Словашки двоен кръст

 Разпространението на християнските символи на територията на Словакия датира още от началото на първото хилядолетие, когато те са пренесени от римските легионери. По-късно през IХ в., когато християнството е прието за основна религия на Великоморавската държава, християнската символика приема национален облик. Оттогава е известен двойният кръст като символ на възкресението на Христос, превърнал се по-късно в национален символ на Словакия. 

Червеният готически щит се използва като основа за хералдическите знаци от ХI век. Известни са  монети от Нитрианският княз Бела от 1060 год. с двойният кръст, както и прочутата реликва нитрианският кодекс с двойният кръст от 1083 год. който е най-старият ръкописен паметник в Словакия. От по-ново време откриваме двойният кръст  върху монетите с номинал 1 и 2 евро сечени в Словакия, с които плащат повече от 320 млн. европейци. 

     Съдбата на словашкият двоен кръст била драматична. Най-напред през 871 год. бил пренесен от словашкият крал Светополк, като  дар за кръщенето на принц Цвентиболд, извънбрачен син на крал Арнулф, който управлявал в началото на Х  в. в Лотарингия, разположена в североизточната част на Франция. От тогава двойният кръст е символ на Лотарингия. 

        Представителите на френската съпротива /Резистенс/ , начело с генерал Де Гол воювали под знака на двойния кръст, като кулминационна точка на победата по време на ВСВ. Като символ на победата се възприема и в герба на Литва.  И като част от герба на унгарското кралство, към него се завръщат през 1990 год. и южните съседи на Словакия. В  словашката конституция е дефиниран гербът с двоен сребрист кръст върху червен готически щит, който може да се замени и с бял цвят. 

    Двойният кръст символизира традицията на Кирил и Методий, които го донесли на територията на Великоморавия по време на своята мисия. Християнският символ се използва във Византия от началото на IХ  век. Неговото горно рамо символизира надписа от табелата „Iesus nazarenus rex ivdaeorum”. Заедно с обикновеният кръст символизиращ мъченичеството се превръщат в символи на справедливостта и победата. 

       

    Появява се на златните монети сечени от Византийския император Теофил и неговият син Михаил. Този Михаил, който откликнал на поканата на Ростислав и през 863 год. изпратил на словаците солунските братя Константин и Методий. С тях изпратил на словашките владетели и двойният кръст.  

   Така двойният кръст се появява върху княжеските емблеми и монети. Той е символ и в монетите на самостоятелно управляващите владетели на княжество Нитра. Известни са щитове с двоен кръст от ХII в., принадлежали на воините на крал Бела III. Оттогава двойният кръст се превръща в хералдически знак. Съгласно Виенската илюстрирана хроника посвещението на крал Стефан I в рицарство е извършено в река Хрон в Централна Словакия от словашките велможи Хонт и Познан. 

    В по-голямата част от текста на полско-унгарската хроника термините Sclavonia и Ungaria са взаимнозаменяеми и са използвани напълно алтернативно, като синоними. При това в 9-та част на хрониката със Sclavonia /Словакия/ се идентифицира Нитрианското княжество,  като сина на Св. Стефан  I - княз Имрих (1007 г. -1031 г. ) е посочен за "Henricus dux Sclavonie".

    За обозначаване на словашката земя / Sclavonia, Windischland, Tótország / се използва името „Горна земя“ , „Horná zem“  на (унгарски Felvidék, на немски Oberungarn). Възприемането на разликата се проявява най-ясно в използваната хералдиката, тъй  като са съществували  два държавни герба - единият за „Горната земя“ (сребърен двоен кръст в червено поле, по-късно на три зелени хълма) и за „Долната земя“ (четири сребърни напречни ленти в червено поле). Тези гербове са използвани поотделно и трайното им сливане в един герб се случва след турските войни, когато с включването на герба с четирите сребърни ленти в червеното поле в заострен  щит заедно с двойният кръст на трите върха , унгарските владетели искали да изразят претенциите си за окупираните от Турция територии.

    Така, че Унгария била разделена на две главни части – Горна и Долна. Двойният кръст е бил символ преди всичко на Горната част, която принадлежи на Словакия, а долната част е представлявана от герб с т. н. символи на Арпад, които са хоризонтални бели и червени ивици, символизиращи реките – Дунав, Тиса, Драва и Сава. С тяхната комбинация се получил държавния герб на кралство Унгария символизиращ от една страна равнинната част на Унгария /Маджарско/ , а от друга символизирал типичният за северната част на страната планински релеф на Словакия. Двата знака са били главните, а символите на другите области се добавяли като странични и с по-малък размер.

        Илюстраторът на виенската хроника изобразил крал Стефан с двойния кръст върху червен щит. От същата хроника е известно и друго историческо събитие , двойният кръст като символ на местната словашка аристокрация лежи на земята , а на бойното поле се вее победоносно знамето, с хоризонтални червени и бели ивици и лилии символизиращи победата на крал Роберт от Анжуй.  Срещу двойният кръст по това време воювили и рицарите Тефтонци, на които за благодарност кралят подарил областите Земплин и Шариш. Но парадоксално е, че след 350 години през 1646 год. кралят интензивно помогнал да се съживи католическата църква, която била отслабена от реформацията. И в замъка Ужгород се положили основите на гърко-католическата църква, чийто символ е тройният кръст.

    От времето на Людовит Щур и Мойзес двойният кръст е словашки национален символ . По този начин външния вид на герба на Словакия съществува от векове.

   През ХII в. в земите на Словакия се събират рицарите от Втория кръстоносен поход под предводителството на френския крал Людвиг VII, а през 1189 г. и кръстоносците от Третия кръстоносен поход под предводителството на германския император Фридрих Барбароса. Присъединяването на унгарските войски към рицарската армия става на територията на днешна Братислава. От този период е гербът на крал Бела III - той представлява триъгълен щит с червен фон, върху който е изобразен сребърен двоен кръст. Гербът е украсявал и сребърните монети, сечени в този период. 

    След 1300 година, когато кралят на Чехия Вацлав III е признат и за владетел на Унгария на практика само в земите на днешна Словакия (т.е. от  Матей Чак и Омодей) се добавят и трите върха символизиращи трите планини Татра, Фатра и Матра, области населявани от словаци (последната е планина в днешна Северна Унгария).

   От ХIII в. започва разпространението на гербовете на големите рицарски ордени - Ордена на йоанитите, Ордена на тамплиерите, Тефтонския орден, Ордена на рицарите на Светия гроб господен, Бенедиктинския орден. 

   През целият ХIV в. в хералдиката навлизат масово градски, династични, църковни и бюргерски гербове. По време на кралството само в „горните земи“ - територията на днешна Словакия за основен християнски и национален символ се приема двойният кръст. Членовете на Ордена на Свети Стефан, основан от Мария Терезия през ХVIII в., са носители на специален нагръден знак. 

   В новата история на Словакия двойният кръст се появява върху печата на революционната организация “Матица Словенска” през 1863 г. 

    След края на Първата световна война, когато Чехия и Словакия се отделят от Австро-унгарската империя, символите на двете държави – лъвът, орелът, двойният кръст и мечката, се обединяват в общ герб, който преминава през различни трансформации. 

   На 1 ноември 1993 г. е приет окончателният вариант на герба на независима Словакия.

Трансформации на герба

14 век – герб на крал Карол Роберт от Анжуй

15 век – големия герб на крал Матей Корвин

15 век –герб на крал Владислав 2

19 век – герб на кралство Унгария

20 век – герб на Австро-Унгария

1920 год. –„голям“, „среден“ и „малък“ герб на Чехословашката република

1939 год. – държавен герб на Словашката република

1960 год. – държавен герб на Чехословашката социалистическа република /ЧССР/. Двойният кръст става жертва на социализма в държавния герб. Като част от чешкия лъв го заменят златисти пламъци над връх Криван в Татрите. 

1990 год. –герб на Чехословашката Федеративна Република /ЧСФР/

1993 год. –герб на Словашката Република