Словашки представители на висшата аристокрацията в княжество Нитра и Унгарското кралство през 10-11 век

 Словашки представители на висшата аристокрацията

в княжество Нитра и Унгарското кралство през 10-11 век

 Най-известните и влиятелни „малки князе“ в края на 10-ти век. са великоморавските благородници Хунт и  Познан, които са сред благородниците, които подкрепят Арпадите, които стават  управляващата наследническа династия в нововъзникващото Унгарско кралство.

Най-старото писмено споменаване за тях се открива през 1002 г. в учредителния устав на абатство „Св. Мартин“ в Панонската планина: " ... astantibus ducibus, videlicet Poznano, Cuntio, Orzio ...".

 Благодарение на техните заслуги, те осигурили на семействата си не само привилегировано положение в Кралство Унгария, но и де факто оцеляването им през цялото съществуване на Унгария, макар и само чрез произлезлите от тях родове.

 Името Познан не произлиза от немското „Patzmann“, както често се е тълкувало в миналото, а произхожда от славянска/словенска среда и е съкращение на прилагателното „Poznań“, „Познат“. Собственото съществително на Хунт се среща в документите в латинизирана форма като Кунций, а според проф. Ян Лукачка може да е причина за чести проблеми с идентифицирането на недостатъчно стегнатия контур на буквата „G“ / „C”.

 Първоначалната форма на думата е "Guntius". Славянският произход на това име може да се проследи до носовката "G", която е заменена с „H“ в словашка среда едва през 12 век. Следователно значението на името Hunt / Hont , Хунт/ Хонт може да се преведе като „кълнове“. Етнически словашкият им произход се доказва от редовното повтаряне на славянските имена в семейството, въз основа на именните критерии, които могат да бъдат проследени до 14 век, след което вече се засягат от съвременните тенденции на християнските имена. Славянският именен критерий, който не се отнася само за рода Хунт-Познан, но и за другите словашки аристократични фамилии, отразява не само силният култ към предците, но и зрелостта на словашката аристокрация, която е наясно с разнообразието и уникалността на своя произход, както и факта, че не е трябвало да крие произхода си в средновековното Унгарско кралство.

 

През първата половина на 11 век княжество Нитра е разделено на четири по-малки териториални единици. Това са териториите на Нитра, Хонт, Вах и Борша, които по-късно са разделени на девет нитриански комитата. Лилавата пунктирана линия показва днешните граници на Словакия.

 Хунт и Познан са били членове на стари родови фамилии, чиито корени датират от времето на Великоморавия. За това свидетелстват сравнително големите им наследствени владения, които са имали в края на 10 век. Семейство Хунт притежавало имоти главно в района на Хонт, Малохонт и Новоград. Именно земите, притежавани от Хунт и Познан, изиграли важна стратегическа роля по време на езическото въстание на Копан през 997 г., когато съюзната княжеска армия на Стефан и словашките велможи се събрала в Биня, където според традицията на хронистите, Хунт и Познан „посветили Стефан в рицарство с меч", както и назначаването им на позицията за лична стража, само подчертава важното, може би донякъде водещото, положение на Хунт и Познан сред словашките нитриански елити.

Териториална организация на Нитра през първата четвърт на 11 век.

Нитра се състои от четири малки княжества - Малка Нитра, Вах, Хонт и Борша. Князът на Малка Нитра е Познан, което произтича от няколко исторически източника, както и от имотите на Познан. Хунт е бил принц в княжество Хонт. Княжество Борша е кръстено на своя княз Борша. Не се знае името на княза, който е управлявал княжеството Вах.

Проф. Ян Штейнхюбел посочва известна вариативност в имената на четирите княжества в Нитра, които се споменават в хрониките на унгарския Анонимен хронист, както и от чешкия хронист Космас.

Докато княжествата Малка Нитра и Вах носят имената на реките, които преминават през тях (което е било обичайна практика в този регион през ранното средновековие), Хонт и Борша носят имена, произлизащи от имената на техните князе и едноименните княжески резиденции.

Така Малката Нитра и Вах са наследствени стари княжески владения, Хонт и Борша са дадени на новите князе, които ги печелят за предаността си към Стефан или баща му Гейза, като по този начин заменят неудобните по-стари князе, които може би са отказали да приемат Стефан.

 Познан от Малка Нитра и Хунт от Хонта са от местен нитриански произход. Ян Щайнхюбел смята принц Борша за първия пряк предшественик на рода Мишковец, който словашките историци смятат за благородници от местен произход. Освен това името Борш несъмнено е славянско и в допълнение към територията на Нитра го има документирано по аналогия в Бохемия на Пршемисловците. Това означава, че самият Борша е от местен, нитриански произход.  Териториалното управление на Нитра през първата половина на 11 век е било в ръцете на местни, нитриански/словашки социални елити.

Хипотетична реконструкция на замъка Борша / Boršoď, който е построен от княз Борша, като нов център на старото княжество, малко след като поема управлението на княжество Борша / Boršoď в началото на 11 век.

 

През първия век от съществуването на унгарската държава членовете на рода Хунт са придобили по-важно положение. Възоснова на запазените писмени източници, благодарение на които знаем, че Ламперт II., правнукът на Хунт, се жени за сестрата на унгарския крал Ладислав I. Близкият семеен съюз с кралската династия и богатата зестра на кралската съпруга несъмнено му осигуряват бързо израстване в кариерата, както и растеж в социалната стълбица. Знае се, че той е бил кмет на няколко комитати, както и , че е основател на манастира в Бзовик. Благодарение на средствата, които е дарил на манастира, може поне приблизително да се определи притежаваното от него имущество. Шеметната кариера на Ламперт и придвижването му в близост до кралската династия предоставят на него и на най-близките му членове на семейството възможността да дърпат конците зад кулисите на кралския двор. Това също се оказва фатално за него - животът му угаснал, заедно с живота на сина му Николай, във военен лагер край река Слана през 1132 г., където царската армия се готвила да се бие срещу Борис, доведеният син на крал Коломан, който се опитвал да узурпира унгарския трон за себе си от ръцете на Бело II. "Слепия". Ламперт II и синът му Николай изразили подкрепата си за новоназования Борис и след остра размяна на мнения те били убити от привърженици на крал Бело II. По думите на летописеца: „... тогава избухнало въстание и те заловили Ламперт. Когато бил изтръгнат от ръцете на царя, брат му откъснал главата му с конското седло, докато мозъкът му се разлял през разкъсването. Също така разчленили и  губернатора Николай, неговият син...." В значително съкратена степен на известното родословно потомството на Хунт, намираме и двама мъже с името Биня. Единият от тях със сигурност се идентифицира с основателя на клона на фамилията Биня, който също е придобил имоти в Горна Нитра, Поважие и Райец.

  

Известни представители на рода Хунт през 11-13 век. според проф. Ян Лукачка. Графичен дизайн от Milites Nobiles

 

Генеалогично по-щедро е родословието на потомците на Познан, което може да се проследи доста надеждно до средата на 12 век, когато и двата рода започват да се разклоняват в няколко отделни рода. При идентифицирането на членовете на семейството на клона на Познан важни са не само хрониките, но и запазените документи в манастира Зобор от 1111 и 1113 г., които ни дават важни насоки.

 Възоснова на цитирания източник се знае, че от 1029 год. до 1111 год. потомците на Познан, изпълнявали функциите на нитриански жупани: Буквен, който постепенно е заменен от синовете му Уна и по-късно Бача, който е заменен от сина му Мойсей. Синът на Уна и братовчеда на Мойсей, Козма, отново е виден дворянин. Най-известният му акт е посредничеството на волята на висшите унгарски благородници, които не възнамерявали да участват във военните дейности на Стефан II. Хроникьорът Ян от Турца за тези събития пише: „Когато благородниците дойдоха при краля на среща, те се разделиха на две групи. Козма от семейството на Познан станал и заговорил на краля : Господарю, какво искаш? Ако завладееш замъка с цената на много от вашите смели воини, тогава кого ще назначите за херцог? Ако го избираш измежду вашите благородници, тогава наистина няма да имате никой тук. Ще напуснеш ли кралството и ще станеш ли владетел на войводството? Ние, бароните, няма да обсаждаме замъка. Ако искаш, обсади го сам! Ще се върнем в Унгария и ще изберем крал.„ Кралят видял, че хората му не го подкрепят, и се върнал в Унгария“.

 

 

Известни членове на родовата линия на Познан през 11-12 век. според проф. Ян Лукачка. Графичен дизайн от Milites Nobiles

  

През 12 и 13 в. администрацията на комитата Нитра принадлежи на патронажа на вече обединеното семейство, семейство Хунт - Познан. Това се доказва от повтарящите се имена, характерни и за двата рода. Към семейството Хунт - Познан е бил жупана Томаш, който е бил жупан на Нитра през първата четвърт на 13-ти век. Томаш се отличил във военна служба при крал Имрих, когато ръководил военни части в България, но и в Свещената римска империя, когато със своите части и части на Сикулите подкрепил Пржемисъл Отакар I в борбата му срещу германския император. Синът на Томаш, Александър, бил близък довереник на крал Андрей II. Заедно с брат си Себеш те придобиват обширни имоти в Братиславския комитат и на Моравската граница, а брат им Буквен се жени за полусестрата на крал Андрей II. - Елизабет.

Едвам изминали три десетилетия от гореспоменатите събития, когато на унгарската граница се появили авангардите на голямата монголска армия, разграбила няколко месеца по-рано руските земи. През март 1241 г., когато палатинът Дионис е победен от монголите на граничните пунктове, близо до Пеща вече се събира голяма унгарска армия, която през април се насочва към пустошта Мохи, по-известна като областта край река Слана. В унгарската армия освен другите воини от територията на Северна Унгария / Словакия / Горната земя/ дошли и синове на Александър, словашките благородници от Свети Юр и Пезинок, Козма и  Ахил., техния брат с неизвестно име - и чичо им Себеш. В похода участвали още синовете им Иванко от познанското семейство ,Андрей и брат му с неизвестно име. Именно Андрей станал спасител на крал Бело IV, който предложил собственият си кон за бягство от монголите, както се казва в кралската харта: „...Когато при р. Слана за нас и нашите, поради божие наказание вярваме, настана тежко преследване от татарите , а нашият кон, на който седяхме, едва се влачеше като уморен, Андрей, от особена вярност, доколкото тя беше в него, предпочитайки нашето спасение пред своето, ни даде по собствена воля светлия и бърз кон, който имаше, на който той и брат му можеха да разчитат само на собствените си крака. Брат му беше убит от татарите."За тези свои военни заслуги, както и за реконструкцията на своите замъци Туриец и Девин , придобил имота Йелинец и той се счита за основател на фамилията Форгач. Благородниците от Пезинок и Свети Юр - Себеш и неговият племенник с неизвестно име паднали в боя край река Слана. Ахил и Козма, който загубил окото си в битката, успели да избягат с част от своите части и да се оттеглят в имотите си около Братислава, където  се готвели да се отбраняват срещу монголите, което било логично решение, предвид общият хаос, който настъпил в Унгария и невъзможността да се разчита на глобална организирана контраатака от унгарската армия. Тук обаче не е имало битки – монголите преминават през областта, опустошават районите на централна Унгария, но през 1242 г. напускат Унгария.

В годините 1241 - 1242 Унгария е постоянно ограбвана от монголските орди. На няколко места те прекосяват и територията на днешна Словакия. Те обаче  избягвали силно укрепените места на словашка територия.

Въпреки това, в бурния период от 1241-1242 г. монголите не са единственият враг на Унгария. Австрийският херцог Фридрих II. "Бойния", се възползвал от лошото положение на Бела IV. и отвоювал от него три унгарски гранични комитата, нахлува в Унгария, обсажда Раб и отива в Братислава. В битката при Братислава обаче претърпява поражение от споменатия Козма "Едноокия". Въпреки това военните намеси продължават, тъй като се знае, че Козма е заловен от Фридрих. През 1242 г. Фридрих отново нахлува в Унгария, този път през Моравия, и лагерува близо до Хлоховец. Оттам е изтласкан от Ахил, братът на Козма „Едноокия“, от Богомер  Тренчинския жупан  с неговите комитати и войските на комитата на Нитра. След тази победа Ахил и неговата армия нахлуват в австрийските земи и ги плячкосват чак до Виена, така той успял да освободи брат си Козма. Решаващата битка най-накрая се състояла през 1246 г. близо до замъка Литава, където армията на Бела IV. се среща с армията на Фридрих. Въпреки,  че Бело IV. губи битката, Фридрих II. е убит в нея.

Братята Козма и Ахил обаче не са единствените потомци на Хунт-Познан, прославили се в битки. Да споменем например  кметът на Беченда от клона на рода Храдница, който има значителни заслуги в защитата на страната по време на монголското нашествие през 1241 - 1242 г., а година по-късно, през 1243 г., воювал в Далмация, за което той дори става хърватски бан за известно време. За дейността му в крайбрежните райони най-добре свидетелства документ, издаден от крал Бело IV. на 31 март 1247 г.:". Тук, като прогони някои врагове в бягство и уби няколко от тях, той постигна похвална победа и триумф….След това настъпил срещу Задар, съборил една кула от крепостната стена на този град и в знак на победата за всички, които се изправили срещу наше Величество, той взе заложници..."

 

Родът Хонт – Познан  се превърнал в утроба, от която е родена по-голямата част от словашкото висше благородство. Споменатите вече велможи от Св. Юр и Пезинок, благородниците от Шишов, благородниците от Сек и Храдна, благородниците от Нировец и Бучани, благородниците от Нитрианска Блатнице, Форгачовци и  други. Семейство Хунт-Познан обаче далеч не е единственото важно семейство през 11-13 век на словашка територия. В комитата на Нитра фамилията Луданицки също е била сред фаворитите в кралския двор през 13 век, на която принадлежали имоти, особено в триъгълника Тополчани, Пиештяни, Нитра. Самата традиция на фамилията поставя произхода си от Турца. Въз основа на именният критерий в рода, когато най-често срещаните имена са Себеслав, Бохумир, Витко, Синко, може  да се определи техният словашки произход. Следователно фамилията произхожда от земевладетелската прослойка или средната благородническа прослойка, а седалището му е било в Луданице, където вече имало каменна романска църква и замък, заобиколени от ров през 11 век. По-голямата част от имуществото на семейство Луданицки не е документирано,  въпреки че между Нитра и Тополчани през 13 век. имало около 17 общини. По този начин някои от тях могат да бъдат определени като наследствени , т.н. „хередитариум“ – стара наследствена собственост. За древността на рода свидетелства и фактът, че през 13 в. вече можем да различим неговите 8 отделни клона, като най-важния е директния клон на Луданицки.

 

Първият известен член на клона на Луданицки е Собеслав, който е живял между 12-ти и 13-ти век. Синовете на Собеслав, Бохумир и Витко, също се били при р. Слана, срещу монголите, докато последният придружава крал Бело IV.,  също по време на неговото отстъпление в базата му на Адриатическите острови, където се укрива пред монголските преследвачи. За верните му военни и дипломатически заслуги (води дипломатически пътувания до Бохемия и Галиция) придобива множество активи в района на Топольчани.

 Бохумир, по-големият брат на Витек, е бил управител на Нитра и Тренчин и е наричан още „вожда на Сикулите“, което съответства на управлението му на Тренчинския комитат, където дивизиите на Сикулите служили като гранична охрана на Унгарското кралство. Племенникът на Бохумир, синът на Витек, както и Витко, отново участвали в експедициите на Ладислав Кумански срещу Бохемия, където се били срещу крал Пршемисъл Отакар II. В същото време обаче се знае, че в края на 13-ти век Луданицки вече не принадлежали към фаворитите в кралския двор, тъй като Витко трябвало да вземе заем от 50 гривни от свой роднина за експедицията, които не успял да изплати  и се наложило да подари ездаческото си седло за двама рицари на стойност 40 сребърни лири и 10 лири платил в брой. Въпреки че фамилията Луданицки пада на социалната стълбица в края на 13-ти век, след смъртта на Матуш Чак се регистрира повторен възход на семейството. Томаш Луданицки става епископ на Ягер и повежда бунт през 1401 г. срещу крал Сигизмунд  Люксембургски. Бунтовниците успяват да контролират по-голямата част от югозападна Словакия и въстанието завършва с превземането на укрепения замък в Луданице от Стибор от Стиборице.

     През 11-13 век, в Словакия, освен фамилията Хунт-Познан и Луданицки, които са образцови примери, има и други важни фамилии, чиито членове са заемали важни постове, независимо дали в кралския двор, начело на епархии, или в управлението на комитатите. Това били например: рода Дивияк, чието старо наследствено имущество се намирало предимно в северната част на Нитранския комитат и в Турци, рода Богат - Радвановци, които притежавали имоти в Източна Словакия, рода Мишковец, с имоти в Гемер. Всички тези фамилии са притежавали наследственост в тези местности и като се имат предвид именните критерии в семействата, се причисляват към местните словашки аристократични семейства, които ще се разделят на множество родови линии през следващите векове.

 Донорската политика на унгарските крале не се ограничавала до даряването и издигането на заслужили воини. Имоти и привилегии често са дарявани, за изключителни заслуги, и от лица със служебни задължения, напр. ловци, земеделци, пратеници и др.  Един от конкретните случаи, в това отношение, е случаят с предците на електоралния кмет на Зволен, майстор Донч. Най-старият известен представител на рода Синко, вероятно като предците си, е принадлежал към пазителите на царската гора Зволен. Синът му Детрик заслужил поста кмет на Зволен, като по този начин буквално проправил златен път за потомците си, тъй като неговите синове, внуци и правнуци редовно заемали тези длъжности в Зволен, Шариш, Хонтян и Новоград. Внукът на Детрик, Деметра, изпълнявал в допълнение към функцията на жупан на Братислава, Шариш и окръг Зволен и длъжността кралски таверник и окръжен съдия. Той загива в битката при Рожановце на 15 юни 1312 г. Донч, правнукът на Детрик, придобива функциите на жупан на окръг Зволен, Комарно и Раб, той е кралски съветник и дипломат. Детрик се счита за пряк родоначалник на фамилията Балашови.

 В периода 13-14 век. следователно все още се наблюдават разклонявания на старите аристократични фамилии в нови родове, но също така се изправяме пред рязко увеличаване на броя на новите фамилии, чиито основатели произхождат от редиците на дребните селяни и те придобиват по-висок аристократичен статус на основата на техните заслуги.

 С изследването на увеличаването на броя на аристократичните лица на словашка територия, които са от словашки произход се занимава например проф. Ф. Улични, който стига до извода, че докато през 11 век на словашка територия живеят около 600 благородници в 50 рода, през 1300 год. вече били 6500 лица в 550 рода.