БРАТИСЛАВСКИ ЗАМЪК

В битката срещу франките през 623 г. близо до днешните западни покрайнини на Братислава словаците печелят първата исторически документирана победа над франките и се организират в ранна феодална формация, известна като империята Само със столица Братислава / ВО ГАТИС БУРГ/.

Между VII и VIII век територията е включена в Княжество Великоморавия, прерастнало в империя при крал Светополк. Замъкът е резиденция на княжеския род Моимировци и на църковния представител.

Замъкът в Братислава през IX век се счита за една от най-важните крепости на Велика Моравия, освен Нитра и Девин, както и за важен религиозен и светски център на империята.

Замъкът е подлаган многократно на атаки от чужди войски, които са използвали момента, в които вътрешните сили са отслабени за да го превземат.

Честите случаи са борбата за унгарската корона. През 907 г. градът се защитава от маджарското нашествие, през 1030 г. се защитава от атаката на обединените армии на германския император Конрад II и на чешкия княз Бретислав I.

През 1042 г. той оцелява при неуспешна двумесечна обсада на германския император Хенри III.

По време на управлението на крал Бела III през 1189 г. в замъка се случва знаменателно събитие. Крал Бело подкрепя призива на папа Григорий VIII за кръстоносен поход. По този повод замъкът в Братислава и околностите му се превръщат в място за събиране на кръстоносци от цяла Европа, преди  заминаването им за Светите земи. Германският император Фредерик I Барбароса е бил водач на експедицията, от която не се завръща.

През втората половина на 13 век замъкът е заложен в полза на чешкия крал Отокар II след окупацията на Западна Словакия през 1271 година. След завладяването на замъка той прави неуспешен опит да смени местната администрация, но среща местната съпротива и предизвиква нова обсада на  хълма със замъка през 1273 г. Ситуацията се променя, когато Отокар II е бил принуден да напусне Горна Унгария поради политически проблеми в Бохемия.

Градът е словашко-унгарско-немски-еврейски като население. През 1291 г. от крал Андрей III придобива привилегии на свободен град.

Братислава получава  истински разцвет след битката при Мохач (1526 г.), когато става столица на Унгарското кралство.

Между 1536 и 1783 г. Унгария става част от Австрийската империя на Хабсбургите, а Братислава става място за коронация на унгарските крале (общо 19). Днес тази церемония се провежда веднъж годишно в катедралата Свети Мартин под крепостта.

След смъртта на унгарския крал и окупацията на унгарската столица Буда от турците, овдовялата кралица Мария Хабсбург с малък антураж и висши църковни служители се спасява  в свободните територии на Словакия.

Победата при Мохач е от решаващо значение за османците.

Те завладяват около 1/2 от цяла Унгария без сериозни затруднения.

По време на кралството само в "горните земи" - територията на днешна Словакия, основният християнски и национален символ е двойният кръст.

Борбата за унгарската корона започна отново, но в крайна сметка короната е взета от нейния брат, австрийският ерцхерцог Фердинанд I.

През 16 век Унгария е разделена на 2 части - Горна или "Кралска Унгария" територия, населявана от Склавонци (словаци), използващи Sclavónsky / Словашки / език и "Турска Унгария", част от Кралство Унгария, окупирано от турците.

 

Влиянието на турците се усещало отвъд окупираните територии. Имало набези и грабителски походи срещу населението.

В граничните райони се поддържали постоянни гарнизони. Например през 1607 г. границата е охранявана от 20 000 войници, което е струвало на държавната хазна 1,8 милиона  годишно злато.

Значително постижение в защитата на южната граница на Словакия представлявали отбранителните крепости, построени в края на 16 век.

Не е било възможно да се покриват такива военни разходи само от необсадените територии. Събирането на данъци обхващало по-малко от половината от общия бюджет. Затова бюджетът е трябвало да се допълва от други източници. От 1530 г. германският императорски райхстаг одобрявал така наречената „турска помощ“ за Горна Унгария.

Друг източник е пренасочването на пари от други части на Хабсбургската империя.

Вътрешните австрийски провинции финансирали защитата на славонската военна граница от езерото Балатон до Адриатическо море. Чешките региони субсидирали граничната отбрана на Словакия.

Повечето от разходите са насочвани към Комарно. Защитата на Източна Словакия е осигурявана от Силезия.

Тази система за финансиране на разходите за отбрана е неизбежна, тъй като в противен случай турците лесно биха могли да преодолеят защитната линия.

Императрица Мария Тереза ​​също е била чест посетител на града, като кралица на Унгария. В момента Виена и Братислава са двете най-близки столици в Европа.

През 1663 г. турските войски започват нова военна акция. Турците се отправили към словашките земи, където Братислава била основната им цел и посока на похода.

Пред замъка се събира 20 000 османска армия, която иска да премине Дунава и да се присъедини към обсадата на Виена.

Замъкът е защитаван само от един малък императорски гарнизон и въпреки това вражеските войски не са могли да го завладеят. На 12 септември 1683 г. турците претърпяват окончателно поражение в битката при Виена и са принудени да напуснат цяла Унгария и южна Словакия.

През 1805 год. мирният договор между Наполеон и Австрия е сключен в огледалната зала на братиславския дворец.