вторник, 4 май 2021 г.

Асеманиевото старословашко евангелие

 




Асеманиевото старословашко евангелие

 Това отново е неточно или дори подвеждащо име на старословашкото евангелие, чийто произход е от оригинален превод на св. Кирил.  Йозеф Асемани, пазителят на Ватиканската библиотека, намира това евангелие в Йерусалим през 1736 г. и го пренася във Ватикана, където се намира и до днес. Евангелието произлиза от Македония от края на X или началото на XI век и е първото копие на оригинала, датиращ от периода на Моравия. Написано е със старословашка писменост с красив почерк в две колони с много рисунки.

Този писмен документ още веднъж показва, че Методий е бил архиепископ на Горна Моравия (под това име Моравия от 9 век е автентично регистрирана тук в това евангелие). Евангелието започва " Искони бѣ слово и слово бѣ оу бога и богъ бѣ слово " (В начало бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог.) (Йоан 1,1). В старословашкият труд „Животът на Св. Константин“, в глава 14 е записано, че след пристигането на посланиците на словашкият княз Растислав във Византия, Константин съставя писмото и започнал да пише думите на Евангелието по модела на Византийското евангелие.

От ред 112 текстът на Старословашкото евангелие на Асемани започва с календар, своеобразен средновековен календар, в който се споменават различни празници, подобно на днешните календари. Например празникът на Димитър Солунски, покровителят на гръцкия град Солун, където са родени и двамата братя Кирил и Методий, и този празник е пренесен от Кирил и Методий в Моравия. Там откриваме и празника на монаха Нестор, на епископ Климент (умира през 916 г.) и др. На датата 6 април, когато Методий умира на този ден през 885 г., е направен следният запис: В памет на почитания отец, нашият Методий, архиепископ на Горна Моравия, брат на преподобния Кирил Философ.

Интересни са кирилските допълнения свързани със словенските-slovenskite (словашките) имена на месеците от септември до април и посочването на „злите“ дни за тях в календарната част на евангелието. Имената на месеците се употребяват днес в Чехия и по малко в Словакия: август – srpen, септември – роуенъ-rijen, октомври – листогонъ-listopad, ноември – гроуденъ, декември – стоуденъ-leden, януари – просинець-prosinec, февруари – сѣченъ, март – соухъ, април – [брѣ]зенъ – brazen, май – kveten и т.н.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Франтишек Форгач от Гимеш и Халич - Кардинал на Светата Римска църква, архиепископ на Естергом

  Франтишек Форгач от Гимеш и Халич - Кардинал на Светата Римска църква, архиепископ на Естергом Граф Франтишек Форгач от Гимеш и Халич ( Fo...