Пристигане на аварите в Панония

Пристигане на аварите в Панония

Панония е наименованието на областта, която е създадена по време на Римската империя като нейна периферна провинция обградена на север от река Дунав, приблизително от днешна Виена до днешна Будапеща и на изток до р. Дунав и по-надолу към Сърбия. По този начин северната част на Панония се намира приблизително там, където е западната част на Унгария, разделена от р. Дунав. До 6-ти век много племена и етнически групи от различен произход преминали през Панония, тук постепенно се заселват словени, а в края на 6-ти век районът е окупиран от аварите. До пристигането на аварите обаче Панония е била християнска и е била подчинена на епархията Срием (Сирмиум), която е в днешна сръбска Сриемска Митровица. По време на присъствието на аварите християнството в Панония изчезва, но след поражението на аварите и основаването на словашкото княжество Блатноград през 9 век, християнството е възродено.

До 6 век словените заселват райони, разположени главно на север и изток от р. Дунав по цялата му дължина, като по този начин заемат левия бряг на реката до устието й с Черно море. В края на 6-ти век словенските племена преминават през р. Дунав на византийска територия, като нежелани нашественици, срещу които Византия усилено се съпротивлява. Византия не можела да се справи с тях, затова се възползвала от аварите, които се заселели тук през втората половина на 6 век, идвайки от изток през Карпатите и побеждавайки по пътя си словенските племена. Първоначално аварите встъпвали в служба на страната на Византия срещу словените, но по-късно те се обърнали срещу тях. От края на 6 век са запазени свидетелства от византийският писател Менандрос за това как аварите са искали да завладеят византийския град Сирмиум, когато пристигнали до него с цялата си армия.

Аварите буквално ги наричали ​​Гиганти. Авар е видоизменено наименование образувано от думата „обор“ - от "обор" - "абар" - "авар". „Обор“ на словенски означава „великан“. Малко хора знаят, че оттогава в славянските езици на словаци, чехи, поляци и руснаци е останала тази дума („обор“) в речника, която означава - големи, силни и диви човешки същества. Гигантите (Авари) потискали словените и ги използвали като авангард във военните им набези. Аварите се заселили почти из цяла Панония, заедно с разпръснатите племена на словените, които са покорили. Те обаче никога не са контролирали територията на словашките словени населяващи териториите над р. Дунав, за което свидетелстват много от запазените исторически документи и археологически находки.

Има малко писмени данни от тази област до 7 век, тъй като влиянието на Византия не се е разпростирало тук, така че е нямало причина да се пише за словените, живеещи над р. Дунав на територията на днешна Словакия, Моравия и Бохемия. Не е известно точно кога и в какъв брой словените са се преместили тук, но се знае от архиологическите разкопки край квартал Дубравка,  в Братислава, че словените са  били тук по време на римляните през 4 век.

Словените са населявали горепосочените територии  преди пристигането на аварите в Панония, а  словашките племена са населили териториите, разположени предимно на север от р. Дунав. Това се доказва от множеството старословашки археологически находки, открити в днешна Моравия и Словакия от 5 век и 6 век. Аварите се появяват в Централна Европа едва в края на 6 век и са се превърнали в непосредствен южен съсед за Словаците в продължение на около 200 години. Това го знаем например от лонгобардския монах Павел Диакон, живял през 8 век. Този монах записва събитията, които са се случвали в Норикум и в Панония до 7 век, т.е. в районите под р . Дунав, южно от днешна Бохемия, Моравия и Словакия. Норикум е бивша римска провинция, разположена приблизително на юг от днешна Чехия, а Панония е бивша римска провинция, разположена на юг от днешна Моравия и западна Словакия. Северните и източните граници на Панония са по поречието на р. Дунав. От делото на Павел Диакон се разбира, че тези бивши римски провинции все още не са били населени плътно със словени до края на 6-ти век, а р. Дунав е била естествената граница, която е разделяла словените, от останалия свят. В края на 6-ти век, Норикум била заселена от баварците /германското племе/ и от словените, които населили Каринтия, като се преместили от средния Дунав, откъдето били изтласкани от  идващите авари. В крайна сметка аварите се установяват в Панония, откъдето заплашвали и нападали околните народи и територии. Словените живеещи в близост до аварите, образували за известно време в своя защита силен съюз, известен като империята на Само. Независимо от това, аварите поробили разпръснатите словенски и гепидски племена, живеещи в Панония и средния Дунав.

В южна Словакия от периода на Аварският хаганат през 7 век – 8 век досега са изследвани около 6 000 гроба в 40 гробници над Дунава и около 60 000 гроба в Унгария под Дунава. Откритията от тези гробове потвърждават факта, че южна и югозападна Словакия е била населена от словените преди пристигането на аварите в Панония. В този район над Дунава са открити два вида погребения: кремация и скелетно. И при двата вида погребения се открива дунавският старословашки тип керамика. В гробищата за кремация те са били погребвани по такъв начин, че мъртвите първо са били изгаряни, а изгорелите останки от тялото са били поставяни в урна за пепел, която се заравяла в земята. В същото време самите урни веднага ни показват дали гробището е било старословашко или не. В скелетните гробища на мъртвите те са били погребвани без изгаряне, като са ги полагали в гроб. Открити са и такива гробища, където са намерени гробове с урни от кремации до скелетни гробове от същия период. Старословашките погребални кремации са от по-старо време, те постепенно се заменят със скелетни погребения, така че от 8 век можем да намерим скелетни гробища само в югозападна Словакия, колкото по-на север се отива, толкова по-дълго продължават топлинните гробища.

По този начин дунавският старословашки тип керамика, каквато се намира в топлинните гробища, се среща и в скелетните гробища. Същата керамика е направена от словените, които са изгаряли или погребвали мъртвите си в гробища. Керамиката ни разкрива много, защото е най-чувствителният индикатор за присъствието на даден етнос, племе или народ и за развиващите се промени с тях в  дадена област.

Керамиката от дунавският старословашки тип не е намерена в гробниците в Аварския хаганат под р. Дунав. В гробниците над р. Дунав тази керамика е намерена в голям брой гробове, независимо от пол, възраст или социална принадлежност. Това означава, че словашките предци са живеели непрекъснато над р. Дунав от древни времена, а р. Дунав е станала приблизителната естествена граница между словаците и аварите след пристигането им в Панония в края на 6 век.

Археологическите находки разкриват още повече, че споменатата керамика от дунавски тип, която е произведена от словашките грънчари на бавно въртящи се колела, е била открита в изобилие в гробове от 9 век в словашкото Моравско княжество и в Бохемия, т.е. там, където аварите не са се срещали въобще и в период, когато империята на Аварите отдавна е изчезнала. Тази керамика, направена на територията на Моравия (Великоморавската империя, Великоморавия) през 9 век е идентична с керамиката, която е намерена в гробниците от 7 век.

Формите на съдовете, тяхната декорация и маркировките на дъното са идентични.

Типични декорации са вълнообразни линии и прави линии и поредица от прободни гребени под гърлото. Същото важи и за жилищата на словашките предци, които са еднакви в различните  археологически обекти от 5 век до 12 век, независимо дали са били разположени в райони, където е проникнала част от аварите, или в райони, където аварите изобщо не са били.

Но и много други предмети, като оръжия, ножове, дървени ковани съдове, бижута или оборудване, които са открити в гробовете в гробищата над р. Дунав се различават от предметите, открити в гробовете под р. Дунав на територията на Аварския хаганат.

Така, че  словашкото население, живеещо предимно в днешна Западна Словакия, Моравия и Бохемия над р. Дунав е идентично с населението, открито в историческите документи от 9-ти век под името „Моравци“ или „Моравски Словени“, поне от 6 век и , че тези  предци на словаците са живеели тук преди пристигането на аварите в Панония и след тяхната гибел. Днешните словаци, моравци и чехи живеят тук без прекъсване от 5 век, а може би и по-отдавна.

Друго археологическо доказателство, че аварите са останали под р . Дунав е, че само около 4% от скелетите на монголоидната раса са открити в гробовете на днешна южна Словакия, а след това никъде над р. Дунав не е открито нито едно чисто аварско гробище.

Аварите били разрушителен и агресивен народ, който живеел за сметка на околните народи. Аварите извършвали внезапни набези в богатите страни, където разграбвали видяното и веднага се завръщали с плячката си в своите убежища. В края на 8 век те започват сериозно да заплашват Франкската империя с постоянните си набези на запад. По това време Франкската империя се управлявала от могъщият владетел Карл Велики, който решил да сложи край на аварите завинаги. Когато Франкската империя атакувала аварите в края на 8 век, за да ги победи окончателно, историческите документи споменават най-северните сблъсъци на франкските войски с аварите на реките Дунав, Кампе и Рабе и във Виенската гора. Настъплението на франкските войски срещу аварите е подробно описано във Фулдските анали:

" Когато франкските войски настъпвали през 791 г. по двата бряга на р. Дунав и с плавателни съдове по реката, те срещнали съпротива от аварите в местата, където река Камп се влива в Дунав и във Виенските гори.  Тук те разпръснали аварите и продължили напред.

 Войските от двете страни на р. Дунав и плавателните съдове по реката стигнали без бой до река Раба, където за няколко дни вдигнали военен лагер. Оттам южната част на армията преминала през Панония и Сабария (днешният унгарски град Сомбатели) обратно към Бавария, докато голяма част от Панония била разграбена, северната част на армията се върнала мирно по същият път обратно от северната страна на р. Дунав".

Местата над р. Дунав от днешно Комарно до Виена преминали без бой, тъй като тук  Аварите не разполагали със свои селища. Франкската армия преминала през Девин, без да се бие, защото нямало с кого да се бие и заселените тук словаци не създавали проблеми на франките при преминаването.

През 796 г. франките изтласкват аварите отвъд река Тиса и окупират техните територии , като създават т.нар „Източна марка“, която се администрира от франкските благородници. Северната граница на „Източната марка“ е била р. Дунав, териториите над р. Дунав не са били заети от франките, тъй като тук са живеели словаците - моравци, които са ги респектирали.

В края на 8 век властта на аварите намалява толкова много, че околните словени започват да се преселват в Панония, докато застрашавали сериозно аварите.

Затова през 805 г. аварският каган Теодор (вече покръстен, според франкските анали) "моли франкския владетел Карл Велики да позволи на аварите да се заселят в заблатената област между р. Дунав и р. Раба, защото са били заплашвани от словените в старите им поселища."

Към средата на 9-ти век Панония е била изпълнена със словени от словашката група до такава степен, че самите франки наричат ​​тази област „Словашката марка“, която всъщност е княжеството Блатноград, начело с княз Прибина, а по-късно и със сина му Коцел.

империята на Само.

                                        ИМПЕРИЯТА НА САМО 

Предшествениците на словаците се организирали през 7 век в ранно феодална държава , известна като империята на Само. Това го знаем от т.нар Хроника на Фредегар, за която се смята, че е написана от пътешественик на име Фредегар, който вероятно е живял по това време. Почти само от тази хроника знаем какво се е случило със словаците и Само през 7 век. Тук се споменава единственото място, което принадлежи на Словакия, замъкът Вогастисбург, където Само побеждава франките и техния крал Дагоберт.. .

 

Според хрониката Само е франкски търговец от района близо до днешния Париж, който е ходил при словаците заедно с други франкски търговци да търгува през 623-624 год. Словаците били заплашени от аварите и Само им помогнал във военната им експaнзия. Само бил толкова мъдър и сръчен, че словаците го харесали и избрали за крал:

 

„Когато словаците, потеглили въоръжени срещу аварите, търговецът Само отиде с тях на военна акция и там той се оказа толкова полезен в битката с аварите, че беше достоен за удивление. Голям брой авари загиват под мечовете на словаците. Когато словаците видяха колко полезен е Само, те го избраха за свой крал и той щастливо ги управлява в продължение на 35 години. По време на неговото управление словаците водят много битки срещу аварите и благодарение на неговата решителност и сръчност словаците винаги побеждават аварите. "

 

Но къде се е провела тази битка? Археологическите находки са разкрили няколко хиляди гроба в югозападна Словакия, в които досега е открито най-много оръжие от този период. Относително точно знаем и къде са живели словаците през 7 век и кои територии са били окупирани от аварите. Аварите проникнали в Панония, заплашвали словените, живеещи в днешна Словакия, Моравия, Източна Австрия и Каринтия. Само тук словаците, под ръководството на Само, можело да се бият с аварите и да ги победят, както се споменава в Хрониката на Фредегар. Територията на Моравия е била под контрола на Само.  Единствените достоверни исторически данни са запазени в латинския документ:

 

„Libellus de convertione Bagoariorum et Carantanorum ad fidem christianam“

 

 (Писмо за покръстването на баварците и каринтяните), в който се казва, че крал Само управлявал Каринтските словени. Той управлявал  и в други словенски области, защото и други словени започват да се присъединяват към Само след успешните му битки срещу аварите и победата му над франките (виж снимката) . В хрониката на Фредегар четем това:

 

„Дори Дерван, князът на сорбите, народ от словенското племе,  който отдавна принадлежал към Франкската империя, се присъединил към Само“.

 

Това са били лужишките сърби, които живеели в района северно от днешна Бохемия. По този начин лужишките сърби са могли да се присъединят към Само в района на днешна Бохемия, те не могат да се присъединят към територията на Каринтия, защото е твърде далеч от тях. От това следва, че днешните чехи и словаци, живеещи тук, също са били под контрола на Само. Присъединяването на лужишките сърби към Само става едва след победата на Само над франкския крал Дагоберт в периода 631-632 год.

 

Ето какво казва хрониката на Фредегар:

 

„Когато Дагоберт разбрал (че Само е изхвърлил пратеника на Дагоберт извън страната), той заповядал от цяла Австразия да се събере войска срещу Само и словените и срещу тях тръгнали от три посоки. В същото време лонгобардите, наети от Дагоберт,нападнали словените. Словените се съпротивлявали тук и другаде, но армията на алеманите, водена от Кродоберт, победила там, където влезли. Лонгобардите също спечелили. И Алеманите, и Лонгобардите взели със себе си голям брой плененници. Въпреки това австразийците обградили замъка Вогастисбурк, където била укрепена най-голямата дивизия от смелите словени, и се бориха с тях в продължение на три дни, но голяма част от армията на Дагоберт беше покосена от мечовете на словените или побягнала към поселищата си, оставяйки всички шатри и всичко, което имаха със себе си. Оттогава словените нахлували много пъти в Тюрингия и другите франкски области, за да плячкосват. Дори Дериван, князът на лужишките  сорби, народ от словенското племе, който отдавна е принадлежал на Франкското кралство се присъедини към народа си, към кралството  на Само. И тази победа на словените над франките не беше спечелена от словените, толкова заради смелостта им, колкото заради неразумието на австразийците, които изпаднаха в немилост към Дагоберт и непрекъснато бяха експлоатирани от него. "

Много поучителен параграф, който косвено ни разкрива местоположението, силата и мащаба на кралството на Само. Нека да разгледаме отново картата и да разберем откъде са могли трите армии на Дагоберт - Лонгобарди, Алемани и Австразийци да нападнат словените.

Лонгобардите са можели да атакуват само каринтските словени от юг, алеманите - както коринтските, така и моравските словаци от запад, а австразийците - са атакували от запад словените, живеещи в Чехия и Моравия. Лужишките сърби не участвали в боевете, те все още са били във васална позиция спрямо франките. Така империята на Само се разпространява в Каринтия, на територията на стара Моравия (Моравия и Словакия) и в Бохемия (Чехия). Замъкът Вогастисбург е бил словашки, той се е намирал в държавата на Само, тъй като

 „... голяма част от армията на Дагоберт е била покосена от мечовете и  избягала по родните си места ...“

И така, къде се е намирал Вогатисбург ? Със сигурност не в Каринтия, защото тук Лонгобардите и Алеманите печелят срещу словените. Но решителната битка се състои при Вогастисбург, където най-силните и най-големите армии от словени и австразийци се срещат една срещу друга.

Както виждаме от картата, австразийците се заселват над Германия и западно от Бохемия. По този начин Вогастисбург може първо да е бил някъде на територията на днешна Бохемия, може би дори някъде в източната част на днешна Германия. В хрониката на Фредегард многократно се подчертава, че след победата на Само словаците много пъти са нападали Тюрингия.

Този франкски регион се намира западно от Бохемия. Тюрингиия със сигурност не може да бъде нападана от каринтийските словени, тъй като за тях този регион е твърде далеч. От това може да се предположи, че основните военни сили и по този начин и центърът на Самовата държава е бил или в Бохемия  или в Моравия /Девин или Братислава/. При Бамберг над Миохан се намира град с име Вугастесрод, който се споменава  в историческите документи още през 1017 г. Това име много прилича на името от хрониката на Фредегар - Вогастисбург и в основата си може да бъде мястото, където се е състояла решителната битка между словените и франките, тъй като словаците често са нахлували в тези области през 7 век.

 

 Това място обаче и да е било обитавано от словаци, едва ли би могло да бъде седалището на Само, защото се намирало или във франкската част, или на границата с Франкската империя.

 

Често научаваме за Тюрингия повече от 200 години по-късно през 9 век, във връзка с многото военни набези на чешките словени в тази област.  След победата на Само над Дагоберт, словените много пъти нахлуват в Тюрингия и франкските анали записват абсолютно същото нещо 200 години по-късно, само че словените вече са посочени по-точно, като чешки словени или бохеми.

 

Съществува още един исторически извор, от който черпим информация , това е франкското съчинение от неизвестен автор от началото на 9 век:

„Делата на Дагоберт I, крал на франките“,

където четем това: „... когато словените, по заповед на Само, диво се съпротивлявали и преминали границата , нападнали Тюрингия ..“.

Това изречение потвърждава достатъчно, че Само е трябвало да пребивава в Бохемия или Моравия. Тук се подчертава, че словените са нахлули в Тюрингия по заповед на Само. Следователно той трябва да е бил на мястото, откъдето словените са нападнали Тюрингия, а словените са могли да нахлуят в Тюрингия само от територията на Бохемия.

 

Според тези налични исторически данни центърът на империята на Само е бил първо в Бохемия, може би в Моравия, но Само контролирал и територията на Каринтия, а по-късно и територията на лужишките сърби . Самият той управлявал голяма словенска територия, успешно се противопоставя на завоеванията на франките и аварите и по време на живота си (умира през 658 г.) словените са независими. Словените се противопоставят на аварските и франкските атаки, но само временно, защото сто години по-късно аварите вече заплашват каринтийските словени, които молят самите франки за помощ.

 

Някои историци твърдят, че империята на Само е продължила до времето, когато започват да се появяват съобщения за съществуването на Моравското княжество през 9 век, дори че Моймировци са потомци от рода на Само.

 

През 631 г. франкският владетел Дагоберт атакува империята на Само с три армии от три различни посоки, от Каринтия до Бохемия, както виждаме на снимката. Това означава, че територията, която Само контролира по това време, е била голяма и непрекъсната, но още през 791 г., т.е. точно 150 години по-късно, от франкските анали научаваме, че аварите са окупирали областите по течението на Дунав до река Енге, която става естествената граница между Баварите и Аварите. Това означава, че дунавските словени са останали изолирани от Каринтия и другите южни словени, защото аварите са се вклинили между тях.

 

Изводи:

 

Ø  В битката срещу франките през 620 год. край днешните западни покрайнини на Братислава словените печелят първата исторически документирана победа срещу франките. След тази победа се организират в ранно-феодално формирование известно, като империята на Само със столица Вогатисбург ( Братислава) .

 

Ø  Само е наричан в текстовете (от Фредегаровата хроника) „рекс“ (Крал) и основаната от него държава е надплеменен съюз. Възникването на Самовата държава е през 623 год. Според археологическите находки, ядрото на империята се намира в басейна на река Морава (включително към нея принадлежат Долна Австрия и Словакия), а в югозападната част на Словакия и малка част от дн. Унгария, т.е. на териториите, където по-късно се основават Моравското княжество и Княжество Нитра. Империята на Само придобила значително влияние. По-късно, съюзници на империята стават дерванските лужишки Сърби, словените от Бохемия и словените от Каринтия (Австрия и Словения).

 

Ø  Между VII и VIII век районът е включен във Великоморавското княжество, прерастнало в империя при Светополк. В началото основните съставни части на държавата включват същите области, като  на Самовата империя. Замъкът в Братислава е седалище на княжеската свита от рода Моимировци и на църковният сановник.

 

Ø  Съществуването на 2 политически формации в тази област -  Marehensis /Моравия/ и Sclavinia /Словакия/ от 671 до 800 год., известни със собствените си  имена ("моравци" и "словене"),  предполага наличието на силни държавни единици. В европейски контекст периодът е на  формиране на народите, когато общата етническа принадлежност, започва да обхваща голяма площ .

 

Ø  След победата при Братислава през 620 год. е началото на историята на Словакия. Чрез своите действия и живота си Само се превърнал в истински обединител и основател на словашкият народ.

 

Ø  Потомството на Само е просъществувало във времето до Прибина, Ростислав и Светополк.

 

Ø  Самовата държава е надплеменно обединение на словаците, което е положило основите на Словашкият език и Словашката народност. Това обединение е извършено 400 години преди обединението на съседните народи на чехи, унгарци, поляци, украинци, руснаци. Затова словаците са най-старият народ в Централна и Източна Европа.

 

Ø  След него и след Прибина , авари и франки са принудени да зачитат суверенитета на словашките князе и не само това, Само спира разширяването на аварския хаганат в Западна Европа ... в същото време за повече от 3 века спира  германската експанзия в Словашките земи.

 

 

SLOUGENZIN MARCHA, БЛАТНОГРАД, ПАНОНИЯ

          SLOUGENZIN MARCHA, БЛАТНОГРАД, ПАНОНИЯ

Блатноград е построен през 9-ти век от Прибина и неговия син Коцел до езерото Блатно (Балатон). Прибина и Коцел принадлежат към известните личности от националната история на Словакия. Името Прибина е от старословашки произход и е свързано с глагола прибити /придобивам/. Това е име, което прилича на много други старословашки имена като Растислав или Прибислав по своя смисъл. Тези имена изразяват възпроизводството и растежа на властта, територията или собствеността.

Най-много информация за Прибина и княжество Блатноград може  да се намери  в документа, озаглавен „Libellus de convertione Bagoariorum et Carantanorum ad fidem christianam“  (Писмо за обръщането на баварците и каринтяните към християнската вяра). Този документ съдържа подробна информация за църковното устройство на Панония, където Прибина основава ново словашко княжество - Блатноград  в бившата римска провинция  в средата на 9 век заедно със сина си Коцел след прогонването му от Моравска Словакия.

След смъртта на Прибина през 861 г. Коцел става владетел на Блатноград, което позволява на великият гръцки учен Методий да поеме църковните дела в неговото княжество под свой контрол. Това вбесило църковните сановници от Залцбургската архиепископия и в знак на протест срещу назначаването на Методий за панонски архиепископ през 870 г. те написали споменатият по горе документ. Действието на Методий в Панония и създаването на нова архиепископия на територия,  която дотогава е принадлежала на архиепископията на Залцбург, е довело до прекратяване на дейността на залцбургските свещеници,

„защото словаците бяха много по-склонни да приемат християнските учения от устата на Методий на техния роден словашки език“.

Старословенският език започнал да се използва в богослужбата в църквите, което силно изострило отношенията с  баварските епископи и те се оплакали от Методий на германския крал и папата. Църковните сановници в Залцбург загубили контрол над голяма част от Панония. Затова те веднага написали писмо до папата, в което  се оплакват от новите условия в Панония, като същевременно назовават всичките им заслуги в разпространението на християнството на тази територия преди пристигането на Методий. Тук те подробно разясняват дейностите и достойнствата на Прибина, който разширява църковните имоти и построява множество църкви в Панония.

В писмото залцбургските епископи посочват, че бившият владетел на Франкската империя, Карл Велики, е поверил на Залцбургската църква управлението на тази територия през 796 г., след като Франкската империя е победила аварите, които населявали по-рано Панония. Панония останала разрушена, опустошена и обезлюдена след поражението на аварите, но за кратко време свободните  места започнали  да се заемат от словаци и баварци, но в по-голям брой по-специално словаците идвали тук от околните страни. По-късно баварският крал Лудовит Немски (843-876) разрешава на словашкия княз Прибина да управлява в тази територия и тъй като Прибина до голяма степен допринася за разпространението на християнството в Панония, неговата биография също се споменава в писмото.

Църковните сановници в Залцбург възприемали  княжество Блатноград /Панония/,  като разширение на Каринтия на изток, това можем да го видим в наименованието на самия исторически документ (Писмо за  покръстването на баварците и каринтяните ), където те наричат ​​панонските словаци каринтяни. Каринтяните са словени, живеещи в Каринтия, но постепенно попадат под църковното и управленско господство на баварците преди поражението на аварите в края на 8 век. В старословашкото „Житие на Св. Константин "в глава 15, обаче Коцел се споменава като "князът на Панония ", а не като  «князът на Каринтия». Прибина и по-късно синът му Коцел владеят района около езерото Балатон и източните части на днешна Словения и Австрия. Следователно бихме могли да говорим за разширена Каринтия на изток, но от 861 г., когато Коцел поема управлението, вече не можем да говорим за разширение на Каринтия, защото Коцел се присъединява  културно и политически към Моравия, Растислав и Светополк. От 870 г. Методий обединява Панония и Моравия в един църковен диоцез, а през 884 г. Светополк нахлува в Панония начело на голяма армия и затвърждава власта на Моравия над тази територия. В „Житието на Св. Климент “ (Климент е ученик на Методий) пише, че Методий е бил епископ на„ Моравска Панония“, което означава, че по времето на Методий и царуването на Светополк I, областта на Панония и следователно областта на княжество Блатноград започнала  да се нарича Моравска.

Княжеството на Прибина и по-късно на Коцел също е било колонизирано и от германците - баварци, което се вижда от някои германски имена на селищата, които са притежавали тук. Това можем да видим например в списъка с имената на важните гости, споменати в горепосочения документ, участвали в освещаването на една от многото църкви, които Прибина е построил в Блатноград през 850 г. От 29-те души, които са присъствали на освещаването на църквата има  15 имена от старословашки произход и 14 имена от германски произход. Например: От «Кръщенето на баварците и корутанците» знаем, че архиепископ Лицирем осветил църква в чест на Дева Мария през 850 година, на което освещаване присъствали : КОЦЕЛ, УНЗАТ (синовете на Прибина), ХОТЕМИР, ЛЮТЕМИР, ЗУРБЕН, СИЛИЗ, ВЪЛКИНА, ВИТЕМИР, ТРЕБИЦ и ГОЙМИР, както и баварците : АМАЛРИХ, АЛТВАРТ, УЕЛЕНХЕЛМ, ФРИДЕРЕРТ, СКРОТ и т.н. 

Благородниците от словашки произход притежавали обширни имоти в княжество Блатноград. От документа научаваме, че например:

« благородникът Земан е построил «Железният замък» (Васвар), благородника Жилиц е притежавал обширни гори в по-късния окръг Шомошка, където името му все още се съхранява в изменените  унгарски наименования в тази област като Шелишко».

В старословашките исторически документи, написани на кирилица, са отбелязани словашките  територии, където Растислав, Светополк и Коцел са управлявали. Например в хрониката на Нестор от 12-ти век се пише:

«Помолили императора и той ги (Кирил и Методий) изпраща в словашките земи при Растислав, Светополк и Коцел.  Когато стигнали там, започнали да съставят азбуката на словашки език и превели Библията и Евангелията. Словаците бяха щастливи , че чуха величието на Бог на техния език».

Княжеството на Прибина и по-късно на Коцел е описано от самите германци като словашко. Запазено е писмо, което баварският крал Лудовит Немски  (843-876) изпраща на княз Прибина в Блатноград през 860 г. В това писмо княжество Блатноград, населявано от словаци е буквално посочено като

„slougenzin marcha“ (четем „slovencin“, словашка марка, провинция).

Прибина бил в съюз с Лудовит Немски, кралят на баварците (крал на Германия или на т.нар. Източнофранкска империя). През 856 г. Лудовит Немски назначава най-големият си син Каролман за администратор на съседната на Моравия територия , т.нар.“ Словашка марка“, това име е описано от самият крал Лудовит Немски. Каролман искал да детронира баща си, затова сключил съюз с Растислав и през 861 г. открито се противопоставил на баща си. Бертинските анали  документират това събитие по следния начин:

„Карломан, син на Лудовит Немски, кралят на Германия (Източнофранкската империя) сключил договор с Растислав, кралят на словаците и се отделил от баща си и с помощта на Растислав завладял голяма част от неговото кралство до реката Ин. ”

 Мощта на Растислав вече била толкова голяма, че се включвал пряко в споровете на кралското семейство на Лудовит Немски . По време на този бунт на Каролман срещу баща си, Каролман и Растислав изгонват князете  от Панония и Каринтия. По това време Растислав ликвидира Прибина , който управлявал в Панония в Блатноград.

Според средновековния летописец Авентин:

„Растислав, кралят на словаците, тръгнал с армията си с вражески намерения срещу Брино (Прибина), приятелят на Лудовит (Немски), а също и князът на словаците ... и в битката го побеждава и убива. "

Тъй като Растислав винаги е бил във враждебно отношение с Людовит Немски, Прибина е трябвало да бъде негов враг. След 861 год.  Прибина не се споменава в историческите документи, след като се случва споменатото въстание. За последен път Прибина се споменава в историческите хроники на 20 февруари 860 г., когато посещава Резно в Бавария.

През 861 г. Растислав окупира Блатноград и отстранява Прибина. Следователно само Растислав може да реши кой ще продължи да управлява в Блатноград. Той поставя Коцел на княжеския трон, който по този начин става съюзник на Растислав. Виждаме това например от факта, че Коцел незабавно се присъединява към поканата на Растислав и Светополк, която те отправят заедно към византийския император, „да дойдат в словашките земи византийски учители , които да повишат културното ниво на словаците“.

Описано е много точно, например, в хрониката на Нестор от 12-ти век:

„когато словаците бяха кръстени, техните князе Растислав и Светополк и Коцел изпратиха писмо  до император Михаил: страната ни е кръстена, но тук няма учител, който ще ни научи и ще ни обясни свещените книги. “

При управлението на Коцел в Блатноград се стига до културен и църковен съюз на княжество Блатноград с Моравия. Не знаем подробности за този съюз, но той със сигурност е бил много близък, тъй като по-късно се появява обща Моравско -Панонска архиепископия със словашка богослужба. Баварските църковни сановници трябвало да напуснат Панония и да оставят своите църкви и църковни имения на ново-осветения епископ, дякон и свещеник под ръководството на архиепископ Методий. Това никога не би могло да се случи, ако Блатноград и Моравия са били под контрола на баварския крал Лудовит Немски, по времето на  Моимир I, като княз на Моравия и Прибина , като княз на Блатноград. Растислав е независим крал на Моравия (както вече го титуловат ​​много средновековни хронисти) и той също така е осигурил тази независимост и за Коцел в Блатноград в Панония. Очевидно обаче Коцел не е имал проблем да се свърже със своите сънародници, Растислав и Светополк, въпреки че като младеж е бил отгледан в християнската вяра и покръстен в Бавария. По-късно самият той поел голяма инициатива, когато през 869 г. поискал от папата, Методий да бъде избран за панонски архиепископ.

За Прибина научаваме тук, че той е бил изгонен от Моравия от моравския принц Моимир. Тук буквално пише:

"Прибина бе изгонен от Моимир, княза на моравците над Дунава . "

Това се случило някъде между 833-836, защото след този период Прибина се подслонил при граф Ратбота, който управлявал бившите територии на аварите в Панония. След няколко години Ратбота запознал Прибина с баварския крал Лудвиг Немски  (843-876), който уредил Прибина и неговия син Коцел да бъдат обучени в християнската вяра в Бавария и да бъдат кръстени. През 846 г. Лудовит Немски отдал на Прибина територията около езерото Блатно (Балатон), която накрая му дарява на 12 октомври 847 г. Интересно е, че през същия период (през 846 г.) Лудовит Немски лишава Моимир I от Моравия, от която преди това Моимир изгонва Прибина.

Прибина, заедно със сина си Коцел, създава второто словашко княжество със замъка Блатненски в средата на гориста и блатиста местност в дарения район, който немците наричали Мосабург. Блатноград се намирал на мястото , където р. Сала се влива в езерото Блатно  (днешният Балатон, това видоизменено наименование, унгарците взаимстват от словашката дума блато – балато - балатон). По този начин имената Блатнохрад, Блатненски град изразяват блатистата природа на околната среда, където Прибина и Коцел са построили своя княжески замък. Когато по-късно маджарите заемат това място, те започват да наричат Блатноград или онова, което е останало от него Мокшарвар. Това име произлиза от словашки език: мочиар – мочар – мокар – и „вар“ на унгарски означава замък. Името на близкия град до езерото Блатен е Кестхели, където в местния музей се съхраняват старословашки находки от Блатноград, също произлиза от старословашки: Кестхели - кестел – костол - църква, този град е основан от словаци и вероятно е имал укрепено старословашко селище или замък, защото на старословашки „костел“, „кастел“ означава замък.

Знае се, че столицата на Блатненското княжество – Блатноград е разположена в днешният град Варсигет (Унгария) , което означава «островна крепост». По това време нивото на езерото Балатон е било по-високо от днешното с поне 2 м. Това което днес е част от сушата в южната част на езерото е било остров в средата на езерото Балатон. Първата църковна структура , която е осветена след като Прибина получава Трансданубия е църквата св. Йоан Кръстител. Йоан Кръстител се открива на места, където има оживена мисионерска дейност. Втората църква датира от 850 година, тя е осветена на Дева Мария от епископа на Залцбург и се намира в акропола на острова. Това е втората църква на Прибина. На това място Прибина построява своя дворец и мястото, където е щял да бъде погребан. Другата църква е осветена на св. Мъченик Адриан в подножието на замъка. Тя е с колосалните размери за времето си – 53 метра дължина и 25 метра ширина. Тази светиня е заобиколена от т.н. амбулариум , т.е. място където е можело да се разхождаш свободно, но имало и помещение за вярващите. Това са най-големите структури от онова време (по – големи от сакралните сгради в Саксония и Бавария). Сходни по размер сгради се откриват в западната част на франската империя.  Св. Адриан е войник от 6-ти римски легион, който е посветен на Херкулес.  Църковната политика на този народ показва връзката с баварците, славяните, римляните и може би с остатъците от аварите и обединението им в една нова общност. Формирането на тази общност зависи от волята на Прибина и сина му Коцел и архиепископа на Залцбург, който е отговарял за тази територия. Прибина е имал собствена църква посветена на Дева Мария. В «кръщенето на баварците и корутанците» се споменава построяването на 31 църкви и осветени от епископа на Залцбург, компетентната институция на тази територия. Друг важен факт е , че църквата Св. Адриан е храм , в който монасите са обучавани за мисионерска служба. Тази структура ще бъде открита по късно и в други средновековни градове , като Братислава, Оломоуц, Прага, Краков и др. В тази мрежа от 31 центъра откриваме дворцов център, църковна власт, храм и град с обкръжаващите го села и собствени църкви, директно подчинени на Прибина. Това е началото на т.н. система от замъци с военни отряди, които се мобилизират от всички страни в случай на война. Много от замъците са свързани с пътища, повечето построени от римляните, през които Прибина е можел да осъществява администрирането на териториите. Това не са кръвните връзки, известни от Моравия. Тази система възниква под влиянието на различни културни равнища, въпреки че могат да бъдат открити и някои франкски и римски административни елементи от църковната и държавната структура, но и духовни от аварско-славянския или по-точно славянско-аварския свят. Поради тази причина управителите на различните крепостни региони се наричат „жупани“. Именно словените влагат в този термин ново политическо значение през новия век. Тази система е приложена в т.н. Гау система, известна от франкската империя. За първи път на този „крепостен остров“ възниква напълно нов икономически, политически и културен модел. В съвременните източници има неопровержими доказателства от археологията и лингвистиката, които доказват това без съмнение. Този модел ще получи различни имена и ще положи основите на чешкото кралство на Пшемисловците, Пиастите, но и на Руриките. Този модел доказва, че е жизнен и ефективен. Дунавската монархия , Блатноград е началото на централно европейския тип държавност, тъй като икономически, политически, административно, културно и религиозно открива своята матрица в княжеския двор на Прибина и Коцел на острова, който днес наричаме „Варсигет“.  

Прибина спечелил с голямо доверие баварците, защото им обещал лоялност, към която наистина се придържал. Той основава нови населени  места, а в и около крепостта си построил  много църкви, манастири и църковни имоти, които попаднали под църковната власт на епископите в Залцбург. Но и преди това, когато живял в Моравия, той строил църкви, осветени от епископите на Залцбург. Освен това Прибина притежавал отлични организационни умения, започвал да обработва нивите, отглеждал коне, овце и говеда, а занаятчийското производство по негово време процъфтявало.

Научаваме и друга интересна информация за Прибина, а именно, че той е построил голяма трикорабна църква, построена в Братислава (нейните основи са открити днес до Братиславския замък). Следователно Прибина строи църкви в Нитра и Братислава, още преди пристигането на Кирил и Методий, основава град Бърно, така че е действал на няколко  места в Моравското княжество.

Интересни са писмените свидетелства от цитираният по-горе баварския историк Ян Турмаир, наречен Авентин, който е живял през 1477-1534 и който е написал хрониките на баварците. Авентин знае всичко за Прибина, което ни дава «писмото за покръстването на баварците и каринтяните ...», той очевидно е познавал този документ и е черпил данни от него, но също така и твърди, че на Прибина (когото нарича тук моравски крал Bryno, Brynno или Privina) принадлежали градовете Нитра (Словакия), Братислава (Словакия) и Бърно (Чехия) и че град Бърно (Brynna), е кръстен на него:

„На Брино, иначе Привина, моравският крал, който живееше със сина си Коцел над Дунава на северния бряг, когато дойде при него (при баварския крал Ľudovít Nemec), любезно го прие, образова го в християнската вяра... На Привина принадлежали градовете Нитра, Пизониум, който се нарича още Вратислабургиум (Братислава) и Брина (Бърно), който все още е кръстен на него “

(т.е. през 16 век, когато са били написани летописите).

Поучение на Методий към владетеля. Клоцов сборник

 

 Поучение на Методий към владетеля. Клоцов сборник

 Част от този непълен писмен документ се намира в градския музей в Тренто, Италия (12 листа), а два листа са в Инсбрук, Австрия. Все още липсват около 50 листа. Запазените писма съдържат кодекс, написан от Методий и са  били предназначени за  словашкият крал Светополк. Оригиналът на този документ, който е създаден по времето на Методий преди 885 г., не е запазен. 14-те запазени листа, написани на словашки език, са копие на оригиналното произведение на Методий, изготвено от учениците му в началото на 9 и 10 век в Хърватия.

 В кодекса, например, Методий насърчава управляващите, прокурорите в държавата да подкрепят добре обвиненията с достатъчен брой свидетелски показания, да не насърчават браковете между роднини, да не позволяват разводи или да гарантират, че приетите закони ще се спазват.

Синайски псалтир, Синайски старословашки молитвеник

 

фиг.1

фиг. 2

Синайски псалтир, Синайски старословашки молитвеник фиг. 1

И двата писмени паметника са намерени през 19 век в манастира "Св. Екатерина" в планината Синай, Египет на фиг. 2. Това са преписи на оригинални творби, написани от Кирил и Методий в Моравия. Това са преписи, които са направени от оригиналната  словашка писменост през XI век в Македония в Охрид. Синайският старословашки молитвеник не е пълен, много страници са изгубени, но оригиналният мемориал е бил дълъг 548 страници, запазени са 218 страници. Учениците на Кирил и Методий са донесли тези текстове в Македония, когато трябвало да напуснат Моравия след смъртта на Методий през 885 г. Тук те отново са били преписвани в словашко писмо през 10-ти и 11-ти век.