Палатин Юрай Турзо, първият словашки лутеранин

 

 Палатин Юрай Турзо, първият словашки лутеранин

   Граф  Юрай Турзо от Бетлановце е роден на 2 септември, 1567 в замъка Лиетава - † декември 24, 1616 , в замъка Битча) . През 1585 - 1616 г. е  главен жупан на столицата Орава, а през 1609 - 1616 г. е  палатин на Унгария.

         Благородник от словашки произход и привърженик на словаците, граф на Бетлановце, от семеен род, станал аристократичен благодарение на предприемаческите успехи на неговите предци. Ян Турзо закупил много мини за добив на ценни метали. И след като се съюзил с богатият аугсбургски предприемач Фугер, нямал равен. Турзовско-фугеровското дружество функционирало в широк мащаб и дълго време принадлежало към най-богатите в средна Европа. В търговията с мед имали монополно положение.

         

 

            Баща му Франтишек Турзо от Бетлановце  (* 1515 ? - † 1574 , замък Орава ) бил епископ на Нитра, префект на Унгарската камара, председател на Съдебната камара, кралски съветник от 1569 г., кралски двоймастер (титулярната му функция), основател на Битчанско-Оравският клон на Турзо, най-мощният феодал в района на Северозападна Словакия. Франтишек Турзо има значителен принос за реконструкциите на сградите в замъка Орава, Лиетавски замък и замъка Битчиански. Той подкрепял образованието, обучението, колонизацията, създаването на нови села и ферми. Въпреки че бил католик, той е за Реформацията.

   Юрай Турзо завършил Падуанския университет, той е бил католически епископ на Нитра – чичо му Алексей Турзо му купува епископския трон с епископските имоти. Въпреки това той е възпитан в протестантски дух, бил е толкова заклет лутеранин, че направил завещание според, което ако някое негово дете изостави евангелското учение, то ще остане извън наследството! В същото време той лично бил на страната на католическа Виена до смъртта си и воювал упорито не само с турците, но и с протестантите. Този образован човек говорил няколко езика и пишел стихове на гръцки!

 Турзо бил на страната на Виена, въпреки че бил лутеранин. Семейство Форгач също  повлияло на това: майка му се омъжила за Имрих Форгач след смъртта на бащата  Франтишек.

 Юрай Турзо се оженил за 17-годишната Зофия Форгачова, дъщеря на Шимон Форгач, на 15 ноември 1585 г., и в същото време сестрата на бъдещия кардинал Франтишек Форгач. По това време зетът на Юрай вече е свещеник в Естергомската архиепископия, намираща се тогава в Търнава.

 Докато Турзо воювал с турците, Зофия му ражда деца, но тя умира при раждането на Юдит на 27 ноември 1590 г., на 22-годишна възраст - от този брак произлиза сина им Франтишек, който умира скоро след раждането, както и две дъщери: Зузана има четирима съпрузи, Юдита се омъжва за барон Андрей Якушич през 1607 г.

 Втората съпруга на Юрай Турзо е от 1592 г. , 14-годишната тогава баронеса Алжбета Коборова. Той се жени за нея в Шащин, тя произхожда от католическо семейство, с чието име се свързва възникването на почитаната статуя в Шащин на седемте скърби на Дева Мария. От този брак се раждат девет деца, като пет от тях са дъщери (Барбора, Хелена, Мария, Катарина и Анна) и един е син - Имрих, които доживяват до пълнолетие. Юрай пише огнено горещи писма на Елизабет, те си разменят около 600 от тях, няколко от които са оцелели. В тях той яростно оправдава участието си във войната като свой дълг:

 „Въпреки че любовта е медът на живота, който изпълва чашата със сладък привкус на забрава, аз се чувствам длъжен да пожертвам силата си за една болна родина".

  "Ще уважа желанията на Ваша чест, но ви моля да направите същото. Зависи само от ваша чест, дали ще приемете наказанието, за това, колкото пъти някой от нас не отговори на писмо, толкова пъти ще му бъде длъжен с целувки…”

 Той построил сватбения дворец за децата си в Битча, на предната част на който стои надпис: "Прочутият и велик господар  Юрай Турзо от Бетлановце, жупан на Оравската столица, управител на кралските имоти, съветник на негово височество императора, наредил построяването на този дворец от бащина любов към милите му дъщери – лето господне 1601."

Турзо е борец срещу турците, участвал е във всички големи антитурски битки, известен дипломат и привърженик на словаците. Той остава верен на императора, въпреки непримиримостта на императора по религиозните въпроси. Императорът му се отплатил с благоволение, но и с укази. Турзо е главният наследствен окръжен управител на Орава и наследствен собственик на имението Орава през 1585 - 1616 г.

 

По подобен начин – от императора – той се сдобива и с доходоносното имение, център на търговията с вино в Токай, заедно с принадлежащият му замък. От 1598 год. е бил съветник на император Рудолф II, а от 1599 год. и кралски ковчежник, от 1602 год. капитан на преддунавската войска и главен началник на новозамоцкия отряд.

Заради отказа си да се бие заедно със Щефан Бочкай срещу императора, през 1605 г. Бочкай го наказва с опустошаването на имението му. Подпалили Битча и замъка, ограбили гроба на баща му Франтишек под църквата. Битча била разграбена от хайдутите и повече от петдесет души загубили живота си. Турзо претърпял щети на стойност 80 000 златни дуката.

Събранието, което избира Матей II на 16 ноември 1608 г. за крал на Унгария, също така потвърждава и религиозните свободи за евангелистите и избира лутеранина Стефан Илешхази за палатин за първи път в историята. Той обаче скоро умира, така че монархът свиква събранието в Братислава на 17 ноември 1609 г., за да избере нов палатин. И така избират Юрай Турзо, може би най-известният, макар и не единственият словак на тази позиция. Той постигнал възможно най-високата светска позиция, която словак можел да заеме по това време. Той става унгарски палатин, което е втората най-висока позиция след краля, нещо като днешният министър-председател и върховен съдия едновременно. Именно той въвежда израза „словашка националност“ в официалните документи на унгарския парламент. В официалните си писма (той и съпругата му пишат и водят кореспонденцията на словашки),  той използвал термина „наша словашка националност“.

Като палатин той допринася за поддържането на относителен мир между кралска Унгария и турците. Той също така успешно се опитвал да усмири непокорния Габриел Батори в Трансилвания. Батори искал да заграби от турците за себе си унгарската корона, която била дадена от султана на Стефан Бочкай. За да предотврати това, Турзо посетил  пазителя на короната Франтишек Магочи в Блатни Поток на 30 юни 1610 г., като взел короната и я прехвърлил във Виена.

Неговото седалище било в Битча - по време на палатинската функция, всъщност това билa столицата на Унгария - преустроено в модерно ренесансово имение, което е записано в словашката история. От резиденцията си в Битча той създава важен културен център, където се провеждат театри, концерти, богословски и философски диспути и където имало голяма библиотека. Неговият дневен ред бил воден на словашки език и той защитавал словаците в националните спорове. Турзо също доказва своята словашка народност, като застава на страната на словаците в тези спорове в Крупина и Банска Бистрица. Според закона, който той прилага, който дори се наричал „Nationalistransactisturzoniana, „Германците, словаците и маджарите трябвало да имат едно и също представителство в общинското самоуправление, а в общините трябвало да избират кмет и администратор на ректората на ротационен принцип и последователно. В Крупина през 1614 г. местният свещеник Кабан изисквал това: „Ние, словаците от Крупина, изискваме при избора на пастор да се спазват същите принципи, както при избора на кмет! Сега е ред на свещеника от словашка народност …”

До момента на неговото управление като палатин, вярващите лутеранци са били под един общ покрив на католическата църква. Турзо, въз основа на коронационната грамота на крал Матей, свиква синода в Жилина и положил основите на Унгарската евангелска църква, която имала предимно словашки характер. Маджарите принадлежали предимно към калвинистката религия.

 Първоначално той искал да я организира на 15 юни 1609 г., но участниците били малко и поел други задължения. Синодът най-накрая се състоял на 28-30 март 1610 г. в енорийската църква в Жилина. Там се срещнали представителите на десет дунавски окръга, 26 свещеници от Горна Унгария, един от Виена и единадесет от Германия. В Битча, Брезно и Бойнице възникнали три суперинтенденции /надзорни съвети/. Освен това били създадени инспектори за немскоговорящите евангелисти, подчинени на словашките надзиратели. Този акт значително укрепил словашкото национално съзнание и поради факта, че библейският чешки станал литургичният език на словашките лутерани.

Реакцията на католицизма, водена от неговия зет, кардинал Франтишек Форгач, била ожесточена. На 17 април 1610 г. братиславският катедрален храм „Св. Мартин” протестира срещу Жилинския синод и през август 1611 г. Синодът е свикан в Търнава. Въпреки това Юрай Турзо също подкрепил организирането на втори синод в Спишски Подхрад през 1614 г. заедно с неговия далечен роднина Криштоф Турзо. Там е приета организацията на евангелската църква в столиците Спиш, Шариш, Абов и Земплин.

Като палатин той разкрива и престъпленията на Алжбета Батори, съпругата на неговия антитурски съратник Надажди. Когато в края на 1610 г. той неочаквано нахлува в замъка Чахтице, придружен от нейния зет и армейска част, той залавя Батори да измъчва момиче, друго момиче вече било убито, а третото умирало. Той действал незабавно. Той осъжда Батори на доживотен затвор в замъка Чахтице. Помощниците на Батори били осъдени в Битча от 24-членен съд, председателстван от Юрай Заводски от името на Палатина, с решение за обезглавяване и изгаряне живи. На Хелена Йо и Дороти Сентешова - палачът преди това отрязва пръстите с железните си клещи. Ян Уйвари, наричан Фико, е осъден на смърт а след това мъртвото му тяло е хвърлено на границата. Крал Матей II не бил доволен от решението на Турзо. Но не защото е действал строго срещу Батори, както твърдят някои от неприятелите на Турзо, а напротив, защото той постъпил снизходително към жената. Батори умира на 21 август 1614 г. в замъка Чахтице и е погребана в църквата Чахтице.

Юрай Турзо умира на 49-годишна възраст на коледа през 1616 г. Той и съпругата му са погребани в замъка Орава. На останките им е извършено антропологично изследване, което показа, че двойката страдала от различни заболявания. Турзо бил висок 169 см, съпругата му Елизабет била ниска, 150 см. Тогава хората били средно по-ниски от сегашните. Величественото му погребение се състояло на 18 февруари 1617 г. в Битча. На него прозвучали две словашки проповеди – в църквата и в двора на църквата. Проповядвало се и на маджарски от прозореца на училището за благородниците, които не знаели словашки. След проповедта те поставили ковчега в криптата. Траурният акт завършил с пищен банкет, на който се сервирало, наред с другите неща и 10 вола, 43 телета, 144 овена, 341 гъски, 691 кокошки... 169 шарана, 100 пъстърви, 750 бели риби, 350 морени, 601 херинги, 1600 яйца, 233 съда с вино, 114 съда с бира, 566 кила с овес, 100 каруци със слама.