Последният жив словашки барон е Йозеф Б. Грасалкович

 

Последният жив словашки барон е Йозеф Б. Грасалкович

 

Антон I. Грасалкович е роден в бедно селско семейство на барон Ян Грасалкович в Mоимировци /Словакия/.  Учи в  Пиарската гимназия в Нитра /католически орден, обучаващ младежите в духа на католическата вяра/ и след това частно право при Андрей Дубницки (1711-1715) в Търнава. През 1715 г. полага адвокатски изпит и работи в Кралския двор в Буда. Полага законна клетва през 1715 г. и започва работа като нотариус в кралския съд. През 1720 г. става адвокат на Вацовската епархия и кралски съветник. От 1724 г., когато е бил камарен съветник, той заема няколко високи кралски и провинциални постове. Прави кариера като държавен чиновник, юрист и кралски съветник (1724), председател е на Унгарската камара (1748 - 1771), пазител е на унгарската кралска корона (от 1751 г. до неговата смърт) .

 

За заслугите, които има към Кралската корона и армията (въоръжението и снабдяването за Унгарска армия), финансите и външната търговия си спечелил положение на един от най-богатите магнати в унгарското кралство. Крал Карол III го повишава в барон (1732), а по-късно Мария Тереза ​​до граф (1743 г.), на Новоградската и Арадската област.

 

Той се е грижил за заселването на освободените от османците земи в Долна Унгария с фермери от Словакия. Награден е с кръста - орден на Св. Стефан.

 

Увеличава личното си имущество с новопридобити имения в Братислава, в селата Комятице, Черник, Кметово, Горни и Долни Винодол, Иванка при Дунава и в окръг Пеща между Дунав и Тиса. Строи модерни имения, заобиколени от градини, напр. имението в Иванка при Дунава, в Комятице, в унгарския град Геделов, където през 1751 г. също посреща Мария Тереза.

 

Много известен е неговият дворец в Братислава, където днес е седалището на президента на републиката (по-рано през 1867 г. е бил лятната резиденция на Франц Йосиф II). Това е един от най-красивите дворци в стил рококо в града. Построен е през 1760 г. като лятна резиденция. Три поколения от семейството му са направили двореца значим център на музикалния класицизъм в страната, тъй като в домашният им оркестър са работили известни родни оркестранти и музиканти, но и от чужбина, като например Хайдн.

 

Участвал е в бароковата реконструкция на Братиславският  замък, изграждането на Пиарската църква в Нитра, замъка и църквата в Комятице, църквата Св. Михал в Демандице, манастирът в Мариабесньо, където е погребан и много други. Антон I. Грасалкович е женен три пъти, като първата съпруга е вдовицата Алжбета Лангова , втората е Кристина Клобушицка и третата е по-малката й сестра Терезия Клобушицка. Те нямат деца с първата си съпруга през 7-те години от брака си. След две години той се жени за 19-годишната баронеса Кристина Клобушицка (1712 - 30.8.1738) от Прешов, заедно имат 5 деца. Той се жени за Терезия Клобушицка, бездетна вдовица на Франц Форгач, на 9 февруари 1752 г. с разрешението на папа Бенедикт XIV. Синът му Антон Грасалкович получава титлата княз.

 

Последният представител на рода е барон Йозеф Б. Грасалкович, той е роден през 1965 г. в швейцарското село Св. Никлаузен. Потомък е на известната аристократична фамилия Грасалкович от Словакия. Дядо му, барон Йозеф Станислав Грасалкович, напуска Словакия по време на Втората световна война и заминава за Швейцария, където оттогава живеят всички следващи поколения на семейството. Йозеф Грасалкович е историк, офицер от  швейцарските военновъздушни сили, носител е на папско отличие и привърженик на множество арт проекти в Словакия.

Антон Грасалкович е най-известният носител на тяхното име, което се свързва най-вече със сградата на Президентския дворец в Братислава.

В параклиса Св. Барбара в президентския дворец се вижда герба на фамилията. Има легенда, която е свързана с този герб: изследователите на герба не могат да си обяснят как такъв мирен мотив, като три рози, е попаднал там, защото в гербa фигурират само оръжия. Още в двора на австрийската императрица Мария Тереза се говорело, че княз Антон Грасалкович (1734 - 1794) е помолил кралицата, когато поискал трите рози да бъдат вложени в герба. Нейно Величество изпълнило молбата и го приело за знак на преданост на Грасалкович. В Братислава се приема, че трите рози символизират трите съпруги на бащата – за всяка от семейството се казва, че е женена три пъти.

Досега членовете на семейството не са разкрили тайната на мистериозния образ на цветята. Някои историци наблягат на съвета на граф Антон Грасалкович (1694 - 1771) към сина си: „Не стойте в императорския двор във Виена, защото няма да живеете дълго! „. Те тълкуват трите рози като изображения на хърватските, маджарските и словашките земи, където потомците на семейството доживяват до благодатна възраст.