Граф Матуш Чак Тренчиански - независимият владетел на словашките земи през 13 - 14 век

Владетелят на Вах и Татрите ,както е прието да се говори за Матуш Чак Тренчиански, е една от забележителните и интересните личности на унгарската и особено на словашката историография. Той управлявал на своята територия като неограничен владетел и е сериозен конкурент на монарха.

Централното седалище на Матуш Чак бил гр. Тренчин. Тази древна словашка местност привличала много археолози. През 1973 г. в замъка Тренчин са извършени систематични археологически проучвания. След задълбочените проучвания археолозите в замъка Тренчин близо до двореца на Матуш са открили следи от кръгла ротонда, която има диаметър 920 см и датира от 9-ти до 10-ти век.

Откритите останки от ротондата, използвана за сакрални цели, имат четири заоблени ниши. Засега това е единствената сграда от този вид в Словакия. Подобни се намират в бившия Блатноград в Панония, в резиденцията на княз Прибина и неговия син Коцел. В близост до ротондата са открити 14 гроба от времето на Великоморавия. Някои са разграбени отдавна. В гробовете са открити три сребърни пръстена, големи обеци, сребърни монети и тънки кюлчета чисто злато, които са положени в гроба на жена и вероятно са част от богато украсена яка. Погребаните вероятно са принадлежали към привилегированата класа.

Бащата на Матуш е Петър Чак, смел рицар, когото по време на битките с Пршемисъл Отакар II.,  кралят на Унгария избира за  палатин, която е най-високата длъжност в цяла Унгария. Петър става кмет на Братислава и също така печели замъка Топольчиански с околните села като Прашице, Яковце или Немчице в „Горна Унгария“. Матуш Чак е роден през 1260 г. в Тренчин, който е бил населен предимно със словашко население. Така малкият Матуш става повече словак, отколкото маджарски благородник – въпреки факта, че се е смятал за член на т.нар. „Natio Hungario“, както всички благородници по това време, независимо от техния етнически произход.

 

В държавата на Матуш Чак поданиците и значителна част от градското и благородническото население са били словаци. Той е бил феодал, олигарх и политик. Този владетел на Вах и Татрите не зачитал светските и църковните закони. Когато някой му се препречил на пътя, той го ограбвал и унищожавал имуществото му. Бил е водач на своето време. Присвоявал си замъци и имения, както и много други правили по това време и ставал все по-могъщ. Имал силна армия зад гърба си. До смъртта си управлявал неограничаван от кралската власт.

 Латинските и немските записи описват Матуш Чак Тренчиански като безстрашен и уверен херцог. Унгарските хроники и документи споменават Матуш Чак като негодник и непокорен олигарх и мошеник. От него се страхували кметовете и представителите на отделните жупи/комитати/.

През 1291 г. той оглавява армията на Ондрей III, с когото завладява Братислава, окупирана от Хенри от Кисак, за което е удостоен с чин администратор на кралските конници и длъжността кмет на Братислава. Кралят му дарява и голям замък със съответния имот – замъкът в Тренчин.

В знак на протест срещу политиката на Ондрей III., Матуш Тренчиански се отказва от службата на палатин и в своето имение, чийто център е Тренчин,  подготвил бунт срещу краля. Ондрей III организирал срещу него неуспешна военна експедиция. Оттогава Матуш Тренчиански провеждал политика на преследване на собствените си цели, използвайки всички средства, започва да води независима политика спрямо централната власт в унгарската държава, опустошена от феодалната анархия.

Ондрей III назначава за палатин своя съюзник Аба Омодей, вместо Матуш Чак, чието семейство притежавало почти цяла Източна Словакия. Но Матуш, защитил територията си и продължавал да  окупира други замъци и имения.

Безпомощният крал изпратил пратеници до Матуш, които винаги се връщали с еднакъв отговор. Рим също не помогнал. Заради непокорството на Матуш му е наложено три пъти църковно проклятие. Ондрей III поискал помощта на семейство Форгач от Гимеш. Срещу Матуш, остатъкът от страната обаче бил безсилен да се противопостави.

След смъртта на Ондрей III. през 1301 г. имало различни аспирации за кралския трон. Унгария на практика била разделена на два политически лагера. Матуш искал славянски крал, затова бил начело на делегация (заедно с палатинския абат), която се отправила към Ходонин в Чехия за Вацлав, с искане да коронова сина му Вацлав III. за крал на Унгария.

Вацлав III. Пршемисловски поел властта като Ладислав V., но управлявал само до 1304 г.  Вацлав му поверява цялата столица Тренчин и Нитра през 1302г.

Историкът Игнац Асади в книгата си за Матуш Тренчиански, пише, че той основавал нови градове, на които давал значителни привилегии. Затова хората по тези места се чувствали по-уверени, отколкото в другите части на страната. По този начин той спечелил любовта на хората и затова го подкрепяли. Когато крал Карол Роберт от Анжу сяда на кралския трон, Матуш Чак става палатин на Унгария за втори път, т.е. отново става първият кралски представител и  придворен.

Чрез Матуш Чак и неговите искания към монарха, се чертали плановете за федерализация  на Унгария. През 1309 г. пратениците на Матуш Тренчиански отиват при крал Карол Роберт и настояват Словакия да бъде автономно княжество, както по времето на  Прибина и Светополк. След отказ от страна на краля,  Матуш Тренчиански не признава Карол Роберт за крал и оттогава се държи като независим княз на Словакия.

Тактиката на Матуш Чак оставала същата през идващото хаотично десетилетие, той продължавал да разширява господството си, като завземал нови окръзи, а по-късно и Вишехрад в Задунавския регион. Въпреки че в споразумението от 1310 г. той приел Карол Роберт за крал, но на следващата година проникнал с войските си в Буда, в резултат на което кралският двор е принуден да избяга от могъщия Матуш Чак в Тимишоара (днес в Румъния).

Матуш Чак и неговите благородници създават своя собствена администрация по подобие на кралския съд в седалището на графа в замъка Тренчин, откъдето той действал като независим монарх. Негов палатин до 1318 г. е Фелисиан Зак. Той също имал свой собствен таверник и назначил свои жупани и кастелани. По това време притежавал вече тридесет замъка и имения в тринадесет столици. Страната му била свързана и с Моравия.

Приживе Матуш Чак успял да отдели Словакия от останалата част на Унгария и да образува първата общност в рамките на Унгарското кралство, ядрото на която е словашкия народ. Към 1310 година притежавал около 50 словашки замъка и още 10 в днешна северна Унгария. Можел да вдигне войска до 4, 5 хиляди мъже, което по средновековните стандарти вече било армия.

Кралят на Унгария бил безсилен срещу Матуш. Той поискал помощ от австрийския херцог Фридрих, с когото успяват да превземат Комарно. Откритата битка с краля се провела на 15 юни 1312 г. Кралските войски са командвани от рицаря Донч, чиито войски побеждават Аба, който е бил съюзник на Матуш Чак. Кралят и Матуш  не участвали в битката. С това започва постепенното ликвидиране на властта на родовото благородство в Словакия.

                                                            Тренчин

Нитра

Братислава

След поражението, войските на Матуш Тренчиански претърпели ново поражение в битките с чешкия крал Ян Люксембургски през 1315 г. Войските на Матуш постепенно са изтласкани от Моравия. Крал Карол Роберт, с помощта на рицаря Донч, поели част от владенията му. Епископът на Нитра също се противопоставил на Матуш. Въпреки това, до смъртта си той управлявал независимо във владенията си от непревземаемите крепости в столиците на Нитра, Братислава и Тренчин.

замъка Топольчианки

 Летописците пишат, че Матуш Тренчиански имал весел характер. Имал хоби да ловова. Той донесъл редкия звяр в замъка Топольчианки. Замъкът е закупен през 1318 г. от Юлиус, капитанът на замъка Левицки. От архивните досиета може да се научи, че Матуш Чак Тренчиански имал страст към красиво резбованите и предимно позлатенитe мебели. Библиотеката му съдържала документи на латински, гръцки, готски и словенски. Бил перфектен познавач на класическата латинска писменост. Самият той пишел стихове на латински, твърди се, че мотото на една от беседките в замъка Тренчин излязло от негово перо.

битката при Розхановце (15 юни 1312 г.)

След битката при Розхановце (15 юни 1312 г.), когато войските на Матуш пристигат на бойното поле твърде късно, за да се намесят на страната на съюзника му граф Аба, Матуш се затваря в страната си. Битката е спечелена от неговия могъщ враг Карол Роберт, с когото Матуш се бие до 1315 г. - двойният кръст като символ на местната словашка аристокрация лежи на земята , а на бойното поле се вее победоносно знамето, с хоризонтални червени и бели ивици и лилии символизиращи победата на крал Роберт от Анжуй. През 1317 г. кралят завладява и опожарява замъка в Нитра, за да назначи своя кастелан в Нитра. Архивът на катедралата, пълен с редки документи и ценности, изгорял в пожара. Единственият син на Матуш умира през 1318 г., затова за свой наследник посочва свой роднина  - Стефан Чех от рода Щернберк. Матуш Чак Тренчиански управлява , като независим владетел  в Братислава, в столиците Нитра и в Тренчин до естествената си смърт .

Седем години след фаталната битка при Розхановце, Матуш Чак предава своето правителство на Фелисиан Зах, който става известен през 1330 г. с убийството на крал Карол Роберт.

Знаел, че се е борил за живота си. Искал е обаче повече, отколкото мечът му можел да носи. Матуш Чак Тренчиански умира на 18 март 1321 г. в замъка Тренчин на шестдесет и една годишна възраст. Именията му били победени, но той не.

 Неговата личност привлякла много словашки творци. Матуш Чак Тренчиански се превърнал в романтичен герой за обкръжението на революционера Людовит Щур. Въпреки че бил агресивен олигарх, той изиграл положителна роля в процеса на изграждане на словашката нация. Той бил герой на своето време.

Неговото величие се доказва и от факта, че дори през 15 век - почти 200 години след смъртта му - част от Западна Словакия се е наричала  Земята на Матуш .