словакия

През 880 г. Папа Йоан VIII издава була Industriae Tuae (Вашето усърдие), с която създава независима моравска църковна провинция начело с Методий и епархия Нитра начело с Вихинг. Папата утвърждава Словакия/ Sclavinia/  като християнска държава под покровителството на Светия престол. В същото време той приема Словакия/ Sclavinia/ в лоното на Светия престол, при което Светополк и империята му придобиват пълен държавен суверенитет, същият като отделните части на някогашната Франкска империя. Така за първи път в историята на словаците , те придобиват статут на суверенна европейска нация с уважаван монарх (крал), със собствена църковна администрация, зависима само от папският престол.

В Словакия възниква първата славянска епархия и Методий е бил пръв неин архиепископ. В по-късните бурни времена, въпреки че се стига до разрушаване на тази държава и църковната й уредба, тя не е напълно унищожена. Напротив, църковната структура е възстановена не само под формата на епархията Нитра, столица на автономното нитрианско княжество в пределите на Унгария (просъществувало до 1 106 год.), но и на архиепископията Естергом , която е преобразеното продължение на създадената от Методий провинция.

 

През 11 век кралство Унгария също влиза под покровителството на папата, но акт, подобен на булата Industriae Tuae, не съществува. Светият престол само в отношенията си към територията на средният Дунав е действал в съответствие с предишните си принципи, установени във връзка със Светополк, по този начин в отношенията си с папата Унгария е пряко продължение на Велика Моравия.

Неуспешен е опитът на Чехите за възстановяване на моравската епархия, в пределите на тяхната държава и по точно в Оломоуц, след откъсването на западна моравия  от Словакия /Sclavinia/ и присъединяването й към чешкото кралство. За чешката династия на Прешимисловците  е било изгодно от гледна точка на тогавашната дипломация да се обявят за наследници на Велико моравия. Държавната традиция на Моимировата империя и църковният завет на архиепископ Методий са представлявали изгоден аргумент за получаване на кралска титла или за повишаване на пражката епископия.

Крал Светополк I (871 – 894 год.) е най-значителният владетел на Словашката държава, която при неговото управление достига най-голямо териториално разширение, по военна мощ се изравнила с Източно франкската монархия. Повечето военни битки приключили с поражение за франките. В кореспонденцията с Рим , Светополк е наричан - крал на Словаците (Zuentopolco regi Sclavorum). Като първи владетел, той използвал титлата „крал“. Крал Светополк починал през 894 година. След смъртта му папата го определил като „dilectus filius“ в своите писма. Титлата дотогава е била запазена само за византийският и франкският император.

След смъртта на Светополк I през 894 год., чешките принцове откъсват Бохемия от Словашкото кралство на Моимир II. Но словашката култура и литературен език, обаче дълго време продължава да оказва влияние. Методиевото наследство  е поддържано от словашкият свещеник Кайч, който Боривой приема от Методиевите ученици. Неговите съмишляници продължават там да действат заедно с латинските свещеници. Съпругата на първият чешки княз Боривой - Людмила (860 -921 г.) пращала сина си да учи първо словашки, а след това латински език. Първият писмен чешки език е бил словашкият, който постепенно е изместен от латинският.  Чешкият, като културен език е със 100 години по-млад от словашкия.

По времето на Кирил и Методий, които са популяризирали старословашкият, като църковен език, много от днешните народи не са могли да използват собствените си езици и дори нито един такъв официално не е съществувал. Трябва да осъзнаем, че по това време (IX век) е имало само официални църковни езици и следователно само три са били езиците за водене на преговори в Европа - латински, гръцки и старо словашки.

 

Св. Константин и Св. Методий са наясно, че отиват на територия, която е под юрисдикцията на Рим, и според това реагирали адекватно. Когато работата им достигнала определено ниво, те считат за необходимо да уведомят папата и да получат от него „благословията“ на Светия престол за своето дело.

 

Огромният дипломатически успех на Св. Константин е , че той повежда борбата с „триезичната догма“ и убеждава тогавашният папа, че въвеждането на новият литературен език в богослужението в Западната църква не е против смисъла на християнската вяра, а напротив, ще помогне да се разпространи и укрепи вярата. Мащабността на този акт, който за съжаление е с краткотраен успех, ще бъде осъзнат едва когато констатираме, че Западната църква се е ангажирала отново с него след хиляда и сто години на Втория Ватикански събор, което доказва само, че солунските братя са изпреварили своето време с хиляда години.

Византийският император Михаил III избира за словаците отлична двойка учени, които правят огромна стъпка напред, когато покръстват цяла южна и източна Европа - но този исторически акт, на който малко събития са съизмерими в историята на европейската цивилизация и християнизация е извършен по инициативата на словашкият княз Ростислав.  Той планирал създаването на национална църква, по това време революционна идея,  която по-късно напълно е прехвърлена от Словакия към южните и източните славяни.

 

При това, по предложение на Ростислав, словашките апостоли от Византия признават, че Словакия попада под юрисдикцията на Рим, а не на Константинопол. По този начин Ростислав присъединява Словакия, Панония, Моравия и всички наследнически държави в сферата на западната цивилизация. Словашката народна църква е била призната от двата религиозни центъра.

По време на управлението на княз Ростислав настъпва едно от най-важните събития в историята на Словакия – пристигането на Солунските братя Константин и Методий  през 863 г.

 

Смята се, че те са преминали река Дунав край Братислава при замъка Девин.

 

Благодарение на византийската мисия, територията на днешна Словакия е включена завинаги сред културните европейски народи. Словаците смятат Ростислав за една от най-ярките личности в своята история - всички научни, политически и църковни институции подчертават значението му в тяхната културна и историческа мисия за цялото човечество.

През 863 г. пристига мисията, изпратена от византийският император Михал III и патриарх Фотий -водена от двамата братя - Константин наричан Философ (по-късно приема името Кирил) и Св. Методий. Константин Философ специално за тази мисия разработил първата славянска азбука - глаголицата, донесъл със себе си християнският символ - византийският двоен кръст (който днес е на словашкият герб), той избира стaрословашкият език (т.е. старо словeнският  църковен език) за език, който ще използва по време на своята мисия, както и първите преводи на литургическите и библейските текстове, които са били предварително подготвени от него и  Методий.

 

Старо словашкият език придобил множество елементи от западнославянските диалекти (от 10 век основно ) използвани по време на мисията в Моравия.  Така например, първата версия на глаголицата  съдържа и една буква (съгласните ДЗ), която още тогава се е използвала само на територията на Словакия.

По време на моравската мисия солунските братя превеждат Библията и другите литургически текстове на старословашки. Константин написва първото словашко стихотворение "Проглас". Също така превел и адаптирал византийското гражданско законодателство и написаният „Съдебен закон“ става „Гражданският кодекс“ на Моравия, първият сред славянските народи. Благодарение на тази дейност братята се считат за основатели на славянската литература.

 

През 863 г. Константин създава така нареченото Моравско училище, което обучило бъдещите свещеници и административен персонал, което се превръща в център на словашката и на славянската писменост. През 885 г. те са имали около 200 завършили ученици. Местоположението на училището според археологическите разкопки е в замъка "Девин" край Братислава.

През 9 век словашкият език /sclavonian/ е заел силна позиция в Централна Европа. Бил е литургичен език, наричан също лингва франка в това пространство.

 

С първата литературна кодификация словашкият език е надминал всички съседни славянски области, а неговото централно географско разположение го предопределя да стане общо славянски литературен език. Повлиява чешкият и полският езици, дори по време на 10-ти век. Доминирала при възникването на църковната реч на Балканите и по този начин е повлиял южнославянските и източнославянските национални езици.

 

В края на  80-те години на 9 век Методий кръщава владетеля на чехите Боривой I .

 

През 885 г. на смъртно легло, Методий посочил за свой наследник на епархията Горазд (произлизащ от дн. Словакия) . На 6 април 885 г. Методий  умира в Моравия.

Каквото не успели да унищожат Викхинг и старо маджарските нашественици, успяла да затрие латинската реформа на епископ Адалберт Пражки (956 – 997 г.). Ако не е било фанатичното усилие на Адалберт Пражки и неговите свещеници, подпомагани от император Ото III  старо словашкият e щял да бъде официален църковен и държавен език на Централна Европа, заедно с латинският.

Римско-германския император Ото III (996-1002) е носител на идеята за създаване на обединена латинска Европа. В картината на непознат автор, създадена по повод на това събитие, могат да се видят персонифицираните римски провинции, които вървят една след друга, всяка от които символизира различна част от Европа. Първата от ляво е Склавиния /Sclavinia/ Словашката земя, втората – Германия/Germania/  Австрия, третата – Галия /Франция /Galia/ , а четвъртата – Рим/Roma/, представляващи Италия.

Когато Светополк I умира (894 г.), малко след смъртта му, Словашката империя се разпада. Папата забранява словенската /sclavos/ литургия и изгонва словашките /словенските свещеници от словашкото / словенското кралство, а словаците приемат латинската писменост, но писането на словашки /словенски език оцелява така или иначе.

 Ядрото на словашката държава ​​- Нитрианското княжество продължава да съществува. 200 години след Светополк там са управлявали словашки монарси, а след това и принцовете на Арпадите.

Съединението на остатъците от словашката държава - нейното ядро ​​- Нитрианското княжество с Арпадите се извършва постепенно и без сблъсъци.

 На владетелите на Нитра и техните войски се дължи победата през 997 г. над маджарите на Копан, които поставят основите на средновековната унгарска държава.

 За основател на Унгарското кралство се счита нитрианският владетел Свети Стефан, който е имал наполовина славянски корени.

 Според Виенската илюстрована хроника посвещаването на крал Стефан I в рицарството е извършено в река Хрон в Централна Словакия от словашките благородници Хунт и Познан и с тяхната армия той се е преборил за унгарската корона, побеждавайки съперника си езичника Копан през 997 год.