Магическата осмица в историята на Словакия

Нумеролозите знаят, че осмиците са магично число, което се свързва с амбиция, воля, въображение, но също така и със сила, съдба, справедливост, естествени организационни умения и т.н.

 

868 год.

 „Магическата осмица в историята на Словакия“, напомня за превратните точки в историята през годините, завършващи с цифрата осeм. Всичко започва през девети век, когато през 868 г. мисионерите Кирил и Методий успяват да получат признание за словашкият език в света по това време. Благодарение на тях езикът, който се говори на територията на историческа Словакия, се превръща в четвърти официален богослужебен и дипломатически език. През 8 век е началото на християнството в словашките земи. Изграждането на първата християнска църква и нейното освещаване от залцбургският архиепископ Адалрам в Нитра е около 828 г. на територията на княз Прибина от Нитра. Историята продължава през Великоморавската империя, ролята на Словакия в Кралство Унгария и революционната пролет през годините 1848-1849.

 

1848 год.

 Желанието за равнопоставеност през 1848 г. се преплита с дати с осмици, тъй като различните събития през годината, като „Исканията на Словашкия народ“, създаването на Словашкият национален съвет, дейността на словашките доброволци и др., следват европейският революционен копнеж .

 

1918 год.

През 1918 год. в  края на ПСВ се създава Чехо-словашката република. С прокламацията на Мартинската декларация или т.н. Декларация на словашкия народ,  Словакия влиза в обща държава с чехите , като държава-приемник след разпадането на Австро-Унгарската монархия. Томаш Гариг Масарик става първият и също четирикратно избиран президент на Чехо-словашката република.

 

1938 год.

След  това настъпва нацисткият здрач, който завършва през 1938 г. с автономията и установяването на словашката държава  под протекциите на нацистка Германия. След мюнхенската конференция Народната партия на Хлинка свиква представителите на политическите партии на преговори в гр. Жилина, където представят програмата си за обявяване на автономията на Словакия в т.н. „Католически дом“.

 

1948 год.

След Втората световна война „осмиците“ се характеризират с борбата за свободно развитие на Чехо-словакия, която ерозира през февруари 1948 г. с възкачването на Комунистическата партия на власт със 100-процентова ориентация  към сталинисткият болшевизъм и деспотизъм. В негови жертви се превръщат много хора, обявени за държавни предатели на бързо инсценираните процеси на „Народния съд”. Процесите приключват с присъда смърт или доживотен затвор. Няколко членове на Комунистическата партия (В. Клементис, Р. Слански) също се превърнали в жертвa на съдебните процеси, както и демократите Я. Летрих, Й. Урсини или т.н. словашки националисти Л. Новомески , Г. Хусак и други.

 

1968 год.

Друг важен момент, който съдържа осмица в своята дата, е 1968  година,  когато войските на страните от Варшавския договор нахлуват в Словакия и започват окупацията, опитвайки се да спрат действащите демократични реформи. През нощта на 20-21 август в страната нахлуват над 500 000 войници, 6 000 танка и 800 самолета. До края на септември успяват да убият над 90 души.

Лъч надежда проблясва през 1968 год. с  процесът на реформи станал известен в света като „Пражката пролет“. Това означава за Чехо-словакия надежда, че може да се промени антидемократичният режим в „социализъм с човешко лице” и че словаците могат да имат повече права в общата държава с Чехите. Александър Дубчек станал символ на тази надежда. Този малък демократичен полъх, но с голям и трагичен завършек, наречен „нормализация“, приключва с „нежната революция“ през 1989 год. Нейната победа е отмяната на конституционния член за водещата роля на комунистическата партия в обществото.

 

1988 год.

Кадифената революция започва на 25.03.1988 год. с нощното бдение със свещи в Братислава. Това е бил сигнала, че се слага край на гражданската пасивност. Политическото развитие продължава с мирното разпадане на Чехо-словакия и възникването на независимата Словашка република.