Крал Светополк I.

 

Крал Светополк I

(ок. 830г. -  894г.)

Най-успешният владетел на СЛОВАЦИТЕ

Светополк I (в историческите текстове - Sventopulk, Zventapu, Zwentibald, Zuendibolch , Suatopluk, Svjjtblk, -bilk, -balk, -bulk  около 830г. -  894г. ) е от 50-те години на IX век принц на словашкото княжество Нитра и от 871 г. до 894 г. е  третият и най-важен владетел /rex/ на Словакия/Sclavinia, Slovensko/.
Точната дата на раждането му е неизвестна, той умира през 894г. Произхожда от рода на Моимировци.
Латинските източници  (т.е. главно франкски или папски) титуловат Светополк, като Рекс /крал/, dux (херцог, принц, владетел, водач), princeps (принц) или comes  (владетел). Неговата държава се нарича regnum (царство или понякога по-свободно се разбира като империя ) територия само на един, т.е. суверен, владетел).
Светополк I е най-значителният владетел на словашката държава, която при неговото управление достига най-голямо териториално разширение, по военна мощ се изравнява с Източно франкската монархия. Повечето военни битки приключили с поражение за франките. През 880 год. папа Йоан VIII обявил Словакия за папска земя, с което я приравнява на останалите кралства по това време. В писмо на папа Стефан V от 885 год. буквално пише: До Светополк , крал на Словаците (Zuentopolco regi Sclavorum).
Като първи владетел, Светополк използвал титлата „крал“. Той подчинил много съседни земи, населени със славянски племена: Висляни (южната част на Полша) (874), Силезия (880), басейна на Тиса (881), Балатонското княжество (883), Бохемия и лужишките сърби (890). При неговото управление Словакия /Slovensko/ достигнала своето най-голямо териториално разширение.
Крал Светополк починал през 894 година. След смъртта му папата го определил като „dilectus filius“ в своите писма – титлата дотогава е била запазена само за византийският и франкският император.
Берхтолд от Кремсмюнстер, баварски летописец  пише, че през 876 г.: „Вихинг, с помощта на крал Светополк, възнамерявал да установи архиепископия в митрополията на Склавиния / Словакия/“.
Из „Житието на Константин“ („Римската легенда“) се пише, че когато Константин и Методий дойдоха при Ростислав, „жителите на Склавиния  /Словакия/ излязоха да ги посрещнат и ги приеха с голямо благоговение“.
В „Historia episcoporum Pataviensium et ducum Bavariae“, наречена „Historia Laureacensis“, се  пише, че от IX в. на архиепископите от Лотарингия са били подчинени епископите в Нитра, Склавиния /Словакия/.
От житието на Методий знаем, че Словаците („словените”), са се представили, като „словенe“ на византийският император Михаил , когато поискали да им изпратят християнски духовници, "и ние словените /Словѣне /сме  проста че ляд ..., "официалният исторически превод е:
 "И ние, словените, сме обикновени хора ... "
В кореспонденцията между  Светополк и Рим , папата  се обръща към него като “Sclavorum Rex” – кралят на словаците („Zuentopolco REGI ... ... sclauorum” , което означава, че Светополк е кралят на словаците ).
Според хрониките на Св. Нестор ( през  1056 г.- 1114 г., Киев),  най-ранният запазен източно славянски летописец, древната родина на славяните е поставена между река Дунав и Карпатите, където живеят словаците.
В хрониките на св. Нестор пише:
Когда славяне жили уже крещенными, князья их Ростислав, Святополк и Коцел послали к царю Михаилу, говоря: «Земля наша крещена, но нет у нас учителя, который бы наставил и поучил нас и объяснил святые книги. Ведь не знаем мы ни греческого языка, ни латинского; одни учат нас так, а другие иначе, от этого не знаем мы ни начертания букв, ни их значения. И пошлите нам учителей, которые бы могли нам рассказать о книжных словах и о смысле их»… Услышав об этом, Лев вскоре же послал их, и пришли они к царю, и сказал им царь: «Вот, прислала послов ко мне Слованская земля, прося себе учителя, который мог бы им истолковать священные книги, ибо этого они хотят». И уговорил их царь и послал их в Слованскую землю к Ростиславу, Святополку и Коцелу.“
Светополковата империя се е наричала „Словенска Земя“. Великоморавия е била само част от една огромна по територия  страна, разделена на три части – княжеството на Ростислав, империята на Светополк  и княжеството на Коцел, които са били покръстени.
При управлението на крал Светополк през 880 г. Папа Йоан VIII издава була Industriae Tuae (Вашето усърдие), с която създава независима моравска църковна провинция начело с Методий и епархия Нитра начело с Вихинг. Папата утвърждава Словакия/ Sclavinia/ като християнска държава под покровителството на Светия престол. В същото време той приема Словакия/ Sclavinia/ в лоното на Светия престол, при което Светополк и империята му придобиват пълен държавен суверенитет. Така за първи път в историята на словаците, те придобиват статут на суверенна европейска нация с уважаван монарх (крал), със собствена църковна администрация, зависима само от папският престол.
Държавата на крал Светополк на арабски се произнасяла „Ал Саклабия“, което буквално е Словакия.
През 2012 год. е публикуван преводът на целият текст  от арабският пътешественик, Ибн Руста (IX в.), който вече е достъпен в интернет: http://www.archive.org/details/bibliothecageogr07goej
„..И има разстояние от десет дневни похода между държавата  на Печенегите и държавата  Ал Саклабия /Словакия/. И по-близо до границите на Ал Саклабия е град, наречен  Уеб Нит /Нитра/.  Ще стигнете до града по трудни пътища. Ще срещнете извори с вода и гори докато стигнете до тяхната земя. Страната Ал Саклабия е равнинна и обрасла с гори. ……
…..Оръжията им са: копие за хвърляне, щит, копие с щит и стрели, други оръжия нямат…...
Наричат владетеля си жупан  и се подчиняват на него и зависят от неговата дума. Резиденцията на Владетеля  е в средата на областта му.
Най-благородният, най-известният от тях, когото наричат владетел над владетелите, се нарича Светополк (Svjjtblk, -bilk, -balk, -bulk) и е по-голям и по-висш от жупана, който е негов заместник. Този владетел също има коне и се храни изключително с кобилово мляко. Той има прекрасни рицари, които са едновременно, и силни, и смели. Градът, в който живее, се нарича Джируаб и там се организират месечни пазари, които продължават три дни, където те купуват и продават.
Кралят  събира данъци от тях всяка година. Който има момиче, е длъжен да подарява (на краля) веднъж годишно дрехи. А който има син, също е длъжен да подарява дрехи веднъж годишно. А онзи, който няма нито син, нито момиче, е длъжен да подари скъп комплект дрехи от дрехите на жена си или прислужницата си.
Когато  хванат някой да краде,  кралят го наказва с удушаване  или го поставя под надзора на някой от владетелите на отдалечените му области…..“
В Региновата хроника сe казва: "Zuentibold, рекс Marahensium Sclavorum" (Светополк, кралят на Моравска Словакия) през 894 г.и "Регнум Marahensium" (моравското кралство) през 890г.
Във Фулдските летописи, 884 г. е написано:  „Zwentibaldus dux cum princibus suis“ (херцогът / владетелят Светополк със своите князе) и във връзка с княжество Нитра преди края на управлението на Ростислав „regnum Zuentibaldi“ (Кралството / Империята на Светополк).
В официалната писмена кореспонденция с Ватикана, папата се обръща към него, като крал на словаците (rex sclavorum), например в  писмо на папа Стефан V от около края на 885 г. до Светополк (намерено е в Heiligenkreuz, Австрия) е написано в обръщението към него"... Светополк, крал на Словакия".
В Industriae tuae от 880 г.папата се обръща към Svätopluk с владетелят на словаците.
Чешкият летописец Космас също пише за него : "Zuatopluk rex Moravie" (Светополк, крал на Моравия).
Арабският летописец от IX в. Ибн Руста изрично пише, че Светополк е коронясан, че той е "владетел, който има ранг на ra'ís ar-ru'asá" (владетел на владетелите, водач на вождовете, началник на вождовете, принц на принцовете и др.).  И по-нататък в текста също го определя директно като цар (в по-свободен превод владетел). Персийският учен и летописец Гардизи назовава Светополк  „малик“ (цар) и също така изрично пише, че „носи корона на главата си“.
В славянският текст от  Житието на Константин и Методий , титлата на Светополк е „kъnędzь“ . С тази дума, която обикновено се превежда като „княз“ и чието значение се е променило с течение на времето /днес на слов. думата „княз“ се превежда , като свещеник/, славяните са назовавали различни висши или по-нисши владетели - владетеля, княза, знатния благородник и други подобни.
Според старата хърватска хроника на неизвестен автор от Дукляна, която е запазена в латински превод и е базирана на по-стар глаголически текст, Доминик [който бил изпратен в Моравия от Стефан V през 885 г.] коронясал Светополк за крал според каноните на римската обредна церемония (повече виж в „Romanorum regum - Глава IX“).
Обръщението на папата като към „единствен и най-скъп син“ [от 885 г. и по-рано в Industria tuae 880 и от 879 г.] според тогавашния етикет на римската курия се използвало от папата само към римските императори или в контакт с монарха.
Светополк е племенник на княз Ростислав от династията на Моимировците. В края на 50-те години на 9-ти век той става княз на словашкото нитрианско княжество /ducati Nitravi/. През 867 г., след една (неуспешна) източнофранкска атака, Ростислав предал княжество Нитра (т.е. цялата източна част на Моравия) на Светополк.
След тази година Моравия де факто е разделена на две части, но много преди това Светополк не е бил само един от князете на Ростислав, а съвладетел на Ростислав.
Фулдските анали споменават Княжество Нитра, като „земя на Светополк“ и я отличават от Моравия на Ростислав.
През 9-ти век Geographus Bavarus споменава, наред с другите народи и "мерехани", които по това време са имали 30 крепости. Тези мерехани са нитрианските словаци. Това е най-старият документ, в който се споменават директно словашките предци по времето на Велика Моравия. Вижда се, че дори и след обединението на моравският регион с региона на Нитра, баварският географ възприема разликата между първоначалните моравци и "другите моравци". „Другите моравци“ се свързат с територията на дн. Словакия. Баварският географ ги нарича Merehani.
Баварският автор, който обобщава познанията си за славянските държави на границата на новата Източна франкска империя, от северната страна на р. Дунав ясно разграничава двете великоморавски княжества. Това произведение е създадено около 10 години след завладяването на Нитра от Моимир. Затова за чуждестранните наблюдатели жителите на двете княжества вече са моравски склавини. Разликата между тях се е изразявала от неизвестния автор с малко отклонение в името. Той нарича Мархария по-близките, а по-далечните, които все още смята за самобитен „народ - популус“ Мерехани.
".......Betheimare (Бохемия) имат 15 крепости, Маrharii (моравия) имат 11 крепости, Българите имат само 5 крепости, защото са многобройни и нямат навик да строят крепости. Има народ, който се нарича Мерехани (словашки моравци), те имат 30 крепости. Това са държавите, които граничат с нас…" 
Мархари-Мерехани са двете части на словашката държава, Моравия и Нитра, наречени с общото си име.
Папата се обръща по подобен начин през 869г. с писмо „Gloria in excelsis“ към „Ростислав, Светополк и Коцел“ (към техните княжества - Моравското, Нитрианското и Панонското, които образували словашката архиепископия на Методий). Също така поканата до Михал III. от 862 г., от която произтича мисията на Кирил и Методий, Ростислав и Светоплок изпращат експлицитно заедно.
През август 869 г. източнофранкският крал Лудвиг Немски събрал три войски от цялото кралство, които трябвало да се бият срещу словаците. Първата армия, състояща се от тюринги и сакси под командването на средния му син Лудвиг, нападнала полабските сърби. Кралят изпратил Карломан с баварската армия срещу Светополк, който управлявал независимото словашко нитрианско княжество, а самият крал начело на франките и алеманите решил да атакува Ростислав. Крал Лудвиг обаче се разболял и вместо това командването на армията поема неговият най-малък син Карломан.
През 870 год. Светополк сключил отделен мир с най-малкия наследник на франкския трон и присъединява няколко територии към Словашката държава на изток. Ростислав не одобрил тази постъпка и се опитал да елиминира своя племенник Светополк. През 870 г. Светополк поверява княжество Нитра под закрилата на Източнофранкската империя и не се подчинява на Ростислав. Ростислав се опитал да убие Светополк на кралски пир и да възстанови влиянието си в княжество Нитра. Цялото планирано убийство обаче излязло наяве и Светополк научил за всички действия на чичо си срещу него. В отчаяна ситуация Ростислав и хората му се опитали да хванат Светополк, но попаднали в собствения си капан. Светополк успява да залови Ростислав и впоследствие го предава в ръцете на източнофранкския крал Лудвиг Немски, дългогодишен противник на Ростислав. Ростислав е ослепен и затворен  в един от баварските манастири. Карломан превзел Моравия и я предал за администриране на маркграфовете Вилхелм и Енгелшалк. Светополк от словашкото княжество Нитра се надявал, че ще стане владетел и на частта на моравските територии управлявани от Ростислав и отказал да признае източнофранкската окупация на земите управлявани от чичо му.
През следващата година (871 г.) маркграфовете обвиняват Светополк в предателство и той, подобно на Ростислав, е затворен в Бавария.
През лятото на 871 г. в източната част на Великоморавия (в словашкото нитрианско княжество) избухва въстание срещу източнофранкските регенти под ръководството на свещеника Славомир, който е в родствени отношения със Светополк. Франките освобождават Светополк при условие, че той им помогне да потушат въстанието.
Освободеният Светополк, пристигайки в Словашка Моравия /Sclavos Margensens/, тайно се сговаря с въстаниците и през 871 год. заедно побеждават баварската армия.
При крал Светополк, Словашката държава преживява безпрецедентен икономически и цивилизационен възход, майсторите изработват по-модерни оръжия (особено мечове), а бижутерите усвояват сложни производствени методи при производството на великолепни бижута.Напредващата християнизация се проявява не само в изграждането на каменни храмове, но и в производството на малки сакрални предмети (кръстове, капторги и др. реликви).
Победата на Светополк бележи окончателния край на всяко господство на Източна Франкската империя  в Моравия.
През 871 и 872 г. Светополк трябвало да отблъсне по-нататъшни франкски атаки.
През 872 г. Светополк успява да отблъсне военната кампания на германския крал Лудвиг. Експедицията на сина му Карломан също завършва неуспешно. Очевидно по същото това време нараства интереса към съдбата на архиепископ Методий, който незаконно е държан в плен в Бавария. Светополк и словаците настояват пред папа Йоан VIII да изиска от немското духовенство освобождаването на Методий от затвора, където той престоял 2 години и половина и да го провъзгласи за моравски учител и архиепископ. Настояването им било удовлетворено. Енергичният папа Йоан VIII през 873г. остро се противопоставя на баварските епископи и постигнал освобождаването на Методий от плен. След това Методий успява да се завърне в Моравия и да продължи организацията на независимата словашка църковна провинция. През 873 г. папата назначава Методий за моравски архиепископ, на който пост работи 12 години.
Владетелите на Източнофранкското кралство били убедени, че Светополк е много сериозен враг и затова започнали преговори с него за мир.
През 874 г. пратениците на Светополк, водени от Йоан Венециански, сключват Форхаймския мир с Лудвиг Немски.
Оттогава Светополк започнал да приобщава обширни области към Моравия - Бохемия дн. Чехия и Лужица (890г.), Силезия (880г.), Висла дн. южна Полша (874г.), Панония -дн. Унгария (881г.-884г.). По време на Светополк Моравия достига най-големият си размах, поради което често е наричана Великоморавска империя или Светополковата империя.
През 70-те години на 9 век Светополк реорганизира Великоморавското общество и армия. По-късно моделът му е използван от държавите Бохемия , Полша и Унгария .
През 880 г. е направен първият опит за разделяне на империята на епархии . Единствената известна епархия (подчинена на архиепископ Методий) е създадена в гр. Нитра , начело с епископ Вихинг . Въпреки призива на папата, Светополк не изгражда други епархии.
След смъртта на Методий ( 885 г. ), Вихинг завладява моравската църква и през 886 г. е накарал учениците на Методий да бъдат изгонени от Моравия.
Латинската литургия и баварските свещеници отново се завръщат във Моравия. Въпреки, че Светополк винаги е подкрепял латинските свещеници (водени от Вихинг) и следователно толерирал тяхната борба срещу славянските свещеници, той скоро разбрал, че Вихинг многократно се е съюзявал с Арнулф от Каринтия срещу него.
През 882 г. Светополк се включил като съюзник на Карл III. Тлъстия в поход срещу Източната Марка и прогонили от там графовете Уилям и Енгелшак. Те избягали при своя съюзник в Панония, Арнулф от Каринтия , който след това убедил България да си върне територията, която Светополк завладял в  Източна Унгария през предходната (881 год.) година.
Светополк обаче побеждава българите и през 883 г.и 884 г.  присъединява Панония към Моравия, т.е. територията на Арнулф от Каринтия.
Това завоевание му е потвърдено през лятото на 884 г. от Карл III. Тлъстия на хълма Чумберг (mons Comianus) близо до Виенската гора.
В същото време между Източнофранкската империя и Великоморавската империя се договаря траен мир.
 Арнулф от Каринтия спечелил Бавария в тези преговори, а славянският княз, Бреслав, спечелил територията заключена между реките Драва и Сава .
През 885, Светополк също сключил мир с Арнулф от  Каринтия, отчасти защото вече било ясно, че Арнулф ще стане новият крал на Източна Франкония (887) и отчасти защото Светополк е кръстник на незаконния син на Арнулф Цвентиболд (Zuentibold), по-късно става крал на Лотарингия .
Днешният словашки герб (донесен от Кирил и Методий в Словакия ) е пренесен от Zuentibold в Лотарингия, като т.нар кръст на Лотарингия.  
Въпреки мира, в периода  888 г. -  889 г. между Арнулф от  Каринтия и Светополк възникнали конфликти заради Панония.
През 888 г. умира Борживой I , князът на Бохемия и Светополк също става владетел на Бохемия от името на непълнолетните му синове. През 890 г. Арнулф от Каринтия признава в „Омунтесперх“  (днес в  Амандеги-Панонхалма или Омунтесдорф ) владичеството на Светополк в Бохемия.
След това Светополк присъединява Лужица /дн. в Източна Германия/ към своята империя.
През юли 892 г. възниква нов голям конфликт, в който Арнулф изпраща баварски, франкски и швабски войски, както и войските на Бреслав, срещу Светополк.
Когато се оказа, че тези войски не са достатъчни, Арнулф също наема старо маджарски войски.
 Моравия побеждава всички тези войски.
Конфликтите с Арнулф избухват отново през 892 г.и 893 година.
В лицето на Светополк Словакия /Slovensko/ се сдобива с изключително способен владетел, който скоро след идването си на власт успява да регулира вътрешното положение в страната и поставя бариера за териториално разширяване от най-близките си съседи. За по-малко от четвърт век той превръща Словакия в сила, която  става много важен политически фактор в Средния Дунав.
 Сключването на мир със западните си съседи позволило на Светополк да започне експанзия срещу съседните славянски страни на север , юг и изток.
През 875 г. той завладява княжеството в горното течение на р. Висла. Победеният принц на Вислан  приема кръщение от моравския архиепископ Методий. През следващия период Светополк продължава да води войни срещу езичниците. Той напада славяните от Потисия, които са под българска власт.
След неуспех в първия етап, той в крайна сметка успява да победи и разшири владенията си по долния Дунав. Източната граница на неговото владение се намирала в планината Бихар /днес в Румъния/, която се превръща в естествената гранична линия с българите.
Върхът на държавната дейност на Светополк е изпращането на пратеници в Рим през 880 г. Архиепископ Методий информира папата за желанието на Светополк да предаде държавата си под прякото покровителство на трона на Св. Петър, което Йоан VIII с радост приема.
Този акт имал за цел да освободи словашката държава от тясната й зависимост от Източнофранкското кралство. В отговор на категоричното искане на Светополк, папата създава епископия в гр. Нитра и въвел  първия епископ Вихинг, бивш бенедиктински монах. На него се приписват заслугите за възникването на бенедиктинския манастир "Св. Иполитан" край връх Зобор / гр. Нитра, Словакия/.
Образуването на нитрианската епископия е несъмнено доказателство за голямото значение на гр. Нитра, като столица и княжеска резиденция на държавата на словаците. За същото свидетелства и изграждането на нови укрепления, изцяло направени от камък, които са покривали цялата планинска крепост.
В резултат на загубата на обширни територии в Потисия, българите и баварците се доближават политически. През 882 г. българите предприемат опустошителна атака срещу източните райони на словашката държава. Не било възможно обаче да си възвърнат изгубените земи, тъй като войските на Светополк спрели нападателите.
Светополк обвинил херцога на Каринтия Арнулф, който след смъртта на Коцел /син на словашкия княз Прибина/ получил контрол над Княжество Панония за подстрекаване на българските агресори. Освен това Арнулф подкрепял и защитавал синовете на бившите маркграфове Вилхелм и Енгелшалк. Светополк ги смятал за свои врагове и през 882 г. ги изгонва от Източната марка /дн. Австрия/.
Взаимната вражда се засилва толкова много, че Светополк, начело на мощна армия, атакувал Панония / дн. западна Унгария/ в две опустошителни кампании през 883 г. и 884 г. Така той успява да разшири държавата си до река Драва и Видинската гора.
Във фулдските хроники от 884 г. пише, че словашкият крал Светополк е довел толкова много воини в Панония, че на едно място е можело да се види как армията му преминавала от изгрев до залез слънце. Броят на бойците му се изчислявал от 30 до 50 хиляди пехотинци, най-малко 5 000 конници и до 1 000 коли с провизии и резервно въоръжение. За шиповете на  стрелите с тегло  от около 35-40 g и около 30 броя стрели на боец, е било необходимо желязо с тегло от около 1 кг. за всеки човек. Бойните брадви, металните копия и оръжията на ездачите представлявали най-малко 50 тона желязо.
През първата половина на 80-те години на IX век завършва делото на архиепископ Методий в Моравия. Заедно с най-близките си сътрудници завършва превода на библейските текстове на старо-църковно-словашки. Константин написва първото словашко стихотворение "Проглас". Също така превел и адаптирал византийското гражданско законодателство и написаният „Съдебен закон“ става „Гражданският кодекс“ на Словакия, първият сред славянските народи. Благодарение на тази дейност братята се считат за основатели на славянската литература. На Методий се приписва и авторството на есето за омилетиката „Призив към управляващите“. Отношенията му със светските власти по-скоро могат да се нарекат обтегнати. Въпреки че Светополк проявява уважение към него, като към глава на моравската църковна провинция, той предпочита латинските богослужения, а най-близките му доверени лица са епископ Вихинг и свещеник Йоан от Венеция.
Именно епископ Вихинг, който като епископ-суфраган е бил длъжен да се подчинява на Методий във всичко, непрекъснато се противопоставял на висшия си архиерей и словенското поклонение. Той не се поколебал да използва дори фалшиви писма срещу него, които съдържат обвинения в ерес срещу Методий и му забраняват да извършва словенски богослужения. Затова архиепископ Методий през 884 г. лишава Вихинг от епископския му чин. На 6 април 885 г., заобиколен от своите последователи, Методий умира; той е погребан с големи почести в катедралата Дева Мария в Рим
Базиликата е тясно свързана с историята на словашкия народ. На това място през 867 год. е извършена тържествената церемония  по освещаването на словашките книги от папа Адриан втори , която позволява употребата на старословенски език, като четвърти богослужебен език (след латински, гръцки и еврейски). Днес на това място има паметна плоча с образите на св. Кирил и Методий от благодарния словашки народ.
Преди смъртта си св. Методий посочва за свой наследник Горазд, свещеник от моравски произход. 
В началото на 80-те на IX век първият известен бохемски /чешки/ княз от рода на Пржемислидите Борживой,  признава върховенството на словашка Моравия. В княжеският двор на Светополк той получава кръщение от ръцете на архиепископ Методий.
През 888 г. Борживой умира и от името на малките му деца Светополк започва да управлява в Бохемия /Чехия/. Две години по-късно (през 890 г.) този факт е признат от източнофранкския крал Арнулф. С анексирането на Бохемия /Чехия/, Светополк получава възможността да влияе пряко на съседните сорби и разширява своята власт на север по река Сала.
През този период държавата на Светополк достига своят най-голям териториален обхват.
Годините на управлението на Светополк са върхът на икономическото и културното развитие на централните райони на Великоморавия. В югозападна Словакия, в южната част на централна Словакия и в южните райони на източна Словакия плътността на населението се е увеличила значително.
Последните археологически изследвания ясно показват, че по време на съществуването на Велика Моравия колонизацията е напреднала далеч нагоре срещу течението на р.Вах, р.Нитра, р.Хрон, р.Ипел, р.Слана, р. Хорнад, р. Торис и в планинските басейни в Карпатите.
Военните крепости се превръщат в естествените центрове на отделните региони. Те стават основата на териториално-административната организация (система от замъци - градове), оглавявана от жупани. За да отговори на нуждите на княжеския двор и многобройните отряди е създадена система от обслужващи села, разположени по целия периметър на словашките административни центрове. През този период се появяват манастири и нови видове укрепени селища - имения на сановници (например Дуцове край гр. Пештяни), които служат като резиденции на представителите на словашката аристокрация. В допълнение към жилищния сектор имало и сакрална сграда, до нея били погребвани роднините на собственика на имението и неговата свита. Наличието на имения на дворянството свидетелства за началото на процеса на формиране на феодални отношения в словашкото общество.
За богатството и привилегированото положение на представителите на словашката  аристокрация може да се съди по великолепието на гробовете с богата украса (мъжки гробове с военно снаражение, женски с бижута от злато и сребро)
Светополк умира през 894г . Датирането се основава на споменавания в два достоверни писмени извора- Региновата хроника и Фулдските анали.
Източниците от онова време обаче не посочват обстоятелствата на смъртта, мястото или начина на погребение.
Най-старата и най-разпространената е версията, представена от византийския император Константин Багренородни в работата „За управлението на империята“ от 10 век. Според нея преди смъртта си Светополк е разделил страната на три части и е оставил всяка на един от тримата си сина.
След това той назначил единият от тях за главен владетел. За да им обясни важността на съединението, той ги накарал постепенно да счупят три вързани пръта. Когато не успели, той разделил прътите и дал  по един на всеки от тримата, които лесно ги счупили.
Въпреки предупреждението на баща им да бъдат обединени, една година след смъртта му, между синовете  избухнала гражданска война. Тогава маджарите пристигнали и превзели страната. Самият мотив на историята е документиран писмено от иранския район от времето преди Христа.
От тримата синове, споменати в легендата (която обаче не споменава имената), първите двама са безспорно документирани в писмени източници:
Първият, Моимир II., става великоморавски крал след смъртта на баща си;
Вторият син, Светополк II. е син на втората съпруга на Светополк от Бавария;
Третият син – Предслав - името му се споменава в Чивидалското евангелие
Моимир II. и Светополк II., очевидно като полубратя, толкова много влезли в спор, че ако единият взел цялата власт, то другият вероятно щял да го убие. Моимир II. обсадил Светополк II. с неговите привърженици (придружени от баварската му майка) в неназована крепост в хрониките, откъдето го освободила армията, изпратена от фрaнkския крал. След освобождаването му, както пише в древните хроники, отвели момчето (Светополк II)  със себе си. Окупираната крепост била Братислава, където след напускането и е била поверена на владетеля Бреслав от Панония.
Няколко години по-късно (през 906 г.) крепостта  се споменава под името Breslawaspurch (замъкът Браслав) , откъдето произлиза и по-късното наименование Pressburg, Prešporok, респ. днес Браслав – Братислава, столицата на Словакия.