Разпространението на християнските символи на територията на Словакия датира още от началото на първото хилядолетие, когато те са пренесени от римските легионери. По-късно през IХ в., когато християнството е прието за основна религия на Великоморавската държава, християнската символика приема национален облик. Оттогава е известен двойният кръст като символ на възкресението на Христос, превърнал се по-късно в национален символ на Словакия.
Появява се на златните монети сечени от Византийския император Теофил и неговият син Михаил. Този Михаил, който откликнал на поканата на Ростислав и през 863 год. изпратил на словаците солунските братя Константин и Методий. С тях изпратил на словашките владетели и двойният кръст.
Така двойният кръст се появява върху княжеските емблеми и монети. Той е символ и в монетите на самостоятелно управляващите владетели на княжество Нитра. Известни са щитове с двоен кръст от ХII в., принадлежали на воините на крал Бела III. Оттогава двойният кръст се превръща в хералдически знак. Съгласно Виенската илюстрирана хроника посвещението на крал Стефан I в рицарство е извършено в река Хрон в Централна Словакия от словашките велможи Хонт и Познан.
В по-голямата част от текста на полско-унгарската хроника термините Sclavonia и Ungaria са взаимнозаменяеми и са използвани напълно алтернативно, като синоними. При това в 9-та част на хрониката със Sclavonia /Словакия/ се идентифицира Нитрианското княжество, като сина на Св. Стефан I - княз Имрих (1007 г. -1031 г. ) е посочен за "Henricus dux Sclavonie".
За обозначаване на словашката земя / Sclavonia, Windischland, Tótország / се използва името „Горна земя“ , „Horná zem“ на (унгарски Felvidék, на немски Oberungarn). Възприемането на разликата се проявява най-ясно в използваната хералдиката, тъй като са съществували два държавни герба - единият за „Горната земя“ (сребърен двоен кръст в червено поле, по-късно на три зелени хълма) и за „Долната земя“ (четири сребърни напречни ленти в червено поле). Тези гербове са използвани поотделно и трайното им сливане в един герб се случва след турските войни, когато с включването на герба с четирите сребърни ленти в червеното поле в заострен щит заедно с двойният кръст на трите върха , унгарските владетели искали да изразят претенциите си за окупираните от Турция територии.
Така, че Унгария била разделена на две главни части – Горна и Долна. Двойният кръст е бил символ преди всичко на Горната част, която принадлежи на Словакия, а долната част е представлявана от герб с т. н. символи на Арпад, които са хоризонтални бели и червени ивици, символизиращи реките – Дунав, Тиса, Драва и Сава. С тяхната комбинация се получил държавния герб на кралство Унгария символизиращ от една страна равнинната част на Унгария /Маджарско/ , а от друга символизирал типичният за северната част на страната планински релеф на Словакия. Двата знака са били главните, а символите на другите области се добавяли като странични и с по-малък размер.
От времето на Людовит Щур и Мойзес двойният кръст е словашки национален символ . По този начин външния вид на герба на Словакия съществува от векове.
През ХII в. в земите на Словакия се събират рицарите от Втория кръстоносен поход под предводителството на френския крал Людвиг VII, а през 1189 г. и кръстоносците от Третия кръстоносен поход под предводителството на германския император Фридрих Барбароса. Присъединяването на унгарските войски към рицарската армия става на територията на днешна Братислава. От този период е гербът на крал Бела III - той представлява триъгълен щит с червен фон, върху който е изобразен сребърен двоен кръст. Гербът е украсявал и сребърните монети, сечени в този период.
След 1300 година, когато кралят на Чехия Вацлав III е признат и за владетел на Унгария на практика само в земите на днешна Словакия (т.е. от Матей Чак и Омодей) се добавят и трите върха символизиращи трите планини Татра, Фатра и Матра, области населявани от словаци (последната е планина в днешна Северна Унгария).
От ХIII в. започва разпространението на гербовете на големите рицарски ордени - Ордена на йоанитите, Ордена на тамплиерите, Тефтонския орден, Ордена на рицарите на Светия гроб господен, Бенедиктинския орден.
През целият ХIV в. в хералдиката навлизат масово градски, династични, църковни и бюргерски гербове. По време на кралството само в „горните земи“ - територията на днешна Словакия за основен християнски и национален символ се приема двойният кръст. Членовете на Ордена на Свети Стефан, основан от Мария Терезия през ХVIII в., са носители на специален нагръден знак.
В новата история на Словакия двойният кръст се появява върху печата на революционната организация “Матица Словенска” през 1863 г.
След края на Първата световна война, когато Чехия и Словакия се отделят от Австро-унгарската империя, символите на двете държави – лъвът, орелът, двойният кръст и мечката, се обединяват в общ герб, който преминава през различни трансформации.
На 1 ноември 1993 г. е приет окончателният вариант на герба на независима Словакия.
Трансформации на герба
14 век – герб на крал Карол Роберт от Анжуй
15 век – големия герб на крал Матей Корвин
15 век –герб на крал Владислав 2
19 век – герб на кралство Унгария
20 век – герб на Австро-Унгария
1920 год. –„голям“, „среден“ и „малък“ герб на Чехословашката република
1939 год. – държавен герб на Словашката република
1960 год. – държавен герб на Чехословашката социалистическа република /ЧССР/. Двойният кръст става жертва на социализма в държавния герб. Като част от чешкия лъв го заменят златисти пламъци над връх Криван в Татрите.
1990 год. –герб на Чехословашката Федеративна Република /ЧСФР/
1993 год. –герб на Словашката Република
Няма коментари:
Публикуване на коментар