„Хусарският тур“ възникнал благодарение на словака граф Андрей Хадик

 „Хусарският тур“ възникнал благодарение на словака граф Андрей Хадик

 

Една дръзка и напрегната атака с щастлив и успешен край, останала във военната история и с утвърденият фразеологизъм „tour d’hussard” . Тя се разиграва през 1757 г. по време на Седемгодишната война и влиза във военната история с фразата – „хусарският тур“. Това, което е не по-малко забележително в нея е , че съдържа и интересен словашки отпечатък.

 

 В средата на Виена, на площада между Naturhistorisches Museum и Kunsthistorisches Museum в австрийската столица, се намира най-важният паметник на Хабсбургската монархия, чиято съставна част в рамките на Унгария е била и днешна Словакия и нейното население през периода 1526 г. -  1918 г. На върха на паметника на почти двадесет метра височина седи на трона императрицата и кралицата Мария Терезия. Заобиколена е от редица други статуи, които представят най-важните личности от периода на нейното управление. Начело на съветниците на императорката стои Вацлав Антонин Куник, който произхожда от старо моравско аристократично семейство и ръководи външната политика на империята в продължение на четири десетилетия.

 

Първата световна война в историята

Благодарение на Куник в средата на 18 век настъпва голям поврат в европейската политика. През 1756 г. Австрия сключва съюз със своя традиционен враг Франция. Въпреки, че загубила съюзника си Британия, която още преди това се наклонила към тогавашният основен враг на Виена - Прусия, която лишила младата кралица на Хабсбургите от важната Силезия в двете войни за австрийското наследство (1740-1748). Мария Тереза не искала да приеме загубата на богатата и индустриализирана Силезия. 

Дълбоките реформи в империята, чиято цялост тя в крайна сметка защитава във войните за австрийското наследство, трябвало да й помогнат да си върне Силезия.

 

Заедно с британско-френското съперничество за колониите, това довело в Европа и света в Седемгодишната война (1756–1763), първият наистина глобален конфликт в историята.

Сред военните фигури на мемориала можем да открием и конната статуя на маршал Леополд Даун, който помага на Мария Тереза във военните реформи, но особено в битката при Кьолн (18 юни 1757 г.). Той нанася на пруския крал Фридрих II. първото му поражение. 

По този начин го принуждава да се оттегли от Бохемия, където пруската армия обсаждала чешката столица след победата в най-кървавата битка от 18-ти век край Прага (6 май 1757 г.) над армията на зетя на кралицата Карол Лотрински.  Евентуалната победа на Фридрих при Кьолн вероятно щяло да сложи светкавичен край на войната. Прусаците щели да си отворят път към Виена и нямало да има армия, която да ги спре. Значението на битката при Кьолн се подчертава от учредяването на най-високото военно отличие на Хабсбургската монархия - Военният орден на Мария Тереза. Сред неговите носители е освен маршал Даун и зетят на кралицата, който не участвал в битката при Кьолн (и поради това не удостоил с голяма чест едноименния си и по-известен дядо победителят над турците при битката за Виена през 1683 г.) е и генерал Франтишек Надашди, който със своята езда значително допринесъл за победата на Даун при Кьолн. Заслужил си мястото до паметника на Мария Тереза, където до него стои и друг участник в битката при Кьолн и човек, чиято хусарска атака малко след фиаското в Кьолн на легендарния пруски крал отново подобаващо зашеметява цяла Европа. Този мъж е Андрей Хадик.

 

Андрей Хадик  - словашкият маршал

 Андрей Хадик е роден на 16 октомври 1711 г. (понякога се посочва 1710) на Житни остров в семейството на хусарският капитан Михал Хадик. Хадиковци са словашко земевладелско  семейство от турчианската столица. 

 Първоначално Андрей получава свещеническо призвание, за което се подготвя в йезуитските училища, но в крайна сметка се съобразява с желанието на баща си и става офицер също като него. За Хабсбургската монархия и особено за Мария Тереза това несъмнено е щастлив обрат в кариерата му. През 1730 г. се присъединява към Хусарския полк на Гилан, две години по-късно е корнет (знаменосец) на Хусарския полк на Дежьофи, с който участвал във войната за полското наследство. След още две години той е повишен в капитан. В края на 30-те години той воюва срещу турците на Балканите и от избухването на войната за австрийската корона в Силезия. На 33-годишна възраст той става най-младият полковник в армията на Хабсбургите и командир на Белезнайския хусарски полк. В края на войната той постига успех в Холандия, за което е повишен в генерал-майор на 36-годишна възраст. Хадик влиза в седемгодишната война като фелдмаршал и собственик на хусарски полк (бивш Гилани).

Звездните моменти на Хадик идват на бойните полета на Седемгодишната война. Той балансира личната си смелост и храброст със страхотни тактически и оперативни умения. 

 

Неконвенционалните му и иновативни методи също му позволяват да командва най-динамичният вид армия,  която по това време се намирала на европейските бойни полета. Хусарите са били лека кавалерия, предназначена  главно за разузнаване, саботаж и преследване на врага, но в Седемгодишната война, както се потвърдило в битката при Кьолн, те вече активно са участвали в преки настъпателни бойни действия. Много словаци са служили в хусарските полкове на армията на Хабсбургите (в този период те са били общо дванадесет), тъй като полковете са набирани основно от територията на днешна Словакия. 

Големият им момент под командването на Хадик настъпва в деня на рожденият ден на маршала, когато атакуват пруската столица Берлин.

 

 

Хадиковият „хусарски тур“

След оттеглянето на Фридрих от Чехия, другите австрийски съюзници, Русия и Швеция, се включват във войната срещу Прусия. В битката при Грос-Йегерсдорф (30 август 1757 г.) по-малката пруска армия, която не е командвана от краля, претърпява поражение от двойно повечето руснаци, но те не се възползват от победата си и се оттеглят поради предполагаеми проблеми с доставките. 

За Фридрих II. този неочакван обрат бил буквално чудо, тъй като той е в дълбока отбрана и неговите британски съюзници също претърпяват поражение от френската армия на континента (в битката при Хастенбек на 26 юли). Най-голямото унижение обаче тепърва предстояло.

Австрийците, които под подновеното командване на Карл Лотрински, бавно настъпвали, като се опитали да се възползват от успеха на Русия чрез отклоняваща акция в сърцето на Прусия. Нейното командване е поверено на подмаршал Хадик, който избира 1100 хусари, 1000 кирасири и драгуни (тежка и „пеша” кавалерия), 2100 граничари, 900 пехотинци и шест полеви оръдия. Хадик отделил част от малката си армия под командването на генерал Клеефелд, за да осигури собствения си тил, а 300 хусари под командването на полковник Уйхази го подсигурили отстрани и отклонявали вниманието от него. За комуникацията между отделните секции се грижели сто хусари с подбрани коне.

Движейки се под прикритието на нощта и напредвайки встрани от главните пътища през кралските гори, Хадик и войниците му излизат пред Силезийската порта на берлинските укрепления на 16 октомври 1757 г. Той незабавно изпраща пратеник до градския съвет с искане за откуп в размер на 300 хиляди толиара. В същото време той подготвя всичките си сили за атаката и след очаквания отрицателен отговор веднага им нарежда да действат. Четирите роти (еквивалентът на ротата е сто войници) на неговите граничари под командването на полковник Рид (не е без значение, че след войната барон фон Рид се завръща в Берлин, като нов австрийски посланик) веднага превъзмогват градския ров и завземат най-близките къщи. Другите две роти с две оръдия откриват огън по приближаващия се отряд от 300 пруски войници и с третия изстрел повреждат веригата на подвижния мост, който се срутва с рев, отваряйки по този начин пътя през портата. Хадик влиза в града заедно със 700 граничари, 300 хусари и 400 драгуни. След известно време той се натъква на два батальона пруска пехота. Маршалът събира всичките си ездачи и ги повежда на чело, напада врага с извадени саби. В същото време граничарите на Рид ги щурмуват. След няколко минути и двата батальона са разпръснати, отрядите им са разбити или пленени.

По това време в Берлин е и кралицата на Прусия. Щом Хадик влиза в града, тя бързо го напуска с останалата армия. Берлинските съветници нямали друг избор, освен да се предадат. Градът плаща 210 000 толиара откуп, а Хадик получава още 25 000 толиара, които ги разпределя между войниците.

 Пруската конгрегация на княз Морик Анхалт-Десавски бързо наближавала Берлин. В нощта на 17 срещу 18 октомври лейтенант-маршал Хадик и бойците му напускат пруската столица. Той изчезва така незабележимо, както и се  появява там, само два часа преди пристигането на пруските войници на княз Десавски. В цялото събитие Хадик загубва само десет души и четири коня. 

Ладислав Шкултети-Габриш, 19-годишен хусар, родом от Мойтин (квартал Пухов в Братислава), бил сред малкото ранени по това време, който в крайна сметка служил невероятните 81 години в армията и така става най-възрастният войник на света.

Самият Хадик не си оставил нито толиар от богатият откуп. Дори не му се налагало, защото за брилянтното му хусарско изпълнение, което се превърнало в образец за всички останали, ентусиазираната кралица го наградила с 3000 дуката, благодарствено сърдечно писмо, повишение в генерал на кавалерия и четвъртият по ред орден „Големият военен кръст на Мария Терезия“. 

За цялото съществуване на тази награда до 1931 г. са присъдени общо само 61 големи кръста. А върхът в кариерата на Хадик все още предстои пред него. 

Става фелдмаршал, главнокомандващ на имперските войски и като единствен словак, председател на Придворния военен съвет (по същество военен министър). Той е първият аристократ в Унгария, който внася предложение за премахване на робството през 1860 год.

 Андрей Хадик умира на 12 март 1790 г. във Виена, погребан е сред словаците във Футог (в днешна Сръбска Войводина), което място получава като дарение при повишението си с графска титла. Девизът на тази изключителна и малко известна личност от словашката история е Virtuti nihil invium - Нищо не е пречка за храбростта .