Негово Високопреосвещенство Юрай Хаулик де Вараля – римски Кардинал , Архиепископ на Загреб

 

Негово Високопреосвещенство Юрай Хаулик де Вараля – римски Кардинал ,  Архиепископ на Загреб

Юрай Хаулик де Вараля ( на словашки : Juraj Haulík Váralyai , на унгарски : Haulík Váralyai György ; 20 април 1788 – 11 май 1869)  е  кардинал от словашки произход в Римокатолическата църква и първият архиепископ на Загреб. Той също е действащ бан на Хърватия за два отделни мандата.

Произхожда от словашко семейство, баща му Юрай Хаулик работи като икономически служител в имотите на архиепископа. Името на майка му е Клара Репкайова. Получава основното си образование в Търнава /Словакия/ , където впоследствие учи в основна гимназия. Продължава обучението си в Естергом /Унгария/ и впоследствие отново учи философия в Търнава . През 1804 г. постъпва в Естергомската семинария. Учи теология в Пазмане във Виена /Австрия/, завършва през 1807 г. През 1811 г. е ръкоположен за свещеник в Търнава . След ръкополагането си той работи като свещеник в Комарно /Словакия/. Той е преместен от Комарно в Будин , където работи като архивар във викариата на архиепископа. През 1819 г. той получава титлата доктор по теология в Пещенския университет /Унгария/. През 1820 г. Естергомския архиепископ Александър Рудней го назначава за свой секретар. През 1825 г. става естергомски каноник . През 1830 г. той също става член на Съвета на унгарския кралски наместник, а от 1831 г. е и съветник в Унгарската дворцова служба във Виена . През 1832 г. става ректор на Загребския капитул и същевременно приор на Вран /Хърватско/.

 Приписва му се заслугата за въвеждането на хърватският език в училищата и на работните места, както и за създаването на Matica hrvatska през 1842 г. Той помага за организирането на парк Максимир в Загреб.

Той става хърватски бан, след Франц Халер. Халер е привлечен да продължи маджаризацията в Хърватия, което включва забраната на тогавашното хърватско име на знамето: Илирийци. Протеста на Хърватската народна партия през 1845 г. е потушен с насилие от Халер, оставяйки мъртви тринадесет протестиращи и прекратявайки назначаването му за бан. Хаулик отново е призован да поеме поста.

По време на този мандат хърватският език става официален в Кралство Хърватско-Славония през 1847 г. През 1848 г., в разгара на революциите в Австро-Унгарската империя,  Йосип Йелачич е обявен за бан, за да се противопостави на унгарските цели за отнемане на хърватската автономия. 

През революционните 1848 и 1849 г. Хаулик отхвърля опита на унгарците да получат политическо господство в Унгария и да маджаризират славянските народи. Той допринася финансово в размер на 2000 гулдена за оборудването на хърватската революционна армия, водена от бан Йосип Йелачич .

Известна допълнителна автономия се реализира за Хърватия през следващите години, тъй като Хаулик е провъзгласен за първия архиепископ и митрополит на Загреб през 1852 г. 

С това Католическата църква в Хърватия става независима от Унгария. През 1856 г. е обявен и за кардинал от папа Пий IX. Той остава на тези постове до смъртта си през 1869 г.

Като етнически словак, той казва за своя произход:

„Роден съм словак, но ще умра като хърватин“

През 1999 г. Хърватия и Словакия пускат обща емисионна марка с изображението на Хаулик.