Пристигане на аварите в Панония

Пристигане на аварите в Панония

Панония е наименованието на областта, която е създадена по време на Римската империя като нейна периферна провинция обградена на север от река Дунав, приблизително от днешна Виена до днешна Будапеща и на изток до р. Дунав и по-надолу към Сърбия. По този начин северната част на Панония се намира приблизително там, където е западната част на Унгария, разделена от р. Дунав. До 6-ти век много племена и етнически групи от различен произход преминали през Панония, тук постепенно се заселват словени, а в края на 6-ти век районът е окупиран от аварите. До пристигането на аварите обаче Панония е била християнска и е била подчинена на епархията Срием (Сирмиум), която е в днешна сръбска Сриемска Митровица. По време на присъствието на аварите християнството в Панония изчезва, но след поражението на аварите и основаването на словашкото княжество Блатноград през 9 век, християнството е възродено.

До 6 век словените заселват райони, разположени главно на север и изток от р. Дунав по цялата му дължина, като по този начин заемат левия бряг на реката до устието й с Черно море. В края на 6-ти век словенските племена преминават през р. Дунав на византийска територия, като нежелани нашественици, срещу които Византия усилено се съпротивлява. Византия не можела да се справи с тях, затова се възползвала от аварите, които се заселели тук през втората половина на 6 век, идвайки от изток през Карпатите и побеждавайки по пътя си словенските племена. Първоначално аварите встъпвали в служба на страната на Византия срещу словените, но по-късно те се обърнали срещу тях. От края на 6 век са запазени свидетелства от византийският писател Менандрос за това как аварите са искали да завладеят византийския град Сирмиум, когато пристигнали до него с цялата си армия.

Аварите буквално ги наричали ​​Гиганти. Авар е видоизменено наименование образувано от думата „обор“ - от "обор" - "абар" - "авар". „Обор“ на словенски означава „великан“. Малко хора знаят, че оттогава в славянските езици на словаци, чехи, поляци и руснаци е останала тази дума („обор“) в речника, която означава - големи, силни и диви човешки същества. Гигантите (Авари) потискали словените и ги използвали като авангард във военните им набези. Аварите се заселили почти из цяла Панония, заедно с разпръснатите племена на словените, които са покорили. Те обаче никога не са контролирали територията на словашките словени населяващи териториите над р. Дунав, за което свидетелстват много от запазените исторически документи и археологически находки.

Има малко писмени данни от тази област до 7 век, тъй като влиянието на Византия не се е разпростирало тук, така че е нямало причина да се пише за словените, живеещи над р. Дунав на територията на днешна Словакия, Моравия и Бохемия. Не е известно точно кога и в какъв брой словените са се преместили тук, но се знае от архиологическите разкопки край квартал Дубравка,  в Братислава, че словените са  били тук по време на римляните през 4 век.

Словените са населявали горепосочените територии  преди пристигането на аварите в Панония, а  словашките племена са населили териториите, разположени предимно на север от р. Дунав. Това се доказва от множеството старословашки археологически находки, открити в днешна Моравия и Словакия от 5 век и 6 век. Аварите се появяват в Централна Европа едва в края на 6 век и са се превърнали в непосредствен южен съсед за Словаците в продължение на около 200 години. Това го знаем например от лонгобардския монах Павел Диакон, живял през 8 век. Този монах записва събитията, които са се случвали в Норикум и в Панония до 7 век, т.е. в районите под р . Дунав, южно от днешна Бохемия, Моравия и Словакия. Норикум е бивша римска провинция, разположена приблизително на юг от днешна Чехия, а Панония е бивша римска провинция, разположена на юг от днешна Моравия и западна Словакия. Северните и източните граници на Панония са по поречието на р. Дунав. От делото на Павел Диакон се разбира, че тези бивши римски провинции все още не са били населени плътно със словени до края на 6-ти век, а р. Дунав е била естествената граница, която е разделяла словените, от останалия свят. В края на 6-ти век, Норикум била заселена от баварците /германското племе/ и от словените, които населили Каринтия, като се преместили от средния Дунав, откъдето били изтласкани от  идващите авари. В крайна сметка аварите се установяват в Панония, откъдето заплашвали и нападали околните народи и територии. Словените живеещи в близост до аварите, образували за известно време в своя защита силен съюз, известен като империята на Само. Независимо от това, аварите поробили разпръснатите словенски и гепидски племена, живеещи в Панония и средния Дунав.

В южна Словакия от периода на Аварският хаганат през 7 век – 8 век досега са изследвани около 6 000 гроба в 40 гробници над Дунава и около 60 000 гроба в Унгария под Дунава. Откритията от тези гробове потвърждават факта, че южна и югозападна Словакия е била населена от словените преди пристигането на аварите в Панония. В този район над Дунава са открити два вида погребения: кремация и скелетно. И при двата вида погребения се открива дунавският старословашки тип керамика. В гробищата за кремация те са били погребвани по такъв начин, че мъртвите първо са били изгаряни, а изгорелите останки от тялото са били поставяни в урна за пепел, която се заравяла в земята. В същото време самите урни веднага ни показват дали гробището е било старословашко или не. В скелетните гробища на мъртвите те са били погребвани без изгаряне, като са ги полагали в гроб. Открити са и такива гробища, където са намерени гробове с урни от кремации до скелетни гробове от същия период. Старословашките погребални кремации са от по-старо време, те постепенно се заменят със скелетни погребения, така че от 8 век можем да намерим скелетни гробища само в югозападна Словакия, колкото по-на север се отива, толкова по-дълго продължават топлинните гробища.

По този начин дунавският старословашки тип керамика, каквато се намира в топлинните гробища, се среща и в скелетните гробища. Същата керамика е направена от словените, които са изгаряли или погребвали мъртвите си в гробища. Керамиката ни разкрива много, защото е най-чувствителният индикатор за присъствието на даден етнос, племе или народ и за развиващите се промени с тях в  дадена област.

Керамиката от дунавският старословашки тип не е намерена в гробниците в Аварския хаганат под р. Дунав. В гробниците над р. Дунав тази керамика е намерена в голям брой гробове, независимо от пол, възраст или социална принадлежност. Това означава, че словашките предци са живеели непрекъснато над р. Дунав от древни времена, а р. Дунав е станала приблизителната естествена граница между словаците и аварите след пристигането им в Панония в края на 6 век.

Археологическите находки разкриват още повече, че споменатата керамика от дунавски тип, която е произведена от словашките грънчари на бавно въртящи се колела, е била открита в изобилие в гробове от 9 век в словашкото Моравско княжество и в Бохемия, т.е. там, където аварите не са се срещали въобще и в период, когато империята на Аварите отдавна е изчезнала. Тази керамика, направена на територията на Моравия (Великоморавската империя, Великоморавия) през 9 век е идентична с керамиката, която е намерена в гробниците от 7 век.

Формите на съдовете, тяхната декорация и маркировките на дъното са идентични.

Типични декорации са вълнообразни линии и прави линии и поредица от прободни гребени под гърлото. Същото важи и за жилищата на словашките предци, които са еднакви в различните  археологически обекти от 5 век до 12 век, независимо дали са били разположени в райони, където е проникнала част от аварите, или в райони, където аварите изобщо не са били.

Но и много други предмети, като оръжия, ножове, дървени ковани съдове, бижута или оборудване, които са открити в гробовете в гробищата над р. Дунав се различават от предметите, открити в гробовете под р. Дунав на територията на Аварския хаганат.

Така, че  словашкото население, живеещо предимно в днешна Западна Словакия, Моравия и Бохемия над р. Дунав е идентично с населението, открито в историческите документи от 9-ти век под името „Моравци“ или „Моравски Словени“, поне от 6 век и , че тези  предци на словаците са живеели тук преди пристигането на аварите в Панония и след тяхната гибел. Днешните словаци, моравци и чехи живеят тук без прекъсване от 5 век, а може би и по-отдавна.

Друго археологическо доказателство, че аварите са останали под р . Дунав е, че само около 4% от скелетите на монголоидната раса са открити в гробовете на днешна южна Словакия, а след това никъде над р. Дунав не е открито нито едно чисто аварско гробище.

Аварите били разрушителен и агресивен народ, който живеел за сметка на околните народи. Аварите извършвали внезапни набези в богатите страни, където разграбвали видяното и веднага се завръщали с плячката си в своите убежища. В края на 8 век те започват сериозно да заплашват Франкската империя с постоянните си набези на запад. По това време Франкската империя се управлявала от могъщият владетел Карл Велики, който решил да сложи край на аварите завинаги. Когато Франкската империя атакувала аварите в края на 8 век, за да ги победи окончателно, историческите документи споменават най-северните сблъсъци на франкските войски с аварите на реките Дунав, Кампе и Рабе и във Виенската гора. Настъплението на франкските войски срещу аварите е подробно описано във Фулдските анали:

" Когато франкските войски настъпвали през 791 г. по двата бряга на р. Дунав и с плавателни съдове по реката, те срещнали съпротива от аварите в местата, където река Камп се влива в Дунав и във Виенските гори.  Тук те разпръснали аварите и продължили напред.

 Войските от двете страни на р. Дунав и плавателните съдове по реката стигнали без бой до река Раба, където за няколко дни вдигнали военен лагер. Оттам южната част на армията преминала през Панония и Сабария (днешният унгарски град Сомбатели) обратно към Бавария, докато голяма част от Панония била разграбена, северната част на армията се върнала мирно по същият път обратно от северната страна на р. Дунав".

Местата над р. Дунав от днешно Комарно до Виена преминали без бой, тъй като тук  Аварите не разполагали със свои селища. Франкската армия преминала през Девин, без да се бие, защото нямало с кого да се бие и заселените тук словаци не създавали проблеми на франките при преминаването.

През 796 г. франките изтласкват аварите отвъд река Тиса и окупират техните територии , като създават т.нар „Източна марка“, която се администрира от франкските благородници. Северната граница на „Източната марка“ е била р. Дунав, териториите над р. Дунав не са били заети от франките, тъй като тук са живеели словаците - моравци, които са ги респектирали.

В края на 8 век властта на аварите намалява толкова много, че околните словени започват да се преселват в Панония, докато застрашавали сериозно аварите.

Затова през 805 г. аварският каган Теодор (вече покръстен, според франкските анали) "моли франкския владетел Карл Велики да позволи на аварите да се заселят в заблатената област между р. Дунав и р. Раба, защото са били заплашвани от словените в старите им поселища."

Към средата на 9-ти век Панония е била изпълнена със словени от словашката група до такава степен, че самите франки наричат ​​тази област „Словашката марка“, която всъщност е княжеството Блатноград, начело с княз Прибина, а по-късно и със сина му Коцел.