Словашки език и словашка писменост

 Първaта писменост и език на цялото славянство е словенският /т.е. словашкият/

 Старословашката и словашката писменост са общото славянско културно наследство.

  Преди хиляда и половина години предците на словаците са общували на език, който в историческите извори е „словенски”, т.е. словашки. В оригиналните исторически документи откриваме две основни форми на думите, които са базирани на -„sloven“ (след транскрипция от словашки и кирилица на латиница). От това следва, че и двете форми са били използвани.

  През 1-вото хилядолетие словените=словаците формират само един народ, където и да живеят, те говорят един-единствен език, старословашки и наричат ​​местата, които обитават, словашката земя. Едва по-късно от тях се развиват днешните славянски народи. В продължение на дълъг период на развитие този оригинален общ език на всички настоящи славянски народи претърпява много промени, подобно на това, което се случва с другите езици на другите народи. Словашкият /словенският/ sclaven /език се е говорил на много места в Европа, навсякъде, където живеели словаци, дори в днешна Гърция и Турция. По това време в днешните гръцки и турски територии била разположена силната византийска империя, в която гърците били управляващата националност и от турците нямало и следа, докато многобройни словашки заселници /sclavi/ от север и североизток не дошли и не се настанили там .

 През I хилядолетие езиците на словашките племена не са били толкова различни, колкото днес. Езикът на старите чехи също е бил словашки, по това време чешкият все още не е съществувал, нито полският, руският, българският, хърватският или сегашният  словашки. Следователно в историческите извори до 13 век тези езици дори не се споменават никъде, навсякъде се споменават само „словенски” език. Днешният словашки вече е доста различен от словашкият от 1-вото хилядолетие и подобно на другите славянски езици и той произлиза от него, но само словаците запазват оригиналното му име (както и словенците). По този начин словашкият език е езикът на нашите общи предци, живеещи в днешна Полша, Чехия, Русия, Унгария или Словакия, на Балканите или на много други места в Европа. Всеки съвременен славянски език еволюирал от оригиналния словашки и постепенно се променя според топографските условия и историческите събития.

Въпреки това само словаците и словенците останали единствените съществуващи нации, които са запазили оригиналното име на нашият общ словенски език в миналото.

Сред днешните славянски народи запазили първоначалното си име и до днес има само две държави, близо до Адриатика и под Татрите. Словенците се наричат​​ словенци, а страната им се нарича Словения. Филхармонията в тази страна се нарича още "Slovenska filharmonija", точно, както и словашката. Те наричат​​своята реч точно като словаците. Словенците, говорят словенски език, точно, както и словаците.

 Имената Slouenci, slouenski iezig, slouenska besseda могат да бъдат намерени и в словенския (буквално "словашки") исторически паметник в „Азбуката и катехизиса на словашката реч“ от 1550 г. и 1555 г. А как ​​другите славянски народи наричат словенците ? Сърбите и хърватите ги наричат ​​правилно без "i": "Slovenac", руснаците казват "slovensky", което също е правилно.

 Ако днес посетите най-голямата словенска пещера Подстойна, гостите първо ще бъдат разделени на групи според националността. Ще намерим и светеща табела за местните посетители на пещерата, наречена „СЛОВЕНСКО“, което означава „На словенски“, което в превод на бълг. означава "На словашки".

Всеки език непрекъснато се развива, например след 500 години едва ли някой ще може да разбира съвременният словашки, чешки или друг език. Но ние винаги ще знаем, че езиците, на съвременните и бъдещите славянски народи, независимо по какъв начин ще се различават един от друг, произлизат от един общ език - старословенски, на който през 1-вото хилядолетие се говорило в целият славянски свят.

Предшествениците на съвременните словаци - старите словаци са имали своята реч, но не са имали своята писменост. Това, което казвали, не можели да записват, затова, нямаме никакви писмени паметници на старословашки език до пристигането на Кирил и Методий в Моравия. През 863 г. Кирил създава нова, неизползвана дотогава азбука за словаците, която веднага започва да се нарича словашка писменост. Това е първата писменост на словаците, създадена от Кирил, навсякъде в историческите материали от този период се нарича словашка или словенска, а от 16 век хърватите я наричат ​​и „glagoljica, glagoljita, glagolj words“, т.е. глаголица . Това наименование за назоваване на първата словашка писменост също е навлязло в учебниците, но оригиналното й име е словашка /словенска/ писменост .

Какво означава „словашка писменост“? Словашката писменост няма нищо общо с днешната латинска писменост. Словашката писменост е създадена през 9-ти век от Константин (Кирил) за нуждите на образованите хора от словашки произход, за да могат да започнат да общуват писмено на техния език. Това е нова писменост, която все още не е била използвана никъде, базирана е на гръцката писменост, тъй като неин автор е Кирил - гръцки. Кирил обаче създава и напълно нови звуци, които не могат да бъдат записани с латински или с гръцки букви. Не всички звуци и фонетични характеристики на оригиналният словашки биха могли да бъдат написани на латински или гръцки. Днес тези звуци са напълно изчезнали в много славянски езици и дори не можем да ги напишем на съвременната латиница или кирилица. Следователно, дори латинските преписи на старословашките текстове не са перфектни,

И така, защо днес използват латинската писменост в Словакия, Чехия, Полша, Хърватия и Словения, когато не е възможно да се изразяват всички звуци на старословашки с нея? Кирил създава правилата за използването на стария словашки език и на словашката писменост на територията на Словакия. Всъщност той кодифицира старословашкият и то толкова перфектно, че старословашкият внезапно се превръща в признат език със своите твърди правила и използването му в богослужението също е одобрено от папата. Словашката култура е силно повлияна от западната, което допринася за факта, че латинската азбука в крайна сметка напълно заменя словашката писменост. Оригиналната словашка писменост - глаголицата е била използвана най-дълго в Хърватия в публичната светска сфера до 17-ти век, а в църковната до 20-ти век, след което е изчезнала и там. Хърватите също преминават към използването на латинската писменост.

Кирил и Методий пристигат при словаците в  Моравия през 863 г. в среда, в която християнството вече е намерило корени и е разпространено от Рим и където вече са били построени много църкви. Почти никой обаче не разбирал тълкуването на Библията, защото всичко било на латински. Дотогава словаците не са имали собствена писменост и латинските букви не са им подхождали, защото е било много трудно да се напишат много словашки звуци с тях, всъщност те дори не са могли да бъдат написани. И дори днес, когато някои славянски народи (включително и словаците) най-накрая приемат латинската писменост като средство за писмена комуникация,  трябвало да се адаптира тази писменост, така че, например, мекотата на словашката реч да може да бъде изразена в писменост с помощта на омекотители и дължини. Въпреки това, много звуци, които не може да бъдат записани с латински букви, просто изчезват от оригиналния словашки и вече не се използват.

Създаването на словашката писменост от Кирил е от историческо значение за словаците. Благодарение на Кирил и Методий всички най-важни книги и документи от онова време са преведени на старословашки и словашкият става четвъртият световен език (заедно с латинският, гръцкият и еврейският), тъй като можел официално да се използва като богослужебен език. И с това е най-голямото културно издигане на словашките предци, защото по време на дългите години от работата на Кирил и особено Методий и след смъртта на Кирил на словашка територия се разпространява не само християнството, но и всички известни науки, езици и писания. Много от словашките предци стават високо образовани учени, от най-добрите можело да бъдат изброени само в Моравия - 200, което е било огромен брой по онова време.

Задачата на Кирил и Методий е била да кодифицират старият словашки език, да го облекат с нови словашки букви, така че да може да се чете и пише на старо- словашки език /старо-словенски/ . Много богослужебни книги, цели евангелия и псалми, части от Новия и Стария завет са преведени на старословашки главно от гръцки, но и от латински, но са създадени нови оригинални произведения, които нямат нищо общо само с църковната литургия.

Когато литературният словашки език от ІХ век се сблъсква с напредналия гръцки, той се превръща в изумително съвършен, напреднал и културен език, който може да се конкурира с трите дотогава използвани църковни (световни) езици: латински, гръцки и еврейски и е официално приет от римския папа, като световен  език за общуване. Това означава, че в скалата на културните ценности според средновековното разбиране словашкият език и словашката култура са достигнали най-високото ниво.

 Всяка съвременна славянска нация ще намери в оригиналният старословашки език свои думи, които са преминали в сегашните славянски езици в непроменена форма. Ще споменем примера, който е даден от проф. Ягич в написания на немски труд за църковния словенски език през 1913 г .: "И да има неправилно тълкувани всякакви обстоятелства, свързани с Моравия, дори ако границите й варират само около р.  Дунав , през  IX. век е трябвало да се говори на диалект, който в своите основни черти е идентичен със съвременният словашки. " Проф. Ягич не е словашки националист, той е хърватин. Може би той е преувеличил малко, но истината е, че като единствена нация словаците са запазили най-често използваните думи - за съгласие и несъгласие от старословашки: „хей” – „да”  и „ние” – "не" (използва се днес повече в централна и източна Словакия). Чехите казват „ано, йо, не“, поляците „так“, руснаците и българите „да”, „нет/не“, сърбите и хърватите „йест, да, не“, само словаците използват „хей”, „ние”,  т.е. думи, които намираме  в старословашкото евангелие: „Знайте, че вашата дума: ei, ei i ni, ni" (може винаги да е вашата реч: хей, хей и ние, не). Mth. 5-37 Или в друг пример: „слушай какво говорят? Но Исус им каза - ей".

Колко благозвучен е старословашкият език, може да се види от следващият цитат от молитвата „Отче наш”. Въпреки, че нито кирилицата, нито латиницата, ще може да изрази фините звуци на речта и звуците, възникнали в старословашкият език, бихме могли да го направим само, като я напишем на глаголица, но първо ще трябва да научим тази писменост.

 

 Старословенски /църковнославянски/:

 Otče naš, iže jesi na nebesech. Sveti se imie tvoje. Pridi ciesarstvo tvoje. Budi volia tvoja, jako na nebesi, i na zemli. Chlieb naš všedanni dažd nam danas. I odpusti nam digi naše, jakože i mi otpuštajem dlžnikom našim. I ne vavedi nas v napast, na izbavi nas ot nepriazni. Amen.

 

Отче наш, лже йеси на небесех. Свети се имие твойе. Приди циесарство твойе. Буди волия твоя, яко на небеси и на земли Хлиеб наш вшедани дажд нм данаш. И отпусти нам диги наше ,якоже и ми отпущаем длъжником нашим. И не ваведи нас в напаст, на избави нас от неприазни. Амен

 О[т]чє на́шъ ижє єси на н[є]б[є]сѣ[хъ], да с[вѣ]ти́тсѧ и́мѧ Твоє ̀, да прїидетъ ц[а]рствїе Твоє ̀, да бȢ́де[тъ] волѧ Твоѧ ̀,  iа́кѡ на н[є]б[є]си и на зємли́  Хлѣбъ на́шъ насущныи да́ждъ на́мъ дне́сь,  и ѡста́ви на́мъ до́л[ѫ]ги на́шѧ  iа́кѡ и мы ̀ ѡставлѧ́ємъ дол[ъ]жникѡмъ на́шы[мъ]. и не введи на́съ въ напа́сть  но изба́ви на[съ] ѿ лȢка́вагѡ: iа́кѡ твоє́ є́сть ц[а]рствїє  и сила и слава во вѣ́ки.  Ами́нь.

 

 Съвременен словашки:

 Otče náš, ktorý si na nebesiach, posväť sa meno tvoje, príď kráľovstvo tvoje,buď vôľa tvoja ako v nebi, tak i na zemi.  Chlieb náš každodenný daj nám dnes , a odpusť nám naše viny, ako i my odpúšťame svojim vinníkom, a neuveď nás do pokušenia, ale zbav nás Zlého. Amen

 

 Съвременен български:

 Отче наш,  Който си на небесата! Да се свети Твоето име, да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята: Хлябът наш насъщен, дай нам днес, и прости нам дълговете ни, както ний прощаваме на длъжниците си, и не въвеждай нас  в изкушение, но ни избави от лукавия, Защото Твое е царството, и силата, и славата во веки.  Амин!