Граф Морис Август Беньовски

Граф Морис Август Беньовски      

 Граф Морис Август Беньовски  е словашки благородник, авантюрист, пътешественик-изследовател, колонизатор, писател, крал на Мадагаскар, френски полковник, полски офицер и войник на австрийска служба.

Роден е в град Върбов, Кралство Унгария (днес в Словакия, Търнавски край), в семейство на кавалерийски полковник от австрийската армия, където преминава детството му. Точната година на раждането му е спорна, но в много източници се посочва 20 септември 1746 година.

По време на неговия житейски път (1746 - 1786) Словакия е част от австро-унгарската империя, но основното е, че майката на Беньовски е от семейство Ревай, които по това време общуват помежду си на словашки език, а тя също написва завещанието си  на словашки, въпреки,  че не е бил официален език. Несъмнено под нейното влияние Морис - Мавриций (латинската версия на първото му име), който за първи път е регистриран в Пиарския лицей в Свети Юр близо до Братислава,  като „унгарски благородник“, се е пререгистрирал като „водещ  словашки благородник“ на следващата учебна година.

На 16-годишна възраст тръгва по бащиния си път, като служи в австрийската армия и участва в Седемгодишната война (1756 – 1763).

Притежавайки решителен и енергичен характер, смелост и богата фантазия, попада в различни авантюри и е принуден да избяга в Полша. След това живее в Хамбург, Амстердам и Плимут. Отново се връща в Полша и участва в Барската конфедерация – въоръжен съюз на полската шляхта против краля Станислав Понятовски и царска Русия. С чин полковник се сражава с кралските войски.

Заточение в Камчатка (1769 – 1771)

 През 1769 попада в плен и заедно с другите въстаници, принцеса Екатерина II го изпраща в Казан, където организира затворнически бунт и успява да избяга. Когато се готви да отплава от Петербург на холандски кораб, полицията го задържа и е изпратен на заточение в Камчатка. Там съумява да предразположи губернатора на Камчатка към себе си, като преподава музика на дъщеря му, която скоро му става любовница, макар че по онова време Беньовски вече е женен. Извършва пътешествия по полуострова, изучава природата му, бита и обичаите на камчадалите и се подготвя за бягство.

На 7 май 1771 около 100 въоръжени поляци под негово ръководство се разбунтуват, убиват губернатора, завземат боеприпасите, обират хазната и се спускат на салове по река Болшая до Берингово море, където завземат кораба „Свети Петър“.  През Япония и Тайван на 23 септември бунтовниците се добират до Макао, където той успява да продаде кораба. Оттам бегълците с френски кораб се отправят за Европа. Беньовски се разделя с тях на остров Мавриций, който тогава е френска колония.

Колонизация на Мадагаскар (1772 – 1786)

След като живее известно време на остров Мавриций, през 1772 г. Беньовски предлага на колониалната администрация фантастичен план за завоюване на Мадагаскар. Планът е одобрен и през февруари 1774 г. със съдействието на французи (21 офицери и 237 моряци) завзема властта в Мадагаскар без проливането на капка кръв. На всичкото отгоре 2 години по-късно, на 1 октомври 1776 г. малгашите го избират за свой крал.

В качеството си на крал на Мадагаскар през 1777 г. пристига в Париж, разчитайки на политическата и икономическата поддръжка от Франция, но бива изгонен от Луи XVI от страната като интригант и политически авантюрист. По време на пребиваването си в Париж Беньовски се увлича по шахмата и на тази основа се сближава с тогавашния американски посланик във Франция Бенджамин Франклин, който по-късно, след смъртта на Беньовски, взима активно участие във възпитанието на децата му. Чрез Франклин, Беньовски се опитва да заинтересува американското правителство в покоряването на Мадагаскар.

Беньовски отново постъпва в австрийската армия и през 1778 участва във войната с Прусия, водеща се за разделяне на баварското наследство.

Архивът на императорския двор във Виена ни разкрива, колко високо Беньовски е бил оценен от императрица Мария Тереза, която го повишава до статут на граф. Документиран е също и великолепния проект на графа за свързването на Виена и Братислава с Адриатическо море. В най-известната библиотека на света, Библиотеката на Конгреса (САЩ) се намира проекта на великият граф за подпомагане на Американската революция, който е подкрепян лично от главнокомандващия Джордж Вашингтон. В Балтимор, където била представена премиерата на пиесата за Беньовски заедно с премиерата на американския химн, произлизат  доказателствата за последния му бизнес проект за Мадагаскар, в който той включил и Казанова.

През 1785 г. отново се връща при поданиците си. На следващата година французите изпращат на острова войска за неговото окончателно завземане и свалянето от престола на крал Беньовски. Заедно със своята набързо събрана и неорганизирана армия, се опитва да окаже съпротива, но на 23 май в състоялото се сражение е убит и влиза в малгашката история като национален герой. Погребан е в Мадагаскар .

Беньовски е типичен представител на Просвещението, развитието на транспорта и търговията и откривател на неизвестни земи. 

Той бил:

-първият европеец, който плавал в северният Тихи океан - изследвал западния бряг на Аляска между устието на Юкон и Кускоквина, плавал е покрай остров Унимак ( Алеути ) и неговото пътуване до Макао е първото известно пътуване от северозападния бряг на Америка до югоизточния бряг на Азия;

-първият словак, посетил четири континента (Европа, Азия, Африка, Америка);

-първият човек, който изследва остров Свети Лорънс;

-виден изследовател на Мадагаскар и първият крал на обединен Мадагаскар;

-първият словашки автор на световен бестселър;

-първият словак, който се намесва в отношенията на по-голям брой страни (Полша, САЩ, Франция, Австрия и Мадагаскар)

Оригиналните тритомни бележки на Беньовски, написани на френски, са преведени от англичанина Уилям Никълсън под заглавието: „Мемоари и пътувания на Мавриций Август дьо Беньовски“ се състоят  от неговите военни операции в Полша и др. , като един от лидерите на Полската конфедерация, военните му операции, изгнанието му в Камчатка, бягството му и отпътуването му от този полуостров през Северния Тихи океан, с кратък престой в Япония и Тайван, в  Китай и т.н. Те са публикувани в два тома на френски език по едно и също време. Този превод е последван от преводи на различни езици (например на немски през 1790 г. , на словашки през 1808 г. , на унгарски през 1888 г. ) и книгата става световен бестселър.