Първата Чехо-словашка република

Първата Чехо-словашка република е възникнала преди края на ПСВ, тъй като капитулацията на победените Австро-унгарци била подписана на 3 Ноември 1918 год., а на Германия чак на 11 Ноември 1918 год.

Австро-унгария престанала на съществува 3 дни след възникването на Чехо-словакия след излизането на Унгария от хабсбургската монархия на 31 Октомври 1918 година.

Първият чехо-словашки парламент не е бил избиран, а е бил съставен, възоснова на резултатите от последните избори за австрийски имперски парламент през 1911 година.

Според първата чехо-словашка конституция е било възможно да се отнеме имунитета на осъден депутат.

Чехо-словакия е наследила от хабсбургската монархия 21% от цялата територия и 25% от населението и чак 70%-80% от австро-унгарската икономика.

Чешкият коридор е неуспешно предложение по време на Парижката мирна конференция от 1919 г. в резултат на Първата световна война. Според предложението е трябвало да се отдели територия по границата между Унгария и Австрия, която да свърже Кралство Югославия и Чехо-словакия.

Той се нарича Чешки коридор, тъй като представителите на Югославия на Мирната конференция са заявили, че биха предпочели територията да се отстъпи на чехите. Предложението е отхвърлено на конференцията.

Коридорът включва Бургенланд и други области, които се намират  на  бъдещата граница на Австрия и Унгария. Районът понякога се нарича Западна Трансданубия.

През февруари 1916 в меморандум към френското правителство, президентът на Чехо-словакия Томаш Масарик заявява, че коридорът ще коригира "разделянето на Чехо-словаците и югославяните“, което произтича от маджарското нашествие през 9-ти век.

Коридорът е щял да бъде дълъг 200 километра и широк 80 километра.

Това предложение е подкрепяно от поддръжниците на пан-славянската идеология, тъй като би създало обща граница между две държави, които представляват славянското единство (Чехо-словакия и Кралство Сърбия, Хърватско и Словения). Още по-големите славянски поддръжници са заявили, че ще се свържат северните (западните славяни) с южните славяни.

Чехо-словакия наследява от 70% до 80% от цялото промишлено производство на австро-унгарската империя, вкл. производството на порцелан и стъклария, захарни рафинерии; повече от 40% от всичките си дестилерии и пивовари; Шкода Пилзен, която произвежда въоръжение, локомотиви, автомобили и машини; химическата промишленост в Северна Бохемия. Седемнадесет процента от цялата унгарска индустрия, развиваща се в Словакия в края на 19 век, също попада в общият дял на републиката.

Чехо-словакия е една от 10-те най-индустриализирани държави в света.

Текстилната, стъкларската и обувната промишленост са сред най-развитите в света.

Чехо-словашката военна промишленост  не е имала конкуренция в Европа.

Електро-енергетиката и електрониката се развиват успоредно със завършването на електрификацията на Чехо-словашката република.

През 1928 г. в Чехо-словашката република имало само 38 000 безработни, което е под 1% от работоспособното население.

През 1929 година участието на Чехо-словашката република в световното промишлено производство е 1,4%, което я поставя на десето място в световен мащаб.

В Първата Чехо-словашка република са имали достъп до електричество повече от 34% от населението в чешките земи и 14% от населението в словашките земи.

Чехо-словакия се превърнала в единствената наследническа държава на Австро-унгария, която западният свят признал още преди провеждането на парижката мирна конференция

Подкарпатска Рутения станала официално част от Чехо-словакия чак една година след възникването й със съглашението между Чехо-словакия и съюзниците от 10 Октомври 1919 година.

Временното чехо-словашко правителство формирано на 14 октомври 1918 година е признато от САЩ , 8 дeнa по-късно от Куба.

След присъединяването на Подкарпатска Рутения, Чехо-словашката държава е граничела с Румъния

Населението на Чехо-словакия спонтанно обявило независимост, докато представителите на великите сили преговаряли в Женева на 28 Октомври 1918 година.

Новата държава възникнала всъщност случайно, след като на пражките улици хората приели новината за подписаното примирие от Австрия , като край на монархията и обявили независимост.

От 6 Октомври 1917 година , след създаването на чехо-словашкия военен легион със съгласието на руското правителство, несъществуващата държава вече имала официално собствена армия.

Италия била първата страна, която половин година преди възникването на новата държава признала съществуването на бъдещата Чехо-словашка република на 21 април 1918 година.

Американският президент Удроу Уилсон, който съдействал за възникването на новата република, имал зет, цигуларят Вацлав Копта, сънародник от същото населено място, от което бил и външният министър Едуард Бенеш

Президентът на Първата Чехо-словашка Република Томаш Гарик Масарик е бил син на Словак и Немкиня, която научила чешки от своите деца

В началото на миналия век Чехо-словакия е сред 10-те най-богати страни в света в абсолютния смисъл, въпреки че не е била голяма страна.

Икономическата мощ е особено голяма в края на 20-те години на 20 век. БВП на глава от населението е бил над този на Германия, Франция, Италия и Великобритания, до 1929 г.

В края на 20-те години на миналия век чехо-словашката корона е най-силната валута в Европа , дори спрямо швейцарската валута, което отразява много здравите финанси и икономическата ситуация като цяло.

Едуард Бенеш е единственият представител на нововъзникналите държави, който е бил поканен на тези преговори. Приносът му е, че допринесъл за успешното приключване на преговорите за Чехо-словакия. Някои от политиците участвали на тази конференция го поставят в топ 10 на най-добрите дипломати.

Словакът Милан Растислав Щефаник е генерал от френската армия. Заедно с Томаш Гарик Масарик основали чехо-словашкият народен съвет – върховният орган на задграничната съпротива.

През втората половина на 1916 година участвал във формирането на чехо-словашките военни отряди в Русия, известни като чехо-словашки легионери, които наброявали 60 000 души.

Привлича на своя страна подкрепата на чехо-словашките емигранти в Америка. Мобилизира сънародниците си за образуването на обща държава на чехите и словаците.

На 4 Май 1919 год. след 6 годишно отсъствие се завръща в родината си , но умира в самолетна катастрофа при неизяснени обстоятелства.

Повечето словаци подсъзнателно чувстват, че с неговата смърт са погребани надеждите за равноправно положение на словаците в новата държава с чехите.