристократичен сан, но поради неговите позиции за отмяна на робството и въвеждане на данъци за аристокрацията, маджарската аристокрация публично изгорила неговите книги на главния площад в Братислава.

В редиците на войските на Мария Тереза особено се проявил полеви маршал граф Андрей Хадик. На 16.10.1757 год. с неочаквано нападение начело на 3 500 хусари превзел и окупирал Берлин, при което неговата войска загубила само 10 души при тази опасна акция. Тогава Берлин се откупил с 300 хил. толиара, от които 25 хил. раздал на своите войници, а разликата изпратил на своята владетелка. Този акт се помни от света, като „хусарският тур”. Граф Андрей Хадик е погребан между словаците във Фугот във Войводина. Бившият югославски министър на земеделието от словашки произход Ян Гиштеди полага усилия за запазване  на неговия словашки произход.

При обсадата на Берлин се откроил и хусаря Ладислав Шкултети Габриш, родом от Мутин /Словакия/, където през 2012 год. пренесли неговите тленни останки. В армията бил 81 години и се прославя с участието си в 22 военни битки, с което той става най-дълго служилият войник в историята.