SLOUGENZIN MARCHA, БЛАТНОГРАД, ПАНОНИЯ

          SLOUGENZIN MARCHA, БЛАТНОГРАД, ПАНОНИЯ

Блатноград е построен през 9-ти век от Прибина и неговия син Коцел до езерото Блатно (Балатон). Прибина и Коцел принадлежат към известните личности от националната история на Словакия. Името Прибина е от старословашки произход и е свързано с глагола прибити /придобивам/. Това е име, което прилича на много други старословашки имена като Растислав или Прибислав по своя смисъл. Тези имена изразяват възпроизводството и растежа на властта, територията или собствеността.

Най-много информация за Прибина и княжество Блатноград може  да се намери  в документа, озаглавен „Libellus de convertione Bagoariorum et Carantanorum ad fidem christianam“  (Писмо за обръщането на баварците и каринтяните към християнската вяра). Този документ съдържа подробна информация за църковното устройство на Панония, където Прибина основава ново словашко княжество - Блатноград  в бившата римска провинция  в средата на 9 век заедно със сина си Коцел след прогонването му от Моравска Словакия.

След смъртта на Прибина през 861 г. Коцел става владетел на Блатноград, което позволява на великият гръцки учен Методий да поеме църковните дела в неговото княжество под свой контрол. Това вбесило църковните сановници от Залцбургската архиепископия и в знак на протест срещу назначаването на Методий за панонски архиепископ през 870 г. те написали споменатият по горе документ. Действието на Методий в Панония и създаването на нова архиепископия на територия,  която дотогава е принадлежала на архиепископията на Залцбург, е довело до прекратяване на дейността на залцбургските свещеници,

„защото словаците бяха много по-склонни да приемат християнските учения от устата на Методий на техния роден словашки език“.

Старословенският език започнал да се използва в богослужбата в църквите, което силно изострило отношенията с  баварските епископи и те се оплакали от Методий на германския крал и папата. Църковните сановници в Залцбург загубили контрол над голяма част от Панония. Затова те веднага написали писмо до папата, в което  се оплакват от новите условия в Панония, като същевременно назовават всичките им заслуги в разпространението на християнството на тази територия преди пристигането на Методий. Тук те подробно разясняват дейностите и достойнствата на Прибина, който разширява църковните имоти и построява множество църкви в Панония.

В писмото залцбургските епископи посочват, че бившият владетел на Франкската империя, Карл Велики, е поверил на Залцбургската църква управлението на тази територия през 796 г., след като Франкската империя е победила аварите, които населявали по-рано Панония. Панония останала разрушена, опустошена и обезлюдена след поражението на аварите, но за кратко време свободните  места започнали  да се заемат от словаци и баварци, но в по-голям брой по-специално словаците идвали тук от околните страни. По-късно баварският крал Лудовит Немски (843-876) разрешава на словашкия княз Прибина да управлява в тази територия и тъй като Прибина до голяма степен допринася за разпространението на християнството в Панония, неговата биография също се споменава в писмото.

Църковните сановници в Залцбург възприемали  княжество Блатноград /Панония/,  като разширение на Каринтия на изток, това можем да го видим в наименованието на самия исторически документ (Писмо за  покръстването на баварците и каринтяните ), където те наричат ​​панонските словаци каринтяни. Каринтяните са словени, живеещи в Каринтия, но постепенно попадат под църковното и управленско господство на баварците преди поражението на аварите в края на 8 век. В старословашкото „Житие на Св. Константин "в глава 15, обаче Коцел се споменава като "князът на Панония ", а не като  «князът на Каринтия». Прибина и по-късно синът му Коцел владеят района около езерото Балатон и източните части на днешна Словения и Австрия. Следователно бихме могли да говорим за разширена Каринтия на изток, но от 861 г., когато Коцел поема управлението, вече не можем да говорим за разширение на Каринтия, защото Коцел се присъединява  културно и политически към Моравия, Растислав и Светополк. От 870 г. Методий обединява Панония и Моравия в един църковен диоцез, а през 884 г. Светополк нахлува в Панония начело на голяма армия и затвърждава власта на Моравия над тази територия. В „Житието на Св. Климент “ (Климент е ученик на Методий) пише, че Методий е бил епископ на„ Моравска Панония“, което означава, че по времето на Методий и царуването на Светополк I, областта на Панония и следователно областта на княжество Блатноград започнала  да се нарича Моравска.

Княжеството на Прибина и по-късно на Коцел също е било колонизирано и от германците - баварци, което се вижда от някои германски имена на селищата, които са притежавали тук. Това можем да видим например в списъка с имената на важните гости, споменати в горепосочения документ, участвали в освещаването на една от многото църкви, които Прибина е построил в Блатноград през 850 г. От 29-те души, които са присъствали на освещаването на църквата има  15 имена от старословашки произход и 14 имена от германски произход. Например: От «Кръщенето на баварците и корутанците» знаем, че архиепископ Лицирем осветил църква в чест на Дева Мария през 850 година, на което освещаване присъствали : КОЦЕЛ, УНЗАТ (синовете на Прибина), ХОТЕМИР, ЛЮТЕМИР, ЗУРБЕН, СИЛИЗ, ВЪЛКИНА, ВИТЕМИР, ТРЕБИЦ и ГОЙМИР, както и баварците : АМАЛРИХ, АЛТВАРТ, УЕЛЕНХЕЛМ, ФРИДЕРЕРТ, СКРОТ и т.н. 

Благородниците от словашки произход притежавали обширни имоти в княжество Блатноград. От документа научаваме, че например:

« благородникът Земан е построил «Железният замък» (Васвар), благородника Жилиц е притежавал обширни гори в по-късния окръг Шомошка, където името му все още се съхранява в изменените  унгарски наименования в тази област като Шелишко».

В старословашките исторически документи, написани на кирилица, са отбелязани словашките  територии, където Растислав, Светополк и Коцел са управлявали. Например в хрониката на Нестор от 12-ти век се пише:

«Помолили императора и той ги (Кирил и Методий) изпраща в словашките земи при Растислав, Светополк и Коцел.  Когато стигнали там, започнали да съставят азбуката на словашки език и превели Библията и Евангелията. Словаците бяха щастливи , че чуха величието на Бог на техния език».

Княжеството на Прибина и по-късно на Коцел е описано от самите германци като словашко. Запазено е писмо, което баварският крал Лудовит Немски  (843-876) изпраща на княз Прибина в Блатноград през 860 г. В това писмо княжество Блатноград, населявано от словаци е буквално посочено като

„slougenzin marcha“ (четем „slovencin“, словашка марка, провинция).

Прибина бил в съюз с Лудовит Немски, кралят на баварците (крал на Германия или на т.нар. Източнофранкска империя). През 856 г. Лудовит Немски назначава най-големият си син Каролман за администратор на съседната на Моравия територия , т.нар.“ Словашка марка“, това име е описано от самият крал Лудовит Немски. Каролман искал да детронира баща си, затова сключил съюз с Растислав и през 861 г. открито се противопоставил на баща си. Бертинските анали  документират това събитие по следния начин:

„Карломан, син на Лудовит Немски, кралят на Германия (Източнофранкската империя) сключил договор с Растислав, кралят на словаците и се отделил от баща си и с помощта на Растислав завладял голяма част от неговото кралство до реката Ин. ”

 Мощта на Растислав вече била толкова голяма, че се включвал пряко в споровете на кралското семейство на Лудовит Немски . По време на този бунт на Каролман срещу баща си, Каролман и Растислав изгонват князете  от Панония и Каринтия. По това време Растислав ликвидира Прибина , който управлявал в Панония в Блатноград.

Според средновековния летописец Авентин:

„Растислав, кралят на словаците, тръгнал с армията си с вражески намерения срещу Брино (Прибина), приятелят на Лудовит (Немски), а също и князът на словаците ... и в битката го побеждава и убива. "

Тъй като Растислав винаги е бил във враждебно отношение с Людовит Немски, Прибина е трябвало да бъде негов враг. След 861 год.  Прибина не се споменава в историческите документи, след като се случва споменатото въстание. За последен път Прибина се споменава в историческите хроники на 20 февруари 860 г., когато посещава Резно в Бавария.

През 861 г. Растислав окупира Блатноград и отстранява Прибина. Следователно само Растислав може да реши кой ще продължи да управлява в Блатноград. Той поставя Коцел на княжеския трон, който по този начин става съюзник на Растислав. Виждаме това например от факта, че Коцел незабавно се присъединява към поканата на Растислав и Светополк, която те отправят заедно към византийския император, „да дойдат в словашките земи византийски учители , които да повишат културното ниво на словаците“.

Описано е много точно, например, в хрониката на Нестор от 12-ти век:

„когато словаците бяха кръстени, техните князе Растислав и Светополк и Коцел изпратиха писмо  до император Михаил: страната ни е кръстена, но тук няма учител, който ще ни научи и ще ни обясни свещените книги. “

При управлението на Коцел в Блатноград се стига до културен и църковен съюз на княжество Блатноград с Моравия. Не знаем подробности за този съюз, но той със сигурност е бил много близък, тъй като по-късно се появява обща Моравско -Панонска архиепископия със словашка богослужба. Баварските църковни сановници трябвало да напуснат Панония и да оставят своите църкви и църковни имения на ново-осветения епископ, дякон и свещеник под ръководството на архиепископ Методий. Това никога не би могло да се случи, ако Блатноград и Моравия са били под контрола на баварския крал Лудовит Немски, по времето на  Моимир I, като княз на Моравия и Прибина , като княз на Блатноград. Растислав е независим крал на Моравия (както вече го титуловат ​​много средновековни хронисти) и той също така е осигурил тази независимост и за Коцел в Блатноград в Панония. Очевидно обаче Коцел не е имал проблем да се свърже със своите сънародници, Растислав и Светополк, въпреки че като младеж е бил отгледан в християнската вяра и покръстен в Бавария. По-късно самият той поел голяма инициатива, когато през 869 г. поискал от папата, Методий да бъде избран за панонски архиепископ.

За Прибина научаваме тук, че той е бил изгонен от Моравия от моравския принц Моимир. Тук буквално пише:

"Прибина бе изгонен от Моимир, княза на моравците над Дунава . "

Това се случило някъде между 833-836, защото след този период Прибина се подслонил при граф Ратбота, който управлявал бившите територии на аварите в Панония. След няколко години Ратбота запознал Прибина с баварския крал Лудвиг Немски  (843-876), който уредил Прибина и неговия син Коцел да бъдат обучени в християнската вяра в Бавария и да бъдат кръстени. През 846 г. Лудовит Немски отдал на Прибина територията около езерото Блатно (Балатон), която накрая му дарява на 12 октомври 847 г. Интересно е, че през същия период (през 846 г.) Лудовит Немски лишава Моимир I от Моравия, от която преди това Моимир изгонва Прибина.

Прибина, заедно със сина си Коцел, създава второто словашко княжество със замъка Блатненски в средата на гориста и блатиста местност в дарения район, който немците наричали Мосабург. Блатноград се намирал на мястото , където р. Сала се влива в езерото Блатно  (днешният Балатон, това видоизменено наименование, унгарците взаимстват от словашката дума блато – балато - балатон). По този начин имената Блатнохрад, Блатненски град изразяват блатистата природа на околната среда, където Прибина и Коцел са построили своя княжески замък. Когато по-късно маджарите заемат това място, те започват да наричат Блатноград или онова, което е останало от него Мокшарвар. Това име произлиза от словашки език: мочиар – мочар – мокар – и „вар“ на унгарски означава замък. Името на близкия град до езерото Блатен е Кестхели, където в местния музей се съхраняват старословашки находки от Блатноград, също произлиза от старословашки: Кестхели - кестел – костол - църква, този град е основан от словаци и вероятно е имал укрепено старословашко селище или замък, защото на старословашки „костел“, „кастел“ означава замък.

Знае се, че столицата на Блатненското княжество – Блатноград е разположена в днешният град Варсигет (Унгария) , което означава «островна крепост». По това време нивото на езерото Балатон е било по-високо от днешното с поне 2 м. Това което днес е част от сушата в южната част на езерото е било остров в средата на езерото Балатон. Първата църковна структура , която е осветена след като Прибина получава Трансданубия е църквата св. Йоан Кръстител. Йоан Кръстител се открива на места, където има оживена мисионерска дейност. Втората църква датира от 850 година, тя е осветена на Дева Мария от епископа на Залцбург и се намира в акропола на острова. Това е втората църква на Прибина. На това място Прибина построява своя дворец и мястото, където е щял да бъде погребан. Другата църква е осветена на св. Мъченик Адриан в подножието на замъка. Тя е с колосалните размери за времето си – 53 метра дължина и 25 метра ширина. Тази светиня е заобиколена от т.н. амбулариум , т.е. място където е можело да се разхождаш свободно, но имало и помещение за вярващите. Това са най-големите структури от онова време (по – големи от сакралните сгради в Саксония и Бавария). Сходни по размер сгради се откриват в западната част на франската империя.  Св. Адриан е войник от 6-ти римски легион, който е посветен на Херкулес.  Църковната политика на този народ показва връзката с баварците, славяните, римляните и може би с остатъците от аварите и обединението им в една нова общност. Формирането на тази общност зависи от волята на Прибина и сина му Коцел и архиепископа на Залцбург, който е отговарял за тази територия. Прибина е имал собствена църква посветена на Дева Мария. В «кръщенето на баварците и корутанците» се споменава построяването на 31 църкви и осветени от епископа на Залцбург, компетентната институция на тази територия. Друг важен факт е , че църквата Св. Адриан е храм , в който монасите са обучавани за мисионерска служба. Тази структура ще бъде открита по късно и в други средновековни градове , като Братислава, Оломоуц, Прага, Краков и др. В тази мрежа от 31 центъра откриваме дворцов център, църковна власт, храм и град с обкръжаващите го села и собствени църкви, директно подчинени на Прибина. Това е началото на т.н. система от замъци с военни отряди, които се мобилизират от всички страни в случай на война. Много от замъците са свързани с пътища, повечето построени от римляните, през които Прибина е можел да осъществява администрирането на териториите. Това не са кръвните връзки, известни от Моравия. Тази система възниква под влиянието на различни културни равнища, въпреки че могат да бъдат открити и някои франкски и римски административни елементи от църковната и държавната структура, но и духовни от аварско-славянския или по-точно славянско-аварския свят. Поради тази причина управителите на различните крепостни региони се наричат „жупани“. Именно словените влагат в този термин ново политическо значение през новия век. Тази система е приложена в т.н. Гау система, известна от франкската империя. За първи път на този „крепостен остров“ възниква напълно нов икономически, политически и културен модел. В съвременните източници има неопровержими доказателства от археологията и лингвистиката, които доказват това без съмнение. Този модел ще получи различни имена и ще положи основите на чешкото кралство на Пшемисловците, Пиастите, но и на Руриките. Този модел доказва, че е жизнен и ефективен. Дунавската монархия , Блатноград е началото на централно европейския тип държавност, тъй като икономически, политически, административно, културно и религиозно открива своята матрица в княжеския двор на Прибина и Коцел на острова, който днес наричаме „Варсигет“.  

Прибина спечелил с голямо доверие баварците, защото им обещал лоялност, към която наистина се придържал. Той основава нови населени  места, а в и около крепостта си построил  много църкви, манастири и църковни имоти, които попаднали под църковната власт на епископите в Залцбург. Но и преди това, когато живял в Моравия, той строил църкви, осветени от епископите на Залцбург. Освен това Прибина притежавал отлични организационни умения, започвал да обработва нивите, отглеждал коне, овце и говеда, а занаятчийското производство по негово време процъфтявало.

Научаваме и друга интересна информация за Прибина, а именно, че той е построил голяма трикорабна църква, построена в Братислава (нейните основи са открити днес до Братиславския замък). Следователно Прибина строи църкви в Нитра и Братислава, още преди пристигането на Кирил и Методий, основава град Бърно, така че е действал на няколко  места в Моравското княжество.

Интересни са писмените свидетелства от цитираният по-горе баварския историк Ян Турмаир, наречен Авентин, който е живял през 1477-1534 и който е написал хрониките на баварците. Авентин знае всичко за Прибина, което ни дава «писмото за покръстването на баварците и каринтяните ...», той очевидно е познавал този документ и е черпил данни от него, но също така и твърди, че на Прибина (когото нарича тук моравски крал Bryno, Brynno или Privina) принадлежали градовете Нитра (Словакия), Братислава (Словакия) и Бърно (Чехия) и че град Бърно (Brynna), е кръстен на него:

„На Брино, иначе Привина, моравският крал, който живееше със сина си Коцел над Дунава на северния бряг, когато дойде при него (при баварския крал Ľudovít Nemec), любезно го прие, образова го в християнската вяра... На Привина принадлежали градовете Нитра, Пизониум, който се нарича още Вратислабургиум (Братислава) и Брина (Бърно), който все още е кръстен на него “

(т.е. през 16 век, когато са били написани летописите).