Чивидалското Евангелие

 

Чивидалското Евангелие

 

 Произходът на това евангелие датира от периода 5-6 век, важна част се намира в манастира в Чивидале в днешната североизточна част на Италия, на около 10 км от западната граница със Словения. Историците са го кръстили на този град, но всъщност не се знае, в кой манастир от този район се е намирало евангелието през 9 век. Манастирът, в който се е намирало Евангелието през 9-ти век, предоставял на поклонниците гостоприемство и настаняване по пътя за Рим. Най-богатите гости, възнаграждавали щедро духовниците от манастира за предложените им услуги, поради което италианските монаси записвали имената им в празните места на ръба на Евангелието, за да не забравят, за кого трябва да се помолят. Тук по този начин са били въведени над 300 лични стари словашки имена. Самото евангелие е интересно с имената от старословашки произход, които са написани в него: синът на словашкият княз Прибина - Коцел (Koceľ), имената на словашкото кралско семейство - „szuentipulc szuentezizna predezlaus”  (Светополк, Светожизна, Предслав) са изписани едно до друго на фолио номер четири. „Rasticlao” (Растислав) и "Nitrabor" (Нитрабор) са написани на фолио номер шест и „quocili priuuinna” (Коцел, Прибина), и техните благородници са написани на фолио номер четиринадесет .

В него са записани и имената на българските пратеници до папата и на владетелското семейство на княз Борис I: „Тук са имената от България. На първо място техният цар Михаил и брат му Докс, и другият му брат Гаврил, и съпругата му Мария, и синът му Расате, и другият Гаврил, и третият син Симеон, и четвъртият син Яков, и дъщеря му раба божия Пракси (Евпраксия), и другата му дъщеря Анна“.