Житието на Св. Константин (Кирил)

 

Словашките  писмени извори, които са написани през 9 век със словашка писменост на територията на Старa Моравия (Великоморавска империя, Велика Моравия), най-убедително и с най-голяма достоверност ни предоставят информация за живота на словаците. Оригиналните творби, написани още  през 9.-10. век, със словашко писмо, с малки изключения (например Старословашкият църковен песенник) не са запазени, но копията на тези оригинали от по-късни периоди, написани на кирилица, са еднакво достоверни, колкото оригиналните произведения, от които са били преписани. По това време не е имало принтери, така че всичко се  преписвало на ръка, което означава, че са направени много малко преписи. Един монах преписвал само едно копие и дори това му отнемало много време. Оригиналните творби, които са създадени в стара Моравия през 9-ти век и които са написани с оригиналната словашка писменост, по-късно са преписани на кирилица (която е създадена чрез модифициране на словашката писменост) или са преведени на латиница. Тези преписи са направени най-вече на  териториите, където са се приютили прогонените ученици на Методий, т.е. на територията на Македония, България, Чехия и по-късно и в Русия, така че текстовете на преписите са повече или по-малко адаптирани към местните езикови вариации.

Много паметници на културата, написани на старословашки език, са църковни евангелия. Тук не се споменават текстовете на тези евангелия, защото те не  дават историческа информация за периода на стара Моравия, въпреки че са изиграли своята културна роля.

Тук също не се споменават старословашките паметници, написани със словашка писменост, които не са свързани с периода на мисията на Кирил и Методий в стара Моравия. Например в Хърватия словашката писменост (глаголицата) се използва до 17 век в обикновената обществена комуникация. Езикът на тези по-късни паметници обаче вече не е старословашки, а хърватски. И до днес в Хърватия има епархии, които все още използват глаголицата и старословенският по време на религиозни церемонии.

 Постепенно е открито, че данните в старословашките произведения, написани от учениците на Кирил и Методий, са достоверни и съвпадат с историческата реалност.

 Житието на Св. Константин (Кирил)

е по-обширна писмена работа, написана от един от преките ученици на Константин (Кирил) някъде след смъртта му, т.е. след 869 г. Предполага се, че тази работа е написана от Климент, един от най-добрите ученици на Константин и Методий. Възможно е също така, това произведение да е написано съвместно от няколко ученици на Кирил. Авторът обаче е трябвало да получи някои поверителни данни за живота на Кирил от Методий, който е по-големият му брат и следователно е знаел  всичко за живота на по-малкия му брат.

 Въпреки че първоначалният оригинал, написан на старословашки , не е запазен, през Средновековието всички добри произведения са били пренаписвани постоянно, стига да са били актуални. И така животът на Св. Константин е съхранен в 59 ръкописа на кирилица от различни преписвачи от различни исторически периоди, най-вече от Русия. Най-старите преписи датират от 15 век.

 Със сигурност знаем, че авторът или авторите на житието на Св. Константин са били от  словенски произход  и че са едни от най-добрите ученици на Кирил и Методий (вероятно  Климент или Горазд). Виждаме това от следващия пасаж, който авторите са написали като въведение към цялата биография, където се идентифицират със словашкият народ:

 „На четиринадесетия ден на месец февруари: Биография, живот и дела на бащата на нашия свети Константин Философ, първият възпитател и учител на словашкият народ  (буквално в оригиналните преписи:„ учител по словенски език “).

  Благословени, отче!

... Защото, както каза, Господ , знае се , кои са неговите: овцете ми чуват гласа ми, а аз ги познавам и ги призовавам по име и те ме следват. Давам им вечен живот. Той направи това с нашия народ, събуди ни този учител, който просветли нашия народ, който имаше помрачен ум от слабост и не искаше, поради изкушението на дявола, да върви в светлината на Божиите заповеди ... "

За да се разбере по-добре последното изречение, ще го допълним с обяснения в скоби: Това беше направено от (Бог) с нашият народ (словашкия) , събуждайки ни (словаците) от този учител (Константин), който просветли нашият народ (словашкия) , чийто ум беше замъглен от слабост и не искаше, поради изкушението на дявола, да върви в светлината на Божиите заповеди (това е споменатото вече нежелание на словаците да бъдат кръстени от чуждестранни мисионери, които те не разбираха).

 В следващите раздели ще научим важна информация за родителите на Константин, за неговото детство, образование и мисионерска работа в зряла възраст, докато стигнем до 14-та глава, в която се говори за това как Ростислав моли византийския император Михал да му изпрати образован човек в Моравия, който ще обясни на словаците християнската вяра на собствен, словашки език:

„За Ростислав, князът на Моравия, насърчен от Бог, се посъветва с моравските князе и изпратиха покана до император Михаил, в която се казва: Въпреки че нашият народ отхвърли езичеството и се придържа към християнския закон, ние нямаме учител, който да ни даде истинската християнска вяра на нашия език за  да може и други страни да ни подражават и наподобняват, когато ни видят. Така че изпратете  ни, владетелю, такъв учител и епископ, защото от вас винаги идва добър закон.

  Императорът свикал събранието и поканил Константин Философ и му предал това послание и казал: „Знам, че си изморен, Философе, но трябва да отидеш там, защото никой освен теб не може да се справи с този въпрос“.

 Философът отговорил: „Уморен съм и тялото ми е болно, но с удоволствие ще отида там, ако имат писмо на техния език“.

И императорът му отговорил, казвайки: Дядо ми, баща ми и много други ги търсеха, но не можаха да ги намерят: как тогава аз да ги намеря?

Философът отговорил: "Кой може да състави писмо и  да не получи името на еретик?"

Императорът му отговорил и с чичо си Бард, „Ако искаш, Бог може да ти го даде, както дава на всички, които молят без съмнение и отваря на този, който почука“.

И така Философът си тръгнал и по стария обичай се отдал на молитва с другите помощници.

Скоро след това Бог му се яви, слушайки молитвите на своите служители и веднага състави писмото и започна да пише думите на Евангелието: В началото беше Словото и Словото беше с Бог, и Бог беше Словото и т.н.

 Императорът се зарадвал и прославил Бога със своите съветници, и го изпратил с много дарове и написал на Ростислав следното писмо:

„Бог, който заповядва на всички да стигнат до истината чрез познанието и да се издигнат на по-високо ниво, видя вашата вяра и усилия, направи това и днес, когато разкри буквите на вашия език, които не бяха от самото начало, а само през последните години, за да бъдете и вие един от великите народи, които прославят Бога на езика си. И така, ние ви изпратихме онзи, на когото Бог ги разкрил, човек на честта и предаността, много образован и философ. Затова вземете този подарък, по-голям и по-ценен от цялото злато и сребро, скъпоценни камъни и мимолетно богатство, и въведете писмото и с него търсете Бог с цялото си сърце“.

  В 15-та глава научаваме за пристигането на Константин в Моравия:

„Когато пристигна в Моравия (Константин) , той беше приет с голяма почит от Ростислав, който, когато събра учениците, му ги повери за поучение. Скоро той преведе целият църковен псалтир и ги научи на Божията сутрешна молитва, вечерните, ритуали и тайните служби, както и други учения, граматика и музика“.

За да добием представа за това, как някои преписи се различават помежду си, нека разгледаме този параграф, как е написан от други транскриптори в Русия:

„Когато дойде в Моравия (Константин) , князете Ростислав и Светополк го приеха с голямо уважение, заведоха го в двореца си и му отдадоха голяма чест. Той се посъветва с князете, за да събере ученици за него, да ги научи на писанията и учението. Те събраха петдесет младежи, както той беше заповядал, благослови ги и им даде книгите. Младежите напредваха с божествена благодат, някои на словашки (буквално в оригиналния препис: „на Словенски“) , но други на гръцки, за да разберат значението на Писанието. И така той ги научи на службата Божия, на сутрешната молитва, на вечерната и на тайната служба и установи други учения, граматика и музика там “.

 Както вече беше посочено във връзка със седалището на Ростислав и Светополк, не може да се твърди със сигурност, че Ростислав е имал постоянно основно седалище само в западната част на Моравия, а Светополк само в източната част на Нитра. От този пасаж следва, че Ростислав и Светополк са посрещнали Константин заедно на едно място, тъй като: „... князете Растислав и Светоплолк ги приемат с голямо уважение, доведоха ги в своя дворец ...“. Да не забравяме, че Ростислав и Светополк са роднини, така че и двамата може да се чувстват, като у дома си – и в Нитра, както и във Велеград (в Стария град).

  В 15-та глава от Житието на св. Константин намираме други важни данни:

„Когато (Константин) пребивава в Моравия в продължение на четиридесет месеца, той отиде да благослови своите ученици. Прие го, Коцел, князът на Панония, който много хареса словашката писменост (буквално в оригиналните преписи: „словашки /словенски/  букви, словашки /словенски/  книги, словашки /словенски/ книги“) , научи я и  и му предаде петдесет ученици и те да се научат. И той му отдаде голямо уважение и го придружи. Той не взел от Растислав или от Коцел, нито злато, нито сребро, нито други неща, давайки словото на Евангелието дори без награда. "

  В глава 16 от „Житието на св. Константин“ се описват събитията, станали във Венеция през есента на 867 г. Тук Константин спира по пътя си към папата в Рим със словашките книги и своите ученици. Тук избухва големия диспут с онези, които се противопоставяха на богослуженията на езици, различни от „избраните“ и Константин им обяснил защо е дал на словаците нова писменост и защо ги учи на техния собствен словашки език:

„Когато беше във Венеция, нахвърлиха се срещу него латинските епископи, свещеници и монаси като гарвани върху сокол и предизвикал  триезичната догма:„ Човече, кажи ни защо създаде за словаците писменост (буквално в оригиналния документ: „Словени“) , на какво ги учиш, никой друг не е измислял писменост преди това, нито апостолът, нито папата на Рим, нито Грегорий богослов, нито Йероним, нито Августин? Ние познаваме само три езика, на които да славим Бога в книгите: еврейски, гръцки и латински"

  Философът им отговорил: „Не вали ли дъжд от Бога по един и същи начин за всички? Дали слънцето не грее еднакво за всички? Не дишаме ли всички еднакъв въздуха? И така не се ли срамувате, че признавате само  три езика, та другите народи и племена да останат слепи и глухи? ... "

 Текстът продължава с много други примери и аргументи на Константин-Философ, с които той защитава своите действия. Главата завършва с думите:

 „С тези и с още по-силни думи той ги засрами, напусна и ги остави“.

 Глава 17 е още по-важна , тъй като тя свидетелства за срещата на Константин с папата, който благославя учениците на Константин и  словашките книги и словашкия език , като нов език за богослужение:

„Когато папата разбра за него, той го извика. И когато дойде (Константин) в Рим, самият папа Адриан го посрещна , заедно с всички жители на града, със свещи, защото и мощите на св. Климент донесе (Константин носи мощите на папа Климент, които намира на едно от мисионерските си пътувания в миналото) , мъченик и Римски папа ..

  Когато папата получил словашките (буквално в оригиналните преписи: „словенски“) книги, той ги освети и ги постави в църквата „Света Мария“, наречена Фатне (което означава „при яслата“, това е храмът на Санта Мария Маджоре) и изпя над тях светата литургия.

  Тогава папата нарежда на двама епископи, Формос и Гондрих, да благословят словашките (буквално в оригиналните преписи: „словенски“) ученици. И когато бяха благословени, те веднага изпяха литургията на словашки (буквално в оригиналните преписи: „словенски“) език в църквата „Свети Петър“.

 И на втория ден пееха в храма на Свети Петър, а на третия ден пееха в храма на Свети Андрей. И след това отново в храма на великия учител на народите, апостол Павел през нощта пееха божествената литургия на словашки (буквално в оригиналните преписи, „словенски, словенъски, словенски“, превод на бълг. словашки) над Гроба Господен и имаше подкрепата на епископ Арсений, един от седемте епископи и библиотекаря Анастасий“.

 18-та глава „Житието на св. Константин“ е последна, защото описва смъртта на Константин, починал в Рим, където е погребан в църквата Св. Климент:

„И той (Константин) претърпя много трудности и изпадна в болест ...

На следващия ден той облякъл монашеска роба и приел името Кирил (затова наричаме още Константин Кирил, което е второто му религиозно име) . И той остана в този църковен живот петдесет дни. И когато  наближи часът на вечния мир и вечните покои, той вдигна ръце към Бог и се помоли ...

И така той умря в Господа, когато беше на четиридесет и две години, на 14 февруари 869 г. И папата заповяда на всички гърци, които бяха в Рим, както и на римляните, да се съберат със свещи, да пеят над него и да му осигурят процесия , предназначена като за самия папа. Така и направиха ...

 И така го положиха в ковчег в гробницата от дясната страна на олтара в църквата Свети Климент ... "

В нито един от запазените преписи от Житието на Св. Константин, ние не намираме формата "славянски-", има само една форма на тази дума "Словѣне",  "словенски-", т.е. словашки. Така, че това не е  славянски език, славянска писменост и монасите не са пеели химни на славянски. Това е била словашка реч, писмото е словашко , а песнопението на словашки език .