Словакът Юрай Селепчени-Похронец е отговорен за спасяването на християнска Европа през 1683 год.

 

Словакът Юрай Селепчени-Похронец е отговорен за спасяването на християнска Европа през 1683 год.

Архиепископ Юрай Селепчени Похронец е роден на 24 април 1595 г. в Пожитавие в Мале Слепчани и е кръстен на мястото на сегашната църква, до дендрариума във Виеска над Житавоу. Остава сирак на седемгодишна възраст. Родителите му умират по време на турските набези. Юрай и неговите братя и сестри са осиновени от роднини и близки на родителите им. След като осиротял, Юрай е осиновен от  земевладелеца Похронец с фамилното име Слепчански (кръстен на село Слепчани) от Св. Кръст, сега Жиар над Хроном /Словакия/.

Той завел малкото момче Юрай при болния му брат в Търнава, Франтишек Селепчени който бил каноник. Юрай започнал да ходи на училище в Търнава и през 1602 г. е записан под името Юрай Селепчени. Когато каноникът умира през 1605 г. и Юрай трябвало да се върне в Слепчани, той започнал да работи като помощник пастир в имота на Естергомския капитол.

Благодарение на архиепископ Пазман, който инспектирал имота в Слепчани и забелязал талантливото момче, Юрай продължава обучението си в гимназията в Търнава от 1617 г. Младият Юрай рисувал красиви портрети, което било забелязано от архиепископа. В Търнава Юрай получава образованието си като учител, и през 1626 г. започва да преподава в Общинското училище в Търнава. Скоро решил да стане свещеник. През 1627 г. заминава да учи в Рим, което е уредено от архиепископа. По време на обучението си той се отплаща на станалия вече кардинал Петер Пазман, като нарисувал портрет, който гравирал в медна гравюра.

Като архиепископ-примас на Унгария, Селепчени гарантирал повишаването на много словаци до статут на земевладелци. Похронец основава първата текстилна фабрика в Словакия в имота си в Хубице на Житния остров.

Благодарение на Похронец в Търнавския университет през 1667 г. е създаден Юридическият факултет.

Той става вицекрал на Унгария през 1670 г.

Най-старата богослужебна книга от 11 век е Нитрианското евангелие, наричано още Кодекса на Селепчени, което е направено от монаси от Франция, а Похронец го дарява на катедралата на замъка в Нитра, написано е на каролингски минискул с фигурални инициали.

Той поръчал да донесат мраморния релеф „Изображение на Христос от кръста“ дело на Донатело от Италия в катедралата в Нитра.

Като унгарски примас се установява в Търнава и Братислава (тъй като по това време Естергом е окупиран от турците). Основава свещеническа семинария в Търнава през 1667 г. – Марианум. Строителството на сградата се осъществява през периода 1687-1700 год.

Юрай Селепчени започва да играе своята историческа роля през 1657 г., когато император Леополд I го назначава за архиепископ на Калоч. По това време в неговите ръце се съсредоточават  големи компетенции в Кралство Унгария.

Той смятал възстановяването на целостта на Унгария и изтласкването на Османската империя от европейския континент за приоритет на цяла християнска Европа. Той осъзнавал, че турците отново ще се мобилизират за атака в Централна Европа, която ще се насочи през Унгария директно към Виена.

Юрай Селепчени, като архиепископ на Калоч и като председател на унгарската кралска служба, е имал надеждна информация, че султанът и великият везир подготвят нова война срещу Хабсбургите. Императорската курия е информирана за това, но главното командване на императорската армия, водено от генерал Монтекуколи не приема сериозно предупрежденията на Селепчени.

Истината е, че политическата стабилност на османо-хабсбургските отношения е нарушена от трансилванския княз Юрай II Ракоци, който в опит да спечели полската корона за себе си, се присъединява към антиполската кампания без съгласието на своя покровител - Османската империя като съюзник на Швеция. Султанът сваля Ракоци от позицията на васален княз и армията му завладява Велики Варадин ( Орадея) през 1660 г. Император Леополд I влиза в този конфликт само по настояване на унгарското благородничество. Той изпраща императорската армия под ръководството на принц Раймунд Монтекуколи в помощ на Трансилвания, което турците смятат за нарушение на мира. Напрежението между Хабсбургите и Османската империя се изостря от построяването на Новия замък на левия бряг на река Мура от хърватския бан Микулаш Зрински. Със сключения мир в Олива близо до Гданск през май 1660 г. Франция постига решаващо място в европейската политика, с което се увеличава натиска върху Свещената римска империя от запад и от север.

На заседанията на унгарския парламент от май до септември 1662 г. унгарското благородство продължавало безотговорните си действия да насърчава като приоритет, да отговори на своите деноминационни изисквания и не успява да се споразумее за ефективна антитурска защита. В императорското събрание в Регенсбург императорът получава подкрепа, за да използва армията на Райха и една френска помощна част за борба срещу турците. Османската империя трябвало да завладее Виена в експанзията си в Централна Европа. Тя осигурила пътя си за достъп към Виена, като атакувала крепостта Нове замки. След превземането им на 25 септември 1663 г., се стигнало до падането на Нитра, Левице и Новоград и до най-дълбокото проникване на турските военни сили в словашката територия .

Аристократичната инсурекция (задължението на благородниците да съберат армия за защита на страната) в Унгария била неефективна, така че те трябвало да наемат хайдути и други наемници. В битката при Могесдорф в днешния Бургенланд на 1 август 1664 г. турците са победени, но не и военно унищожени. Мирният договор от Айзенбург-Вашвар от 10 август 1664 г. оставя Велики Варадин, Нове Замки и Новоград в ръцете на османска власт, докато турците се задължават да не предприемат военни действия на унгарска територия под властта на Хабсбургите в продължение на 20 години. И турските, и хабсбургските войски трябвало да напуснат Трансилвания.

Това е от голямо значение за император Леополд, тъй като още през юли 1665 г. френският крал Филип IV. обявява претенциите си към териториите на Свещената Римска империя. В първата т.нар грабителска война от 1667-1668 г. френските войски окупирали Испанска Нидерландия, а при втората война от 1670 г. те окупирали Лотарингия, която принадлежала на империята от 925 г.

Унгарското благородство смятало сключването на мира в Айзенбург без съгласието на парламента за нарушение на техните права и освен това им се струвал много неизгоден. Палатин Франтишек Вешелини и унгарският примас архиепископ Юрай Липай открито протестирали, защото загубата на тези територии ги засегнала лично.

Напразно архиепископ Юрай Селепчени-Похронец обяснявал истинската ситуация на императора в унгарския парламент и на други места и доказвал, че турците са достатъчно силни, за да осуетят евентуално нападение на императора на Будатинския санджак.

Унгарските магнати и в Кралска Унгария били толкова недоволни и нетърпеливи, че започнали да подготвят антихабсбургски заговор под ръководството на Вешелини. Заговорниците дори се обърнали към Османската Порта, турското политическо-военно ръководство, за да им помогне да освободят бившето Унгарско кралство от Хабсбургите (което било невероятно наивна идея).

 Юрай Селепчени е опитен дипломат с опит в Османската империя и князете на Трансилвания. В началото на 1643 г. Селепчени е в Константинопол, като временен аташе на австрийския посланик. Неговата роля била да работи върху турските правителствени и военни служители, така че мирният договор от Сони да се спазва от турската страна. Турската армия редовно го нарушавала. Ситуацията на Селепчени била много сложна.

По същото време в Цариград идват и комисарите на трансилванския княз Юрай I. Ракоци. Комисарите му трябвало да убедят султана и великия везир да се съгласят, че техният васал - Ракоци, ще нахлуе в Кралска Унгария и че турците също ще му предоставят военна помощ. Комисарите на Ракоци с богати дарове почти успели да спечелят одобрението на султана. Освен това великият везир затворил Селепчени с мотива, че се меси във вътрешните работи на Турция и тайно преговаря с турските военни и политически ръководители, дори с еничарския командир. В това критично положение за Селепчени се застъпил великият царски мюфтия , той се изказал в негова полза и убедил султана да го освободи от затвора, като накарал великият везир да се извини на Селепчени, което той и направил. След това султан Ибрахим лично приема Селепчени на аудиенция и му прави богат подарък.

В Унгария обаче се провежда заговорът на Вешелини и започнали политически процеси срещу заподозрените в заговора. От 3 януари 1671 г. в Братислава заседава извънреден съд, председателстван от графовете Ян Ротал и Готфрид Хайстер. Около 230 благородници, включително няколко протестантски духовници, са обвинени, че са участвали в заговора или са знаели за него, но са премълчали. След разпита повечето от подсъдимите са освободени, като са конфискували имуществото на по-заможните благородници. Издадени са няколко смъртни присъди. Те обаче екзекутирали само двама благородници от Земплин, Франтишек Бониш и Ондрей Наги, и допълнително заменят присъдите на останалите с доживотен затвор. Тези, които не уважили призовката в съда и не дошли в Братислава, били засегнати от конфискация на имуществото .

Архиепископ Селепчени ни оставя ръкопис, наречен "Historia Hungariae", в който пише: „Маджарите нямали първоначално вяра в религията, предпоставката за религията, но въпреки това приели много бързо християнството Защо? Защото е опосредствано от нашите предци под формата на почитта към Дева Мария. Само по този начин може да се обясни, че първият унгарски крал Стефан посветил империята си на Пресвета Дева Мария.“

Може би най-големият разпространител на това уважение бил Юрай Селепчени-Похронец, архиепископ и губернатор на Унгария. В очакване на предстоящото противопоставяне на силите с войските на Османската империя в началото на май 1683 г. осемдесет и осем годишният примас на Унгария придружавал императора при посещението му в Братислава. Участвал в парада на императорските войски, водени от Карл Лотарингски на десния бряг на Дунав. Той отслужил Света литургия за армията и подчертал в проповедта: „Не се страхувайте, няма да се биете сами срещу враговете на религията. Дева Мария ще бъде с вас! ”След литургията той наредил  да раздадат на войниците 100 хиляди осветени медальони, които той поръчал да направят. От едната страна на медала е щампована Дева Мария от седемте скърби, а от другата страна името на Мария. Войниците поставили медалите върху униформите си и по същия начин крал Ян Собиески заповядал да се постави надпис „Мария“ на всяко военно знаме. 

Селепчени може би най-добре познавал намеренията и тактиката на турците. Когато научил, че турците планират да превземат Виена, той заминал за Полша при крал Ян Собиески. Поляците по това време поддържали близки отношения с французите, които са главните врагове на Хабсбургите и тайно се съюзяват с турците срещу тях. Селепчени, като ерудиран дипломат, все пак успял да убеди крал Ян Собиески да се притече на помощ на Виена, защото в противен случай турците щели да превземат Централна Европа и след това ще падне и Полша. Ян Собиески обещава да помогне. Междувременно турците се втурнали към Виена и скоро я обградили. Само 8000 доброволци защитавали Виена. Когато те в ужас видели огромното превъзходство на турската армия планирали да се предадат. По това време Селепчени, като губернатор на Унгария, изпратил половин милион златни дуката във Виена с молба да не предават Виена при никакви обстоятелства, защото ефективната военна помощ ще дойде след кратко време. Ян Собиески удържал на думата си и през август 1683 г. идва в Словакия с армията си. Селепчени го очаквал в Братислава.

 

 Когато папа Инокентий XI. научава за обстоятелствата, при които Виена е спасена и как християнските войници се биели с медалальона на Дева Мария на гърдите си и под знамето на Божията майка, обявил 12 септември за ден на победата  и за празник на Дева Мария за цялата църква. Оттогава празникът на името на Дева Мария се чества на 12 септември.

Селепчени дарява имуществото, което получил от императора за своите заслуги, на училища, енории и религиозни ордени. Той основава и разширява църковните училища, подкрепял университета в Търнава. Той призовавал за разкриване на нови ордени и създавал материални условия за тях: дарява капитал от 100 000 златни монети на йезуитския колеж в Скалица, създава йезуитския колеж в Левоча, заселва йезуитите в Жилина и Рожнява, милостивите братя в Братислава, пиаристите в Свети Юр близо до Братислава. Той подпомагал бедните словаци  в обучението им, както и строежа на нови и ремонтирал разрушените църкви и енории. След турските опустошения той възстановява Нитрианската катедрала, дървената църква и енорията. В предсмъртното си завещание той не забравя църквата във Виеска над Житавоу, където е кръстен.

Контактите на Селепчени със словашкото свещеничество потвърждават словашкото му съзнание. Той е наредил да се построи специална църква „Св. Никола“ в Търнава за словашките вярващи. Говорил на словашки език. Той е един от първите, който изтъква значението на кирило-методиевата традиция. В Рим през 1634 г. излиза неговият богословски труд, който посвещава на архиепископ Петър Пазман. В Търнава той публикувал документи и резолюции на Търнавския синод (1667), проповеди и пасторски писма (1682) и ритуала в Естергом, който включвал словашки формулировки за кръщение и сватба (1682).

Фактът, че словашките текстове са влезли в публикацията на ритуала, със сигурност е повлиян от няколко фактора. Предшествениците на Селепчени, особено кардинал Петер Пазман, вече са уважавали и респектирали националностите, живеещи в Унгария.

Добре известно било решението на проблема с поклонението на трите националности (немска, словашка и маджарска) при архиепископ Микулаш Олах в Търнава, което завършило с удовлетворение на словаците. В Търнава те основават фондация за словашка църква и словашки проповедник в църквата "Св. Михал". Известен е и основният капитал от три хиляди златни дукати през 1632 г. и 40 000 златни дукати през 1633 г. за разширяване на църквата на францисканците от Търнава, така че в неделя и официалните празници там да могат да се извършват служби за словаци.

Когато енорийският свещеник на Търнава Ян Станкович основава Братството в тази църква, Петър Пазман го одобрява и препоръчва на папата за одобрение. При извършване на тайнството брак, на латинско-маджарски-немски език, отново е последван от словашки текст:

„Затова всички се увещават, че ако някой знае някаква пречка, кръвно приятелство, зет, братство, и/или каква друга пречка, която би могла да попречи на брака между вече назначените лица; да ни каже той без забавяне. Или „RITUS CELEBRANDI MATRIMONII SACRAMENTUM Sacerdos (свещеникът пита): как се казваш?“ (Rituale Strigoniense, стр. 20-22 24 Rituale Strigoniense, стр. 55-165.).

"Ритуалът на Естергом" е първият печатан словашки литургически текст на Естергом от 1625 год. Освен богослужебното си значение, от 1625 г. има и литературно значение, тъй като сочи към език, който е съществувал не само по време на издаването на тази книга, но е бил използван и по-рано.

Селепчени доживява до дълбоки старини. Към края на живота си се разболява и се оттегля в имота си в Летовице край Бланско в Моравия. Оттам той поддържа кореспонденция с императора и неговата епархия.  Селепчени умира на 90-годишна възраст в Летовице на 14 януари 1685 г. Неговите тленни останки са пренесени по завещателна молба в долноавстрийското поклонническо място Мариацел, където се покланят на благодатната статуя на Дева Мария като покровителка на Унгария и Словакия. Погребан е в местният параклис "Свети Ладислав", който сам построява.