СЛОВАКИЯ / SLAVONIA MAGNA/ IX ВЕК

 СЛОВАКИЯ  /SLAVONIA  MAGNA/ 

ПРЕЗ  IX  ВЕК 

1. 

Ducatus NITRAVI 

Княжество НИТРА - Дунавски регион.

Този район е богат на обработваема земя, дървен материал и метали (вкл. ценни).

От първата третина на 9 век тук е седалището на княз Прибина. 

Тук се намира първият християнски храм в централна и източна Европа, построен е през 828 год. 

Нитра става седалище на първата епархия в Словакия след 880 год.  и седалище на княз Светополк (850 – 871 год.) , а по-късно и владетел на Великоморавия (871 – 894 год.). 

През 880-881 год. тук е построен първият манастир в Словакия /бенедиктинския манастир Св. Иполитан край връх Зобор / гр. Нитра, Словакия/.

В рамките на това княжество попадат крепостите :

Братислава / Wratislawa/, Девин /Do wina/ , Тренчин /Tursum /, Бецков /Blondus/, Бранч /Borona/ и др.

Нитрианското княжество престанало да съществува ок. 1106 год. по време на управлението на крал Коломан , който се страхувал от нарастващата роля на местните магнати.

2. 

Ducatus TITE

КНЯЖЕСТВО

ПОТИСИЕ

Централна и Източна Словакия с Подкарпатска Рутения и Потисия между Дунав и Тиса. Територията на днешна източна Словакия днес е много ограничена, защото тя по естествен път е трябвало да се простира много по-далеч на изток и на юг. Този район граничи на север с планини, на юг с река Тиса, на изток заема днешна Подкарпатска Рутения и дори румънският окръг –Марамуреш/ Велика моравия/

На запад този район граничи към планините с Нитра - това е границата на древна Сарматия. 

Тази област копира Карпатите, респ. планините Бескиди и всички реки се вливат  в река Тиса от северна посока. 

Именно на това място Йорданес описва територията на словаците / склавените /през 6 век - от р. Днестър на запад до извора на р. Висла, т.е. по протежение на Карпатската дъга и Високите Татри

/mont Tatur/

Тази област, копира хребета на Карпатите, има  продълговато-тясна форма  и се характеризира с преобладаването на гори и планини, които съдържат различни метали (вкл. ценни). Най-източната част е Карпатска Рутения с център Ужгород. По това време районът е част от Великоморавия на Светополк  и  се управлява от местния княз Лаборец. 

След ПСВ районът се включва към Първата Чехо-словашка република

Тук се намира Трансдунабия – това е т.н. „Чешки“ коридор – 200 км. дълъг и 80 км. широк, който включва Бургенланд и други области, които се намират на границата межу Австрия и Унгария.

Чешкият коридор е неуспешно предложение по време на Парижката мирна конференция от 1919 г. в резултат на Първата световна война за създаването на обща граница между две държави, които представляват славянското единство (Чехо-словакия и Югославия). 

Зоната между реките Дунав и Тиса. Това е ивица земя, която се простира от север на юг, от дн. Будапеща до долния завой на Дунав. Западната половина на този район принадлежи на басейна на Дунав, а източната - на басейна на Тиса. По този начин населението от западната половина извършвало търговия с Дунавските княжества, а населението от източната половина с княжествата в Потисия. Затова западната половина принадлежи на Нитра, защото от Нитра може да се стигне до този район по суша. По същия начин източната част принадлежи на източна Словакия, защото от тук може да се стигне до този район  по суша. Тези тесни ленти са действали едновременно като обединител на днешна западна и източна Словакия, но също така и като разделител и източник на превратности, защото някога тази територия се е управлявала от Нитра, а друг път е попадала под българска власт.

3. 

Ducatus VL TRASILVA

КНЯЖЕСТВО 

ТРАНСИЛВАНИЯ

Трансилвания.Територията в Залесия, рум. Тран-силвания (лат. Tran = през, silva = лес). Ние също наричаме тази област Трансилвания / Седмоградско/. Тази област дължи името си на факта, че се намира в древна гъста, свещена гора източно от замъка Горен / Велик/ Варадин/ Veľký/ /Varadín /Орадея. В планините, които отделят Бихар / Белград от Залесия, има благородни метали, особено злато. Тук древните траки са добивали злато. 

Гората е обградена с планини в кръгообразна форма, като корона. Гората покрива границите на т.н. „Вал на великаните“. Това е вал, който е обграждал Словените, които са живеели там, както се пише в древните хроники.Докато номадите живеели в степите /Пущинака/, словените живеели в горите. Силва на латински означава лес. От тук и връзката между Словени и Силвани. 

В хрониката на анонимният баварски географ се казва, че „словените не се размножават като хората, а като семената на растенията“. Регистрираният прираст в словенското население е довел до широкото му разпространение в Европа,  което не е останало незабелязано от древните хронисти.

В началото на 9 век районът е вкл. към България, а през 881 към Велико моравия.

4. 

Ducatus HORO MIENSIS

КНЯЖЕСТВО 

БАНАТ

Банат. Районът под река Морава (рум. Муреш) граничи с тази река на север, на юг с  река Дунав, на запад с р. Тиса и планините, разделящи тази област от Залесия на изток /Трансилвания. Този район е край блатистата река Тиса. И тук е било дъното на Панонското море. В района на река Морава също има блата, но и пасища. Центърът на този район е Моравград, на унгарски - Маросвар, днес Чанад или Чонград. Моравград лежи в близост на устието на реките Морава и Тиса. Този район е бил обитаван също от моравци, но от другите моравци, за разлика от тези в днешна Чешка Морава.

Когато Светополк сменя Ростислав на кралският престол, се разтрогва съюза с император Арнулф и Франкската империя налага ембарго за износа на сол. 

В резултат на това Светополк окупира предишните български територии ок. румънската област  Мара муреш, в която са разположени солни мини. 

Районът на Мара Муреш е част от Мегали Моравия /името Мара муреш означава Мегали Моравия../

В резултат на загубата на обширни територии в Потисия българите и баварците се доближават политически. През 882 г. българите предприемат опустошителна атака срещу източните райони на словашката държава. Не било възможно обаче да си възвърнат изгубените земи, тъй като войските на Светополк спрели нападателите. 

Светополк обвинил херцога на Каринтия Арнулф, който след смъртта на Коцел /син на словашкия княз Прибина/ получил контрол над Княжество Панония за подстрекаване на българските агресори. Освен това Арнулф подкрепял и защитавал синовете на бившите маркграфове Вилхелм и Енгелшалк. Светополк ги смятал за свои врагове и през 882 г. ги изгонва от Източната марка . 

Взаимната вражда се засилва толкова много, че Светополк, начело на мощна армия, атакувал Панония в две опустошителни кампании през 883 г. и 884 г. Така той успява да разшири държавата си до река Драва и Видинската гора. 

След като Светополк умира тази територия на Мара Муреш е окупирана от маджарите

5.

Ducatus BIHORIESIS

КНЯЖЕСТВО 

БИХАР /БЕЛГРАД/

Бихор / Белград. Районът около Белград (рум. Oradey) се намира в басейна на р. Тиса от юг. Това е област, чиято северна и западна граница е оформена от р. Тиса. От западната страна може да стигнете до Тиса през степни блата. Южната граница се образува от река Морава (рум. Муреш). Източната граница е оформена от планини и гъсти гори. Западната част на този район е блатиста. Това е равнинна област, дъно на някогашното море, така че сушата е солена и безплодна, върху нея расте само висока трева, която според старите хроники дори не става за храна на добитъка. Тази местност е рядко населена и блатиста,  наричана е на унгарски Пуща, на словашки Pustá zem, Pustatina, Púšť, Пустощ на бълг. Центърът на тази област е Горен Варадин (Орадея). От него на изток се простира територията на древните, гъсти, свещени гори. Унгарците и румънците наричат ​​цялата тази област Бихор, което е изкривяване на името BeleHRad, тъй като Горен / Велики/ Veľký / Varadín / Oradea / се нарича още Белград / Беларад .

След сключването на Форхаймския мир през 874 год. между Великоморавия и Източно франското кралство словашкият крал Светополк започва експанзия срещу съседните княжества.

През 875 г. той завладява княжеството в горното течение на р. Висла. Победеният принц на Вислан  приема кръщение от моравския архиепископ Методий. 

През следващия период Светополк продължава да води войни срещу езичниците. Той напада славяните от Потисия, които са под българска власт. 

След неуспех в първия етап, той в крайна сметка успява да победи и разшири владенията си по долния Дунав. Източната граница на неговото владение се намирала в планината Бихор /днес в Румъния/, която се превръща в естествената гранична линия с българите. 

6.

Ducatus PANONIA MАRAVICА

КНЯЖЕСТВО 

МОРАВСКА ПАНОНИЯ

Блатенско. /Моравска Панония/  Районът около езерото Балатон, т.е. цяла Западна Унгария. Границите са оформени от реките Дунав, Драва и Алпите. Южно от Дунав има  множество блата, особено в близост до град Мошон-Маджаровар ( Мошон на старо словашки означава замък в блатото). На цялата територия климатът е идентичен и  няма непреодолими препятствия. Този район е предимно равнинен, плодороден и има обработваема земя. Естествените условия предразполагат тази област към гъсто заселване и проспериращ живот. Тук възниква втората словашка държава основана от нитрианския княз Прибина. Неговият син Коцел през 867 год. приема в Блатноград, Кирил и Методий и обучават 50 ученика. 

През 884 год. панонската част е вкл. в пределите на Великоморавия. 

През 882 г. Светополк се включил като съюзник на Карл III. Тлъстия в поход срещу Източната Марка и прогонили от там графовете Уилям и Енгелшак. Те избягали при своя съюзник в Панония, Арнулф от Каринтия , който след това убедил България да си върне територията, която Светополк завладял в  Източна Унгария през предходната (881 год.) година. 

Светополк обаче побеждава българите и през 883 г.и 884 г. присъединява Панония към Моравия, т.е. територията на Арнулф от Каринтия. 

Това завоевание му е потвърдено през лятото на 884 г. от Карл III. Тлъстия на хълма Чумберг (mons Comianus) близо до Виенската гора. 

Във фулдските хроники от 884 г. пише, че словашкият крал Светополк е довел толкова много воини в Панония, че на едно място е можело да се види как армията му преминавала от изгрев до залез слънце. Броят на бойците му се изчислявал от 30 до 50 хиляди пехотинци, най-малко 5 000 конници и до 1 000 коли с провизии и резервно въоръжение. За шиповете на  стрелите с тегло  от около 35-40 g и около 30 броя стрели на боец, е било необходимо желязо с тегло от около 1 кг. за всеки човек. Бойните брадви, металните копия и оръжията на ездачите представлявали най-малко 50 тона желязо.

7.

Ducatus SLAVONICA

КНЯЖЕСТВО 

СЛАВОНИЯ

Славония.

Районът е южната част на Панония, заключен е между р. Драва и р. Сава и принадлежи към Карпатския басейн само частично, защото по-голямата му част е под  влияние на Адриатическо море.

 В Най-южната част е гр. Сирмиум /Сърбия/ , столица на римската провинция Илирия. След паденото на Римската империя градът става център на християнството. През 6 век е обсаден от Аварите, до 582 год., когато е възстановена Сремската архиепископия. След няколко столетия е обаседен от българите. Поради тази причина е възможно гр.Сирмиум да е бил първоначално център на обновената моравско-панонска архиепископия на Методий. Неговата дейност обаче е прехвърлена от папата в гр. Нитра , т.е. в Моравия и Блатненско /Панония/. По пътя към Моравия, Методий е бил заловен от Ерманрич, епископ на Пасау и държан в плен от 870 г. до 873 г. в швабския бенедиктински манастир Елванген.

От 1521 год. Сирмиум е в пределите на Османската империя, по това време там започнали да се настаняват мюсюлманите , до края на 16 век християнските сърби се превърнали в незначително малцинство.

Днес Славония е житницата и най-добре развитият селскостопански регион в Хърватска.