Cuadi - Cuabi - Clabi - Clavi - Sclavi - Sclavoi - Sclavos - Sklabenoi-Saklabi.

Етимологичната връзка за общото наименование на Квади и Склави е Cuadi - Cuabi - Clabi - Clavi - Sclavi - Sclavoi - Sclavos - Sklabenoi-Saklabi.

 

В своята география Птоломей разполага Квадите , там където днес живеят Словаците

 

„infra Orcynium Saltum Quadi, infra quos ferri fodinae et Luna Silva“ , „под Херцинския проход, където се намират железните руди и лунната гора (планина)“.

 

Описвайки местоположението на Квадите , Птолемей казва, че под тях има железни мини feri fodinae, картографирани като земя на миньорите FERRI MINERA. Средновековна нотация от 1156 г. споменава "Земята на миньорите" под името TERRA BANENSIUM в района Пуканец до гр. Банска Щявница. Едно хилядолетие преди това историческите извори описват същият район Щявницке върхове, където е крепостта на Квадите – Ситно. В детайлите от картата на MAGNA GERMANIA е изобразено местоположението на Квадите и близо до тях древната крепост Сетина. Според историческите източници крал Бело III (1172-1196) e бил вторият най- заможен монарх в Европа, по-големи доходи от него е имал само английският крал. През 1217 година крал Ондрей  II  получавал от мините около 75 килограма сребро. През 18 век печалбата на града от добитите сребро и злато достигнала европейски рекорди и между годините 1740 и 1760 минната хазна имала нетна печалба от 42 498 000 гулдена. През 1740 година например, от териториите на днешна Банска Щявница са добити рекордните 600 килограма злато и 23 000 кг. сребро. Градът е най-важният център за добив на благородни метали в Хабсбургската монархия и през средновековието е 3-тият по големина в Унгарското кралство.

 

Птолемей пише, че племето Квади живее край Херцинската гора. Тайнствена и митична гора, която заема  широка територия, но сърцето на гората лежи в Словакия. По времето, когато Гай Юлий Цезар е живял (роден през 100 г. пр. Хр.), Херциновата гора споменава така:

 

„Гореспоменатата Херцинова гора се разпростира на територия от девет дена поход, без товар. Започва от границите на Хелвеция, Неметц и Раураците и се разпростира по посока на р. Дунав до земята на Даките и Анартите. От там завива наляво, в обратната посока на реката и се допира до много племена. И от тази страна на Германия няма кой да каже, че е стигнал до началото на гората, въпреки че е пътувал 60 дни и никой не може да каже откъде започва.“ Така записал Херциновата гора Цезар в своите записки за галската война.

 

Херциновата гора се простира по течението на река Дунав. По средата на реката, където Дунав се обръща и тече на юг, тя се отклонява от реката в обратна посока. Гората преминава през цялата територия на Словакия и продължава на север и изток към племената Даки  и Анарти , които населяват подножието на украинските Карпати до река Тиса и са близки съседи на Квадите.

 

Територията в Залесия, рум. Тран-силвания (лат. Tran = през, silva = лес) дължи името си на факта, че се намира в тази древна гъста, свещена гора източно от замъка Горен / Велик/ Варадин/ Veľký/ /Varadín /Орадея. В планините, които отделят Бихар / Белград от Залесия, има благородни метали, особено злато. Тук древните траки са добивали своето злато. Гората е обградена с планини в кръгообразна форма, като корона. Гората покрива границите на т.н. „Вал на великаните“. Това е вал, който е обграждал Словените, които са живеели там, както се пише в древните хроники. Докато номадите живеели в степите /Пущинака/, словените живеели в горите. Силва на латински означава лес. От тук и връзката между Словени и Силвани. В хрониката на анонимният баварски географ се казва, че „словените не се размножават като хората, а като семената на растенията“. Регистрираният прираст в словенското население е довел до широкото му разпространение в Европа,  което не е останало незабелязано от древните хронисти. В началото на 9 век районът е вкл. към България, а през 881 към Велико моравия.

 

Писмените източници, наричат словаците Склави или Виниди. Наименованието на даден народ от съседните държави не винаги е идентично. Например, самите германци се наричат „дойч“. Това име произлиза от германското племе, което наричаме – „неметц“. По същият начин  словаците се определят от чуждестранните хронисти според имената на различните племена, които са населявали тяхната територия. Най-важните племена са „квади“ и „виниди“. Ето защо има две различни имена в летописите за словаците: на латински са „Sclavi“ , а на немски са „Winden“.

 

             Древните автори споменават за народ „Суеби“ , който живее сред „Германците“. Племето „Суеби“ описва и Птолемей, те заемат почти идентични територии като днешните западни славяни в Европа. Като се има предвид факта, че буквата „Л“ често се заменя с буквата „У“ и обратно (например в словашките диалекти, се среща писал-писау, четял-четяу и пр., на полски напр. „Славяни“ – „Słowiane“ се чете като [suoviane]) , на англ. Славяни – slaves, на немски - slawen. Славяните се нареждат сред германците до 15 ти век.

 

Германска Европа е разделена на германци и славяни от германския философ Йохан Готфрид фон Хердер (1744-1803). Именно този пруски учен става причина всичко германско да се счита за немско. Връзката между германското  и славянското е загубена.  Всъщност, дори и самите германци не извличат значението на думата „Дойчланд“ от думата „Германски“, а от името „Теутон“, „Тот“ - човек, хора ..

 

Прокопий Кесарийски  (живял е приблизително между 500 и 565 г. сл. Хр.) е роден в Кесария в богато семейство, което му осигурило добро образование. Някъде между 526 г. и 527 г. той е назначен за правен съветник и секретар на генерал Белисарио, когото придружавал по време на военни експедиции. Живял е предимно в Константинопол от 542 г., където е работил върху историческите си книги, описвайки историята на войните на Юстиниан.

 

Творбата на Прокопий се състои от седем книги. Първите две описват войната с персите, другите две с вандалите и последните три с готите. Той ни оставя писмени свидетелства за грабежите на Склавените (Словените) и Антите. Прокопий припомня, че и двете племена имат един и същ език - варварски. Той твърди, че Словените "вярват, в един единствен Бог, създателят на Гръмотевиците, и че той е единственият господар на всички неща, на него принасят в жертва бикове и други животни". От предхристиянския период са познати до днес празника на бога на „Гърма“ , на „Герма“ , по-късно известен като „Перун“, по този начин от римско време името „Герман“ не означава „Немец“ , а „Гръм“.

 

Първоначалното наименование на германците не е тъждествено с немците и времето на Птолемей няма нищо общо с настоящите германци. Това е име за всички племена, които почитат божеството на Гръмотевиците (също както и днес, който вярва в Исус Христос е християнин, който вярва в Буда е будист и който вярва в бога на Гръмотевиците е Герман, респ. Херман). Държавата на древните Словени (Склавени) е Германия – държавата на гръмотевиците. Химнът на Словакия започва с „Над Татрите проблясва….гръмотевиците  диво бият“…

 

Римският философ Юлий Солинус описва в своето дело Полихистор тайнствен камък от шестдесет цвята (опал), на който приписва магически сили. По-подробно скъпоценният камък е описан от Плиний в неговата работа Naturalis Historiae Libri XXXVII, където заявява, че "никой друг скъпоценен камък не е по-привлекателен за очите му", Плиний също споменава мястото,откъдето произхожда опала, а именно Виниди, земята на Винидите. Само опалът от с. Дубник (около гр. Прешов) http://www.opalovebane.eu/ е единственият опал от всички световни залежи, който се характеризира с интензивната си наситеност на цветовете и отличителната си яркост, описана от древните автори.

 

Държавата на Винидите, описана от Плиний, е разположена на територията на днешният регион Шариш, където е ходил франкският търговец Само.

 

    Теофилакт Симоката ( гръцки Θεοφύλακτος Σιμοκάτ (τ) ης , латински  Theophylactus Simocatta ) е византийски писател и историк, живял в началото на 7 век. Теофилакт дава доста обширни сведения за Склавините , като говори за живота им и дава имената на техните водачи. Той също така споменава "Склавиния" като специална територия отвъд Дунава, като по този начин свидетелства, че Склавините са имали доста ясна граници. Понякога Симоката отъждествява склавините с готи (или гети ).

 

„Когато ромеите се доближиха до Гетите, сиреч Склавените (това им беше старото име на тия варвари), загубиха смелост за борба“

 

„А Гетите, сиреч пълчищата на Склавените, силно опустошавали земите на Тракия“

 

οι Γέτίκον, δηλαδή οι ορδές των Σλάβηνων, κατέστρεψαν πολύ τα εδάφη της Όταν οι Ρωμαίοι πλησίασαν τις Γέτες, δηλαδή τους Σλάβηνων (αυτό ήταν το παλιό όνομα αυτών των βαρβάρων), έχασαν το κουράγιο να πολεμήσουν Και Θράκης»

 

В полската хроника от 12 век. , написана в двора на крал Болеслав е написано:

 

„Склавония е земята на север, на север от нея са част от Сарматите, които още наричат Гети“

 

„Igitur terra Sclauonica as aquilonem his regionibus suis partialiter divisivis sive constitutivis existens , a Sarmaticis, qui et Gete voantur”

 

    По същият начин „История слАвЯнобългарска“ на Паисий Хилендарски е написана като „История словЕнобългарска“, което се вижда още в заглавието на преписа от 1784 год. на Дойно Граматик.

 

    Праславянската форма на думата „слов“ произлиза от индоевропейския корен на думата „клев“, „клов“, което означава -  говор, слух, глас, звук, дума, обявяване, чуване – т.е. основни комуникационни способности. Чрез естественото развитие на езика, от корена на думата „клов“ се образуват съвременните думи, след като се добави наставката  „ен“ – за да се получи „Слов-ен“.

 

Словообразуващите основи „клев“, „клав“ „клаб“, „клеб“ по времето на крал Светополк означават „слово“.  Точно в тази форма „клеб-ан“, „клаб-ан“ в  смисъл на „Слово“, „Слов-ен“ са ги взаимствали съседните народи (на арабски - Саклаби, на латински - Склавени и на гръцки - Склабеной). Наименованието на Светополковото кралство от  арабският географ ( 903 г.) Ибн Руста е „Ал САКЛАБИЯ“, което буквално и писмено означава СЛОВАКИЯ . Основата за латинското име на словаците SCLAVI, както и за арабското SAKLABÍ, както са ги наричали мюсюлманските средновековни хроникьори е наименование на племе с много резонансно "K" - съответно „сКлави“, респ. „саКлаби“, което е точно уловена форма, както го е чул арабският пътешественик.

 

Кралството на Светополк се открива под наименованието „АЛ САКЛАБИЯ“ в книгата „Скъпоценни камъни” от арабско-персийският географ, пътешественик и летописец Ибн Руста (той работил над книгата между 903-913 г.). В своето дело той ни дава описание на пътя до центъра на държавата на словашкият владетел Светополк и неговият могъщ замък, който се намира в средата на страната му. Самият автор пише: "Замъкът (градът), в който живее, има необикновени и непревземаеми стени". Арабският летописец споменава града Нитра (Wáb Nit), като крепостта на Светополк.

 

В наименованието на кралството на Светополк „АЛ САКЛАБИЯ“ липсва  етимологичната основа на днешното общо възприемано наименование “Велика Моравия“. Въпреки, че византийският император Константин VII в началото на 10-ти век споменава името Megalé Morabia във връзка със Светополк, но контекста на термина Morabia се използва по-скоро във връзка с главното седалище на Светополк, а не с империята му. Ибн Руста също споменава крепостта Хурват, което също се чете като Мурваб, Мураб (Моравия). Поради тази причина се правят археологически проучвания в гр. Злате Моравце, които са известни , като голямо средновековно находище на скъпоценни камъни Вила Морова .

 

    Във всеки случай, терминът AL SAKLABIA, а  не AL MORABIA е бил използван, за да се  назове Кралството на Светополк в арабските записи.

 

На еврейски наименованието на словаците – „Слав“  [צלב] означава „християнски кръст“. На арабски език кръст се произнася [слаб] подобно на иврит. От този корен са изведени двете латински думи: слав и славя, празнувам. Но в същото време за думата празнувам / glorification/  на английски език имаме синоним латинската дума - празнуване / celebration/, която споделя един и същ семантичен корен [Heb: - tzlav] или [Arab: - slab] със slave, което означава „кръст“ като символ на християнството. По-късно на всички славянски езици тази дума се употребява, като „слава“.

 

Преди 1400 години термините „християнство“, „християни“ като определение на хората, които вярват в Исус, все още не са широко разпространени в Европа. Така че, когато африканските и арабските пирати пленявали европейци от крайбрежните  райони на Италия или Испания, те ги идентифицирали според наличието на кръста на гърдите [слав или слаб].

 

              Самото име „Словен“ произлиза от корена на думата „Слово“, но по-широкият му смисъл е „княз“, „свещеник“ - този, който разпространява словото,  или този, който владее словото. Това се доказва от употребата на първоначалният термин „клеб-ан“ в смисъл на  свещеник, който се употребява до днес в християнската православна църква в Източна Словакия и Украйна. Сред римокатолическите свещеници, се открива наименованието „клебан“ дори в далечна Литва и Беларус .

 

От Фулдските летописи (858г) се споменава Словашка Моравия:  Когато императорът се нуждаел от съвет как да управлява империята, решил да изпрати три армии, за да защити границите на различните части на империята: една изпратил под командването на  най-големия му си син Карлман до „Словашка Моравия“ (в Sclavos Margenses) срещу Растица; другата под ръководството на по-малкия син на Людовит срещу Бодрите и Линон, третата под предводителството на Тахулф срещу Сорбите, защото те не са склонни да се подчиняват на неговите заповеди, за да може по-лесно да управлява вътрешните работи и след това да овладее бунтовете на външните противници.

 

Kъсносредновековният (XVI-XVII-ти век) източноевропейски термин-етноним "славяни" погрешно се приравнява с ранносредновековния (IX-ти век) старословашки / сатрословенски термин "словене", който има смисъл близък до "християни".

 

Всички източници от ранното Средновековие и от времето на Св. Кирил и Методий, които са написани на латински, определят „ словаците“ като „склави“.

 

Самоопределянето на словаците, като SCLAVENI, SCLAVI намираме в латинските писмени исторически източници. Въпреки, че много историци в този контекст превеждат латинската дума SCLAVI като общо наименование на славяните.

 

        Самият Ватикан приема Словаците, като Склавени. Църквата  най-добре знае, кой е поканил Св. Кирил и Методий. Това знание се предава от папа на папа през вековете. Ватиканът най-добре знае, към кой народ трябва да отправи посланието за пристигането на византийските пратеници.

 

Папа Йоан Павел II. на младежка среща на 30 юни 1995 г. в Нитра се обръща към публиката с обръщението:

 

 “Вие, младежите на тази страна, сте новата жътва на Божието поле. Плодовете на културата, чиито корени датират от евангелизацията на светите Солунски братя. Бъдете техните достойни последователи! Приемете това предизвикателство и се посветете на щедрата работа на новата евангелизация. Изградете мост между второто и третото християнско хилядолетие.

 

Нитра ни разказва за първото хилядолетие. В близост се намира първата християнска църква в Централна и Източна Европа. И ето, че осемстотин и двадесет и осмото пшенично зърно се превръща в тялото на Христос в Евхаристията, което обединява всички, които го приемат с вяра. Затова исках да посетя Нитра. Още по времето на Свети Методий тук е създадена епархия. Катедралният храм, който се издига над града, е една от най-старите епископски резиденции сред славянските народи. Тук е роден Горазд, личност от вашата страна, образована ... и истинска, надежден ученик, когото Методий избира за свой наследник ... "

 

През ХІV в. по заповед на българския цар Иван Александър (1331-1371) хрониката на византийският хроникьр Симеон Метафраст от Х в. е преведена на български. Симеон Метафраст е автор на вселенска хроника, в която известията за българите започват от времето на император Константин  ІV  Погонат.

 

Навсякъде в гръцкият текст, където пише за „склави“ (словаци) и „Склавска земя“ (Словашка земя), българският средновековен преводач е бил задължен да маха гръцката дума "склави" и да пише на нейно място „българи“ и „Българска земя“.

 

Това е най-конкретният пример от историята, на основата на превод от гръцки на старобългарски, че „склавите“, които познаваме  под формите на„словени“, славяни“, „славини“, са били вече нещо различно в исторически план от българите.

 

Според Симеон Метафраст, българите превзели земите на юг от Дунав, като се отделили от съплеменниците /склави/ на север от Дунав и първоначално се заселили около Варна…Сиреч, Аспаруховите българи се отделили от онези отвъд Дунава склави /словаци/.

 

По същото време се утвърждават Жилинските Привилегии „Про Склавис“ дадени от унгарския крал Лудовит през 1381 г., които свидетелстват за равнопоставеност на немските и словашките граждани в многонародната унгарска държава.

 

        За първи път наименованието "славяни" се появява в работата на хърватския историк Винко Прибоевич от 1595 год. Той е автор на панславянската доктрина „De origine successibusque Slavorum“ (Произход и история на славяните).От там наименованието навлиза в Русия при Екатерина Велика , която със своя щаб от немски професори е пристигнала от Берлин в Русия през 1762 год. , където управлява 34 години. За да разпространят претенциите си за имперско влияние и за да може да управлява поверената и империя над славянските народи. Като комбиниран термин "славяноруски" се появява през 1776 год.   

 

Много интересно е значителното присъствие на словаците (славяните, словенките, словаците) като етнос, тъй като според последните проучвания принадлежат и към най-старите народи в Европа.

 

Генетическите изследвания на доц. Ферак ни предоставят интересни резултати. Словаците са рекордьори по етническа автентичност. 85% от словаците са наследили гени, които са съществували в Централна Европа и на територията на тяхната страна още преди 8000 години. Т.е. словаците са най-ранното население в словашките земи  и те винаги са живели под Татрите. Те са представители на едни от най-старите етноси в Европа. Гените, които имат се срещат в Европа преди 20 - 50 хиляди години.

 

Времевите генетични изследвания поставят Уелсците на второ място. Всъщност над 70% от населението на Уелс има гени на 6 000 години, които се свързват с тяхната територия. На последно място в класацията са поставени маджарите , тъй като само 5% от унгарското население има старо маджарски гени. Половината от унгарците имат славянски (словенски) гени.

 

Това се посочва още през 1991 г. от известният генетик Л. Л. Кавали Сфорца, професор от университета в Станфорд (САЩ). Резултатите от своето мащабно генетично изследване, което е проведено на територията на днешна Унгария е обобщено по следният начин от професора:

 

„Унгария е аномалия в Европа. Езикът е азиатски, но населението е европейско, предимно славянско. И тези славяни са най-ранните обитатели на карпатският басейн. Абсолютната преобладаваща част от населението на Унгария не са етническите  маджари, а предимно славяните и те са континуално европейско население. Останало е само името (маджари) и аглутиниращият език. Унгарски (маджарски) гени няма" (Scientica American, November 1991)."

 

Посочената по-горе информация от проф. Сфорца не би трябвало да изненадва никого, тъй като между 7 и 9 век територията на Словакия е обширна - Словакия и Словения са били една държава. В кралство Унгария, като официален език, се използвал латинският до 1786 г., когато император Йозеф II с указ обявява за официален език в Австрийската монархия - немският. До средата на 18 век, словашкият (от словене ) език и неговите диалекти е бил език  не само на Унгария, но и на цяла Австро-Унгария.

 

 В английски етимологичен речник от 1756 г. се казва, че SCLAVONSKY език е след арабския, най-широко използваният език в света . На него говорят от Адриатическо море, на север, и от Каспийско море до Саксония. Sclavonský (словашки) език говорят Ungarn (унгарците), при това всички са потомци на древните Sclavi (Sclavi), или Sklavóncov (Sclavonians), и Sclavónsky език (Sclavonick) е майчиният език, въпреки че използват различни диалекти.

 

    По същият начин е разкрит и произхода на градовете,  в английският речник от 1792 г. се посочва , че "почти всички градове в Унгария (Unngarn) имат по две имена, едно на немски и второ на унгарски  и sklavónsky език е говоримият език (диалект на Sclavonian)". Словакия е страната с най-многобройни замъци и крепости на единица площ.

 

    По време на управлението на нитрианският княз Прибина, който около езерото Балатон основал панонското княжество Блатноград, тази южна част на Унгария е била включена в териториите на словашката държава.

 

Маджарските племена са се вклинили между словаците и словенците и така са ги разделили и в продължение на 1000 години  този народ се развива в две самостоятелни държави.

 

Друг факт, който не е напълно известен на широката публика е доминиращото положение на словашкият език спрямо другите славянски народи. В този контекст трябва  да споменем научният труд на американският лингвист и учен проф. Прайси, който смята словашкият език за

 

„ключът към всички славянски езици "

 

и за медиаторният език за разбиране с всички други славяни. (John D. Price, The Key to all Slavonic Languages, SHF, Columbia Univerzity, New York, Dec. 15. 1943, 9. s.). Професор Прайси развил тази идея на конгрес на славистите във Варшава. Полската делегация излязла с предложение да се одобри дефиниция за първи славянски език, който да бъде словашкият. С изключение на делегацията от Чехия всички останали славянски делегации подкрепили полското предложение, че

 

 „словашкият език е най-старият и от него след това се създават другите славянски езици ".

 

Теорията, че словаците са най-старата нация сред съвременните славяни, носи и друг исторически източник на руският средновековен хронист и писател Нестор (1056 г.- 1114 г.). Монахът от  Киевският манастир пише, че словаците са първоначалният и следователно най-старият народ…

 

„След дълго време от слaвяните /словените/ по Дунав, където сега са Унгария и България, от тези славяни /словени/  са се разпространили всички славяни /словени/ и се нарекли според имената на територията, където са се заселили. Така някои се заселили на река Моравия и взели името Моравия, а други се нарекли Чехи. А други славяни /словени/ се нарекли бели хървати, сърби и коринтяни. Когато римляните (влахи) нападнали дунавските словени и се заселили там, те отстъпили и се заселили край р. Висла и се нарекли Лехи, от тези лехи произлезли поляците… Така се разпространил словенският народ ”.

 

Районът, в който се намират най-важните паметници на Велика Моравия в Моравия, се нарича и в днешно време  Моравско Словацко (Словацко). До преди 40 години много от местните жители  се възприемали като словаци, освен това днешното Ухерске Храдище се нарича Uherské /Унгарско/. Съществува карта от 16 век, където Микулчице и Вали са на десният бряг на река Морава, а не както е днес. Градовете са оказали от страната на Чешкото кралство след наводнение, когато реката сменила коритото си. По време на турските войни Словакия е включена в пределите на Австрия и за Хабсбургите не е било от съществено значение, от коя страна на империята са Микулчице.

   

Чешкият коридор е неуспешно предложение по време на Парижката мирна конференция от 1919 г. в резултат на Първата световна война. Според предложението е трябвало да се отдели територия по границата между Унгария и Австрия, която да свърже Кралство Югославия и Чехо-словакия.

 

     Той се нарича "Чешки коридор", тъй като представителите на Югославия на Мирната конференция са заявили, че биха предпочели територията да се отстъпи на чехите. Предложението е отхвърлено на конференцията.

 

     Коридорът включва Бургенланд и други области, които се намират  на  бъдещата граница на Австрия и Унгария. Районът понякога се нарича Западна Трансданубия.

 

     През февруари 1916 в меморандум към френското правителство, президентът на Чехо-словакия Томаш Масарик заявява, че коридорът ще коригира "разделянето на Чехо-словаците и Югославяните“, което произтича от маджарското нашествие през 9-ти век.

 

     Kоридорът е щял да бъде дълъг 200 километра и широк 80 километра.

 

     Това предложение е подкрепяно от поддръжниците на пан-славянската идеология, тъй като би създало обща граница между двете държави, които представляват славянското единство (Чехо-Словакия и Югославия -Кралство Сърбия, Хърватско и Словения). Още по-големите славянски поддръжници са заявили, че ще се свържат северните (западните славяни) с южните славяни.